Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1533
гр. Пловдив 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти
граждански състав в публичното заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Румяна
Андреева
Членове:
Пламен Чакалов
Бранимир Василев
при секретаря Бояна Дамбулева като
разгледа докладваното от съдия Чакалов гр.д.№ 1547 по описа на 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Против решение № 586/14.02.2019г. на Пловдивския районен
съд, І-ви гр. с., постановено
по гр. д. № 17053/18г., в частта, с която се прогласява
нищожността на клаузата за възнаградителна лихва, предвидена в договор за
паричен заем №
2524653, сключен на 29.03.2016г. в град Пловдив, между Изи Асет Мениджмънт“ АД
с ЕИК ********* и З.Д.Д. с ЕГН **********, като противоречаща на добрите нрави;
осъжда
„Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК
********* да върне на З.Д.Д. с ЕГН ********** сумата от 243,74 лева, представляваща
недължимо платена възнаградителна лихва, уговорена в договор за паричен заем № 2524653, сключен на 29.03.2016г. в град
Пловдив, между Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и З.Д.Д. с ЕГН **********, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда –
29.10.2018г. до окончателното й изплащане; прогласява нищожността на клаузата за
неустойка, предвидена в договор за паричен заем № 2524653, сключен на 29.03.2016г. в град Пловдив, между Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и З.Д.Д. с ЕГН **********, като противоречаща на
добрите нрави и се осъжда „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* да върне на
З.Д.Д. с ЕГН ********** сумата от
1167,50 лева, представляваща недължимо платена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, уговорена в договор за паричен заем № 2524653, сключен на 29.03.2016г. в град
Пловдив, между Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и З.Д.Д. с ЕГН **********, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда –
29.10.2018г. до окончателното й изплащане е подадена въззивна жалба от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джевахарлал Неру“ № 28,
Силвър център, ет.2, офис 40 – 46, което моли съда да отмени решението в тази
част и постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Против същото решение, но в частта с която
се отхвърлят предявените от З.Д.Д. с ЕГН **********
срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* иск за прогласяване нищожността на
договор за паричен заем № 252463 от 29.03.2016г. , сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и З.Д.Д. с ЕГН **********, поради
липса на подписани общи условия, поради липса на посочена обща сума дължима от
потребителя и начина на формирането й, поради липса на посочен размер на
възнаградителната лихва и нейният размер, поради липса на погасителен план и
посочване в погасителния план на последователността на разпределение на
вноските по договора измежду различните суми – главница, възнаградителна лихва
и ГПР, както и на предявения иск за връщане на сумата от 1411,24 лева,
представляваща получена без основание по недействителен договор за паричен заем
№ 2524653, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на
исковата молба в съда – 29.10.2018г. до окончателното й изплащане, като
неоснователни е подадена насрещна въззивна жалба от З.Д.Д. с ЕГН **********,***,
, който моли съда да отмени решението в тази част и постанови друго, с което
уважи изцяло предявените искове. Претендира възнаграждение по реда на чл. 38 от
ЗАдв. във връзка с § 2а от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
З.Д.Д. с ЕГН **********,***, Пловдивска област счита жалбата подадена от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София
за неоснователна, а „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* не взема становище
по насрещната жалба подадена от З.Д.Д. с ЕГН **********,***.
След преценка на доказателствата по делото във връзка със
становищата на страните и доказателствата по делото съдът намира за установено
следното:
Няма спор, а и от представения
препис от договор за паричен заем № 2524653/29.03.2016г. се установява, че по
силата посочения договор „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в качеството му на заемодател е предоставило на З.Д.Д. с ЕГН **********,
от с. Граф Игнатиево като заемател в собственост заемна сума в размер на 1 500лв.,
която е получена от заемателя при подписване на договора съгласно чл. 3 от
договора.
З.Д.Д. с ЕГН **********
възразява, че договорът заем е недействителен понеже заемателят не е подписал
общите условия към договора; не е посочена общата дължима сума от потребителя и
начина на формирането ú; липсва размера на възнаградителната лихва,
както и погасителен план, разпределен по вноски за главница и лихви и
годишен процент на разходите.
Отделно от това възразява, че
уговорките за възнаградителна лихва и неустойка са нищожни, поради противоречие
с добрите нрави.
В договора за паричен заем се
установява, че същият не е сключен на основание общи условия, а на заемателя е
предоставен стандартен европейски формуляр, поради което неподписването на общи
условия не може да обоснове недействителност на договора.
В чл.2 от т.2 до т.8 са посочени
размера и броя на погасителните вноски, датите на плащане на всяка една от тях,
фиксирания годишен лихвен процент на всяка една погасителна вноска, общия
размер на всички плащания и годишния
процент на разходите. Следователно в договора има погасителен план, макари и да
на е изготвен в табличен вид, както и конкретните стойности на останалите
реквизити в обсъждания договор. Тук следва да се посочи, че неясен е онзи ГПР,
за който е посочена единствено математическата формула на изчисляването му, но
-стр.3 от
решение по в. гр. д.№ 1547/19г. на ПдОС-
настоящия
случай не е такъв. Ето защо, възраженията за недействителност на договора за
кредит поради неподписване на общи условия, непосочване на общата дължима сума
от потребителя и начина на формирането са неоснователни, което прави
неоснователен искът за обявяване на недействителността на договора.
Неоснователността на този иск обосновава неоснователността и на иска за връщане
на платената по договора сума в размер на 1 411.24лв.
По отношение на възнаградителната
лихва: В т. 2.6 от процесния договор страните са уговорили годишния лихвен
процент по заема да бъде 35%. Като се
има предвид, че основният лихвен процент обявен от Българска народна банка за
процесния период 01.05.2016г. – 26.01.2017г. е 0% (нула процента), то лихва в
размер от 35% надхвърля трикратния размер на законната лихва противоречи на
добрите нрави, както е прието в посочената от районния съд съдена практика. Ето
защо клаузата на чл. 2.6 от договора е нищожна като накърняваща добрите нрави.
Относно уговорената неустойка: В
чл.4 от обсъждания договор е посочено, че заемателят се задължава в тридневен
срок от сключване на договора да представи посочени в клаузата обезпечения. При
неизпълнение на това задължение в чл.4, ал.2 заемателят дължи неустойка в
размер на 1 190.50лв. Както правилно е изчислил районният съд този размер
е около 79% от заемната сума, а такава клауза следва да се квалифицира като
неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП. Уговарянето на толкова голям
размер неустойка в сравнение с главницата противоречи и на добрите нрави.
От приетото и неоспорено
заключение на счетоводната експертиза с вещо лице П. се установява, че З.Д.Д. е
заплатил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД възнаградителна лихва в размер на 243.74лв. и неустойка в размер на 1 167.50лв.,
които предвид установената по – горе нищожност на клаузите за възнаградителна
лихва и неустойка остават платени без основание и затова „Изи Асет Мениджмънт“
АД следва да се осъди да ги върне на З. Д. Д..
Следователно искането да се
прогласи нищожността на договора за паричен заем поради липса на подписани общи
условия, поради липса на посочена обща сума дължима от потребителя и начина на
формирането й, поради липса на посочен размер на възнаградителната лихва и
нейният размер, поради липса на погасителен план и посочване в погасителния
план на последователността на разпределение на вноските по договора измежду
различните суми – главница, възнаградителна лихва и ГПР е неоснователно и този
иск следва да се отхвърли.
Като е достигнал до
същите прави изводи и е отхвърлил исковете за прогласяване на нищожност на
процесния договор и за връщане на сумата 1 411.24лв. като е прогласил
нижожността на клаузите от договора, уреждащи възнаградителна лихва и неустойка
и е осъдил заемодателя да върне на заемателя платените възнаградителна лихва в
размер от 243.74лв. и неустойка 1 167.50лв. районният съд е постановил
правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на
спора „Изи Асет Мениджмънт“
АД следва да заплати на адв. Д. Б. разноски в размер на 760.20лв. (300лв. по
чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. по иска за възнаградителната
лихва и 60лв ДДС, както и 333.50лв. по чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба и 66.70лв
ДДС), а З.Д. следва заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД разноски само за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 300лв., без разноските за държавна
такса, предвид неоснователността на подадената от „Изи Асет Мениджмънт“ АД
жалба.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 586/14.02.2019г. на Пловдивския
районен съд, І-ви гр. с.,
постановено по гр. д. № 17053/18г.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джевахарлал Неру“ № 28, Силвър център,
ет.2, офис 40 – 46 да заплати на адвокат Д.Г.Б., ЕГН **********,*** сумата
760.20 (седемстотин и шестдесет лева и двадесет стотинки) адвокатско
възнаграждение за въззивното разглеждане на делото, определено по реда на чл.
38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА З.Д.Д.
с ЕГН **********,***, да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Джевахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 40 – 46 сумата
300 (триста) лева възнаграждение за юрисконсулт дължима за въззивното
разглеждане на делото.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове :1.
2.