Присъда по дело №352/2024 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 10/05.02.2025г. , ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 352/2024 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против С. В. С. от гр. Ямбол за
престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В съдебна фаза по искане на подсъдимия и на защитника производството
протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27 НПК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението против
подсъдимия така, както е предявено. Фактическата обстановка в
обвинителния акт счита за безспорно установена, предвид направеното от
подсъдимия признание на изложените в акта факти, а признанието му намира
за подкрепено в пълна степен от събраните в досъдебното призводство
доказателства. Поради това намира обвинението за доказано и пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен. Предлага, с оглед младата възраст и
чистото съдебно минало на подсъдимия, да му се наложи наказание лишаване
от свобода в минимален размер и с отложено изтърпяване.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. Признава вината
си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
изразява съжаление за стореното.
По отношение доказателствената обезпеченост на обвинението, размера
и начина на изтърпяване на наказанието служебният защитник се
солидаризира изцяло със становището на прокурора. Поддържа алтернативно
искане наказанието на подсъдимия да се определи при условията на чл.55,
ал.1, т.2, б. б от НК чрез замяна на наказанието лишаване от свобода с
пробация, което обосновава с младата му възраст, недобрите социални
условия и семейна среда.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372,
ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните
обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Свидетелят С. И. живеел със семейството си в къща на ул. „Тополница“
№ * в гр. Ямбол. През месец декември 2023г. се прибрал от Германия и
започнал ремонт на къщата. Късно вечерта на 19.12.2023г. легнал да спи в
една от стаите, оставяйки вратата отворена, за да се проветрява, а на маса в
стая, обособена като всекидневна, оставил собствените си 500 евро,
равняващи се на 977,92 лева. До входната врата на къщата бил оставен чифт
мъжки маратонки марка „Balmain“ на стойност 30 лева, които били
собственост на сина му – свидетеля И. И..
На 20.12.2023 г. подсъдимият С. В. С. минал покрай дома на св. С. И. и
забелязал, че вратата към имота е заключена с резе. Дръпнал резето и влязъл в
двора, при което видял, че вратата на къщата е оставена отворена. След това
влязъл безпрепятствено във вътрешността на къщата, намерил оставените на
1

масата 500 евро, взел ги и се отправил към изхода. До входна врата видял
маратонките на свидетеля И. И., взел и тях и с вещите по обратния път
напуснал имота. Впоследствие похарчил парите за лични нужди, а
маратонките продал на свидетелката Л. А. за 20 лева.
Към момента на извършване на деянието подсъдимият С., роден на
12.01.2005г., бил на 18 години. Не бил осъждан или освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел IV от НК.
Видно от приложената на л.28 от ДП характеристична справка, срещу
него имало заведени общо три ЗМ и ДП за престъпления по чл.194 от НК.
Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се
подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства –
отчасти от обясненията му, от показанията на свидетелите С. И., И. И., И. И.,
П. Пе.и и Л. А., от заключението на вещото лице, изготвило назначената
оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото, които,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни,
взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, и поради това се кредитират
изцяло.
Съдът не даде вяра единствено на обясненията на подсъдимия, дадени
по време на ДП в частта им относно обстоятелството, че не е вземал от пари от
дома на ул. „Тополница“ № *, тъй като в тази им част същите се опровергават
от показанията на свидетеля С. И., които следва да се кредитират изцяло, тъй
като относно липсващите от дома му вещи кореспондират в пълна степен с
показанията на свидетелите И. И. и П. П., на които непосредствено след
установяване липсата им съобщил за извършена от дома му кражба на 500
евро.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
И от обективна, и от субективна страна, подсъдимият С.ов е осъществил
състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 20.12.2023г. в гр.
Ямбол от частен дом, находящ се на ул. „Тополница“ № * е отнел чужди
движими вещ – банкноти с общ номинал от 500 евро на стойност 977,92 лева
от владението на собственика им С. И. И. от гр. Ямбол и чифт мъжки
маратонки марка „Balmain“ на стойност 30 лева от владението на собственика
им И. С. И. от гр. Ямбол, или вещи на обща стойност 1007,92 лева, без
съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои.
Авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява по
безспорен начин от показанията на свидетелката Л* А*, които, като
кореспондиращи с показанията на св. И. И., П* П* и И* Д*, се кредитират
изцяло.
От обективна страна подсъдимият е извършил деяние, осъществяващо
всички признаци от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194,
ал.1 от НК, тъй като вземайки банкнотите и маратонките от къщата и
2

отнасяйки ги със себе си, е извършил действия по прекратяване владението на
собствениците и установяване на свое такова. Т.е., е налице прекратяване
владението на собствениците върху вещите, което е настъпило вследствие
деянието на подсъдимия, и при липсата на съгласие за това от страна на
самите собственици.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл.
Съзнавал е, че вземайки вещите от мястото, на което са били оставени, и
отнасяйки ги със себе си извършва действия по прекратяване фактическата
власт на техния собственик, предвиждал е преминаването им в своя
фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с намерението
противозаконно да ги присвои, тъй като се е разпоредил с вещите като със
своя, похарчвайки парите за лични нужди и продавайки маратонките на
свидетелката Л* А*. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но
е целял противоправното си облагодетелстване.
Предвид изложеното, съдът намери, че подсъдимият С.ов действително
е съществил основния състав на престъплението кражба по чл.194, ал.1 от НК,
поради което с присъдата си ги призна за виновен по предявеното му
обвинение.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда
наказание до осем години лишаване от свобода. При това положение, с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието му следва да
се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която, при
постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК,
какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от свобода като
се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът определи на
подсъдимия С.ов наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
значително под средния и към минималния размер на предвиденото в закона,
давайки превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – млада
възраст, чисто съдебно минало, дадени обяснения в досъдебна фаза и
сравнително невисока стойност на отнетите вещи.
От друга страна съдът отчече завишената степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид
престъпления понастоящем в страната и в региона, важността на присвоеното
– пари, предназначени за текущ ремонт, както и недобрите характеристични
данни за личността на подсъдимия. Същевременно съдът намери, че
посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
многобройни, нито изключителни по своя характер, не водят до
несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от три месеца
лишаване от свобода и не оправдават за определяне на по-леко по размер
наказание.
3

След като по горните съображения, ръководейки се от разпоредбата на
чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на подс. С.ов наказание от ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съобразно императивната норма на
чл.58а, ал.1 от НК намали така определеното му наказание с една трета, т.е., с
два месеца, и му наложи наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и размера на
наложеното му с присъдата наказание лишаване от свобода, който е в рамките
до три години, от една страна спрямо него не са налице законови пречки за
прилагане института на условното осъждане. Затова и като отчете изброените
по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът намери, че за
неговото поправясне и превъзпитание не е наложително да изтърпи
ефективно наложеното му наказание. Затова, и на основание чл.66, ал.1 от НК
постанови отложено изтърпяване на наказанието за минимален изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, тъй като подсъдимия беше признат за
виновен, на основание чл.189, ал.3 НПК в негова тежест бяха присъдени и
направените в досъдебната фаза на делото разноски за изготвяне на
експертиза в размер на 139,95 лева, вносими в приход на Републиканския
бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	10
Дата:	5 февруари 2025 г. (в сила от 31 март 2025 г.)
Съдия:	Петранка Панайотова Кирова

Дело:	20242330200352
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 април 2024 г.

Присъда по дело №352/2024 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите