№ 538
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100509316 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9316/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Р. В. ШК. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20085681 от 02.04.2021 г постановено по гр.д.
№65206/2019 г на СРС , 154 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо
въззивника , че същата дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София сумата от 1439,27 лева цена на незаплатена
топлинна енергия за периода м.11.2015 г – м.05.2016 г за ап.№18 в гр.София , ул.**** ;
сумата от 422,85 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 14.09.2016 г –
28.11.2018 г ; сумата от 17,08 лева цена за извършена услуга дялово разпределение за
периода м.11.2015 г – м.05.2016 г и сумата от 4,77 лева лихви за забава върху посочената
главница за дялово разпределение за периода 30.12.2015 г – 28.11.2018 г ; ведно със
законната лихва върху посочените главници от 10.12.2018 г до окончателното им заплащане
; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.01.2019 г
по ч.гр.д.№77616/18 г на СРС , 154 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските .
Въззивникът излага доводи за недопустимост неправилност на решението на СРС /в
обжалваната част/ . Счита , че не е потребител на топлинна енергия , а присъдените от СРС
суми – включително за дялово разпределение – за недоказани. Според въззивника СРС не е
1
приложил правилно погасителната давност и погасеният период е по-голям .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Т.с.” ЕООД ЕИК **** гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 12.04.2021 г и
е обжалвано в срок на 23.04.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Законосъобразно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е доказан молба-декларация на стр.13-14
от делото пред СРС и от нотариални актове на стр.15-22 от делото пред СРС .
С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ. В мотивите на
решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
2
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че
индивидуален и пълен отказ от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е невъзможен и недопустим,
тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно
разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се даде предвид
характера на подобни сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с
ответниците . Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ.
Налице е специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по
отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ . Ищецът е
представил доказателства , че процесните ОУ са надлежно публикувани.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 10.12.2018 г . За
процесните спорни задължения от 2015 г са в сила ОУ /2014 г/ , като според чл.33 ал.1 във
вр.чл.32 ал.1 месечните дължими суми се заплащат в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищеца . Няма данни за публикуване на
сметките на ответника на интернет страницата на ищеца . Поради това по отношение на
тях е приложим чл.114 ал.2 ЗЗД , според който ако вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня , в който задължението е възникнало.
В случая видно от представените писмени доказателства ежемесечните съобщения към
фактура са издавани на последния ден от съответния месец . Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение от 10.12.2018 г и последващото подаване на искова молба по чл.422
ГПК са прекъснали давността за вземанията за периода м.11.2015 г - м.05.2016 г .
Вземанията за периода м.05.2015 г – м.10.2015 г са погасени по давност . Следователно СРС
е съобразил законосъобразно погасителната давност .
Процесните задължения – включително тези за дялово разпределение - са доказани с
представените пред СРС писмени доказателства , както и със СТЕ и ССЕ . В тази част
въззивната жалба съдържа бланкетни доводи , които не подлежат на обсъждане . Само за
пълнота трябва да се отбележи , че според СТЕ дяловото разпределение е изпълнявано от
третото лице , съответно се дължи от въззивника цената за него установена от ССЕ .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
По изложените съображения , СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20085681 от 02.04.2021 г постановено по гр.д.№65206/2019 г
на СРС , 154 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо Р. В. ШК. ЕГН
********** от гр.София , че същата дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София сумата от 1439,27 лева цена на
незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2015 г – м.05.2016 г за ап.№18 в гр.София ,
ул.**** ; сумата от 422,85 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
14.09.2016 г – 28.11.2018 г ; сумата от 17,08 лева цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода м.11.2015 г – м.05.2016 г и сумата от 4,77 лева лихви за забава
върху посочената главница за дялово разпределение за периода 30.12.2015 г – 28.11.2018 г ;
ведно със законната лихва върху посочените главници от 10.12.2018 г до окончателното им
заплащане ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
11.01.2019 г по ч.гр.д.№77616/18 г на СРС , 154 състав ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА Р. В. ШК. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** ,
гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД ЕИК **** гр.София като трето
лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4