Решение по дело №2190/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1995
Дата: 29 ноември 2017 г. (в сила от 15 февруари 2018 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20174430102190
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.....

  

 гр. Плевен, 29.11.2017год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на   двадесет и  седми ноември през две хиляди и   седемнадесета година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря  Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №2190 по описа за 2017год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

          Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

          Постъпила е искова молба от „А.з.к.н.п.з.“ ООД *** против В.В.Ф.. В молбата се твърди, че ищцовото дружество е депозирало заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил в законоустановения срок. Твърди се, че основанието, на което ищецът претендира да бъде издадена заповед за изпълнение е подписан договор за кредит „Бяла карта“ с № 425436 от 17.12.2014 год. и Анекс към договора от 25.09.2015г. между „Аксес Файнанс“ ООД като кредитор и  ответника, като кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на закона за потребителския кредит. Твърди се, че подписвайки договора за кредит кредитололучателят е удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от кредитодателя стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Твърди се, че съгласно сключения договор за кредит кредиторът се е задължил да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер на  600 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Твърди се, че ответникът е усвоил сума в общ размер на 600 лв., като дължимата към настоящия момент главница е в размер на 599,24лв. Твърди се, че основанието, на което заявлението и исковата молба се подават от името на ищцовото дружество е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задьлжения (цесия) от  11. 11. 2016  год. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 25. 11. 2016 год. между „Аксес Файнанс“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че съгласно договореното от страните в случай, че кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му се остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Твърди се, че заедно с подписване на договора за кредит кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя платежен инструмент- кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Твърди се, че страните са подписали и Приложение № 2 към договора за кредит- Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa. Твърди се, че ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно. Твърди се, че в настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 47,56лв. за периода от 19. 12. 2014 год., датата на първата транзакция по кредитната карта, до 06. 02. 2016 год.- датата на настъпване на предсрочна изискуемост. Твърди се, че в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, страните са договорили задължение на ответника да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Твърди се, че задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Твърди се, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Твърди се, че неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5- то число на следващия месец текущото задължение. Твърди се, че на посоченото основание на кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 172, 21 лв. Твърди се, че разпоредбите на договора за кредит предвиждат, че в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. Твърди се, че при забава за плащане на посочената            по-горе сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, ответникът дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2, 50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса в размер на 112,10лв., включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. Твърди се, че в настоящия случай ответникът дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 112,10лв. Твърди се, че поради трайната забава и множеството неизпълнени задължения от страна на ответника, цялото му задължение по договора за кредит е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост му е обявена на 06. 02. 2016 год., като считано от тази дата ответникът дължи заплщането на законна лихва за забава върху главницата в размер на 37,04 лв. за периода от 06. 02. 2016 год.- датата на настъпване и респективно обявявяне на предсрочната изискуемост, до 25. 11. 2016год., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в общ размер 350 лв., от които 50 лв. по чл. 13 т. 2 от НБПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300 лв. по чл 25 от НБПП. Твърди се, че срокът на договора е изтекъл на 17.12.2016г. В заключение ищцовото дружество моли съда да признае за установено вземането му към ответника, за следните суми:

-сумата от 599,24лв., представляваща главница по договор за кредит „Бяла карта“ № 425436/ 17. 12. 2014 год.;

-сумата от 47, 56 лв., представляваща договорна лихва за периода от 19. 12. 2014 год. до 06. 02. 2016 год.;

-сумата от 172, 21 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение;

-сумата от 112,10лв., представляваща такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, и

-сумата от 37,04лв., представляваща лихва за забава върху непогасената главница за периода от 06.02.2016год. до                          25. 11. 2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

           Ответникът  р. пр. при усл. на чл.47, ал.1 от ГПК не е взел становище. Назначеният особен представител, е спорил предявените искове.

           Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

            Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№9791/2016год. по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са  допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по  чл. 422 от ГПК.

         Видно от приложените доказателства, е  сключен договор за кредит „Бяла карта“ с № 425436 от 17.12.2014 год. и Анекс към договора от 25.09.2015г. между „Аксес Файнанс“ ООД като кредитор и  ответника, като кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на закона за потребителския кредит.Съгласно сключения договор за кредит кредиторът се е задължил да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер на  600 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.Сключен рамков договор за прехвърляне на парични задьлжения (цесия) от  11. 11. 2016  год. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 25. 11. 2016 год. между „Аксес Файнанс“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.Твърди се, че в случай, че кредитополучателят не  е заплатил текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор.Това твърдение за отрицателен факт, като в тежест на ответника е да представи доказателства за изпълнение, което не е било сторено.При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5- то число на следващия месец текущото задължение. Разпоредбите на договора за кредит предвиждат, че в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, ответникът дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. Дължи се и лихва за забава при неизпълнение на вноските в срок-чл.21, ал.4.По делото е била  назначена СИЕ, като ВЛ е посочило, че е извършило проверка и е установило, че срокът на валидност на картата по договора е 17.12.2017г., като е фиксиран ГЛП в размер на 43,20%, погасяването е на второ число от месеца.Начислена е била неустойка, тъй като ответника не е предоставил обезпечение, която се начислява в размер на 10 % на шесто число от месеца, в който не е направено погасяване- чл.20 от договора.Установено е, на кои дати ответника е теглил суми и в какъв размер, дадени в табличен вид.Посочва се, че постъпилите суми от страна на длъжника са 2712,50лв., както и  какво  се е погасило с тази сума:главница-20004,08лв., непогасен остатък 599,24лв., погасена договорна лихва по чл.4, ал., т.2 -160,43лв., погасена неустойка по чл.30-347,25лв., погасени разходи за събиране на вземането  по чл.21, ал.4 -85лв., погасена законна лихва по чл.21, ал.5-35,34лв., погасени разходи за събиране по чл.21, ал.6 -80,40лв.Посочено е, че дължимите суми , са тези по ИМ.Заключението е било прието като обективно и компетентно.

          При това положение , съдът приема, че следва да се уважат претенциите на ищеца, той като от доказателствата по делото се установява тяхната дължимост. При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си    и с поведението си е станал причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца, съобразно уважените претенции.Като за разноските по заповедното производство следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени искове.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.

 Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г.,  съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив.В случая съдът определя размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.- определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на  правната помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер от 50лв. - до 150лв. Следва да се определи 50лв.- юрк. възнаграждение или дължимата сума ,която се дължи за разходи е общо 75лв. по заповедното производство.

Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер  от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство: 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, 230лв. разходи за ВЛ и 300лв. за особен представител, или 630лв. общо.

         По изложените съображения Плевенският районен съд

Р      Е      Ш      И:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В.В.Ф., ЕГН**********,***, че същият дължи на ищеца „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, партер, офис 1-2, представлявано от Р.Г.А., следните суми:

-сумата от 599,24лв., представляваща главница по договор за кредит „Бяла карта“ № 425436/17.12.2014год.;

-сумата от 47, 56 лв., представляваща договорна лихва за периода от 19. 12. 2014 год. до 06. 02. 2016 год.;

-сумата от 172, 21 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение;

-сумата от 112,10лв., представляваща такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, и

-сумата от 37,04лв., представляваща лихва за забава върху непогасената главница за периода от 06.02.2016год. до                          25. 11. 2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-28.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед №6168/28.12.2016г.  по ч.гр.д.№9791/2016г. на ПлРС.

          ОСЪЖДА В.В.Ф., ЕГН**********, да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, партер, офис 1- 2, представлявано от Р.Г.А., сумата от 75лв., представляваща направени деловодни разноски  по ч.гр.д.№9791/2016г. по описа на ПлРС.

           ОСЪЖДА В.В.Ф., ЕГН**********, да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, партер, офис 1- 2, представлявано от Р.Г.А., сумата от 630лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: