№ 197
гр. Пазарджик, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500631 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване.
Районен съд В. е сезиран с искова молба,подадена от Н. АС. ГР. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. ,
община Р., ул. „Ст. К. „ № 2 и от К. Г. ГР., ЕГН ********** , с постоянен адрес в с. Д. , община Р., ул. „Ст. К. „ №
2, против М. ИВ. Й. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р. ,ул. „Кр П. „ № 1 и против В. В. П. , с
постоянен адрес в гр. В. , ул. „Г. Б. „ № 27А.
С исковата молба е предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти .
С Решение № 260154/ 15. 07.2021г. на районен съд В. , постановено по гр. д. № 480/2020г. по описа на същия
съд, иска за делба е отхвърлен изцяло , като неоснователен . Присъдени са разноски в полза на ищците и в полза
на районен съд В. .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от съделителите Н. АС. ГР. , ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. Д. , община Р., ул. „Ст. К. „ № 2 и от К. Г. ГР., ЕГН ********** , с постоянен адрес в с. Д. ,
община Р., ул. „Ст. К. „ № 2, подадена чрез пълномощника на страната.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради
нарушение на материалния закон и необоснованост . Искането е да се отмени решението на районния съд и се
постанови ново решение от въззивната инстанция, по съществото на спора, с което се допусне делба на
процесния недвижим имот , при квоти посочени в исковата молба и допълненията към нея Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски във въззивното производство .
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната жалба . В
отговора се оспорва въззивната жалба.
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид събраните доказателства пред първата инстанция и при
спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
1
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( съделител в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуално
недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна .
Районен съд В. е сезиран с иск за делба на съсобствен недвижим имот , представляващ дворно място, находящо
се в с Д. , община Р. , ул. „С. К. „ № 2, с площ от 469 кв.м. В исковата молба ищците твърдят ,че в имота има
построени сгради на основно и допълващо застрояване , които обаче са индивидуална собственост на ищците ,
поради което не са предмет на делбата . Искането , което е направено е да се допусне делбата на дворното място
при равни квоти между съделителите , по ½ ид. част общо за ищците и ответниците.Дворното място предмет на
делбата представлява ПИ с идентификатор 23008.8.527 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Д. , община Р..
Правни изводи.
От представените писмени доказателства ( нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот 19/11. 12. 1997г. и № Решение на РС
В. от 27. 05. 2019г. , постановено по гр. д. № 546/2018г. по описа на съда)се установява ,че ищците са съсобственици на
процесното дворно място, при равни права , по 1/2 ид. част от дворното място . В нот. акт на ищците е
посочено,че освен дворното място те закупуват и построената в него къща на 83 кв. м. и плевня на 24 кв. м.
От представената скица на ПИ с идентификатор 23008.8.527 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. Д. , община Р. и от заключението на приетата по делото СТЕ се установява ,че в имота има построени пет
сгради , а именно :
1/ Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 23008.8.527.1.,със застроена площ от 84 кв.м.
Строителните книжа и документи за жилищната сграда са издадени на името на наследодателя на ищците
А.Г.М.. Жилищната сграда представлява самостоятелен обект на собственост/СОС/.
2/Сграда с идентификатор 23008.8.527.2., , представляваща двуетажна пристройка от запад към жилищната
сграда , със застроена площ от 12 кв. м. В заключението на СТЕ е посочено ,че сградата не представлява СОС ,
а помещение със спомагателно и обслужващо предназначение към жилищната сграда , съгласно чл.108 ал. 2 т.
„б“ от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ ( помещение за санитарно- хигиенно обслужване- бани , тоалетни и бани – тоалетни ). За
тази сграда на вещото лице не са представени строителни книжа и документи за изграждането й .
3/ Сграда с идентификатор 23008.8.527.3., с функционална предназначение за „гараж „..,със застроена площ от
28 кв.м. Строителните книжа и документи за построяването на гаража са издадени на името на
наследодателя на ищците А.Г.М..
4/ Сграда с идентификатор 23008.8.527.4., , с функционално предназначение“селскостопанска сграда“, със
застроена площ от 22 кв. м. Строителните книжа и документи за построяването на гаража са издадени на
името на ищеца К.Г.. От първоначалното и от допълнителното заключение на СТЕ се установява ,че на мястото
на новата сграда е имало стара „плевня“ , която е съборена и на нейното място е изградена селскостопанската
сграда. Вещото лице дава заключение ,че тази сграда представлява сграда на „допълващо застрояване по
смисъла на чл. 41 ал. 1 и чл. 44 ал.1 от ЗУТ, с обслужващо и стопанско предназначение към сградата от
основното застрояване( помещение за съхранение на отоплителни материали, за отглеждане на животни и за съхранение на
селскостопанска продукция ) .
5/ Сграда с идентификатор 23008.8.527.5., , с функционално предназначение“селскостопанска сграда“, със
застроена площ от 41 кв. м. Сградата е изградена , като „ навес „ с три ограждащи стени . За извършеното
строителство вещото лице не е открило и не са му представени строителни книжа и документи . Вещото
лице дава заключение ,че тази сграда също представлява сграда на „допълващо застрояване по смисъла на чл.
41 ал. 1 и чл. 44 ал.1 от ЗУТ, с обслужващо и стопанско предназначение към сградата от основното застрояване (
2
помещение за съхранение на отоплителни материали, за отглеждане на животни и за съхранение на селскостопанска продукция ) .
При тази конфигурация на процесния имот въззивната инстанция прави извода ,че сградите , които са
построени в имота не се намират в режим на „хоризонтална етажна собственост“ , по смисъла на чл.
37 от ЗС, както се твърди в отговора на исковата молба по чл.131от ГПК.
Етажната собственост може да бъде два вида – вертикална етажна собственост и хоризонтална етажна
собственост.
При вертикалната етажна собственост етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, като
сградата е изградена във вертикално отношение .
При хоризонтална етажна собственост сградите , които са построени в имота също принадлежат на отделни
собственици , но са разположени хоризонтално в имота , а не вертикално .
В исковата молба ищците твърдят ,че всички сгради ,които са построени в имота са тяхна лична собственост,
което изключва етажната собственост, както в хоризонтално ,така и във вертикално отношение.
Въззивната инстанция счита ,че това твърдение на ищците е установено и доказано по делото .
В нот.акт , с който ищците са закупили имота е записано ,че ищците закупуват дворното място с две сгради –
жилищната сграда на 83 кв. м. и една плевня на 24 кв. м.
Жилищната сграда с идентификатор 23008.8.527.1.,безспорно е собственост на ищците ,тъй като е описана в
представения нот. акт за покупко- продажба . Отделно от това , всички строителни книжа и документи за тази
сграда са издадени на имота на наследодателя А.Г.М.( баща на ищцата Н. АС. ГР. ) .
Сградата с идентификатор 23008.8.527.2., не представлява самостоятелен обект на собственост,а пристройка към
жилищната сграда, която има спомагателно и обслужващо предназначение към основната сграда ( виж описанието в
т. 1 на заключението на СТЕ) . Това е помещение за санитарно – хигиенно обслужване, което следва жилищната
сграда. Ето защо следва да се приеме ,че ищците са собственици и на това помещение,въпреки ,че вещото лице не
открило строителни книжа и документи за тази пристройка .
Въззивната инстанция приема ,че ищците са собственици и на сградата с идентификатор 23008.8.527.3., тъй
като това е гаража , който е построен от ищеца К.Г. с помощта на наследодателя А. Г. М. (виж обясненията на св.
Г.Х.С. ) .
Сградата ,представляваща плевня, съответства на сградата с идентификатор 23008.8.527.4., за която се установи
,че е построена върху стара плевня , която е била съборена и на нейно място е построена селскостопанската
сграда. Всички строителни книжа за тази сграда са издадени на името на ищеца К.Г. , породи което следва да се
приеме ,че тази сграда също е собственост на ищците по делото .
По отношение на сградата с идентификатор 23008.8.527.5., , с функционално предназначение“селскостопанска
сграда“/ навес / , със застроена площ от 41 кв. м., вещото лице не е открило строителни книжа и документи за
изграждането й .Установено е по делото обаче ,че тази сграда представлява сграда на допълващо застояване,
която има обслужващо и стопанско предназначение към жилищната сграда , следва да се приеме ,че ищците са
собственици и на тази сграда .
Съществен белег на етажната собственост( хоризонтално или вертикална ) е етажите или части от етажите,
или самостоятелните сгради в дворното място да принадлежат на отделни собственици( чл. 37 от ЗС ) . Само
в този случай дворното място се явява обща част на собствениците на сградите , етажите или части от
етажите ,при което делбата на дворното място не е допустима ( чл. 38 от ЗС). В случаите , когато сградите в
дворното място принадлежат на един собственик , а дворът е съсобствен, дворното място може да бъде
предмет на делба.
Настоящият казус е точно такъв.
Според разрешенията , дадени в съдебната практика ( виж Р. № 967-60-ІІІ на 1-во гр. отд. на ВС ;Р. -408-67-1 на 1-во гр.
отд. на ВС ; ППВС № 7/ 73г.; Определение № 267/02. 06. 2020г по гр. д. № 3921/2019г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; Определение № 79/26.
01. 2010г по гр. д. № 1905/2009г. на І-во гр. отд. на ВКС; Р.№ 393/ 24. 04. 2009г. по гр. д № 921/2008г. на 1-во гр. отд. на ВКС ;
Определение № 228/09. 04. 2012г по гр. д. № 25/2012г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; Р. № 858/23. 01. 2009г. по гр. д. № 3069/2008г. на І-во
гр.отд. на вКС;) не може да бъде предмет на делба имот, в който е създадена етажна собственост или има сгради в
изключителна собственост на отделни собственици.Делбата на такъв имот е допустима само в случаите , когато
3
според застроителните правила и норми парцелът може да се раздели на отделни парцели за всяка сграда( виж Р. -
2697-76-1-во гр. отд. на ВС и Определение № 437/10. 07. 2015г. по гр. д. № 1755/2015г.на І-во гр. отд. на ВКС ) . Настоящият
казус не попада в тези хипотези .
Според разрешенията ,дадени в б „д“ и б. „е“ на ППВС № 2 от 04. 05. 1982г. не може да се допусне съдебна
делба на съсобствен парцел , в който има две или повече самостоятелни сгради , които принадлежат на отделни
съсобственици на парцела , както и на парцели , в които е изградена етажна собственост. Има се предвид
създадена вертикална или хоризонтална етажна собственост. Настоящият казус също не попада в посочените
хипотези ,тъй като сградите в парцела са собственост на едно лице , а само дворното място има съсобствен
характер.
По изложените съображения въззивната инстанция счита ,че на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, ще следва да се
отмени изцяло обжалваното решение и спора да се реши по същество от въззивната инстанция, като се допусне
делба на процесното дворно място. Квотите на страните са равни , а именно по ½ ид. част общо и за двете страни
.
С оглед изхода на спора пред въззивнате инстанция и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва да се осъдят
ответниците да заплатят в полза на ищците сумата 701,41лв., представляваща сторени съдебно – деловодни
разноски пред въззивната инстанция.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК ,чл. 271 ал.1 от ГПК и чл. 344 ал. 1 от ГПК ,
Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 260154/ 15. 07.2021г. на районен съд В., постановено по гр. д. № 480/2020г.
по описа на същия съд ,вместо което постановява:
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между Н. АС. ГР. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с.
Д. , община Р., ул. „Ст. К. „ № 2 и К. Г. ГР., ЕГН ********** , с постоянен адрес в с. Д. , община Р., ул. „Ст. К. „
№ 2, от една страна и М. ИВ. Й. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р. ,ул. „Кр П. „ № 1 и В. В.
П. , с постоянен адрес в гр. В. , ул. „Г. Б. „ № 27А, от друга страна , на следния съсобствен недвижим имот -
дворно място, находящо се в с Д. , община Р. , ул. „С. К. „ № 2, с площ от 469 кв.м., представляващо ПИ с
идентификатор 23008.8.527 , по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д. , община Р..
КВОТИТЕ на страните в съсобствения имот са както следва:
-За Н. АС. ГР. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р., ул. „Ст. К. „ № 2 и К. Г. ГР., ЕГН
**********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р., ул. „Ст. К. „ № 2, ОБЩО ½ ИД. ЧАСТ ;
-За М. ИВ. Й. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р. ,ул. „Кр П. „ № 1 и В. В. П. , с постоянен
адрес в гр. В. , ул. „Г. Б. „ № 27А, ОБЩО ½ ИД. ЧАСТ ;
ОСЪЖДА М. ИВ. Й. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р. ,ул. „Кр П. „ № 1 и В. В. П. , с
постоянен адрес в гр. В. , ул. „Г. Б. „ № 27А, да заплатят в полза на Н. АС. ГР. , ЕГН **********, с постоянен
адрес в с. Д. , община Р., ул. „Ст. К. „ № 2 и К. Г. ГР., ЕГН ********** , с постоянен адрес в с. Д. , община Р., ул.
„Ст. К.“ № 2 , сумата 701,41лв., представляваща сторени съдебно – деловодни разноски пред въззивната
инстанция.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5