№ 336
гр. П. , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220100288 по описа за 2021 година
В исковата си молба против Община П. с ЕИК ********* с адрес град П.,
бул.“Б.“№2, представлява от кмета Т.П. ищецът „ДДД-П.-К.“ ЕООД с ЕИК **** със
седалище и адрес на управление град П., ул.“****“№5, представлявано от управителя И. Б.
М., чрез пълномощника адв. М.М. твърди, че като търговско дружество има за предмет на
дейност предоставяне на услуги по дезинфекция, дезинсекция и дератизация. С оглед на
този предмет на дейност между страните са сключени договори относно дезинфекция,
дезинсекция и дератизация на обекти, които са общинска собственост. По всички договори
ищецът е изпълнил точно своите задължения по предоставяне на договорените по тях
услуги, но въпреки това ответникът не е изплатил паричните си задължения, дължими въз
основа на издадените и получени от него фактури и констативни протоколи за приемането
без забележки на извършената работа така както е била възложена с процесните договори.
Твърди се, че страните са сключили договор №269/22.03.2016г.В чл.3 от този договор
страните са договорили, че стойността на договора е 19 931.23лв. без ДДС като не се дължи
авансово плащане. В чл.4, ал.1 са договорили следния начин на плащане : първо плащане
след извършена първа дезакаризация на тревни площи на 899.492 дка- обща стойност
16 910.45лв. и второ плащане след извършена втора дезакаризация на тревни площи на
160.680дка- обща стойност 3 020.78лв.За извършване на първото плащане е била издадена и
получена фактура №**********/30.06.2017г. на стойност 20 292.54лв. с ДДС за извършена
дейност по дезакаризация, посочена подробно в нея ,която фактура е била придружена от
двустранно подписан и 6 броя окончателни констативни протоколи за извършени обработки
, всички от 25.07.2016г., въз основа на които документи ответникът е бил длъжен да заплати
сума по фактура на основание чл.4, ал.2т.3 от договор в срок от 30 дни. Задължението по
1
фактурата не е било платено в договорения срок до 30.07.2017г., от която дата ответникът
изпада в забава и дължи законова лихва върху тази главница в размер на 7 192.57лв.,
считано от датата на посочения падеж до 25.01.2021г., от която сума ищецът претендира
6 138.58лв. за периода 25.01.2018г до 25.01.2021г. За извършеното второ плащане е била
издадена и получена фактура №**********/13.09.2017г. на стойност 3 624.94лв. с ДДС за
извършена дейност по дезакаризация , посочена подробно в нея, която е била придружена от
двустранно подписани 3 броя окончателни констативни протоколи за извършените
обработки от 20.10.2016г., въз основа на които документи ответникът е бил длъжен да
заплати сумата по фактура на основание чл.4, ал.2 т.3 от договора в срок от 30 дни.
Задължението по тази фактура не е било платено в срока до 13.10.2017г., поради което
ответникът е изпаднал в забава и дължи законова лихва върху тази главница в размер на
1 209.31лв. ,считано от 13.10.2017г. до 25.01.2021г, от която сума ищецът претендира
съдебно 1 104.60лв. за периода от 25.01.2018г до 25.01.2021г. Твърди се, че страните са
сключили договор №268/22.03.2016г с предмет, подробно описан в чл.1 на същия с
посочване на дейностите и сроковете им на изпълнение. В чл.3 от договора страните са
уговорили, че стойността му е 14 482.80лв. без ДДС , като не се дължи авансово плащане. В
чл.4, ал.1 от договори страните са договорили начина на плащане: първо плащане след
извършена първа дератизация на обектите – за канална дератизация – общо 1 800лв. и за
полева дератизация – общо 5 441.40лв. и второ плащане след извършване на втора
дератизация на обектите- за канална дератизация – общо 1 800лв. и за полева дератизация
общо 5 441.40лв. За първото плащане е издадена фактура №**********/11.08.2017г. на
стойност 8 688.60лв. с ДДС , която фактура е била придружена с двустранно подписан
окончателен констативен протокол да извършената обработка на 23.08.2016г.и въз основа на
тези документи ответникът е следвало да заплати сумата по фактурата в срок от 30 дни,
който срок е изтекъл на 11.09.2017г. и сумата по фактурата не е била платена поради което
ответникът е изпаднал в забава и дължи законова лихва върху главницата в размер на
2 975.84лв. , от която сума се претендира съдебно 2 572.79лв. за периода от 25.01.2018г. до
25.01.2021г. За извършване на второто плащане е била издадена и получена фактура
№**********/13.11.2017г на стойност 8 690.76лв. с ДДС, придружена от двустранно
подписан окончателен констативен протокол за извършените обработки от 23.11.2016г. въз
основа на които документи ответникът е бил задължен да заплати сумата по фактурата на
основание чл.4, ал.2 от договора в срок от 30 дни Този срок е изтекъл на 13.12.2017г и
сумата по фактурата не е била платена от ответника, поради което същият е изпаднал в
забава и дължи на ищеца законна лихва върху главницата в размер на 2 752.07лв., от която
сума ищецът претендира 2 648.26лв. за периода 25.01.2018г до 25.01.2021г. Твърди се, че
страните са сключили договор №266 от22.03.2016г с предмет , подробно описан в чл.1 от
договора като в чл.3 от договора са уговорили , че стойността му е 17 480лв. без ДДС като
не се дължи авансово плащане . В чл.4, ал.1 от договора страните са уговорили начин на
плащане, а именно еднократно на цялата стойност след изтичане срока на договора. За
извършване на плащането е била издадена фактура №**********/16.10.2017г на стойност
20 880лв. с ДДС за извършената дейност по трикратна влажна аерозолна обработка и
2
двукратна ареозолна обработка на обектите, посочени подробно в нея, която фактура е била
придружена с два броя двустранно подписани окончателни констативни протоколи за
извършените съответни обработки от 20.10.2016г. въз основа на които документи
ответникът е бил длъжен да заплати сумата по фактурата на основание чл.4, ал.2т.3 от
договора в срок от 30 дни. Срокът за плащане е изтекъл на 16.11.2017г, към който момент
ответникът не е погасил задължението си, поради което е изпаднал в забава и дължи
законова лихва върху главницата в размер на 6 768.60лв., от която сума ищецът претендира
съдебно сумата от 6 362.60лв. за периода от 25.01.2018г до 25.01.2021г. Твърди се, че
въпреки поканите до настоящия момент ответникът не е платил доброволно процесните
суми. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца следните суми: 1/ сумата от 20292.54лв. с ДДС, дължима по фактура
№**********/30.06.2017г. и сумата от 3 624.94лв. с ДДС , дължима по фактура
№**********/13.09.2017г., за извършена работа по договор №269/22.03.2016г., ведно със
законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане, както и законна лихва в размер на 7 288.18лв. върху общо
просрочената главница в размер на 23 917.48лв. за периода 25.01.2018г до 25.01.2021г., 2/
сумата от 8 688.60лв. с ДДС, дължима по фактура №**********/11.08.2017г и сумата от
8 690.76лв. с ДДС , дължима по фактура №**********/13.11.2017г. за извършена работа по
договор №268/22.03.2016г., ведно със законната лихва върху тези суми ,считана от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане , както и законна лихва в
размер на 5 221.05лв. върху общо просрочената главница от 17 379.36 лв. за периода
25.01.2018г. до 25.01.2021г., 3/ сумата от 20 880лв. с ДДС по фактура
№**********/16.10.2017г за извършена работа по договор №266/22.03.2016г ведно със
законната лихва върху тази суча, считана от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва от 6 362.60лв. върху
просрочената главница от 20 880лв. за периода 25.01.2018г до 25.01.2021г. Претендират се
сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор,с който се
изразява становище, че исковете са допустими, но неоснователни.Твърди се, че и по
договор №269/22.03.2016г и по договор №268/22.03.2016г.се касае за периодични
плащания, които се погасяват с кратката тригодишна давност, която към датата на подаване
на исковата молба е изтекла. С погасяване на главните вземания по тези договора се
погасяват и вземанията за лихви за забава на основание чл.119 от ЗЗД. На следващо място
се твърди, че в договор №269/22.03.2016г срокът за плащане на задълженията на
възложителя следва да се определи не от момента на представяне на фактурата , а от
момента, в който същата е следвало да възникне като документ в правия мир, тоест в 5
дневен срок от констативните протоколи от 20.10.2016г и в 5 дневен срок от констативните
протоколи от 25.07.2016г. или по фактура №********** от 13.09.2017г главното вземане в
размер на 3 624.94лв. с ДДС е погасено по давност на 25.10.2019г , а по фактура
3
№********** / 30.06.2017г главното вземане в размер на 20 292.54лв. с ДДС е погасено по
давност на 30.07.2019г. По договор №268/22.03.2016г срокът за плащане е следвало да се
определи не от момента на представяне на фактурата, а от момента, в който същата е
следвало да възникне като документ в правния мир, тоест в 5 дневен срок от констативния
протокол от 23.08.2016г и в 5 дневен срок от констативния протокол от 23.11.2016г. или по
фактура №**********/11.08.2017г. главното вземане в размер на 8 688.60лв. с ДДС е
погасено по давност на 28.08.2019г , а по фактура №**********/13.11.2017г главното
вземане в размер на 8 690.76лв. с ДДС е погасено по давност на 28.11.2019г. По отношение
на претенциите за главница и лихва за забава въз основа на договор №266/22.03.2016г
ответникът взема отношение само по акцесорното вземане като твърди ,че същото е
погасено с изтичането на кратката тригодишна давност съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД.Моли
се предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа
предявените искове.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
писмения отговор.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания чрез представени по делото писмени бележки
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, доводите на страните, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие
за установено следното от фактическа страна.
Между страните не бе спорно, а и този релевантен факт се установява от приетите по
делото писмени доказателства, че ищецът и ответникът са сключили договор
№269/22.03.2016г., по силата на който Община П. в качеството на възложител е възложила
на ищцовото дружество в качеството на изпълнител извършване на услуги по полева
дезакаризация натревни площи в детски градини, училища, паркове , градини, зелени площи
към транспортни ивици и в междублоковите пространства на територията на община П.,
включваща дейност и срокове за изпълнение както следва: еднократна дезакаризация на
тревни площи по приложение№2, приложение №3 , приложение №4 и приложение №7 в
периода 01.05.2016г. до 15.06.2016г и двукратна дезакаризация на тревни площи по
приложение №1, приложение№5 и приложение №6 първа в периода 01.05.2016г. -
31.05.2016г. и втора 01.09.2016г. -30.09.2016г.Съгласно чл.3 стойноста на договора е в
размер на 19 931.23лв. без ДДС и без авансово плащане.Съгласно чл.4, ал.1 от договора е
уговорено плащането по този договор, а именно двукратно: първо плащане в размер на
16 910.45лв.след извършена първа дезакаризация на тревни площи 899.492 дка и второ
плащане в размер на 3 020.78лв.след извършване на втора дезакаризация на тревни площи
160.680дка. Съгласно чл.4, ал.2 т.3 от договора възложителят е бил длъжен да извърши
4
плащане в срок до 30 календарни дни от представяне на фактурата от страна на
изпълнителя, придружена от двустранно подписани окончателни констативни протоколи за
извършените обработки. Видно от данните по делото е издадена фактура
№**********/30.06.2017г.за извършена полева дезакаризация на 899.492 дка тревни площи
на територията на община П. на стойност 16 910.45лв. без ДДС и 20292.54лв. с ДДС.на
25.07.2016г. са издадени и 5 броя констативни протокола / лист 24-30 от делото/,двустранно
подписани , с които извършените по договора работи са приети от възложителя без
забележки.По този договор е издадена и втора фактура №**********/13.09.2017г. за
извършена втора полева дезакаризация на 160.68дка тревни площи на стойност 3020.78лв.
без ДДС и 3 624.94лв. с ДДС.тази фактура е придружена с три броя окончателни
констативни протоколи за извършени обработки от 20.10.2016г, които протоколи са
двустранно подписани като извършените дейности са приети от възложителя без забележки.
Не е спорно между страните, а и от приетите по делото доказателства се установява,
че ищецът и ответникът са сключили договор №268 /22.03.2016г., по силата на който
ответникът в качеството на възложител е възложил, респективно ищецът в качеството на
изпълнител е приел извършване на услуги по открита и канална дератизация на обекти на
територията на град П. и почивна база „Слънчева поляна, включваща дейности и срокове за
изпълнение както следва : двукратна канална дератизация на 900 броя отводнителни шахти
на територията град П.- първа обработка в периода 01.06.2016г до 15.07.2016г и втора
обработка в периода 15.09.2016г до 31.10.2016г. и двукратна полева дератизация на открити
тревни площи в парк „Острова“, парк „минерална баня“, парк „Градска градина“, парк
„Стадиона „ и почивна база“Слънчева поляна“ с обща площ 151.139дка първа обработка в
периода 01.06.2016г -15.07.2016г и втора обработка в периода 15.09.2016г -31.10.2016г.
Съгласно чл.3 от договора стойността на договора е в размер на 14 482.80лв. без ДДС и без
авансово плащане като съгласно чл.4 от договора е уговорено, че плащането по същия
плащането по договора се извършва по следния начин: първо плащане след извършване на
първа дератизация на обекти както следва канална дератизация -1800лв. , полева
дератизация 5 441.40лв., второ плащане след извършване на втора дератизация на обекти
както следва канална дератизация 1800лв.и полева дератизация 5 441.40лв. Съгласно чл.4,
ал.2 т.3 плащането следва да се извърши в срок от 30 календарни дни от представяне на
фактура от страна на изпълнителя , придружена с двустранно подписани окончателни
констативни протоколи за извършените обработки. Видно от данните по делото въз основа
на този договор за издадени два броя фактури : фактура №**********/11.08.2017г на
стойност 8 688.60лв. с ДДС , в която подробно са описани извършените дейности , а именно
първа полева дератизация на тревни площи на община П. съгласно договор
№268822.03.2016г – 5 440.50лв. и извършена първа дератизация на канализационни шахти
на територията на община П. по договор №268822.03.2016г. – 1800лв.Тази фактура е
придружена с двустранно подписан констативен протокол от 23.08.2016г , видно от който
възложителят е приел работата без забележки. Издадена е и фактура
№**********/13.11.2017г на стойност 8 690.76лв. с ДДС , в която изчерпателно е описан
5
вида на извършените услуги : извършена втора полева дератизация на тревни площи на
територията на община П. по договор №268/22.03.2016г – 5 442.30лв. и извършена втора
канализационна дератизиция на територията на община П. по договор
№268/22.03.2016г.Тази фактура е придружена с двустранно подписан окончателен
констативен протокол от 23.11.2016г, видно от който работата е приета от възложителя без
забележки.
Между страните не е спорно, а и този релевантен факт се установява от приетите по
делото писмени доказателства, че ищецът и ответникът са сключили договор
№266/22.03.2016г.,по силата на който ответникът в качеството на възложител е възложил,
респективно ищецът в качеството на изпълнител е приел извършване на услуги по третиране
на дървесна и храстова растителност срещу насекоми/ мухи комари/ преносители на
векторно предавани трансмисивни инфекции, разположена в обекти на територията на
община П., включваща дейности и срокове за изпълнение както следва: двукратна влажна
аерозолна обработка на храстовата и дървесна растителност в обекти по приложение №2
първа обработка в периода 01.07.2016г -31.07.2016г и втора обработка в периода
01.09.2016г -30.09.2016г., трикратна влажна аерозоллна обработка на храстова и дървесна
растителност в обекти по приложение №1 първа обработка в периода 01.05.2016г
31.05.2016г., втора обработка 01.07.2016г 31.07.2016г и трета обработка в периода
01.09.2016 -30.09.2016г.Съгласно чл.3 от договора стойността на договора е 17 480лв. без
ДДС и без авансово плащане.Съгласно чл.4, ал.1 от договора страните са уговорили
плащането да стане по следния начин: еднократно на цялата стойност като съгласно чл.4,
ал.2 т.3 възложителят се е задължил да плати в срок до 30 календарни дни от представяне на
фактурата от страна на изпълнителя , придружена с двустранно подписани окончателни
констативни протоколи за извършените обработки.Във връзка с извършените по този
договор дейности са изготвени два констативни протокола от 20.10.2016г, които са
двустранно подписани като възложителят ги е подписал без забележки. Издадена е фактура
№**********/16.10.2017г. на стойност 20 880лв. с ДДС, в която детайлно е описана
услугата, а именно - извършена трикратна влажна аерозолна обработка на храстова и
дървесна растителност в обекти на град П. и двукратна аерозолна обработка в паркове по
кметства на община П. по договор №266/22.03.2016г.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.266,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД- за заплащане на дължимо възнаграждение по договори за
изработка и лихва за забава.
Уважаването на исковете предполага между страните да са налице валидни
облигационни отношения, черпещи правна опора в договора за изработка. Ищецът в
качеството на изпълнител да е изправна страна по правоотношението, тоест да е изпълнил
6
качествено и в срок възложената работа. Следва са се отбележи,че като безспорен между
страните се отдели този релевантен за спора факт, а именно – ищецът е изпълнил стриктно
поетите договорни ангажименти, тоест извършил е уговорените услуги в залегналите в
договорите срокове и с нужното качество. Това е така ,тъй като работата е приета без
забележки от възложителя, в каквато насока сочат категорично всички обсъдени по –горе
писмени доказателства / констативните протоколи по всеки договор/, а и този факт не бе
спорен между страните.
Като изправна страна по правоотношението за ищецът е възникнало правото да
получи насрещната договорна престация – уговореното по всеки договор възнаграждение.
Спорът по делото се фокусира върху направеното от ответника възражение за
погасяване по давност на вземанията за главници по договор №269/22.03.2016г и по
договор №268/22.03.2016г. и на претендираните лихви за забава върху тези
главници.Ответникът се позовава на кратката тригодишна давност по чл.111,б.“в“ от ЗЗД.
Съгласно посочената материално правна норма с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Ответникът
противопостави възражение, че вземанията по процесните договори по своята правна
природа са периодични плащания. В Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г по тълк.д.
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС е разяснено понятието „ периодични плащания“. Прието е, че
периодичните плащания се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определен интервал от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да
са равни и плащанията да са еднакви. Целта е да бъде защитен длъжникът относно онези
негови плащания, които са предварително известни на страните по правоотношението.В
Тълкувателното решение е посочено, че чл.111,б.“в“ от ЗЗД трябва да се прилага само за
такива периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите.Характерен признак
на това плащане е неговата периодичност без оглед на това по какъв начин е определено
изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо- годишен, месечен, седмичен
или дневен.Отличителна разлика на периодичните плащания е предварително определения и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено. Периодично е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно
предаване на пари или заместими вещи. Множеството престации се обединяват от това , че
имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.
След постановяване на коментираното тълкувателно решение ВКС се е произнесъл
по въпроса за съществените белези на периодичните плащания. В решение №93 от
24.06.2015г. по т.д.№65/2014г на ВКС на въпроса дали във всички случаи на сключен
договор за изработка задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение е
периодично плащане по смисъла на чл.111,б.“в“ от ЗЗД и съответно дали е приложима
тригодишната давност за погасяване на вземането е даден отговор, че за приложението на
7
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД и на чл.111 б.“в“ от ЗЗД по отношение на възнаграждението
по договор, за който се прилагат правилата на изработката от значение са уговорките между
страните относно правопораждащия факт на вземането, повтарящия се характер на
задължението и определените падежи. Ако договорът е сключен за изработка на определена
вещ или за изпълнение на СМР и възнаграждението е дължимо на части , на отделни етапи
от строителството , при последователно приемане на изработеното, паричното задължение
за възнаграждение няма периодичен характер и не погасява с изтичане на петгодишна
давност. Ако с договора се уговаря предоставянето на услуги, изразяващи се в извършване
на работа чрез престации, изпълнявани многократно в срока на действието му и
възнаграждението е дължимо на определени в договора интервали, вземането за
възнаграждение е периодично плащане и се погасява с изтичане на тригодишна давност. В
този смисъл са и решение №113 от 23.06.2016г по т.д.№1922/2015г на II т.о. на ВКС и
решение №46 от 30.07.2019г по т.д.№1838/2018г на I г.о. на ВКС.
