№ 6586
гр. София , 13.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Б.Д.В.
като разгледа докладваното от Б.Д.В. Частно гражданско дело №
20211110138797 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от “С.К.“ ООД срещу Т. К. СТ. за няколко суми по договор за паричен заем № .,
сключен на 14.09.2018 г., сред които 171, 30 лв., представляваща неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение, и 29, 95 лв., представляваща разходи и такси
за извънсъдебно събиране.
С оглед разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната редакция на закона,
приета с ДВ, бр. 100/2019 г., както и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен
да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за
наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли
заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това /в този
смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/.
Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл.
9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона или на добрите нрави. Това ограничение се отнася както за гражданските
сделки, така и за търговските сделки по силата на чл. 288 ТЗ и за неговото спазване съдът
следи служебно, в т.ч. при искане за присъждане на неустойка. В разглеждания случай се
претендира неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
изразяващо се в осигуряване на поръчител или банкова гаранция. По същество описаната
претенция за неустойка излиза извън присъщите й функции и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като
кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Нищожността на такава уговорка за
1
неустойка е разгледана в цитираното по-горе тълкувателно решение, в което е посочено, че
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената
неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат,
като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като
длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието
изпълнение обезпечава неустойката.
Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в
размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко
обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка,
са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава,
компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.
Съдът намира също така, че задължението за заплащане на разноски и такси за
събиране на просрочени задължения също представляват вид неустоечни задължения, тъй
като се пораждат от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне
на падежа предоставената му в заем сума и целят обезпечаване на вредите от забава в
тяхното изпълнение. Допълнителните такси и комисионни, които кредиторът може да
събира във връзка с договора за потребителски кредит по чл. 10а, ал. 1 ЗПК, имат за цел да
се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тези допълнителни услуги обаче са
различни от основната услуга по предоставяне на кредита, а отделно от това следва да се
посочи, че съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси за
действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по
предоставяне на кредита, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
посочените по-горе вземания, противоречат на чл. 33, ал. 1, чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 ЗПК,
които ограничават отговорността на потребителя, поради което са нищожни. С оглед на
изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено за описаните суми, както и за държавна
такса за разликата над 18, 01 лв. до пълния дължим размер от 25 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение за разликата над 36, 03 лв. до пълния дължим размер от 50 лв.
За останалите претендирани суми следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
21986/01.07.2021 г., подадено от “С.К.“ ООД срещу Т. К. СТ., в частта, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните вземания по договор за
паричен заем № ., сключен на 14.09.2018 г.: 171, 30 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, и 29, 95 лв., представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и за държавна такса за разликата над 18,
01 лв. до пълния дължим размер от 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение за
разликата над 36, 03 лв. до пълния дължим размер от 50 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3