Решение по дело №799/2015 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 367
Дата: 27 октомври 2017 г.
Съдия: Десислава Георгиева Ютерова
Дело: 20154340100799
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

      

 

гр. Троян, 27.10.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд,  четвърти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора…………. ..……………................. като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова  гражданско дело № 799 по описа  на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:

        Производството е по реда на чл. 248 и чл. 250 от ГПК.

С решение № 63 от 06.03.2017 г. по настоящето дело съда е приключил втората фаза на съдебната делба, като е постановил следното:

„ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН като неподеляеми следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73198.155.129 по КККР на гр. Троян, одобрени със заповед № РД-18-11 от 20.04.2007 г. на ИД на АГКК в местността „Б.” с площ 435 кв. м с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване на територията за друг вид застрояване, стар идентификатор 73198.155.9 при съседи: идентификатори 73198.155.128, 73198.155.111, 73198.155112, 73198.155.129.2 със застроена двуетажна еднофамилна сграда с площ от 40.00 кв. м, идентификатор 73198.155.129.1 и едноетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 43 кв. м, , идентификатор 73198.155.129.2 ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА 13 400 – тринадесет хиляди и четиристотин лева /в т. ч. земя – 2 600 лева/; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73198.155.124 по КККР на гр. Троян, одобрени със заповед № РД-18-11 от 20.04.2007 г. на ИД на АГКК, в местността „Б.” с площ от 349.00 кв. м, с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване – за друг вид застрояване със съседи: идентификатори 73198.155.8, 73198.155.112, 73198.155.125, с построената в имота двуетажна селскостопанска сграда с идентификатор 73198.155.124.1 със застроена площ от 46.00 кв. м , ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА 3 400 – три хиляди и четиристотин лева / в т. ч. земя – 2 100 лева/.

Добитата от продажбата сума да се подели между съделителите както следва: за П.Ц.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к. „Славия”, бл. 31, вх. 1, ет. 3, ап. 9 - 3/27 части, за Ц.Ц.П., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к. „Младост”, бл. 433, вх. 1, ет. 5, ап. 18 – 12/27 части, за Г.М.П., ЕГН **********, адрес: *** – 10/27 части, за Р.Г.П., ЕГН **********, адрес: ***,  – 1/27 части и за П.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** – 1/27 части.

       ОСЪЖДА П.Ц.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к. „Славия”, бл. 31, вх. 1, ет. 3, ап. 9 да заплати на Г.М.П., ЕГН **********, адрес: ***, Р.Г.П., ЕГН **********, адрес: *** и П.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** сумата 1 342,22 – хиляда триста четиридесет и два лева и 22 стотинки, извършени от тях подобрения в делбения имот, съобразно дяловете на съделителите, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2015 г. /датата на завеждане на иска/ до окончателно изплащане на сумата.

       ОСЪЖДА Ц.Ц.П., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к. „Младост”, бл. 433, вх. 1, ет. 5, ап. 18 да заплати на Г.М.П., ЕГН **********, адрес: ***, Р.Г.П., ЕГН **********, адрес: *** и П.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** сумата 5 368,80 – пет хиляди триста шестдесет и осем лева и 80 стотинки, извършени от тях подобрения в делбения имот, съобразно дяловете на съделителите, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2015 г. /датата на завеждане на иска/ до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА П.Ц.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к. „Славия”, бл. 31, вх. 1, ет. 3, ап. 9 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС 4 % държавна такса в размер на 74,66 – седемдесет и четири лева и 66 стотинки, като ако от продажбата се добият повече средства, да бъде начислена върху разликата допълнително 4 % държавна такса.

ОСЪЖДА Ц.Ц.П., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к. „Младост”, бл. 433, вх. 1, ет. 5, ап. 18 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС 4 % държавна такса в размер на 298,66 – двеста деветдесет и осем лева и 66 стотинки, като ако от продажбата се добият повече средства, да бъде начислена върху разликата допълнително 4 % държавна такса.

ОСЪЖДА Г.М.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС 4 % държавна такса в размер на 248,88 – двеста четиридесет и осем лева и 88 стотинки, като ако от продажбата се добият повече средства, да бъде начислена върху разликата допълнително 4 % държавна такса.

ОСЪЖДА всяка една от съделителите Р.Г.П., ЕГН **********, адрес: *** и П.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС 4 % държавна такса в размер по на 50,00 – петдесет лева, като ако от продажбата се добият повече средства, да бъде начислена върху разликата допълнително 4 % държавна такса.”

Съделителите по делото са депозирали молба по реда на чл. 249 от ГПК съда да обезсили решението си и да прекрати производството по делото, тъй като са постигнали спогодба. Въпреки дадената възможност от решаващия съд, страните в настоящия спор не постигнаха спогодба и с молба от 19.05.2017 г. Г.П., П.Ц. и Р.П. са заявили, че оттеглят подписите си от молбата, с която са поискали обезсилване на решеието и са информирали съда, че другите двама съделители П.Ц. и Ц.П. са отказали да подпишат спогодбата. 

С молба от 31.05.2017 г. П. и Ц., чрез своя пълномощник адв. Ц.С. от САК са сезирали съда да допълни своето решение по реда на чл. 250 от ГПК, тъй като е пропуснал да се произнесе относно напарването искане по сметки  на двамата – да им бъде пресъдено обезщетение в размер на 13 563 лева, тъй като за периода м. април 1993 г. до м. юни 2016 г. са били лишени от ползване и не са имали достъп до процесните имоти.

С молба от 05.06.2017 г. П.Ц. и Р.П.  по реда на чл. 248 от ГПК са поискали решението да бъде изменено в частта му за разноските, тъй като, съразмерно с притежаваните от тях дялове по 1/27 ид. част, равняващи се на по 622,22 лева, държавната такса следва да се определи в размер на 24,89 лева, а не на 50,00 лева, както е постановил съда.

Настоящата инстанция е счела, че следва посочените молби да бъдат разгледани в открито съдебно заседание, поради което е призовала страните. Междувременно са починали и двамата съделители П.Ц. и Ц.П. и като страни са контитуирани техните наследници Л.В.Ц., Ц.П.  М., В.П.Г., С.П.Ц. и Р.Ц.П. – Франгудис, всичките от гр. София.

За открито съдебно заседание са призовани редовно всички страни, явяват се техните пълномощници адв. С. и адв. Станчева.

Пълномощниците поддържат исканията на своите доверители. Адв. Станчева излага становище, че молбата на П.Ц. и Ц.П., след тяхната смърт поддържана и от техните наследници, е неоснователна, тъй като съда се е произнесъл по това искане.

 Предвид на изложените факти, съда намира молбата на П.Ц. и Ц.П., след тяхната смърт поддържана и от техните наследници по реда на чл. 250 от ГПК – допълване на решението за основателна, дотолкова, доколкото съда е пропуснал да се произнесе по повод искането в диспозитива на решението. В мотивите си същия изрично е посочил, че не следва да уважава претенциите на П.Ц. и Ц.П. за извършени от тях подобрения в имотите, тъй като не бяха представени надлежни доказателства в тази връзка. Относно претенцията за заплащане на наем за лишено право на ползване, съобразно с дяловете, то по делото не е представено доказателства, че останалите съделители са уведомени и към тях е отправена писмена покана. 

Относно молбата по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските – същата е основателна. Съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които събират съдилищата по ГПК таксата в случая е 4 % върху стойността на дяловете.

При тези изводи ще следва при хипотезата на чл. 248 ал. 1 от ГПК съделителите Р.Г.П. и П.М.Ц. да заплатят 4 % държавна такса в размер на 24,89 лева, а не както първоначално е била определена в размер на 50,00 лева.

             Водим от горното и на основание чл. 248 и чл. 250 от ГПК съда

 

Р Е Ш И:

 

ДОПЪЛВА и ИЗМЕНЯ решение № 63 от 06.03.2017 г. по гр. дело № 799 от 2015 г. на ТРС, както следва: ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано искането по сметки по реда на чл. 346 от ГПК, а именно  съделителите Р.Г.П., ЕГН **********, адрес: ***, П.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** и Г.М.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на П.Ц.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к. „Славия”, бл. 31, вх. 1, ет. 3, ап. 9 и Ц.Ц.П., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к. „Младост”, бл. 433, вх. 1, ет. 5, ап. 18 сумата 13 563 – тринадесет хиляди петстотин шестдесет и три лева обезщетение, че са били лишени от правото да ползват имота за периода м. април 1993 г. до м. юни 2016 г.

ОСЪЖДА всяка една от съделителите Р.Г.П., ЕГН **********, адрес: *** и П.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС 4 % държавна такса в размер по на 24,89 – двадесет и четири лева и 89 стотинки, като ако от продажбата се добият повече средства, да бъде начислена върху разликата допълнително 4 % държавна такса.

        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                                                           Районен съдия: