Решение по дело №16806/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261360
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 26 април 2021 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20181100116806
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2018 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

01.03.21г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 04.02.21г. /с участието на секретаря М. Димитрова/  гражданско дело № 16806/18г. и констатира следното:

Предявен е иск от „Е.Б.“ ООД против Е. Г. и Д. Г. с правно основание чл. 108 от ЗС – за ревандикация на: апартамент № 2, находящ се в град София, бул. ******, в сграда № 1, ет. 2, с площ от 94, 1 кв. м., с идентификатор № 68134.905.802.1.2, заедно с 5, 999% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и на 12, 10/407, 65 идеални части от подземен гараж на същия адрес /обособени в паркомясто № 6, с площ от 12, 1 кв. м./, заедно с 0, 602 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

С договор за покупко-продажба /обективиран в нотариален акт № 133 от 07.08.18г. на нотариус Р. Р./ ищецът е придобил от „ФМГ“ ООД – собствеността върху процесните недвижими имоти /апартамент и паркомясто/. Липсват доказателства – ответниците /които към момента са във владение на имотите/ да притежават права – вещни или облигационни /които да могат да бъдат противопоставени на ищеца/. С оглед това - ревандикационният иск следва да бъде уважен.

Досежно конкретните възражения на ответниците:

Облигационната правна връзка с трето лице /удостоверена с представения от Е. Г. и Д. Г. договор за наем/ не може да бъде противопоставена на правото на собственост на ищеца /дори и в хипотезата на чл. 237 от ЗЗД – доколкото: договорът за наем не е вписан в имотния регистър и няма достоверна дата/.

Правилото на чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ касае само /има стойност във/ вътрешните отношения в дружеството /т.е. неспазването на посоченото законово изискване - не може да бъде противопоставено на приобретателя на имота – какъвто в случая се явява „Е.Б.“ ООД/. В тази насока е изричното правило на чл. 141, ал. 2, изр. 3-то от ТЗ.

Въпреки предоставената възможност – ответниците не представиха доказателства за образуване на производства по чл. 26 от ЗЗД, чл. 135 от ЗЗД, чл. 19, ал. 3 от ЗЗД срещу ищеца – в каквито хипотези производството по настоящото дело би било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК /наличието на такива процеси не се установява и чрез служебна справка в системата на СГС/.

Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение /преценено в контекста на цената на исковете – данъчната оценка на спорните недвижими имоти/ надвишава /значително/ минимума по Наредба № 1 /с оглед това – заявената сума следва да бъде редуцирана до размера на 5 530 лева/.

Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО /по иска с правно основание чл. 108 от ЗС/ на  „Е.Б.“ ООД против Е.Г. ЕГН ********** и Д.Г. ЕГН **********, че – ищецът е собственик на: апартамент № 2, находящ се в град София, бул. ******, в сграда № 1, ет. 2, с площ от 94, 1 кв. м., с идентификатор № 68134.905.802.1.2, заедно с 5, 999% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и на 12, 10/407, 65 идеални части от подземен гараж на същия адрес /обособени в паркомясто № 6, с площ от 12, 1 кв. м./, заедно с 0, 602 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

ОСЪЖДА /на основание чл. 108 от ЗС/ Е.Г. и Д.Г. да предадат на „Е.Б.“ ООД владението върху описаните недвижими имоти.

ОСЪЖДА Е.Г. и Д.Г. да платят на „Е.Б.“ ООД 6 740 лева– съдебни разноски /при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Председател: