Решение по к. адм. дело №396/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.72, ал.4, изр.второ от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е въз основа на касационна жалба от Т. Я. Ж., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], депозирана чрез адв.Л. А. от ШАК, със съдебен адрес [населено място], пл.Освобождение № 7, срещу Решение № 198/11.07.2025г. по АНД № 1333/2025г. по описа на Районен съд - град Шумен. С атакуваното Решение е отхвърлена жалбата на Т. Я. Ж. срещу Заповед за задържане на лице с правно основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с рег.№ 372зз-74 от 25.05.2025г., издадена от Г. Ю. И. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [населено място]; както и оспорващият е осъден да заплати на ОДМВР – [населено място] деловодни разноски в размер на 80 лева. С Определение № 538/23.07.2025г. Решение № 198/11.07.2025г. по АНД № 1333/2025г. по описа на Районен съд - град Шумен е изменено в частта за разноските, като размерът на присъденото в полза на ОДМВР – [населено място] юрисконсултско възнаграждение е увеличен на 100 лева.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение поради допуснато противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят счита, че в оспорваната заповед не се съдържат фактическите основания за нейното издаване, доколкото не са посочени данните, въз основа на които е направен извод за осъществено от него престъпление по чл.343 от НК. Счита, че наличието на други документи, съдържащи тази информация, не заместват необходимостта от излагане на мотиви в самата заповед, доколкото в същата липсва позоваване на тези документи, а и не е ясно дали същите са издадени преди или след постановяване на оспорвания акт. Обосновава се извод, че касаторът е бил лишен от възможността да разбере в какво конкретно престъпление се обвинява, което му е попречило да упражни правото си на защита в пълен обем. Навеждат се и доводи за противоречие на индивидуалния административен акт с целта на закона, поради издаването му при несъблюдаване принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Въз основа на изложените доводи се претендира отмяна на оспореното решение и на издадената заповед за задържане, ведно с присъждане на разноски за две инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява лично. Същият се представлява от адв.Л. А., която поддържа подадената жалбата и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [населено място], редовно призована, не се явява лично. Същата се представлява от гл.юрисконсулт И. С., която изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Сочи, че в случая са били налице предпоставките за задържане на лицето, поради установени данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, макар и само на база резултати от тест, тъй като това е напълно достатъчно, за да се образува наказателно производство. Счита, че заповедта е надлежно мотивирана, доколкото няма пречка мотивите за същата да бъдат извлечени от други документи, стига те да са създадени горе-долу по едно и също време с фактическите действия по задържането и да са били предявени на лицето. Освен това, в заповедта е описано престъплението, във връзка с чието извършване е издадена, от което е изведен извод, че задържаното лице не е било лишено от възможността да разбере какво е основанието за неговото задържане. Твърди също, че касаторът е бил освободен в рамките на 24 часовия срок, предвиден в закона. Въз основа на наведените доводи отправя искане за оставяне в сила на атакуваното Решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Окръжна прокуратура – Шумен, уведомена за възможността да встъпи в съдебното производство на основание чл.217, ал.3 от АПК, не изпраща представител, респективно не взема становище за допустимостта и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Предходната съдебна инстанция е установила от фактическа страна следното:

На 25.05.2025г. два полицейски екипа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [населено място], съставени от полицейските служители Г. И. и А. С., респ. А. В. и С. Д., били ситуирани на кръстовището на ул.Владайско въстание и ул.П. А. в [населено място]. Впоследствие А. В. и С. Д. засекли л.а. „Мерцедес АМГ ГЛЕ 53 4 Матик Плюс“с рег.№ [рег. номер], придвижващ се по ул.Владайско въстание в посока от „Паметник на създателите на българската държава“ към [населено място] и го спрели. При извършената проверка установили, че водач на МПС е касационният жалбоподател Т. Ж., който бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, отчело отрицателен резултат. Впоследствие лицето било изпробвано и за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство „Дръг тест 5000“, което отчело наличие на наркотичното вещество „кокаин“ в организма на водача. По тази причина със заповед peг. № 372зз-74/25.05.2025г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицейския служител Г. Ю. И., Т. Я. Ж. бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ - [населено място], считано от 18:09 часа на 25.05.2025г. Като фактическо основание за задържането в заповедта било посочено „управление на МПС след употреба на НВ или техни аналози във връзка с чл.343б от НК“. На задържаното лице били разяснени правата му по чл.72, ал.3, 4, 5 и 6 и чл.73 от ЗМВР, както и начинът и срокът за обжалване. Заповедта била връчена на оспорващия, който я подписал без възражения. В заповедта били посочени часа и датата, на които лицето било освободено - 11:45 часа на 26.05.2025г. С административната преписка бил представен протокол за личен обиск на касатора от дата 25.05.2025г. в 18:09 часа, извършен в присъствието на свидетеля А. С., съдържащ описание на вещите, намерени при обиска на оспорващия. Протоколът бил подписан от полицейския орган, обискираното лице и свидетеля. Възражения не били направени. Приложени били и Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 26.05.2025г., също надлежно подписана от оспорващия; Декларация от дата 25.05.2025г., съставена в 18:09 часа, попълнена и подписана от задържаното лице, с която са му били разяснени правата като задържано лице и последното декларирало, че няма здравословни проблеми, за които да се налага консултация с лекар, че не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка, че не желае член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за задържането му, че няма нужда от специална хранителна диета. Към административната преписка били приложени: лист за преглед на пациент в КДБ/СО№ №010590, за извършен преглед на 25.05.2025г. в 20:27 часа в „МБАЛ – Шумен“ АД; Протокол от извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, съставен на 25.05.2025г. с рег. № 869р-5558/27.05.2025г.; копие на АУАН серия GA № 4058163; талон за изследване № 0185908; „Дръг тест 5000“ № 366 от 25.05.2025г. с отразена положителна проба за кокаин; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1250061/25.05.2025г. по чл. 171, т.1 б.“ б“ от ЗДвП; протокол за сервизна проверка на „Дръг тест 5000“; Заповед № 8121з-1186 от 13.09.2017г.; справка за нарушител водач. В хода на съдебното производство ответната страна представила Заповед № 372з_2787/01.10.2020г. за преназначаване на Г. Ю. И., издадена от директора на ОДМВР Шумен, ведно с акт за встъпване в длъжност от 01.08.2020г.; формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика; типова длъжностна характеристика за длъжност младши автоконтрольор I и II степен; Протокол за запознаване с типова длъжностна характеристика; Удостоверение № 372000-14698/27.06.2025г. на началник сектор КАПОЧР, според което длъжността се заема и до настоящия момент, както и, че същата е за орган с полицейски правомощия по ЗМВР. В хода на съдебното производство бил разпитан в качеството на свидетел полицейският служител А. С. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – [населено място], който на 25.05.2025г. работел в екип с Г. Ю. И., когато спрели за проверка л.а. „Мерцедес АМГ ГЛЕ 53 4 Матик Плюс“, управляван от касатора. Въз основа на дадените от него показания били установени действията на полицейските служители при конкретната проверка.

Анализирайки установеното от фактическа страна, от правна страна районният съд е намерил, че издадената от органите на МВР Заповед за задържане за срок от 24 часа представлява принудителна административна мярка (ПАМ), чиято законосъобразност подлежи на съдебен контрол, съобразно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. В тази връзка съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - младши инспектор в Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – [населено място], явяващ се полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Счел е, че оспорената заповед за задържане е издадена в предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити, като са спазени и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и ал. 6 от ЗМВР. Приел е, че заповедта има минималното съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР - посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н., както и правото на обжалване на законността на задържането. Счел е, че заповедта съдържа правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й - "управление на МПС след употреба на НВ или техни аналози във връзка с чл. 343б от НК". Заключил е, че фактическите съображения в заповедта, дали основание за задържането, са надлежно посочени, поради което не е налице нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Съобразно представените по делото доказателства съдът е намерил, че в конкретния казус към момента на издаване на заповедта са налице данни за извършено от касатора престъпление. Съдебният състав е посочил също, че разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите норми от закона. По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 ЗАНН - административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. По тези съображения съдът е заключил, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно производствените правила, в съответствие с относимите материално правни предпоставки, както и с целта на закона, и е отхвърлил жалбата срещу нето.

Оспореното решение е валидно, допустимо, но неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, посочен в заповедта като правно основание за издаването й, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Касае се за правомощие, което се упражнява след преценка на органа, т. е. при условията на оперативна самостоятелност. Задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която има превантивен или преустановителен характер и се предприема с цел да се предотвратят вредните последици от извършеното престъпление или за да се осуети прикриване на престъплението. Т.е. с налагането на тази принудителна административна мярка се цели да се ограничи вредното влияние на евентуално извършеното престъпление върху обществото, да се осуети прикриването на извършеното престъпление, както и да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на проверка или разследване. В чл.74, ал.2 от ЗМВР са регламентирани реквизитите, които следва да съдържа заповедта по чл.72, ал.1 от с.з., в това число – фактически и правни основания за задържането, като тази информация се посочва на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните потребности на задържаното лице(чл.74, ал.2, т.2 и ал.4 от ЗМВР).

Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от КРБ предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност, освен при условията и по реда, определени със закон. Според чл. 30, ал. 3, изр. първо от КРБ, единствено и само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат граждани, за което незабавно се уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебна власт се произнася по неговата законосъобразност (чл. 30, ал. 3, изр. 2 от КРБ).

В съответствие с чл. 5, § 1, изр. 1 от КЗПЧОС, ратифицирана със закон на Народното събрание от 31.07.1992 г. (ДВ бр. 66/1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992 г.), всеки има право на свобода и сигурност. Задържането по чл. 72 от ЗМВР е крайна форма на ограничаване на свободата на придвижване, което е дотолкова сериозно по степен и интензитет, че по същността си съставлява лишаване от свобода по чл. 5 от КЗПЧОС. Съгласно принципа за пропорционалност и минимална намеса в правната сфера на гражданите, при всяко задържане следва да бъде извършвана преценка дали същото е било неотложно и крайно необходимо с оглед постигане на визираната в закона цел. В случаи като процесния се засягат едни от основните права и свободи на гражданите, неслучайно уредени в КЗПЧОС непосредствено след правото на живот и забраната на изтезания, робството и принудителния труд. Целта на закона е задържането, като превантивна мярка, да предотврати възможността задържаното лице да се укрие или да създаде пречки за разследването. Затова, за постигането й законодателят предвижда ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което са налице данни за извършено престъпление и такива, обосноваващи предположение, че същото може да се укрие или да създаде други пречки за разследването.

Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че необходимите предпоставки за задържане на лице по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР са наличие на данни за извършено престъпление, както и такива, обосноваващи предположение, че същото може да се укрие или ще създаде други пречки за разследването. В случая ответникът в касационното производство е отразил в заповедта, че същата се издава въз основа на данни за престъпление по чл.343 от НК, изразяващо се в управление на МПС след употреба на наркотични вещества, но не е обосновал съществувала ли е опасност деецът да се укрие или да извърши друго престъпление, което води до извода, че заповедта за задържане не е надлежно мотивирана. В тази връзка следва да се има предвид, че заповедта за задържане няма санкционен характер, с нея се прилага принудителна административна мярка, която, съгласно чл.22 от ЗАНН, има за цел предотвратяване и преустановяване на правонарушенията, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Т.е. ПАМ по чл.71, ал.1, т.1 от ЗМВР е приложима при наличие на индиции за извършено престъпление и с цел неговото преустановяване, респективно предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него, и/или предотвратяване на други престъпления. Действително преценката налице ли е някое от тези обстоятелства се прави от издателя на акта при условията на оперативна самостоятелност, чиято целесъобразност не подлежи на съдебен контрол, но административният орган е длъжен да мотивира не само наличието на данни за извършено престъпление, но и конкретните причини, налагащи уличеното лице да бъде задържано – опасност да се укрие, да извърши друго престъпление, да осуети разкриването на обективната истина и т.н. Това в случая не е сторено, което води до извод, че заповедта за задържане не съдържа необходимата обосновка за задържането от фактическа страна по смисъла на чл.74, ал.2, т.1 от ЗМВР, респективно страда от порок във формата по смисъла, вложен в чл.146, т.2 от АПК.

На следващо място заповедта за задържане е издадена в несъответствие с целта на закона и нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 6, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени от закона, като не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издават. Със задържането този принцип е нарушен, защото с него се ограничава на правото на свободно придвижване и съгласно чл. 5, § 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е приложимо по изключение, с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели. Както беше посочено по-горе, за да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка, не е достатъчно формирането на предположение за извършване или съпричастност на дадено лице към извършването на престъпление. Следва кумулативно наличие и на необходимост от задържането с оглед предотвратяване на вредните последици от престъплението, осуетяване на прикриването му и осигуряване разкриване на същото. В конкретния случай не се установява наличието на обективна необходимост от задържането. По делото липсват данни, въз основа на които да може да се направи извод, че е съществувала опасност лицето да се укрие, да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. Не е обосновано, нито е доказано, че за постигане на законовите цели е било необходимо задържането за срок до 24 часа. Самоличността на задържаното лице е била установена по несъмнен начин, като, видно от показанията на разпитания като свидетел полицейски служител (А. С. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полицие“ при ОДМВР – [населено място]), по време на извършената полицейска проверка касаторът е бил в адекватно състояние, оказал е съдействие и не се е противопоставял на разпореждания на полицейските служители. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че същият доброволно се е съгласил да даде биологични проби за изследване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а впоследствие е дал такива с цел извършване на химико-токсикологична експертиза, като по този начин е оказал пълно съдействие за разкриване на престъплението, в което е уличен. Неговото задържане не е било необходимо и с оглед предотвратяване или преустановяване извършването на престъпление. Видно от Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози, изготвен на 25.05.2025г. от служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [населено място], шофирането на лицето е било сигурно, слязъл е нормално от МПС, поведението му е било спокойно (владеел се), походката му била сигурна, имал ясно произношение, очите му били без особености. От представения Лист за преглед на пациент от 25.05.2025г., изготвен от лекар от ЦСМП при „МБАЛ Шумен“АД, се установява, че Т. Ж. е бил адекватен и контактен. Т.е. от всичко изложено следва извод, че поведението на лицето не е сочело съществуване на опасност да извърши друго престъпление. В конкретния случай, евентуалната съпричастност на лицето към извършеното престъпление е могла да бъде установена единствено чрез последващо химико-токсикологично изследване на дадените от него биологични проби от кръв и урина, без да бъде налагана ПАМ по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Нещо повече, видно от приложените по делото материали по образуваното във връзка с процесната деятелност ДП № 484/2025г. по описа на РУ-[населено място], в периода на задържането на лицето с негово участие е извършено единствено претърсване и изземване в жилището, в което живее, като това е сторено едва на 26.05.2025г. в 11:05 часа, т.е. 16 часа след фактическото задържане на лицето, при липса на данни за обективна невъзможност това да бъде сторено по-рано. На 26.05.2025г. са снети и обяснения от касатора, като не става ясно дали това се е случило преди или след освобождаване на лицето, но дори и обясненията да са дадени преди 11:45 часа на 26.05.2025г., не може да се установи кое е попречило тези сведения да се снемат по-рано, с оглед адекватното състояние на лицето към момента на извършване на самата проверка,. Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. От доказателствата по делото е очевидно, че не е спазено изискването осъществяването на преследваната от закона цел с прилагането на ПАМ да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

Съгласно член 5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи ЕКЗПЧОС, всеки има право на свобода и сигурност. В юриспруденцията на ЕСПЧ трайно са изведени няколко стандарта при закрилата на това право. Първият е изчерпателност на изключенията по член 5, § 1, изр. 2, б. "а" - б. "f" ЕКПЧ, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а разширителните обосновки при приложението им са недопустими /решение на ЕСПЧ от 22.02.1989 г. по дело Ciulla v I., жалба № 11152/84/. Целта е да се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на основание, което не е предвидено в конвенцията. Вторият е законност на лишаването от свобода по националния закон, както от процесуална, така от материалноправна страна. При съблюдаване на този фундаментален за всяко едно демократично общество принцип, лишаване от свобода, което е произволно, не може да е законно.

Задържането по смисъла на член 5 ЕКЗПЧОС е крайна форма на ограничаване на свободата на придвижване, което е така сериозно по степен и интензитет, че по същността си съставлява лишаване от свобода по чл. 5 ЕКЗПЧОС. По делото не се установи с нищо необходимостта от подобен вид задържане, поради което същото, макар и формално да е на законно основание, е незаконосъобразно.

С оглед пълнота следва да се посочи, че цитираната от ответника в касационното производство съдебна практика на Административен съд – гр.Шумен в обратния смисъл няма задължителен характер и не е приложима в настоящия казус, доколкото преценката за законност на задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР се извършва на база на конкретните факти, установени във всяко отделно съдебно производство.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че Решение № 198/11.07.2025г. и изменящото го в частта за разноските Определение № 538/23.07.2025г., постановени по АНД № 1333/2025г. по описа на Районен съд - град Шумен, са незаконосъобразни поради постановяването им в нарушение на материалния закон и поради необоснованост, поради което следва да бъдат отменени. Вместо това следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което Заповед за задържане на лице с рег.№ 372зз-74 от 25.05.2025г., издадена от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – [населено място], да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят и направените от него деловодни разноски за две инстанции. От материалите по делото е видно, че касаторът е заплатил 10 лева държавна такса за на първоинстанционното производство и 500 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство ред Районен съд – гр.Шумен, респективно 70 лева държавна такса за касационното производство и 500 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Административен съд – гр.Шумен. Поради това в полза на същия следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 1080 лева, които следва да се възложат в тежест на ОДМВР – [населено място].

Водим от горното, Административен съд – град Шумен

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 198/11.07.2025 г. и изменящото го в частта за разноските Определение № 538/23.07.2025г. по АНД № 1333/2025 г. по описа на Районен съд – град Шумен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег.№ 372зз-74 от 25.05.2025г., издадена от Г. Ю. И. – младши автоконтрольор при Сектор Пътна полиция на ОДМВР – [населено място], с която е разпоредено да бъде задържан за срок от 24 часа Т. Я. Ж., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица].

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място] да заплати на Т. Я. Ж., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], сумата от 1080 (хиляда и осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване и протест.