Решение по дело №11830/2015 на Софийски градски съд

                              Р Е Ш Е Н И Е

 

                          гр. София, 15.05.2017 г.

 

   

                   В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на шестнадесети февруари пР.з две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                

                                          ПР.дседател: Р. Д.

 

при секР.таря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 11830 по описа  за 2015 год., за да се произнесе, взе пР.д вид:

 

ПР.дявени са обективно съединени искове при условия на евентуалност.

Ищцата А.С.С., чР.з адв. И.Й. е предявила против „З.Д.Е.РЕ" АД /правоприемник на „ХДИ – З.“ АД/ иск за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за търпени от нея неимуществени вреди – психически болки ,мъки и страдания в резултат на смъртта на нейния баща С.В.С., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 29.09.2010 год., ведно със законната лихва върху тази сума от дата на деликта до окончателното й изплащане.

Чрез своя процесуален представител ищцата поддържа иска за обезщетяване на неимуществени вреди, които е получила в следствие виновно поведение на водача на  товарен автомобил „Нисан Навара“, peг. № *******И. Д.Д.. За автомобила е имало валидна към датата на ПТП-то застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.

Моли съда да уважи предявеният иск , тъй като е основателен и доказан ведно със законните последици - разноски и адвокатско възнаграждение на пълномощника й по реда на чл.38 от ЗА.

При условие на евентуалност е предявила иск с правно основание чл.50 ЗЗД за същата сума против З. „Б.В.И.Г." АД,с твърдението,че вредата е причинена от отделилото се от горния автомобил  ремарке марка „PEITZ”, модел PAV/SR, д.к. № ********,а негов собственик е И. Д.Д..

Евентуален иск с правно основание чл.288,ал.1,т.2,буква “а“ КЗ /отм./ и същите параметри е предявен и против Г. Ф.при условие,че застраховките за горните ППС-влекач и ремарке се окажат/или една от тях/ невалидни.

ответникът  „З.Д.Е.РЕ" АД оспорва иска като неоснователен с оглед факта,че водача на товарен автомобил „Нисан Навара“ И. Д. е оправдан за процесния инцидент в наказателно производство , не може да се отговорност от застрахователя на този автомобил. Оспорва иска в претендирания размер, а по отношение на лихвата прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съдът да отхвърли иска и претендира разноски.

Евентуалният ответник З. „Б.В.И.Г." АД оспорва иска като неоснователен с твърдението,че отговорност на обезщетяване на вредите съгласно  чл.14 от Наредба № 24 за З.ължителното З. следва да се носи от водача на товарния автомобил, респективно застрахователя на този автомобил, а не от застрахователя на ремаркето. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП-то , възразява,че  водачът на товарния автомобил няма вина за катастрофата. Оспорва иска в претендирания размер,а по отношение на лихвата прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Евентуалният ответник Г. Ф.оспорва иска с твърдението,че отговорност за обезщетяване на вреди при наличие на предпоставки за това следва да се носи от застрахователите на автомобила или ремаркето,като при това положение няма основание фонда да отговаря за вредите.Оспорва размера на претенцията като прекомерно завишен.Моли съдът да отхвърли иска и претендира разноски.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие и влязла в сила присъда на Окръжен съд – Благоевград по НОХД 43/12 год.   се установява, че на  29.09.2010 г. около 17:20 часа на път II - 84, 94⁺⁶⁰⁰ километър на около километър от бензиностанция „Лукойл” с. Краище е настъпило ПТП между товарно ремарке марка „PEITZ”, модел PAV/SR, д.к. № ********, теглено от товарен автомобил Нисан Навара с д.к. № *******и товарен автомобил Форд Транзит, peг. № ********. Прикаченото към товарния автомобил Нисан ремарке се е откачило, навлязло е в насрещната лента за движение и се е блъснало челно в движещия се там в насрещна посока товарен автомобил Форд.

Водачът на товарния автомобил Нисан Навара с д.к. № *******И. Д.Д. е бил оправдан по обвинения за причиняване смърт по непредпазливост на С.В.С. поради  нарушаване на правилата за движение по пътищата, подробно посочени в самата присъда.

За товарен автомобил Нисан Навара с д.к. № *******собственост на Р.***ЕООД е имало застраховка “гражданска отговорност” при „З.Д.Е.РЕ" АД /правоприемник на „ХДИ – З.“ АД/ валидна към датата на ПТП-то. Такава е имало и за ремарке марка „PEITZ”, модел PAV/SR, д.к. № ******** /собственост на „Р.***И. Д.“ ЕООД /при  ЗК „Български имоти" АД /чийто универсален правоприемник е З. „Б.В.И.Г." АД/ -л.76 от делото.

 Ищцата е дъщеря на С.В.С. - удостоверение за раждане на л.8 от делото,а последния е починал на 29.09.2010 год.-акт за смърт на л.7 от делото.

В хода на настоящото дело е изслушана и приета комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза.

От заключението на съдебно медицинската се установява , че смъртта на С.В.С. е настъпила вследствие сърдечно съдова и дихателна недостатъчност,причинени от  тежка съчетана гръдно-коремна травма и такава на опорно-двигателния апарат и отговаря на механизма на процесното ПТП-челен удар с ремаркето и удари от натоварените в него каменни плочи.

От заключението на АТЕ се потвърждава описания механизъм на ПТП-то,а също,че скоростта на т.а. Форд преди удара е била 82 КМ.ч.,а на откачилото се ремарке-48 км.ч. и при тези скорости и местоположението на автомобила и ремаркето ударът е бил непредотвратим. При движение на товарния автомобил Форд със скорост до 42 км.ч. удара е можело да се избегне. Причината за катастрофата е разкачването на влекача и ремаркето,което може да се дължи на различни фактори,довели до разкъсването на сферичната връзка и пластична деформация,но в експертизата не се сочи конкретна техническа причина за това.

От показанията на св.Д.П./съжителстващ с ищцата/ се установява, че А. е била в много добри ,близки отношения с баща си,с когото живеела заедно в гр.Благоевград.При вестта за смъртта му изпаднала в нервна криза,напуснала работа и се затворила в себе си и продала апартамента,в който живеели с баща й,защото не можела да живее повече в него.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, необходимо е да са установени изброените в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат и причинна връзка между тях. Доказването им е в тежест на ищеца.

 По делото е установено настъпването на процесното ПТП,настъпилата вследствие на уврежданията смърт на С.В.С., но не и противоправно деяние на шофьора на товарния автомобил Нисан, нито негова вина за катастрофата,като относно последните два факта е налице влязла в сила оправдателна присъда за И. Д.Д.. Поради тези съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Първия евентуален иск е с правно основание чл.50 ЗЗД и е насочен срещу застрахователя на товарно ремарке марка „PEITZ”, модел PAV/SR, д.к. № ******** З. „Б.В.И.Г." АД.

Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна и е израз на принципа, че рискът за вреди от вещи се носи от упражняващия дейността, свързана с тези вещи.

Предвид на гаранционно - обезпечителния характер на отговорността на застрахователя същата се реализира за обезщетяване на вредите на пострадалите от настъпило З.събитие лица в обема на отговорността за непозволено увреждане по чл.45-54 ЗЗД, поради което включва и отговорността на собственика или надзорника върху вещи по чл.50 ЗЗД.

за възникването на отговорността от вещи, е необходимо наличието на вреда, вредоносно противоправно причиняване от вещ и причинна връзка между вредата и вредоносното действие на вещта. Вина в този случай не се изисква, тъй ката отговорността е обективна. /Виж. Б.Б.- Гражданска отговорност за вреди причинени при автомобилни злополуки, стр.149 и 150/.

Вредата и причинната връзка с уврежданията на пострадалия са установени по делото. Доколкото няма доказателства за противоправно ползване на ремаркето или за конкретна техническа неизправност на същото /вкл. и на свръзката му с влекача/, а също за претоварването му съдът намира,че вредата е произлязла от пряко проявление на вътрешни качества, свойства или недостатъци на сглобката на ремаркето,която без външни признаци и вследствие на комплексни причини-изхабяване на механизма на свръзката и на заключващия механизъм вследствие на ползването му,вибрациите,триенето и ударното натоварване при движение.

Няма спор,че в момента на ПТП-то ремаркето е било под надзора на И. Д.Д..

Ето защо приема,че този иск е основателен.По отношение на претендирания размер:

Размерът на обезщетението следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При определяне размера на обезщетенията съдът взема предвид близките отношенията на уважение и привързаност между ищцата и починалия й баща, близката емоционална връзка , която е съществувала между тях и факта, че са жевеели заедно,въпреки,че последната е имала връзка с мъж,но с него се е виждала само през уикендите. Освен горното, съобрази и социално- икономическите условия в страната и правилото, че обезщетението може да служи единствено за репариране на причинените вреди,предвид което намира, че следва да присъди обезщетение в размер от по 70 000 лв., ведно със законната лихва от 16.09.2012 год. до окончателното изплащане на сумата.Съдът възприема за основателно възражението на този ответник за изтекла погасителна давност за лихвената претенция,която  съгласно чл.111,б. »в» ЗЗД е три години и поради това лихва се дължи за три години наЗ. от предявяването на исковата молба,но не и повече.

Над уважения размер до претендираните такива от по 100 000 лв. искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Доколкото първия евентуален иск е признат от съда за основателен не се дължи произнасяне по евентуалния иск на ищцата против Гаранционния фонд.

Съобразно този  изход на делото ЗАД „Б.В.И.Г." АД следва да заплати на ищцата разноски в размер на 105 лв. ,а на адв. Д.С.адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 2630 лв.,а по сметка на СГС държавна такса от 2800 лв.

Ищцата на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК /в редакцията към приключване на устните състезания по делото/ следва да заплати на З. „Б.В.И.Г." АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Ищцата на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК /в редакцията към приключване на устните състезания по делото/ следва да заплати на ЗАД „З.Д.Е.РЕ" АД разноски по делото в  общ размер на 350 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Спрямо и от страна на Гаранционния Ф.няма искания за разноски.

Водим от горното, съдът       

 

                                    Р   Е   Ш   И   :

 

          ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г." АД ЕИК:******** да заплати на А.С.С. ЕГН:********** чрез адв. И.Й. на основание 50 ЗЗД сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане-смъртта на баща й С.В.С., настъпила при ПТП на 29.09.2010 год. причинено от вещ- ремарке марка „PEITZ”, модел PAV/SR, д.к. № ******** под надзора на И. Д.Д., ведно със законната лихва върху тази сума от 16.09.2012 год. до окончателното  й изплащане и разноски по делото в размер на 105 лв. като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания такъв от 100 000 лв. и претенцията за начисляване на лихва върху главницата от датата на увреждането-29.09.2010 год. до 15.09.2012 год. като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.С. ЕГН:********** против ЗАД „З.Д.Е.РЕ" АД ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ/отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД  за сумата от 100 000 представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане-смъртта на баща й С.В.С., настъпила при ПТП на 29.09.2010 год. като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от А.С.С. ЕГН:********** против Г. Ф.*** евентуален иск с правно основание чл.288,ал.1,т.2,буква “а“ КЗ /отм./ за сумата от 100 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане-смъртта на баща й С.В.С., настъпила при ПТП на 29.09.2010 год.

ОСЪЖДА А.С.С. ЕГН:********** да заплати на ЗАД „З. Д.Е.РЕ" АД ЕИК: ********  разноски по делото в  общ размер на 350 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА А.С.С. ЕГН:********** да заплати на „Б.В.И.Г." АД ЕИК:********  юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА „Б.В.И.Г." АД ЕИК:******** да заплати на адв. Д.С.адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 2630 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението пред САС.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: