№ 107
гр. Русе, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Росица Радославова
Явор Влахов
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20234500600361 по описа за 2023 година
Про из во д с т во то е по глава ХХI от НПК.
В. А. А., в качеството си на частен тъжител и граждански ищец, е
обжалвал присъда № 146/15.12.2022г.,постановена по НЧХД № 955/22 на
Русенския районен съд. С нея подсъдимият И. А. И. е признат за невинен в на
17.01.2022г. в с.Ново село, обл.Русенска да е причинил лека телесна повреда
на В. А. А.- кръвонасядане, оток и охлузване на лицето, охлузване на главата,
счупване на режещия ръб на коронката на втори горен десен зъб, изразяваща
се в разстройство на здравето, извън случаите на чл128 и чл.129 от ВНК,
поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за
престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Отхвърлени са изцяло двата предявени от частния тъжител В. А.
против подс.И. граждански искове: в размер на 15 000 лева- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта- 17.01.2022г.; в размер на 40 лева- обезщетение за
претърпени имуществени вреди
Частният тъжител е осъден да заплати направените по делото
разноски от подсъдимия И.- 1 800 лева за адвокатско възнаграждение.
1
Частният тъжител е осъден да заплати направените по делото
разноски- 300 лева по сметката на РРС.
Частният тъжител В. А., чрез своя повереник адв. И. М., считат
присъдата за незаконосъобразна, неправилна и необоснована, по подробно
изложени в жалбата и допълненията към нея съображения. Намират
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.130 от НК за доказано и
искат отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъдителна
такава, както и уважаване на предявените граждански искове, със законните
последици. Претендира направените пред въззивната инстанция съдебни
разноски от тъжителя. В съдебно заседание жалбата се поддържа от тъжителя
и неговия повереник, като се развиват подробни доводи и искания.
Подсъдимият И. И., чрез упълномощения си защитник адв. А. С. от
РАК, изразява становище, че обжалваната присъда е законосъобразна,
правилна и обоснована и следва да бъде оставена в сила, по изложени в
съдебно заседание съображения. Подсъдимият не се явява в съдебно
заседание и не взема лично становище по жалбата. Защитникът му
претендира направените пред въззивната инстанция разноски от подсъдимия.
Като прецени доказателствата по делото,доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата,Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е неоснователна.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за
установено следното:
Подсъдимият И. А. И. е български гражданин, роден през 1972г., с
висше образование, работи, неосъждан, неженен.
Подсъдимият работел като общопрактикуващ лекар в с.Ново село,
обл.Русе. Дейността си осъществявал посредство представляваното от него
„Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ-д-р
И. И.“ ЕООД, което имало сключен договор № 180163/11.02.2020г с НЗОК-
София.
На 27.08.2021г в амбулаторията си в с.ново село подсъдимият
ваксинирал Д. И. С., жител на същото село, по негово желание, против Ковид-
19, с ваксина „Янсен“, с оглед изискванията на германския му работодател.
2
На 04.09.2021г. С. постъпил в УМБАЛ „Канев“ АД по повод оплаквания от
атеноадинамия, суха дразнеща кашлица, феврилитет и задух с прогресивен
характер. Към момента на хоспитализацията пациентът бил с прояви на
дихателна недостатъчност, ниска кислородна сатурация, влошен белодробен
и сърдечен статус. Въпреки провеждането лечение в болничното заведение,
Д. С. починал на 10.09.2021г. в УМБАЛ „Канев“ АД. Била му извършена
аутопсия, заключението на която било, че леталният край се дължи на Ковид-
19, довел до тежки увреждания на белите дробове, усложнения с вторична
пневмония и белодробна тромбоемболия, реализирали тежка дихателна и
сърдечна недостатъчност. В протоокла аз извършената аутопися било
посоечон, че клиничната и патологоанатомичната диагнози съвпасат.
Съпругата на Д. С.- св.Ж. С.а решила, че съпругът й е починал в
резултат на поставената ваксина от подсъдимия. По този повод и с цел
разобличаване на подсъдимия тя се свързала с частния тъжител А., тъй като
следяла обществените му прояви- по Фейсбук, по улиците и площадите, по
различни протести и тъй като знаела, че той отрича поставянето на ваксини
против Ковид-19. В разговор с тъжителя, тя му обяснила, че съпругът й е
починал в резултат на поставена ваксина. Двамата решили да отидат на
работното място на подсъдимия и да му търсят сметка и по-конкретно защо
пред лекарския му кабинет няма информация за характеристиката на
ваксините, евентуалните неблагоприятни последици от тях и най-вече защо е
поставил ваксина на сърдечно болен човек. Двамата били напълно убедени, че
между поставената ваксина и смъртта на Д. С. е налице пряка причинно-
следствена връзка.
На 17.01.2022г, около 10,30 часа св.С.а и подс.А. отишли в
кабинета на подсъдимия, който бил там заедно с работещата пир него като
санитар в медицинската му практика св.М.Ж.. Частният тъжител носел със
себе си, на специално пригодена стойка шест мобилни телефона, които
записвали и предавали директно по интернет във Фейсбук пробила му,
случващото се, а св.С.а снимала със своя мобилен телефон.
Без да бъдат поканени, двамата влезли в кабинета на подсъдимия.
Тъжителят се представил като лидер на политическа партия и още с
влизането си двамата започнали по груб и безапелационен начин да му
задават въпроси защо пред лекарския му кабинет няма информационни
3
табели за поставяните ваксини и техните характеристики, защо е поставил
ваксина на Д. С., с директни упреци, че по този начин го е убил. В този
момент подсъдимият бил сам в кабинета си, а св.Ж. била в съседното
помещение, като вратата между двете помещения била отворена.
Първоначално подсъдимият отговарял на поставените му от
тъжителя и св.С.а въпроси и се опитвал ад им обясни ситуацията, във връзка с
поставената ваксина на Д. С., но диалог не се получавал, защото тъжителят и
св.С.а задавали реторични въпроси, сами си отговаряли на тях и обиждали
подсъдимия, като го заплашвали с влизане в затвора. Привлечена от
повишаването на това св.М.Г. Ж. влязла в кабинета на подсъдимия и станала
очевидец на случващото се. Няколкократно подсъдимият молил тъжителя и
св.С.а да не го снимат с телефоните си и да напуснат кабинета му. В един
момента подсъдимият си дал сметка, че разговорът е безсмислен, отишъл до
вратата на кабинета си и я отворил, настоявайки двамата да напуснат, но това
не дало никакъв резултат.
Напрежението ескалирало, тонът се повишавал и в един момент
подсъдимият отместил с ръка статива, на който били поставени телефоните на
подсъдимия, за да не го снима. Това още повече ядосало тъжителя, който
станал по-агресивен и блъснал подсъдимия в отворената врата на кабинета, в
резултат на това И. паднал на земята. След удара във вратата същата излязла
от пантите. Докато подсъдимият бил на земята, тъжителят се надвесил над
него и започнал да го удря и дърпа в областта на главата. В един момент
подсъдимият успял да да отблъсне тъжителя и двамата се изправили, взаимно
си разменили удари и отново паднали на земята, като тъжителят бил над
подсъдимия и една ръка и коляно го притискал към земята, а с другата
започнал да го души. През цялото време тъжителят крещял на подсъдимия, че
ще го убие, викал му „мършо“ и че ще го направи на салата. В един момент
тъжителят се успокоил и пуснал подсъдимия, който се изправил от земята.
След това св.Ж. поставила лепенка на носа на тъжителя по него искане.
Непосредствено след инцидента св.Ж. и тъжителя подали сигнал на ЕЕН 112
за случилото се, като на място били изпратени полицейските служители
св.С.П., св.Р.Х. св.М. М., последният сложил вратата отново на пантите й.
Били изпратен и екип на ЦСМП, като медицинският фелдшер -св.М.Я.
прегледала тъжителя, за което съставила фиш за спешна медицинска помощ.
Двамата полицейски служители отвели тъжителя в с.Ново село, за да му
4
снемат обяснения по случая, а св.М. М. останал в кабинета на подсъдимия, за
да разговаря с него.
За случилото се В. А. е подал тъжба в РРП. С Постановление на
РРП от 25.05.2022г. е отказано образуването на наказателно производство по
преписка № 2439/22 на РРП, поради липса на престъпление от общ характер
/постановлението е приложено на л.3-4 от делото на РРС/.
Назначената по делото съдебномедицинска експертиза установила,
че тъжителя В. А. е получил следните увреждания: кръвонасядане, оток и
охлузване по лицето, охлузване на главата, откършване на малък фрагмент от
дъвкателните повърхности на коронката на втори долен десен зъб. От
направената на 28.11.2022г. ортопантомография не се установява да са
настъпили периодонтални усложнения в областта на апексите на 42 и 13 зъби.
Експертът е посочил, че тези увреждания следва да се преценяват по медико-
биологичния признак като лека телесна повреда, извън случаите по чл.128 и
чл.129 от НК, т.е. лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК. Експертизата и
фотоалбум към нея са приложени на л.111-л.123 от делото на РРС.
Назначената по делото съдебномедицинска експертиза установила,
че подсъдимият И. И. е получил следните увреждания:разкъсно-контузна
рана и оток зад лявата ушна мида, кръвонасядания на шията и за лява ушна
мида със забелване на епидермиса, охлузване на горния клепач на лявото око,
охлузвания и кръвонасядания в поясната област. Експертът е посочил, че тези
увреждания следва да се преценяват по медико-биологичния признак като
лека телесна повреда, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, т.е. лека
телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК. Експертизата и фотоалбум към нея са
приложени на л.124-л.136 от делото на РРС.
Назначената по делото техническа експертиза /л.104-107 от делото
на РРС/ е възпроизвела на хартиен носител подадените сигнали на спешен тел
112 за случилото се. От нея е видно, че на 17.01.2022г. в 10,41ч. жена,
представила се за М.Г. е подала сигнал за бой в здравната служба в Ново село
и че „нападнаха доктора“. На 17.01.2022г. в 10,47г. мъж, представил се за В.
А. А. е подал сигнал – че е „нападна ме лекуващия лекар…И. И.“.
Настоящият състав споделя приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. Тя съответства на показанията на разпитаните
свидетели, на обясненията на подсъдимия, на писмените доказателства и
5
доказателствени средства и на експертните заключения. Събрани са всички
относими към случилото се доказателствата, които са обсъдени и правилно
анализирани от районния съд. От тях престъплението, описано в тъжбата, не
е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което подсъдимият
правилно е признат за невинен и оправдан.
Безспорно са установени датата, мястото на възникналия конфликт
между подсъдимия и тъжителя, при който между тях е имало физически
досег, наличието на описаните в СМЕ телесни увреждания на тъжителя и на
подсъдимия, присъствалите свидетели на мястото на инцидента, начина на
приключването на конфликта и пристигналите полицейски служители и
медицински екип на спешна помощ. Безспорно е установено също кой, кога,
какъв сигнал е подал на тел.112 за случилото се, както и предисторията на
събитията, свързана с ваксинацията и смъртта на Д. С.. По делото няма спор
относно получените от тъжителя и от подсъдимия телесни увреждания, които
са категорично установени от приетите по делото СМЕ-зи, които настоящата
инстанция намира на компетентни и обосновани.
Относно останалите обстоятелства, свързани с развоя на събитията,
са налице противоречиви доказателства. От една страна е изложеното в
тъжбата, което се подкрепя от показанията на св.С.а. От друга страна са
обясненията на подсъдимия, които се подкрепят от показанията на св.М.Ж.,
св.Р.Х., св.М. М., св. С.П., св.М.Я. - за пряко възприетите от всеки един от тях
факти, св.П. и досежно възприятията, които е имал гледайки записите на
случилото се в социалните мрежи, а св.М.Я. и за травмата на носа на
тъжителя.
Свидетелите С.а и Ж. са очевидци на случилото се и за да прецени
на кой от двамата свидетели да даде вяра районният съд правилно е
съобразил, че св.С.а е силно пристрастна, негативно настроена срещу
подсъдимия, обвинявайки го за смъртта на съпруга си и поради това
заинтересована от изхода на делото, поради което нейните показания са
подложени на прецизен анализ и законосъобразно не им е дадена вяра.
Настоящият състав изцяло споделя изложените в тази насока съображения от
районния съд. За разлика от показанията на св.С.а, която омаловажава
поведението на тъжителя, в показанията на св.Ж. няма такава тенденция.
Показателно за отхвърлянето на показанията на св.С.а е заявеното от нея
6
относно нанесените от подсъдимия на тъжителя удари, които не
кореспондират с установените увреждания, описани от експерта в
изготвената СМЕ на тъжителя. Получените от тъжителя телесни увреждания
в областта на лицето, отговарят да са получени от удар с или върху, както и
притискане в областта на лицето, на което е имало поставени очила, а
охлузването в областта на главата е получено от тъжителя удряйки се сам в
стена или врата, непосредствено след първото събаряне на земята на
подсъдимия, когато тъжителя се е хвърлил върху него и го е съборил на
земята.
Св.Ж. също е пристрастна, с оглед обстоятелството, че работи при
подсъдимия, но нейните показания са логични, последователни,
непротиворечиви и напълно се подкрепят от останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства, поради което мотивирано са кредитирани с
доверие. Те кореспондират и със заключенията на горепосочените две СМЕ.
Тя обективно и последователно описва случилото се- докторът леко бутнал
стойката на телефоните и в този момент двамата се сдърпаха, тъжителят
съборил подсъдимия на земята и започнал да го души. Като следствие именно
от това душене са установени конкретните телесни увреждания в СМЕ на
подсъдимия.
Законосъобразно и правилно районният съд е изключил от
доказателствата по делото изготвения от тъжителя видеозаписи, като е
съобразил съдебната практика в тази насока. Този запис е негоден
доказателствен източник, тъй като не е изготвен по съответни ред, не се касае
за запис от случайна камера, каквито са налични поставени на различни места
в града, а е нарочно изготвен запис от тъжителя, именно за събиране на данни
за конкретния случая.
Законосъабрзни, правилни и в съответствие със събраните
доказателства са и изводите на съда, че към момента на инцидента, а и към
момента на подаването на тъжбата, В. А. не е лидер на политическа партия,
тъй като видно от служебната страница на СГС представляваната от него
партия е регистрирана на 21.06.2022г. и от тогава тя е придобила качеството
на ЮЛ по Закона за политическите партии. Освен това независимо дали е
лидер на партия, на друга организация или просто лице с гражданска
позиция, при наличието на данни за нарушения или престъпления тъжителят
7
не е следвало да прави собствени разследвания, да прави видеозаснемане при
изричните възражения на заснемания, да търси обяснения от евентуалния
нарушител, да разобличава виновните лице, според неговите разбирания, а е
трябвало да подаде сигнал до ИА „Медицински одит“, до полицията или до
прокуратурата.
Законосъобразни са изводите на първата инстанция и досежно това,
че общопрактикуващият лекар в лекарския си кабинет не е длъжностно лице,
който въпрос е изяснен с ТР № 2/2011 на ОСНК, както и че амбулаторията за
първична извънболнична медицинска дейност не е публично и общодостъпно
място и не е възможно да бъде посещавана от неограничен кръг граждани, по
всяко време и по всякакъв повод, да се искат обяснения, справки, сведения,
свързани с организацията на работата, вкл. и за ваксинацията на пациент на
този лекар, а безспорно тъжителят не и е пациент на д-р И. И..
Районният съд е направил задълбочен анализ на показанията на
всеки един от свидетелите и на обясненията на подсъдимия, съпоставил ги е
помежду им и така е достигнал до посочената фактическа обстановка. Дал е
отговор на всички възражения. Направил е и единствения възможен извод, че
липсват достатъчно безспорни и категорични доказателства, че подсъдимият
е извършил престъплението, в което е обвинен, че липсват доказателства за
наличието на умисъл у подсъдимия да причини на тъжителя телесните
увреждания. Напротив събраните доказателства, разгледани в тяхната
съвкупност налагат извода, че инициатор на конфликта е тъжителя и
подсъдимият е действал пир неизбежна отбрана.
С действията си тъжителят е предизвикал подсъдимия- държейки се
агресивно, снимайки го против волята му, отказвайки да напусне кабинета на
лекаря и нападайки го. Действително подсъдимият е ударил тъжителя, но
това той е сторил за да се защити, като при последвалото падания, разменени
удари между двамата и на двамата са причинени леки телесни повреди.
Подсъдимият е причинил телесни увреждания на тъжителя еднократно и с
цел да отблъсна А. след неговото първо нападение, при опит да се защити от
неговите удари, поради което са налице всички елементи на неизбежната
отбрана. Налице е било започнато нападение, което не е завършило, т.е.
защитното поведение на подсъдимия е било в законоустановените граници на
неизбежната отбрана- при започнало и незавършено нападение. Предвид
8
цялостното агресивно поведение на тъжителя, съпроводени с обиди и закани
с убийство, подсъдимият е имал пълното основание да предполага, че
нападението ще продължи, което негово очакване се е и оправдало.
Подсъдимият е бил неочаквано съборен на земята от тъжителя и е имал
поведени в рамките на необходимите предели, като е избрал напълно
адекватна с конкретната обстановка форма на защита на своята телесна
неприкосновеност. При това нападение от страна на тъжителя и при защитата
от страна на подсъдимия, И. И. е получил повече и относително по-тежки
увреждания от тъжителя, макар и двете в рамките на лека телесна повреда, по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК. С оглед изложеното подсъдимият не е
превишил пределите на неизбежната отбрана, предвид броя и вида на
получените от подсъдимия телесни увреждания, това че тъжителят не е
прекратил нападението, а го е продължил и мотивите на подсъдимия - да
преустанови нападението, а не да напада тъжителя и да му причини телесни
увреждания.
С оглед изложеното са налице предпоставките на неизбежната отбрана
по смисъла на чл.12 ал.1 от НК
Предвид горното възраженията на тъжителя и неговият повереник са
неоснователни. Неоснователни са възраженията, че съдебния акт е
необоснован, постановен при непълнота на доказателствата /с оглед
изключването на процесния видеозапис/, при неправилно приложен
материален закон, с тенденциозно отношение на съдията и
незаконосъобразен. Напротив същият е обосноват, подборен и много добре
мотивиран, като са обсъдени всички относими към предмета на доказване
факти и всички събрани по делото доказателства. Първата инстанция не е
допуснала съществени процесуални нарушения при постановяване на
присъдата, като правилно е приложила материални закон.
Предвид горното, изводите на първоинстанционния съд са
законосъобразни и правилни и оправдателната присъда следва да бъде
потвърдена. С оглед изхода на делото правилно и мотивирано са отхвърлени
изцяло двата предявени от тъжителя граждански искове, като тъжителят е
осъден да понесе и направените по делото разноски. Русенският районен съд
е осъдил тъжителя да заплати на подсъдимия разноски в размер на 1800 лева
за адвокатска защита, съгласно приложения по делото на РРС договор за
9
правна помощ. Възложил е на тъжителя и направените по делото съдебни
разноски в размер на 300 лева.
Защитникът на подсъдимия претендира и направените пред въззивната
инстанция разноски. Пред РОС е представен нов договор за правна помощ, за
представителство пред въззивната инстанция, с вписано възнаграждение в
размер на 1300 лева, което е внесено /л.37 от делото/. Това сочи на направени
съдебни разноски от подсъдимия в този размер. На основание чл. 190 ал.1 от
НПК, частният тъжител следва да понесе тези разноски, направените от
подсъдимия.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 146/15.12.2022г, постановена по
НЧХД № 955/22 на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА частния тъжител В. А. А., ЕГН: **********, живущ
в гр.Русе, ул.*******, да заплати на подсъдимия И. А. И., ЕГН: **********,
живущ в гр.Русе, ул.*****, сумата от 1300 лева /хиляда и триста лева/
направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10