РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. Пловдив, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20245300900142 по описа за 2024 година
Искове с правна квалификация чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 17, ал.2 от ЗКСД, вр. с
чл.430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
БАНКА ДСК АД – град София, ул. Московска 19, твърди че на 18.02.2015 г.
между нея, в качеството й на кредитор, и кредитополучателя У. Ш. е сключен
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по
силата на който Банката се задължила да предостави на Кредитополучателя
кредит в размер на 86056,52 лева /осемдесет и шест хиляди и петдесет и шест
лева и петдесет и две стотинки / за заплащане на такси за обучение. Към
Договора за кредит били приложени Общи условия за предоставяне на целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД, подписани от кредитополучателя, представляващи неразделна част от
сключения договор за кредит. Срокът за издължаване на кредита бил 120
месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, като съгласно чл.
3 от Договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по
кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една
година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или
защита на дипломна работа съобразно учебния план за съответната
специалност и образователно-квалификационна степен. Крайният срок за
полагане на последния държавен изпит по специалност “***“, в която
ответникът се е обучавал, е 30.09.2020 г. Ето защо, ищецът твърди, че първата
падежна дата, е 28.10.2021 г. като кредитът е следвало да се погасява на 120
равни месечни вноски, всяка в размер на 1328,81 лева. Ищецът твърди, че към
датата на предявяване на настоящата искова молба е налице неизпълнение в
1
размер на 28 месечни вноски, поради което с предявяването й, на основание
чл. 17.2 от Общите условия във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, упражнява потестативното си право да обяви задължението по
договора за предсрочно и изцяло изискуемо. Ищецът моли, предвид
изложеното, да се постанови решение, с което да се осъди У. Ш. (U. S. ***) да
заплати на “Банка ДСК” АД дължимите суми по Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД от 18.02.2015 г., както следва:
- главница в размер на 114 446,35 (сто и четиринадесет хиляди четиристотин
четиридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки) лева, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане;
- 19360,50 (деветнадесет хиляди триста и шестдесет лева и петдесет стотинки)
лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.10.2021 г. до
27.02.2024 г.;
- 2241,56 (две хиляди двеста четиридесет и един лева и петдесет и шест
стотинки) лева - лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 27.02.2024 г.
Моли, да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Ответникът У. Ш. с *** гражданство, роден на *** г. в ***, с паспорт №
***, издаден на *** г. от Паспортна служба на ***, чрез адвокат С. Т. Ш., с
кантора и съдебен адрес в ***, оспорва предявените искове. Оспорва, че е
налице валидно сключен договор между ищеца и ответника. Счита, че
неправилно са изчислени размера на задължението за главница,
капитализирана лихва, лихва за забава и санкционна лихва. Счита, че не са
налице основанията за предсрочна изискуемост. Оспорва, че не са били
спазени изискванията, вменени от законодателя, за предоставяне на разбираем
за потребителя език, по ясен и разбираем начин, цялата информация по
договора. Наред с това, липсвали доказателства, че при сключването на
договора са представени всички изискуеми от закона документи - конкретно
погасителен план и информация за надлежното упражняване право на отказ от
договора. Твърди, че е допуснато незаконосъобразно капитализиране на
главницата по договора. Според него, противоречие с правните норми е
налице при регламентацията в чл. 17. 2 от общите условия, която предвижда
вид лихва за плащане — неустойка за забава, в размер на договорната лихва с
надбавка 10 процента пункта /общо 17 %/, което счита за незаконосъобразно.
Клаузата на чл. 7 от процесння договор счита за неравноправна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, поради това, че не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора. Заявява, че
представения по делото погасителен план, не му бил представян преди
завеждане на настоящото дело. Неясна била методиката на изчисляване на
ГПР и не били изяснени на ответника всички разходи по кредита. Поради това,
счита договора за недействителен.
2
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Така предявените искове са основание чл. 430 от ТЗ.
Съгласно същия, с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Посочено е, че заемателят
плаща лихва по кредита, уговорена с банката, както и че договорът за банков
кредит се сключва в писмена форма.
Налага се извод, че основателността на процесните искове е обусловена
от наличието на сключен между ищеца и ответника договор за банков кредит,
респективно от наличието на доказателства за неизпълнение на задълженията
по същия от страна на кредитополучателя, а с оглед на това, че се търси
връщане на предоставения кредит в пълния му размер и от наличието на
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост.
Банката твърди, че сключеният договор е за финансиране на студенти и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти.
В чл. 1 от ЗКСД е предвидено, че с него се уреждат условията и реда за
кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа.
Съгласно чл. 6, ал. 1, кредитите по този закон се предоставят от банки,
сключили с министъра на образованието и науката типов договор, уреждащ
правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в
системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна
финансова подкрепа.
Относно самия типов договор между държавата и съответната банка в
чл. 7 е посочено, че се утвърждава от министъра на образованието и науката и
министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за
кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в „Държавен
вестник“ и с него се определят:
1. правилата и необходимите документи за отпускане, обслужване,
предоговаряне и погасяване на кредитите по този закон;
2. задължителните реквизити на договора между банката и студента или
докторанта;
3. реда за гарантиране на кредитите;
4. реда за погасяване от държавата на задължения на кредитополучателите
към банката;
5. размера на премията за добро управление, правилата и сроковете за
изплащането й от държавата;
6. отговорността на страните в случай на неизпълнение на типовия договор.
Въпросите, които се отнасят за условията по отпускане, усвояване,
погасяване, съдържанието и действителността на договорите за кредит,
сключени на основание ЗКСД между банка и студент или докторант, са
уредени в глава 4 от ЗКСД - чл.16 - чл. 27. С тях следва да са съобразени и
3
определените с типовия договор условия и документи за отпускане на кредита
и реквизитите на самия индивидуален договор.
От тях става ясно, че при сключване на договора банката няма право да
изисква обезпечение от кредитополучателя или трети лица, да начислява
такси, комисионни или други разходи във връзка с отпускането и
управлението на кредита - чл. 19.
Размерът на дължимата на банката от кредитополучателя лихва не може
да е по- голям от 7 % - чл. 20, ал.1.
Начините, по които се определят максималните размери на кредитите за
заплащане на такси за обучение, респ. за издръжка, начина на усвояване на
същите и т.н., са посочени в чл. 21 и 22 от ЗКСД и като цяло се равняват на
сбора от дължимите семестриални такси или издръжки за срока на обучение.
Относно таксите е казано, че те, с изключение на първата, се превеждат
по банковите сметки на висшето училище в срок не по- късен от последната
дата за заплащане на таксата за съответния семестър.
Относно размера на издръжката е казано, че семестриалната такава е
равна на минималната работна заплата, умножена по броя на месеците, и
същата се превежда по сметка на кредитополучателя в началото на всеки
семестър.
Предвидено е, че плащане на главница и лихва не се дължи за времето
от сключване на договора за кредит до изтичане на една година от първата
дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна
работа /гратисен период/. Подчертано е, че през същия върху кредита се
начислява лихва и че е възможно извършване на доброволно плащане от
страна на длъжника. По тази причина банките кредитори са задължени
изрично от законодателя да приемат същите.
С оглед описаните до тук особени характеристики на кредити от
процесния тип в чл. 24, ал.1 от ЗКСД е посочено, че общият размер на
задължението по кредита се формира след изтичането на гратисния период.
Подчертано е, че той включва:
главницата в размер, равен на отпуснатите средства за такси и/или
издръжки и
лихвите, дължими за срока на кредита.
Съгласно чл. 24, ал. 2 и 3, изплащането на задължението започва един
месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителен план, уговорен
между страните и се извършва на равни месечни вноски за срок от 10 години,
считано от края на гратисния период.
В чл. 25 е предвидена възможност за предсрочно изпълнение на
задълженията по договор. Подчертано е, че във връзка със същото не се
дължат такси, комисионни и лихви, както и че предварителното погасяване
води до намаляване лихвата и разходите по кредита, съответстващи на
остатъка от погасителния период.
Съгласно чл. 16 от ЗКСД, договор за кредитиране на студенти и
4
докторанти може да се сключва само с банка, сключила типов договор с
държавата. При сключен такъв в нарушение на това изискване
кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита без лихви, такси
или други разходи.
Начинът, по който се стига до сключване на договор, е посочен в чл. 18,
където се говори за отправено от кандидата искане до банката и са изброени
документите, които следва да се приложат към същото. Срокът за сключване
/отказ/ е определен от законодателя на една седмица като в чл. 18, ал. 3 е
въведено изискване, че преди сключването на договора банката е длъжна да
уведоми длъжника за всички условия по същия.
Изискванията за форма, съдържание, предмет и действителност на
договора са уредени в чл. 17.
Според тази законова разпоредба, той се с сключва в писмена форма на
ясен и разбираем език и има за предмет предоставяне на кредита за заплащане
на таксите за обучение и/или за издръжка срещу задължение за връщане на
заетата сума при условията и по реда, предвидени в договора.
В чл. 17, ал. 4 е посочено, че кредитополучателят не е длъжен да
извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор,
а в ал. 5 е казано, че по отношение на договори от процесния тип, са
приложими разпоредбите на чл. 143 - 148 ЗЗП.
Неспазването на изискванията на чл. 17, ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3 от
ЗКСД и тези за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени
в типовия договор по чл. 7, според чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, прави договора
недействителен.
Това законово предвиждане налага да се посочи и че задължителните
реквизити според чл. 6 на обнародвания в ДВ, бр. 33 от 30.04.2010 г. типов
договор са:
1. вида на кредита по смисъла на чл. 4, ал. 2 от настоящия типов договор,
2. срока на договора за кредит,
3. максимален размер на кредита,
4. уточнение, че кредитът се отпуска само в български левове,
5. дължимата по кредита лихва,
6. размера на лихвата за забава,
7. срока и начина на усвояване на кредита,
8. гратисния период на кредита,
9. срока и начина на погасяване на кредита,
10. уточнение, че по кредита не се дължи каквото и да е обезпечение от
кредитополучателите или трети лица,
11. уточнение, че кредитополучателят не дължи заплащането на такси,
комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускането и
управлението на кредита,
12. уточнение, че кредитополучателят не дължи плащане на главницата и
лихвата по кредита по време на гратисния период,
13. уточнение, че Банката не може да откаже да приеме плащане от
5
кредитополучателя по време на гратисния период,
14. уточнение, че кредитополучателят може да изпълни предсрочно
задълженията си по договора за кредит без такси, комисиони и
допълнителни лихви,
15. условията и процедурата за отсрочване на задължението на
кредитополучателя,
16. условията и процедурата за погасяване на задължението на
кредитополучателя,
17. процедура за отказ на кредитополучателя да ползва средства по кредита
за обучение и/или за издръжка през съответния семестър,
18. обстоятелствата, при настъпването на които задължението по договора за
кредит става предсрочно изискуем,
19. условията за прекратяване на договора,
20. адреси за кореспонденция на страните.
По делото е представен писмен договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 18.02.2015 г., който
не е оспорен от ответната страна. Страни по същия са „БАНКА ДСК“ АД,
ЕИК *********, гр. София в качеството й на КРЕДИТОР и У. Ш. с ***
гражданство, роден на *** г. в ***, с паспорт № ***, издаден на *** г. от
Паспортна служба на ***.
Самият договор е изготвен на два езика /български и английски/ като с
подписите си на всяка от страниците му двете страни са потвърдили
авторството на материализираните в същия волеизявления. В чл. 10 от него е
постигната уговорка, че неразделна част от същия са и Общите условия на
банката за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти. Споменато е и че кредитополучателя е получил
същите и ги приема. Самите общи условия също са представени с исковата
молба. Те също са изготвени на двата споменати по- горе езика и са подписани
от кредитора и кредитополучателя, с което е материализирана волята на
страните за обвързаност със съдържанието им.
На база изложеното следва извод, че преценката дали сключеният
между страните договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на ЗКСД е съобразен с изискванията на този
закон и ЗЗП ще се направи на база съдържанието на договора от 18.02.2015 г.
и явяващите се неразделна част от него ОУ.
По делото не се спори, че банката ищец е сключила типов договор с
държавата, т.е. в случая не може да се говори за приложимост на чл. 16, ал. 3
ЗКСД.
С исковата молба е представено издадено на 12.02.2015 г. от МУ
Пловдив уверение за студентски кредит. Това съобразено с датата на
сключване на договора е индиция за спазване на процедурата по чл. 18, ал.1 и
2 от ЗКСД. За настоящия състав на съда, с оглед материализираното в чл. 10 от
индивидуалния договор изявление за запознаване с ОУ, следва извод и за
6
спазване на изискването на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД по причина, че в тези ОУ се
съдържат всички съществени условия на договора за кредит, който ответника
е поискал да сключи.
Индивидуалният договор и явяващите се неразделна част ОУ имат
съдържанието, посочено в чл. 6 от типовия договор, което води до извод, че не
е налице липса на задължителни реквизити и недействителност на договора на
основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД.
На следващо място, съгласно чл. 7 от сключения между страните на
18.02.2015 г. договор за предоставения кредит, кредитополучателят заплаща
фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 %. От това следва, че
страните са постигнали уговорка за константност на лихвения процент на
годишна база за целия срок на договора. Има и посочен размер, който е
съобразен с този по чл. 20 от ЗКСД. Това и липсата на материализирано
съгласие за размер по-нисък от максималния по закон и договор, налага извод,
че дължимата лихва по процесния кредит е 7 % , т.е. не е налице липса на
реквизит.
Фиксираният характер на лихвата, известният максимален размер на
кредита, срок на договора и законовото изискване за погасяването му на равни
месени вноски, правят възможно изчисляването на размера на дължимото на
основание чл. 24 от ЗКСД с елементарни математически операции, за които не
са нужни специални знания. Това изключва извода за невъзможност
кредитополучателя, в качеството си на потребител, да определи
икономическата тежест от поетото задължение, т.е. извод за неравноправност
на основание чл. 143, ал.2, т. 19 от ЗЗП, поради което съдът намира този довод
на ответника също за неоснователен.
Изложеното подробно по-горе за договора кредит, както и факта, че
усвояваното му става поетапно, прави от една страна логично изискването
планът да се изготвя едва в края на гратисния период, а от друга изключва
възможността липсата на такъв при сключване на договора да е основание за
неговата недействителност. Ето защо, съдът намира възражението на
ответника относно представения погасителен план за неоснователно.
На следващо място, твърди се от ответника, че процесният договор е
недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 17, ал. 4, чл. 18, ал.
3, чл. 19, ал. 2, чл. 21 и чл. 24 от ЗКСД.
Съдът не споделя тези доводи.
В чл. 10.2 от общите условия действително се говори за това, че
начислената през гратисния период лихва се капитализира годишно.
В договора, респ. ОУ не е дадено определение за това какво следва да се
има предвид под понятието „капитализиране“. Определение за същото не е
дадено и в действащото в момента българско законодателство. Има обаче
такова във вече отменените НАРЕДБА № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на
рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на
риска от загуби и НАРЕДБА № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от
7
обезценка. В тях е казано, че това е увеличаването на главницата за сметка на
прибавянето към нея на дължими, но непросрочени лихви. В този смисъл е и
определението, дадено в икономическата теория. В тези два отменени акта
има и предвиждане, че банките не могат да начисляват лихви върху лихви,
освен когато в първоначалния договор е предвидена възможност за
капитализиране на лихви.
Към момента действащ нормативен акт в този смисъл липсва. Това води
до извод, че начисляването на лихва върху лихва не е възможно с оглед чл. 10,
ал. 3 от ЗЗД дори и в даден договор за кредит да има уговорка за
капитализация на лихвата.
В случая обаче изрично предвиждане в договора, че възнаградителна
лихва се начислява не само върху главницата, равняваща се на отпуснатите
такси, но и върху капитализираната към нея лихва, липсва. Съгласно чл. 7
изрично е казано, че лихвата се начислява само върху предоставения кредит,
който според чл. 1 е този предназначен за заплащане на такси и е в общ размер
от 86 056, 52 лв.
Постигната уговорка само за капитализация не е в противоречие с
разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗКСД, определяща общия размер на
задължението по договори от процесния тип. Според него,
кредитополучателят дължи усвоената главница с оглед отпуснатите средства
за такси и/или издръжка и лихвите за срока на договора. Лихва според закона,
а и според договора, се начислява и през гратисния период, но не се плаща.
Ето защо, към момента на изтичането му се определя общо дължимата, но
неизискуема сума, като сбор от усвоената главница и начислената лихва върху
същата през гратисния период и отделно се определят дължимите лихвени
плащания с оглед 10 г. срок на погасяване, начислени само върху усвоената
главница, равняваща се на отпуснатите средства за такси.
Изложеното до тук води до извод, че в случая не може да се говори, че
процесният договор няма задължителни реквизити или, че не е съобразен с
изискванията на чл. 17, ал.4, чл. 18, ал. 3 и чл. 24, ал.1 от ЗКСД и по тази
причина е недействителен.
Не се налага извод за недействителност на договора и с оглед
намиращите се в ОУ клаузи да заплащане на лихва за забава. ОУ са подписани
от двете страни и се явяват част от самия договор. Уговорката за заплащане на
лихва по чл. 17.1 от същите са ясни, разбираеми като в тях ясно е посочено
както основанието за възникване на задължението за плащане, така и момента,
от който същата се дължи.
Подобно е положението и по отношение на тази по чл. 17.2 от ОУ.
Плащането на същата видно от пълното съдържание на този текст с оглед
представените по делото ОУ и даденото от ВКС тълкуване на чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ с ТР № 4/2014 г. на ОСКТК е обусловено от момента на от момента на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост.
По отношение на размера на лихвата за забава следва да се има предвид,
че в чл. 20 от ЗКСД се говори за максимален размер от 7 % на дължимата
лихва на банката и за нищожност на уговорка за по-висока лихва. Този размер
8
обаче касае дължимата възнаградителна лихва, а не тази забава, която има
санкционен, обезпечителен и обезщетителен характер и е в по-голям размер.
В подкрепа на изложеното е факта, че в чл. 4, т. 1 от ЗКСД са посочени два
вида лихви - уговорена лихва и лихва за забава, а в чл. 20 лихва се употребява
в единствено число и безспорно касае уговорената възнаградителна лихва,
явяваща основна характеристика на договора за банков кредит.
Така изложеното и факта, че според представените по делото уверения
последният държавен изпит е бил на 30.09.2020 г. води до извод, че за
ответника кредитополучател от момента на изтичане на гратисния период на
30.09.2021 г. е възникнало задължението за погасяване на дължимата сума за
главница и лихви. Това е следвало да става, с оглед изложеното по-горе, на
равни месечни вноски платими на 28-мо число на месеца, следващ този на
изтичането , т.е. от 28.10.2021 г. Плащания на такива не е извършвано към
предявяване на иска на 27.02.2024 г., а и в последствие. Това води до извод, че
в патримониума на кредитора е възникнало правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем с оглед клаузите на чл. 18.1 от ОУ неразделна част от
договора и да иска връщане на дължимата главница и лихви до момента на
тази изискуемост. Изявлението в тази насока е направено с исковата молба. По
делото са налице данни за личното упълномощаване от ответника на адвокат
на 20.02.2025 г. /когато последният представя по делото отговор на исковата
молба – л.117/, т.е. това е датата, на която няма спор той вече се е запознал с
исковата молба и кредитът е станал предсрочно изискуем.
Това води до извод, че от този момент за ответника е възникнало
задължението да заплати:
1/ цялата усвоена главница и възнаградителната лихва, начислена върху
същата за гратисния период.
2/ В патримониума на кредитора са и вземанията за падежиралата
възнаградителна лихва, начислявана след изтичането на гратисния период на
28.10.2021 г. и до настъпване на предсрочната изискуемост – 20.02.2025 г.,
3/ както и тези за лихва за забава върху неплатените вноски за главница.
Видно от данните в заключението, прието от съда по допуснатата ССЕ,
изготвена от в.л. П. Т., дължимите суми са:
По т.1/ размерът на цялата усвоена главница и възнаградителната лихва,
начислявана през гратисния период с т.нар капитализация /т.1/, е съответно
86056.52 лв. – главница и 28 389.83 лв. – лихва или общо за периода: 114 28
389.83 лв.
По т.2/ Както се посочи, според съда в патримониума на ищеца е
падежиралата възнаградителна лихва за периода от изтичане на гратисния
период 28.10.2021 г. до настъпване на предсрочната изискуемост 20.02.2025 г.
Ищецът обаче претендира тази лихва до завеждане на исковата молба, а съдът
не би могъл да присъди повече от претендираното или за период, надхвърлящ
посочения от ищеца. Затова следва да приеме посочения от него краен срок
28.02.2024 г., когато е заведена исковата молба. За този период размерът на
възнаградителната лихва е 19 360.50 лв.
9
По т.3/ Съгласно заключението, размерът на лихвата за забава е 2241.56
лв.
В такъв размер са и предявените искове, поради което същите следва да
бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, в размер от 7 157.13 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА У. Ш. с *** гражданство, роден на *** г. в ***, с паспорт №
***, издаден на *** г. от Паспортна служба на ***, чрез адвокат С. Т. Ш., с
кантора и съдебен адрес в ***, да заплати на БАНКА ДСК АД – град София,
ул. Московска 19, съдебен адрес: ***, следните парични суми по Договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на ЗКСД, сключен между същите страни на 18.02.2015 г., а именно:
- главница в размер на 114 446,35 (сто и четиринадесет хиляди четиристотин
четиридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки) лева, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба на
27.02.2024 г. до окончателното й изплащане;
- 19360,50 (деветнадесет хиляди триста и шестдесет лева и петдесет стотинки)
лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.10.2021 г. до
27.02.2024 г.;
- 2241,56 (две хиляди двеста четиридесет и един лева и петдесет и шест
стотинки) лева - лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 27.02.2024 г.,
както и направените по делото разноски в размер на 7157.13 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10