В контекста на така разгледаната практика на ВКС и анализирайки съдържанието на
процесните договори съдът намира , че в настоящия случай се касае за договори за
изработка, при които паричните задължения за възнаграждения нямат периодичен
характер и се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която към
датата на подаване на исковата молба 25.01.2021г. не е изтекла. В тези договори естеството
на възложената работа включва еднократна и в някои случаи двукратна дейност по
дератизиция или дезакаризация, тоест дейността се извършва на отделни етапи, при
последователно приемане на работата / услугата/ и според коментираните уговорки
възнаграждението е дължимо на части, след приключване на съответния етап от работата.
Плащането по договори е следвало да се извърши в срок от 30 календарни дни от
представяне на съответната фактура, придружена с двустранно подписаните окончателни
констативни протоколи. Между страните няма спор, че фактурите са предоставени на
възложителя на датата, на която са издадени. Възложителят не е противопоставил
възражение за извършено плащане по която и да е от фактурите, а и не е ангажирал
доказателства в тази посока.
Ето защо задължението за заплащане на сумата от 20 292.54лв. с ДДС дължима по
фактура №**********/30.06.2017г за извършена работа по договор №269/22.03.2017г. е
станало изискуемо на 30.07.2017г. Задължението за заплащане на сумата от 3624.94лв. с
ДДС по фактура №**********/13.09.2017г за извършена работа по договор
№269/22.03.2016г е станало изискуемо на 13.10.2017г. Не са погасени по давност, тъй като
спрямо тези вземания е приложима общата 5 годишна погасителна давност по чл.110 от
ЗЗД, а не кратката тригодишна давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД и същата не е изтекла към
датата на подаване на исковата молба -25.01.2021г. Тъй като се касае за неизпълнение на
парично задължение на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Върху просрочената главница от 23 917.48лв. по
договор№ 269/22.03.2016г. се дължи законна лихва в размер на 7 288.18лв. / определена от
8
съда по правилата на чл.162 от ГПК/ за претендирания период 25.01.2018г до 25.01.2021г,
който размер съответства на заявената претенция.
Задължението за заплащане на сумата от 8 688.60лв. с ДДС, дължима по фактура
№**********/11.08.2017г за извършена работа по договор №268/22.03.2016г е станало
изискуемо на 11.09.2018г. Задължението за заплащане на сумата от 8 690.76лв. с ДДС по
фактура №**********/13.11.2017г. за извършена работа по договор №268/22.03.2016г.е
станало изискуемо на 13.12.2017г. Тези вземания на ищеца не са погасени по давност, тъй
като спрямо тях е приложима общата 5 годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, а
не кратката тригодишна давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД и същата не е изтекла към датата
на подаване на исковата молба -25.01.2021г. Тъй като се касае за неизпълнение на парично
задължение на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Върху общо просрочената главница от 17 379.36лв. по договор
№268/22.03.2016г се дължи законна лихва в размер на 5 221.05лв. / определена от съда по
правилата на чл.162 от ГПК/ за претендирания период 25.01.2018г до 25.01.2021г, който
размер съответства на заявената претенция.
Задължението за заплащане на сумата от 20 880лв. с ДДС по фактура
№**********/16.10.2017г за извършена работа по договор №266/22.03.2016г е станало
изискуемо на 16.11.2017г. Това вземане не е погасено по давност, тъй като спрямо него е
приложима общата 5 годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, а не кратката 3
годишна по чл.111 б“в“ от ЗЗД по развитите по-горе съображения и същата не е изтекла към
датата на подаване на исковата молба -25.01.2021г. Тъй като се касае за неизпълнение на
парично задължение на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Върху просрочената главница от 20 880лв. по договор
№266/22.03.2016г се дължи законна лихва в размер на 6 362.60лв. / определена от съда по
правилата на чл.162 от ГПК/ за претендирания период 25.01.2018г до 25.01.2021г, който
размер съответства на заявената претенция.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете са изцяло основателни и следва да
бъда уважени като следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми : 1/
сумата от 20292.54лв. с ДДС, дължима по фактура по фактура №**********/30.06.2017г. и
сумата от 3 624.94лв. с ДДС, дължима по фактура №**********/13.09.2017г., за извършена
работа по договор №269/22.03.2016г., ведно със законната лихва върху главниците считано
от датата на подаване на исковата молба-25.01.2021г. до окончателното им изплащане, както
и законна лихва в размер на 7 288.18лв. върху общо просрочената главница в размер на
23 917.48лв. за периода 25.01.2018г до 25.01.2021г., 2/ сумата от 8 688.60лв. с ДДС, дължима
по фактура №**********/11.08.2017г и сумата от 8 690.76лв. с ДДС , дължима по фактура
№**********/13.11.2017г. за извършена работа по договор №268/22.03.2016г., ведно със
законната лихва върху тези суми ,считана от датата на подаване на исковата молба -
25.01.2021г.до окончателното им изплащане , както и законна лихва в размер на 5 221.05лв.
върху общо просрочената главница от 17 379.36 лв. за периода 25.01.2018г. до 25.01.2021г.,
9
3/ сумата от 20 880лв. с ДДС по фактура №**********/16.10.2017г за извършена работа по
договор №266/22.03.2016г ведно със законната лихва върху тази сума, считана от датата на
подаване на исковата молба-25.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и
законна лихва от 6 362.60лв. върху просрочената главница от 20 880лв. за периода
25.01.2018г до 25.01.2021г.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8 461.95лв. разноски по делото/ от които
3 241.95лв. ДТ и 5 220 лв. адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община П. с ЕИК ********* с адрес гр.П., бул.“Б.“№2,
представлявана от кмета Т.П. да заплати на „ДДД-П.-К.“ЕООД с ЕИК ****
със седалище и адрес на управление град П., ул.“****“№5, представлявано от
управителя И. Б. М. следните суми: 1/ сумата от 20292.54лв. с ДДС, дължима по
фактура по фактура №**********/30.06.2017г. и сумата от 3 624.94лв. с ДДС, дължима по
фактура №**********/13.09.2017г., за извършена работа по договор №269/22.03.2016г.,
ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на исковата
молба-25.01.2021г. до окончателното им изплащане, както и законна лихва в размер на
7 288.18лв. върху общо просрочената главница в размер на 23 917.48лв. за периода
25.01.2018г до 25.01.2021г.,2/ сумата от 8 688.60лв. с ДДС, дължима по фактура
№**********/11.08.2017г и сумата от 8 690.76лв. с ДДС , дължима по фактура
№**********/13.11.2017г. за извършена работа по договор №268/22.03.2016г., ведно със
законната лихва върху тези суми ,считана от датата на подаване на исковата молба -
25.01.2021г.до окончателното им изплащане , както и законна лихва в размер на 5 221.05лв.
върху общо просрочената главница от 17 379.36 лв. за периода 25.01.2018г. до 25.01.2021г.,
3/ сумата от 20 880лв. с ДДС по фактура №**********/16.10.2017г за извършена работа по
договор №266/22.03.2016г ведно със законната лихва върху тази сума, считана от датата на
подаване на исковата молба-25.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и
законна лихва от 6 362.60лв. върху просрочената главница от 20 880лв. за периода
25.01.2018г до 25.01.2021г.
ОСЪЖДА Община П. с ЕИК ********* с адрес гр.П., бул.“Б.“№2, представлявана
от кмета Т.П. да заплати на „ДДД-П.-К.“ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление град П., ул.“****“№5, представлявано от управителя И. Б. М. сумата от
8 461.95лв. разноски по делото.
10
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11