РЕШЕНИЕ
№ 2583
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110217231 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес в
ХХХХХХХХХХХХХХ, чрез адв.А. – САК, срещу Eлектронен фиш, Серия К,
№ 4315409, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да
бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен с доводи, че същият е
издаден в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, ППЗДвП
и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Конкретно се поддържа, че съгласно разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН електронният фиш за нарушение на ЗДвП следва да бъде
издаден в срок от една година от извършване на нарушението, съвпадащ със
заснемане на нарушението, който срок в процесния случай не е спазен,
доколкото нарушението е констатирано на 24.12.2020 г. На следващо място се
1
излага, че издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно
само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически
средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им,
като същите трябва да работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответен контролен орган, като при използване на мобилни
технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен
орган, какъвто е процесният случай, тази разпоредба е неприложима и за
констатираното нарушение е следвало да се приложи общият ред, а именно –
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Навеждат се
доводи, че в случая изцяло не са спазени от страна на
административнонаказващия орган изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Сочи
се, че процесният електронен фиш не съдържа ясно и точно посочване на
нарушените разпоредби, поради което следва да бъде отменен, тъй като това
нарушение на процесуалните правила съществено ограничава правото на
защита, тъй като жалбоподателят не е в състояние да разбере защо е
санкциониран именно с определения в електронния фиш размер на глобата от
100 лева на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
По изложените съображения се иска атакуваният електронен фиш да
бъде отменен изцяло.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки от
процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена
представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата,
като се моли атакуваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение
претенцията за разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
2
На 24.12.2020 г. в 12:52 ч. в с. Долни Богров по бул.”Ботевградско
шосе” до бензиностанция Газпром, с посока на движение от Околовръстен
път към с.Горни Богров, с техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол „TFR1-M” № 613, била засечена скорост на движение на МПС
– ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ от 80 км./ч., при разрешена такава –
50 км./ч. в населено място, т.е. превишение на скоростта от 30 км./ч.
Регистриран собственик на лекия автомобил бил жалбоподателят Г. С.
Г..
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К,
№ 4315409 срещу жалбоподателя Г., с който последният е санкциониран с
налагане на глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
От приложения към делото снимков материал – клип № 10640, Радар №
613 към ЕФ № 4315409 (заснета с мобилната система за видеоконтрол „TFR1-
M” № 613), който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда
на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 24.12.2020 г., в
12:52:54 ч., в район в с. Долни Богров, с локация на бул.”Ботевградско шосе”
до бензиностанция Газпром, с GPS координати EL 23.29.4060, NL 42.42.3540,
е измерена скорост на движение от 83 км/ч, като са записани датата, часът (в
това число минутите и секундите), фиксираната скорост и е сниман
регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този,
ползван от жалбоподателя.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че на
посочения пътен участък е действащо общото ограничение за скорост на
движение в населено място, а именно – 50 км/ч.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 24.12.2020 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП –
СДВР, поради което и съдът приема, че техническото средство - мобилна
система за видеоконтрол „TFR1-M” № 613 е била поставена и експлоатирана
съобразно изискванията за това, като релевираните в жалбата доводи,
навеждащи в противоположния аспект са изцяло неоснователни.
3
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M” №
613 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г. със срок на
валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Периодичността на последващите
проверки на тези системи е една година, като мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M” № 613 е преминала последваща периодична
проверка на 12.11.2020 г. От приложения по делото протокол № 6-38-
20/12.11.2020 г. на Главна Дирекция “Национална полиция“, Сектор
„Управление на собствеността“ – Полицейска техника е видно, че мобилната
система за видеоконтрол „TFR1-M” № 613 отговаря на изискванията и дава
допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч.
до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата
на уреда.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното
нарушение; протокол за използване на АТСС от 24.12.2020 г., Протокол № №
6-38-20/12.11.2020 г. на Главна Дирекция “Национална полиция“, Сектор
„Управление на собствеността“ – Полицейска техника, Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо мобилна система за
видеоконтрол тип „TFR1-M” № 613, копие на Заповед № 8121-з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване
на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш,
справка за собствеността на автомобила, ежедневна форма от отчет, справка
картон на водача, протокол за извършено обучение, писмо от Главна
Дирекция “Национална полиция“.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са
непротиворечиви и в своята съвкупност напълно изясняват възприетата и
описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
4
което същата е процесуално допустима. С оглед възраженията на
въззиваемата страна, релевирани в депозираните по делото писмени бележки,
е необходимо да бъде посочено, че електронният фиш е връчен на въззивника
на 09.11.2023 г., като жалбата срещу него е подадена по електронен път на
23.11.2023 г., респективно същата е депозирана в срок и като такава подлежи
на разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на
това основание, поради което и всички релевирани от страна на въззивника
възражения в противоположния аспект, са изцяло неоснователни.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – посочена е датата, мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената
скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС,
посочени са нарушените разпоредби и точният размер на глобата,
5
респективно и възраженията на жалбоподателя в противоположния аспект не
могат да бъдат споделени.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Следователно електронният фиш по силата на закона представлява
не изявление на определен административен орган, а електронно такова,
записано върху съответния носител от определено лице, но на база
административно-информационна система, поради което за формалната му
законосъобразност е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния
ред автоматизирани технически средства или системи, за което обстоятелство
в случая не се формира спор.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т. 65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
6
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
релевира извод, че към датата на извършване на нарушението - 24.12.2020 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган – освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
„TFR1-M” № 613, представляваща одобрен тип средство за измерване, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение, респективно и
възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Видно от приложената към материалите на делото снимка към ЕФ №
10640 (заснета с мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M” № 613),
измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 83
км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км, поради
което правилно във фиша е отразена скорост от 80 км/ч. Именно тази скорост
е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш
е съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на
80 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 30 км./ч., което обстоятелство е в
7
полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил
санкциониран.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол № 6-38-20/12.11.2020 г. на Главна Дирекция “Национална полиция“,
Сектор „Управление на собствеността“ – Полицейска техника и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
От приложената по делото справка от ОПП-СДВР и снимков материал
към нея се установява, че към момента на констатиране на нарушението –
24.12.2020 г., са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи, като е изготвен протокол за
използване на автоматизираното техническо средство, както и снимков
материал на разположението му, с който е документирано използването му,
поради което възраженията на въззивника в противоположния аспект не
намират подкрепа в събрания по делото доказателствен материал.
От протокола за използване на АТСС, ведно със снимка, е видно, че
същото се е намирало в служебен автомобил на ОПП – СДВР, че се е
извършвал контрол в с.Долни Богров, на бул.”Ботевградско шосе” до
бензиностанция Газпром, с посока на движение от Околовръстен път към
с.Горни Богров, че режимът на измерване е бил стационарен, а посоката на
задействане – приближаващи автомобили, като точните GPS координати на
мястото са посочени в приложената по делото дигитална снимка.
Във връзка с релевираните в жалбата възражения следва да бъде
посочено, че действително, в района на заснемане на нарушението не е имало
поставен пътен знак "Е24", който да указва, че пътното платно се регулира с
поставено АТСС. Следва обаче да се посочи, че с ДВ, бр. 54 от 2017 г. е
8
отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, съгласно която службите
за контрол от МВР следва да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи (АТСС). С оглед на това, към датата на извършване на процесното
административно нарушение не е съществувало задължение за поставяне на
пътен знак "Е24" в участъка от пътя, който е бил контролиран с процесното
АТСС.
С оглед изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение на
24.12.2020 г. в 12:52 ч. е правилно експлоатирано, поради което и
производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя чрез издаването на електронен фиш, се е развило
при спазване на установените процесуални правила.
Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата,
при които е било извършено. Правилно е посочена и нарушената законова
разпоредба. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от
значение за реализиране правото му на защита срещу
административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и
осъществил.
На следващо място, според разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. Законната процедура
предвижда възможности за възражения във връзка с фиша, респективно
анулирането му от издалия го орган при определени обстоятелства,
включително и посочването на друг извършител на нарушението, какъвто
обаче в случая не е посочен от страна на жалбоподателя – не е подадена
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, не е
представено и копие на свидетелството му за управление на МПС, като това
не е сторено не само в рамките на предвидения 14-дневен срок, но и към
датата на приключване на въззивното съдебно следствие.
9
Видно от съдържанието на електронния фиш е, че с него се налага
санкция на въззивника Г., именно в качеството му на собственик на
лекия автомобил.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят Г. С. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят Г. Г., като правоспособен водач, е следвало
да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 50 км/ч. за населено място, като по този начин е
подценил настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избраната от него скорост, независимо от наличното
ограничение на скоростта за населено място.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя в
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева. Размерът на
санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда
въпроса за евентуалното му ревизиране. Според становището на съда това
наказание е явно справедливо и ще допринесе за постигане целите по чл. 12
от ЗАНН.
В допълнение и във връзка с доводите на въззивника за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН е необходимо да бъде посочено,
че съобразно спецификата на електронния фиш, началото на производството
10
по неговото издаване се поставя със заснемане на извършеното нарушение
посредством електронната система, което заменя съставянето на акт за
установяване на административно нарушение по смисъла на чл. 40 и сл. от
ЗАНН и има същото правно значение – дава началото на
административнонаказателното производство. По този начин едновременно
се констатира нарушението и същото се санкционира. Електронният фиш се
счита издаден от датата на заснемане на нарушението, а не от издаването му
на хартиен носител. Издаването му на хартиен носител е единствено с цел
връчването му на нарушителя, което е единственото му значение. Именно
поради тази причина в закона не е предвидено електронният фиш да бъде
подписван, за да е годен документ и е без правно значение датата, на която е
възпроизведен на хартиен носител. Поради изложеното по отношение на
електронния фиш не са приложими сроковете, визирани в чл. 34 ЗАНН,
доколкото същите регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за
издаване на наказателно постановление. Законовата препратка на чл. 189, ал.
14 от ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за
неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и
обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на
наложените наказания, но не и по отношение на електронните фишове /в този
смисъл Решение № 7804 от 14.12.2023 г. по к.а.н.д № 9200/2023 г. на АССГ,
Решение № 7804/14.12.2023 г. по к. адм. д № 9200/2023 г. на АССГ, Решение
№ 7679 от 17.12.2021 г. по адм. д. № 7879/2021 г. на АССГ).
Съдът не споделя и направеното възражение от жалбоподателя относно
нарушение на давностните сроковете по чл. 34 от ЗАНН и възможността
административнонаказателната отговорност в случая да е погасена по
давност. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно
решение № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, сроковете по
чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността
да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган, като
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване
на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. В случая
това са разпоредбите на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Доколкото по своите последици електронните фишове се приравняват на
наказателните постановления като същите се издават във връзка с
констатиране и санкциониране именно на административно нарушение, то
11
приложими са общите правила относно давностните срокове, които се
обсъждат и при наказателните постановления. В настоящия случай не е
изтекла тригодишната погасителна давност за наказателно преследване.
Административнонаказателното производство е започнало с установяване на
административното нарушение, извършено на 24.12.2020 г., за което е
издаден електронен фиш, връчен на жалбоподателя на 09.11.2023 г., т. е. от
датата на извършване на нарушението до датата на връчване на електронния
фиш е изминал период по – малък от три години. Според чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК деяния, за които се предвижда наказание глоба, се погасяват с изтичането
на относителната погасителна давност от три години. С връчването на
електронния фиш преди да изтече относителната тригодишна давност за
наказателно преследване, са били извършени действия, които прекъсват
изтичането на давността и същата е загубила правното си значение, защото от
този момент започва да тече нова давност. Към настоящия момент не е
изтекла и абсолютната погасителна давност, която е четири години и шест
месеца, независимо от прекъсването на относителната давност с връчване на
електронния фиш. Както бе посочено по-горе, визираните давностни срокове
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН касаят съставянето на АУАН, но
доколкото с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП се изключва изискването
за съставяне на АУАН и издаване на НП, давностните срокове по чл. 34 от
ЗАНН не са предмет на обсъждане в настоящото производство.
В заключение, макар и да липсва искане в очертаната насока, съдът
намира, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност" на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Приложното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време,
място, обстановка, механизъм и т. н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление
12
/административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност/ в сравнение
с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от
съответния вид". В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други
смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена
вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, отчитайки
потенциалната опасност за увреждане на трети лица с превозно средство,
поради лекомислено превишаване на разрешената скорост за движение.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя поначало е
ангажирана правилно.
Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденият електронен
фиш следва да бъде потвърден.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно по
извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, съобразявайки
представените писмени бележки от юрк. Иванова, с което е оказана защита на
наказващия орган, неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът
намира, че на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 80,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е
от Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Eлектронен фиш, Серия К, № 4315409, издаден от
13
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя Г. С. Г., ЕГН **********, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100,00 (сто) лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя Г. С. Г., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи с адрес в гр. София, ул. "Антим I" № 5 сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14