Решение по дело №1958/2019 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ………/………….2020 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд,

двадесет и четвърти състав

в открито заседание, проведено на 22 юни 2020 г.,

в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

 

при участието на секретаря Нина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдия Милачков

административно дело № 1958 по описа за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.213 и сл. от Глава ХІХ на Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл.145 и сл. от Глава Х на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Т.П. *** срещу Решение №5-24 по Протокол №5/29.05.2019 г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, с което е определен размера на обезщетението по влязла в сила Заповед № 0388/05.02.2019 г., за ПИ 10135.2552.4302 по КК на гр. Варна, собственост на Т.П.Д..

Според оспорващия обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като определената оценка е занижена. Твърди, че обезщетението следва да бъде изчислено на пазарен принцип.

В съдебно заседание жалбоподателя чрез процесуален представител – адв. К., поддържа жалбата по подробно изложените в нея доводи, доразвити и в пледоария по същество. Претендира разноските по делото.

Ответникът –Община Варна, чрез представени писмени бележки от юрисконсулт Сърбова оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че процесното решение е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган, в съответствие с материалния закон – ЗУТ, и при спазване на административно-производствените правила, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Като страна в настоящото съдебно производство съдът издири и конституира всички заинтересовани от оспореното решение страни: Община Варна, „Първа инвестиционна банка“ АД, С.А.А., М.И.Д., Ж.П.Д., Б.М.П., И.Г.П.,            Р.В.П., К.В.П., И.А.К., Ж.Д.Ж., Й.В.А.,    М.Б.И., Т.Н.Г., М.С.Г., А.В.А., П.П.Д., Р.Н.Н., О.М.Г., „ВМ Студио“ ООД. Становище по спора изразява заинтересованата страна М.Д., чрез процесуалния си представител адв. И., който пледира за отмяна на решението, като постановено при съществени процесуални нарушения. В становището на ПИБ, се поддържа, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, и предявените с жалбата доводи и основания, при събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се решение №5-24 по Протокол №5/29.05.2019 г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, с което е определен размера на обезщетението по влязла в сила Заповед № 0388/05.02.2019 г., за ПИ 10135.2552.4302 по КК на гр. Варна, собственост на Т.П.Д..

В хода на съдебното производство беше установено, че за административното производство са били уведомени единствено С.А.А. и жалбоподателя Т.П.Д..

Съгласно чл.191, ал.1 от ЗУТ Обезщетенията на правоимащите за вредите, причинени от прокарването на временни пътища, са за сметка на собствениците на поземлени имоти, които ще се обслужват от временните пътища.

Съгласно чл.210, ал.3 от ЗУТ Решението на комисията се съобщава на страните по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1.

Тоест всички установени от съда заинтересовани страни са били такива и е следвало да бъдат уведомени за административното производство, респективно да им бъде изпратено решението по реда на АПК. Лишавайки ги от възможността да участват в производството по издаване на индивидуален административен акт, административния орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съобразно разпоредбата на чл.168, ал.4 от АПК.

По силата на чл. 168, ал.5 от АПК Когато съдът установи наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5.

На това основание, съдът намира жалбата срещу процесното решение за основателна. Решението следва да бъде отменено, а преписката следва да бъде изпратена на комисията, по чл.210 от ЗУТ, за ново произнасяне.

 

Предвид изхода на спора и своевременното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 850 лв., съгласно представения списък, от които 10 лв. за държавна такса и 840 лв. възнаграждение за един адвокат.

 

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.173 ал.2 от АПК, настоящият състав на Варненски административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №5-24 по Протокол №5/29.05.2019 г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, с което е определен размера на обезщетението по влязла в сила Заповед № 0388/05.02.2019 г., за ПИ 10135.2552.4302 по КК на гр. Варна, собственост на Т.П.Д. и ВРЪЩА преписката на органа за ново произнасяне, съобразно указанията за тълкуване и прилагане на закона, посочени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от кмета на Общината да заплати на Т.П.Д. сумата от 580 лв./осемстотин и петдесет лева/.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: