СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
01.03.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 04.02.21г. /с участието на секретаря М.
Димитрова/ гражданско дело № 16806/18г. и констатира следното:
Предявен е иск от „Е.Б.“ ООД против Е. Г. и Д. Г. с правно основание
чл. 108 от ЗС – за ревандикация на: апартамент № 2, находящ се в град София, бул.
******, в сграда № 1, ет. 2, с площ от 94, 1 кв. м., с идентификатор № 68134.905.802.1.2,
заедно с 5, 999% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, както и на 12, 10/407, 65 идеални части от подземен гараж
на същия адрес /обособени в паркомясто № 6, с площ от 12, 1 кв. м./, заедно с
0, 602 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
С договор за покупко-продажба /обективиран в нотариален акт № 133 от 07.08.18г.
на нотариус Р. Р./ ищецът е придобил от „ФМГ“ ООД – собствеността върху
процесните недвижими имоти /апартамент и паркомясто/. Липсват доказателства –
ответниците /които към момента са във владение на имотите/ да притежават права –
вещни или облигационни /които да могат да бъдат противопоставени на ищеца/. С
оглед това - ревандикационният иск следва да бъде уважен.
Досежно конкретните възражения на ответниците:
Облигационната правна връзка с трето лице /удостоверена с представения от Е.
Г. и Д. Г. договор за наем/ не може да бъде противопоставена на
правото на собственост на ищеца /дори и в хипотезата на чл. 237 от ЗЗД –
доколкото: договорът за наем не е вписан в имотния регистър и няма достоверна
дата/.
Правилото на чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ касае само /има стойност във/
вътрешните отношения в дружеството /т.е. неспазването на посоченото законово
изискване - не може да бъде противопоставено на приобретателя на имота –
какъвто в случая се явява „Е.Б.“ ООД/. В тази насока е изричното правило на чл. 141, ал.
2, изр. 3-то от ТЗ.
Въпреки
предоставената възможност – ответниците не представиха доказателства за
образуване на производства по чл. 26 от ЗЗД, чл. 135 от ЗЗД, чл. 19, ал. 3 от ЗЗД срещу ищеца – в каквито хипотези производството по настоящото дело би било
спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК /наличието на такива процеси не
се установява и чрез служебна справка в системата на СГС/.
Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение /преценено в контекста на
цената на исковете – данъчната оценка на спорните недвижими имоти/ надвишава
/значително/ минимума по Наредба № 1 /с оглед това – заявената сума следва да
бъде редуцирана до размера на 5 530 лева/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО /по иска с правно основание чл. 108 от ЗС/ на „Е.Б.“ ООД против Е.Г. ЕГН ********** и Д.Г.
ЕГН **********, че – ищецът е собственик на: апартамент № 2, находящ се в град
София, бул. ******, в сграда № 1, ет. 2, с площ от 94, 1 кв. м., с
идентификатор № 68134.905.802.1.2, заедно с 5, 999% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и на 12, 10/407,
65 идеални части от подземен гараж на същия адрес /обособени в паркомясто № 6,
с площ от 12, 1 кв. м./, заедно с 0, 602 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА /на основание чл. 108 от ЗС/ Е.Г. и Д.Г. да предадат на „Е.Б.“ ООД
владението върху описаните недвижими имоти.
ОСЪЖДА Е.Г. и Д.Г. да платят на „Е.Б.“ ООД 6 740 лева– съдебни разноски
/при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: