Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260 063
гр.ДОБРИЧ 10.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на девети април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф като
разгледа докладваното от Председателя т.д.№1*/2020г. по описа на ДОС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „И.
А. Б.“, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Т. А.“ №**срещу
„А.“ ЕООД, ЕИК **** /в несъстоятелност/ със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, ж.к.“Д.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *и
П.С.Т., ЕГН ********** *** иск за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 155 000,00 лв. /сто петдесет и пет хиляди
лева/ - предсрочно изискуема главница по
предоставен кредит от „И. А. Б." АД на „А." ЕООД в качеството на
кредитополучател и П.С.Т. в качеството на солидарен длъжник, на основание
Договор за кредитна линия № **г., Общи правила и условия за кредитиране на
лица, осъществяващи търговска дейност и Анекс № 1/20.11.2018 г. към Договора,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до
окончателното погасяване на вземането и сумата от 2 169,72 лв. /две хиляди сто
шестдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/ - неплатени просрочени
договорни лихви за периода от 31.05.2020 г. до 23.08.2020 г. върху главницата в
размер на 155 000 лв. Претендират се сторените в заповедното производство
разноски, както и тези, сторени в настоящото производство, вкл.юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
съображения: По силата на Договор за
кредитна линия № **г., Общи правила и условия за кредитиране на лица,
осъществяващи търговска дейност, „И. А. Б." АД е предоставила на „А."
ЕООД (Кредитополучател) кредит в размер на 155 000,00лв. Солидарен длъжник по
договора за кредит е П.С.Т..
Съгласно чл.3, ал.1 от Договора, кредитополучателят
може да ползва и погасява суми по кредита при условията на намаляващ плафон и
допустим дълг, както следва: от датата на подписване на договора до 18.10.2018
г. - до 155 000,00 лв.; от 19.10.2018 г. до 18.11.2018 г. -до 105 000,00 лв.,
като след 19.11.2018 г. в срок до 18.12.2018 г. кредитът следва да бъде погасен
изцяло. Впоследствие между страните по Договора има сключен Анекс № 1 от
20.11.2018г., с който е променен крайния срок за погасяване на кредита - 18.12.2020г.
За обезпечаване вземанията на Банката по Договора е
учредена договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за договорна ипотека
№ *, том *, рег. № *, д. № **г. на С. Ж.- нотариус с район на действие РС-**,
вписан в регистъра на НК под № **, който акт е вписан в Служба по вписванията с
вх. рег. № **, акт № *, т.*, дело **г. С цитирания акт ипотекарните длъжници С.
Т. Л., П.С.Т. и Т. С. К.са учредили в полза на „И. А. Б." АД договорна
ипотека върху съсобствените си недвижими имоти, подробно описани в акта.
На 22.12.2017 г. кредитополучателят „А." ЕООД депозира
искане за усвояване на сумата 155 000 лв. за плащане по фактура № **на „Л."
ЕООД сума в размер на 155 012 лв., като е посочил определена сметка, по която
да се преведе сумата. С банково бордеро № ** от 22.12.2017г., средствата по
кредита са преведени по разплащателната сметка на „А." ЕООД, посочена в
чл. 1, ал. 2 от Договора, като са усвоени в пълен размер от 155 000,00 лв. От
депозираното в Банката и подписано от „А." ЕООД платежно нареждане се
установява, че „А." ЕООД е превел от посочената сметка в искането за
усвояване на „Л." ЕООД по фактура №**сума в размер на 155 012 лв.
Предвид естеството на продукта - кредитна линия,
кредитополучателят имал право многократно да усвоява и погасява суми по
предоставения кредит. След първоначалното усвояване на цялата сума от 155 000
лв., от страна на кредитополучателя са извършени погасявания и усвоявания на
суми по главницата в рамките на допустимия дълг, като след 21.11.2018г.
размерът на усвоената главница е 155 000 лв. и оттогава е непроменен, т.е. от
тази дата, нито са усвоявани, нито са погасявани суми по кредита.
Съгласно чл. 6 от Договора, кредитополучателят и/или
солидарния длъжник заплащат на Банката годишна лихва в размер на не по-малко от
6,00 % върху размера на ползвания кредит. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Общи
правила и условия за кредитиране на лица, осъществяващи стопанска дейност,
дължимите договорни лихви се изплащат ежемесечно в последния ден на текущия
месец (деня на олихвяването). В конкретния случай, размерът на претендираната
лихва е изчислен по следния начин: непогасена главница в размер на 155 000,00
лв. х 6,00 % / 360 дни = 25,83 лв. лихва на ден. Видно от уведомленията за
предсрочна изискуемост, просрочията са от 31.05.2020 г. до 23.08.2020г., общо
84 дни х 25,83 лв. = 2 169,72 лв.
С Решение № 70 от 13.07.2020г., постановено от Окръжен
съд - Добрич по т. д. № 55 по описа за 2020 г., е открито производство по
несъстоятелност на „А." ЕООД. Поради това обстоятелство и поради допуснати
просрочия по редовното погасяване на лихви по кредита, с уведомителни писма с
изх. № 80 и изх. № 83/17.08.2020 г., връчени на временния синдик на „А. "
ЕООД - С.С. на 18.08.2020 г., и на солидарния длъжник П.С.Т., ЕГН ********** ***, на 19.08.2020г., на основание чл.
31, ал.1, т. 3 и т. 11 от Общи правила и условия за кредитиране на лица
осъществяващи търговска дейност, неразделна част от Договор за кредитна линия №
****г., Банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем. От страна на
длъжниците не е последвало плащане, като след датите на връчване на
уведомленията, същите са изпаднали в забава.
На 24.08.2020 г. Банката е подала до Районен
съд-Добрич заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК срещу ответниците. Със заявлението е
претендирано издаване на заповед за изпълнение за предсрочно изискуема главница
в размер на 155 000,00 лв., считано от 19.08.2020 г., както и просрочени лихви,
начислени за периода от 31.05.2020 г. до 23.08.2020 г. в общ размер на 2 169,72
лв. По образуваното ч. гр. д. № 2109/2020 г., с разпореждане № 8901 от
27.08.2020 г. заявлението е отхвърлено. В разпореждането на съда, на основание
чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК е указано, че в едномесечен срок от влизане в сила
на разпореждането, Банката може да предяви осъдителен иск за вземането си.
Отхвърлянето на подаденото от Банката заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение е обусловило и правният й интерес
от предявяване на настоящия иск.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответниците по делото.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени искове са с правно основание чл.415, ал.1,
т.3 от ГПК във вр. чл.430 от ТЗ.
Исковете подлежат на разглеждане по същество като процесуално допустими. С Решение № 70 от
13.07.2020г., постановено от Окръжен съд - Добрич по т. д. № 55 по описа за
2020 г., е открито производство по несъстоятелност на „А." ЕООД. В случая,
макар първият ответник да е в производство по несъстоятелност, е налице
изключението на чл.637 ал.6 т.3 от ТЗ от забраната за образуване на дела срещу
несъстоятелния длъжник, а именно – вземането е обезпечено с имущество на трети
лица.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да
докаже положителните твърдения за фактите, от които извлича благоприятните за
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. Съобразно
характера на предявения иск в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен и неизпълнен договор за кредит,
настъпила изискуемост на вземането по договора, размера на дължимата
главница и договорна лихва. Кредиторът
се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора за кредит, при което негова е доказателствената тежест за доказване настъпването на предсрочната
изискуемост и уведомяването на ответниците за този факт.
Заявителят „И.
А. Б." АД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№2109/2020 год. по описа на ДРС. С влязло в сила разпореждане №8901/27.08.2020г., заповедният съд е отхвърлил подаденото
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
като е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си в
едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането, което е и сторено със
сезиралата настоящия съд искова молба.
Установява се от представените по делото писмени
доказателства, че на 19.12.2017г.
между „И. А. Б." АД от една страна и от друга „А."
ЕООД в качеството на кредитополучател и П.С.Т.
в качеството на солидарен длъжник е сключен Договор за кредитна линия №****г., по
силата на който „И. А. Б." АД предоставила на „А." ЕООД кредит в
размер на 155 000,00лв.
Съгласно чл.3, ал.1 от Договора,
кредитополучателят имал възможност да ползва и погасява суми по кредита при
условията на намаляващ плафон и допустим дълг, както следва: от датата на
подписване на договора до 18.10.2018 г. - до 155 000,00 лв.; от 19.10.2018 г.
до 18.11.2018 г. -до 105 000,00 лв., като след 19.11.2018 г. в срок до
18.12.2018 г. кредитът следва да бъде погасен изцяло. Между страните по
Договора е сключен Анекс №1 от 20.11.2018г., с който е променен крайния срок за
погасяване на кредита - 18.12.2020 г.
С нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 4, том *, рег. № *, д. № **г.
на С. Ж.- нотариус с район на действие РС-**, вписан в регистъра на НК под № **,
който акт е вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № **, акт № *, т.1, дело **г.,
за обезпечаване вземанията
на Банката по Договора за кредит, ипотекарните длъжници С. Т. Л., П.С.Т. и Т.
С. К.учредили договорна ипотека в полза на „И. А. Б." АД върху
съсобствените си недвижими имоти, подробно описани в акта.
От приложеното към
доказателствата по делото „Искане за усвояване на суми по кредит“ се
установява, че длъжникът „А." ЕООД е депозирал на 22.12.2017 г. искане за
усвояване на сумата 155 000 лв. за плащане по фактура № **на „Л." ЕООД в
размер на 155 012 лв., като е посочил определена сметка, по която да се преведе
сумата. С банково бордеро № ** от 22.12.2017г., средствата по кредита са
преведени по разплащателната сметка на „А." ЕООД, посочена в чл. 1, ал. 2
от Договора, като са усвоени в пълен размер от 155 000,00 лв. От депозираното в
Банката и подписано от „А." ЕООД платежно нареждане се установява, че „А."
ЕООД е превел от посочената сметка в искането за усвояване на „Л." ЕООД по
фактура **сума в размер на 155 012 лв.
Съгласно чл. 6 от
Договора, кредитополучателят и/или солидарния длъжник заплащат на Банката
годишна лихва в размер на не по-малко от 6,00 % върху размера на ползвания
кредит. Съгласно чл.16, ал.2 от Общите правила и условия за кредитиране на
лица, осъществяващи стопанска дейност, дължимите договорни лихви се изплащат
ежемесечно в последния ден на текущия месец (деня на олихвяването).
С
уведомителни писма с изх. № 80 и изх. № 83 от 17.08.2020 г., връчени на
временния синдик на „А. " ЕООД - С.С. на 18.08.2020 г. и на солидарния
длъжник П.С.Т. на 19.08.2020г., Банката обявила целия кредит за предсрочно
изискуем, на основание чл. 31, ал.1, т. 3 и т. 11 от Общи правила и условия за
кредитиране на лица осъществяващи търговска дейност, неразделна част от Договор
за кредитна линия № ****г.
Съгласно
чл. 31, ал.1, т. 3 и т. 11 от Общи правила и условия за кредитиране на лица
осъществяващи търговска дейност, Банката има право да обяви част или целия
кредит за предсрочно изискуем, когато: кредитополучателят изпадне в забава при
изпълнение на което и да е свое задължение по договора за повече от 30
календарни дни; има подадена писмена молба за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо кредитополучателя/третите задължени лица.
От заключението на
приетата по делото ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като
обосновано и мотивирано се установява, че от датата на сключване на договора – 19.12.2017г. до крайния
срок за погасяване на кредита - 18.12.2020 г. са извършени следните усвоявания
и погашения: на 22.12.2017г. са усвоени
155 000 лв.; на 16.05.2018г. са погасени 94 500 лв.; на 16.05.2018г. са усвоени 94 500
лв.; на 17.05.2018г. са погасени 31 500 лв.; на 17.05.2018г. са усвоени 31 500 лв.; на 19.10.2018г.
са погасени 734,88 лв.; на 23.10.2018г. са погасени 219,68
лв.; на 24.10.2018г. са погасени 1 229,52 лв.; на 25.10.2018г.
са погасени 785,28 лв.; на 01.11.2018г. са погасени 2 *2,64 лв.; на 16.11.2018г.
са погасени 44 208 лв.; на 16.11.2018г. са погасени 59 500 лв.; на 19.11.2018г.
са погасени 50 000 лв.; на 21.11.2018г. са усвоени 100 000 лв. Непогасената
главница по договора към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК,
към датата на завеждане на исковата молба и към датата на изготвяне на
експертното заключение, е в размер на 155 000 лв. Според заключението на
вещото лице съобразно разпоредбите на чл. 6 от Договора при годишен лихвен
процент от не по-малко от 6% дължимата договорна лихва за един ден е в размер
на 25,83 лв., а дължимата договорна лихва върху непогасената главница от 155 000лв.
за периода от 31.05.2020г. до 23.08.2020г. е в размер на 2 169,72 лв.
Съдът приема, че е налице валидна
облигационна връзка между страните по делото, като относно факта на сключването
на договора и изпълнението на задължението на ищеца по предоставяне на сумата,
не е налице спор между страните. Установява се, че кредитополучателят е усвоил по кредита сумата от 155
000 лв. При извършените от страна на кредитополучателя усвоявания и погашения,
към датата на предявяване на иска е налице непогасено задължение за главница в
размер на 155 000 лв. В случая е налице неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за плащане на главницата по договора за кредитна линия в
установения размер. Установява се и наличието на предвидения в договора правопораждащ
факт, проявлението на който дава право на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Установява се наличието на открито производство по
несъстоятелност по отношение на „А." ЕООД, както и настъпилата предсрочна изискуемост. Съгласно т. 18 от
ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В случая по
делото са установени и двете предпоставки. Следва да се посочи, че в хода на
делото е настъпил и крайния уговорен падеж по договора – 18.12.2020г.
В този смисъл искът се явява доказан и основателен и
следва да се уважи изцяло, като ответниците бъдат осъдени да заплатят солидарно
на ищеца сумата от 155 000 лв., представляваща непогасено задължение - главница по Договора за кредитна линия, както и сумата
от 2 169,72 лв., представляваща неплатени
просрочени договорни лихви за периода от 31.05.2020 г. до 23.08.2020 г. върху
главницата съобразно чл. 6 от Договора.
На основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважено и
искането за заплащане на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2020г., до окончателното
плащане на главницата.
При
този изход на спора на ищеца се следват
сторените в
настоящото производство разноски - 3143,39 лв. държавна такса за настоящото
производство, 350 лв. за изготвяне на
ССчЕ и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ. Съдът намира, че даденото разрешение в т.12 от ТР
№3/2014г., ОСГК на ВКС относно произнасянето по дължимостта на разноските в заповедното
производство следва да бъде съобразено с оглед осъдителния характер на иска,
като в полза на ищеца следва да се присъди само внесената държавна такса в
размер на 3143,39 лв., доколкото същата е зачетена в настоящото производство. В
образуваното заповедно производство заявлението е било отхвърлено, при което
липсва основание за присъждане в полза на ищеца на претендираното в същото
производство юрисконсултско възнаграждение. Така общо направените разноски от ищеца, които следва да му се присъдят
са в размер на 6936,78 лв.
Водим от
изложеното Окръжният съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК **** /в несъстоятелност/ със седалище
и адрес на управление гр. Добрич, ж.к.“Д.“, бл. 28, вх. Б, ет. 3, ап. 7 и П.С.Т.,
ЕГН
********** ***, на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във вр. чл.430 от ТЗ да заплатят солидарно на „И. А. Б.“ , ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Т. А.“ №**сумата от 155 000 лв. /сто петдесет и пет хиляди лева/, представляваща
дължима предсрочно изискуема главница по предоставен кредит от „И. А. Б."
АД на „А." ЕООД в качеството на кредитополучател и П.С.Т. в качеството на
солидарен длъжник, на основание Договор за кредитна линия № **г., Общи правила
и условия за кредитиране на лица, осъществяващи търговска дейност и Анекс №
1/20.11.2018 г. към Договора, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба - 30.11.2020г. до окончателното
й изплащане, сумата от 2169,72 лв. /две хиляди сто шестдесет и
девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща дължимата договорна
лихва върху непогасената главница за периода от 31.05.2020г. до 23.08.2020г., както
и сторените по делото разноски в размер на 6936,78 лв. /шест
хиляди деветстотин тридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/,
от които 3143,39 лв. държавна такса за заповедното производство, 3143,39 лв.
държавна такса за настоящото производство, 350 лв. за изготвяне на ССчЕ и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: