Решение по дело №3006/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260126
Дата: 28 януари 2021 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20205300503006
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260126

 

гр. Пловдив 28.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                   Председател: Пламен Чакалов

                                                                                          Членове: Румяна Андреева

                                                                                                          Бранимир Василев

                   

при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 3006/20г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение №260018/23.09.2020г. на Карловския районен съд ІІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. №1540/19г. в частта, с която се признава на основание член 344, ал.1, т. 1 от КТ, за незаконно и отменя уволнението, извършено със Заповед № УЧР-19-2537 от 15.08.2019 г. на изпълнителния директор на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сопот, община Сопот, ул. „И. Вазов № 1, представлявано от И.Й.Г., с която е прекратено трудовото правоотношение с И.М.Ц. с ЕГН **********, адрес: *** поради съкращаване в щата; възстановява на основание член 344, ал.1, т.2 от КТ, И.М.Ц. ЕГН **********, адрес: *** на заеманата до уволнението длъжност *** и се осъжда на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сопот, община Сопот, ул. „И. Вазов № 1, представлявано от И.Й.Г. да заплати на И.М.Ц. с ЕГН **********, адрес: *** обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 4481.57 лева за периода от 15.08.2019 г. до 15.02.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.

Жалбоподателят „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Сопот, община Сопот, ул. „И. Вазов № 1 моли съда да отмени решението на Районния съд и постанови друго, с което отхвърли предявените искове.

                Въззиваемата страна И.М.Ц. ЕГН ********** ***, счита че обжалваното решение е правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Трудовите правоотношения между страните са прекратени със Заповед № УЧР-19-2537 от 15.08.2019 г. на Изпълнителния директор на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на щата.

Въззиваемият И.М.Ц. прави три възражения против законосъобразността на уволнението му – не е извършен подбор по критериите на чл. 329 КТ; липсва реално съкращаване на щата и няма валидно решение за прекратяване на трудовото правоотношение.

Жалбоподателят „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД твърди, че са налице всички предпоставки за прекратяване на трудовите правоотношения между страните на посоченото в заповедта за уволнение основание.

До уволнението И. М. Ц. е заемал длъжността „***“. В щатното разписание в сила от 29.01.2016г. е посочено, че длъжността „***“ в отдел „Снабдяване“ се изпълнява от четири броя работници. В щатното разписание от 2017г. бройките да процесната длъжност са намалени на три. След това в щатното разписание от 2019г. тази длъжност я няма. Въпреки че щатните разписания не са поименни, доколкото въззиваемия И.Ц. е уволнен през 2019г., то може да се приеме, че трансформирането на една бройка от длъжността „***“ в „***“, извършено със Заповед № ТРЗ -17/320 от 19.05.2017г. на Изпълнителния директор на „ВМЗ“ ЕАД не засяга бройката, заемана от въззиваемата страна.

Проследявайки хронологично намаляването на бройките за „***“ се установява, че със Заповед № 562/21.08.2017г. издадена от изпълнителния директор на работодателя се трансформира още една бройка от длъжността „***“ в длъжност „***“. Така бройките от длъжността „***“ през 2017г. остават две и очевидно щатното разписание представено на л. 21 и л. 93 от делото на районния съд е изготвено преди издаването на заповедта от 21.08.2017г. Следователно, към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните съществуват две бройки от заемната от И. Ц. длъжност, а както се посочи по – горе в следващото щатно разписание от 2019г. длъжността „***“ не съществува. След като до приемането на последното щатно разписание са съществували две бройки от една и съща длъжност, които се съкращават за работодателя няма задължения да извършва подбор по реда на чл. 329 от КТ.

За да е законосъобразно уволнението обаче следва да се установи реалното съкращаване на трудовата функция. От неоспореното заключение на вещото лице инж. Р.М. се установява, че функциите и задълженията на съкратената длъжност „***“ се поемат от новосъздадената длъжност „***“, която обединява функциите и задълженията на две длъжности: „***“ и „***“, с което според експерта се променят характеристиките на извършваните дейности. По делото са приложени длъжностните характеристики на „***“ и „***“, които при формална съпоставка имат различия в длъжностните задължения.

От показанията на свидетелката В.И. се установява, че длъжността, която е заемал Ц. в момента я изпълнява тя, като длъжността има само ново наименование – „***“.  Не се установява новата длъжност реално да има различни трудови функции от тези на длъжността  „***“.  Следователно  макар двете

-стр.3 от решение по в. гр. д. №3006/20г. на ПдОС-

посочени длъжности да имат вписани  различия  в  длъжностните  им  характеристики,  трудовата  функция  на съкратената длъжност не е премахната, поради което съкращаването на щата е фиктивно и затова е незаконосъобразно.

Ето защо, предявения иск за признаване на уволнението за незаконно, наложено със  Заповед № УЧР-19-2537 от 15.08.2019г. и неговата отмяна е основателен и следва да се уважи.

Основателността на този иск обосновава основателността и на акцесорните искове за възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение за времето, през което въззиваемият е останал без работна поради уволнението, които следва да се уважат. От заключението на счетоводната експертиза, се установява,че брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228, ал.1 КТ във връзка с чл. 17 и чл. 19 от НСОРБ за шест месеца възлиза на 4 481.57лв., в който размер иска по чл. 225, ал.1 от КТ следва да се уважи, понеже в съдебно заседание, проведено на 09.06.2019г. съдът е констатирал от трудовата книжка на ищеца, че към посочената дата не е отразено започване на работа по трудов договор.

Като е уважил исковете за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение за времето, през което Ц. е останал без работа, Районният съд е постановил правилно решение и в тази част следва да се потвърди.

Обезщетението за времето през което служителят е останал без работа обаче е присъдено със законна лихва, а такава не претендирана, поради което в частта относно законната лихва районният съд се е произнесъл по непредявен иск и затова в тази част решението ще се обезсили.

С оглед изхода на делото въззиваемото дружество следва да се осъди да заплати на жалбоподателя 960лв. разноски.

Воден от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

                ПОТВЪРЖДАВА решение №260018/23.09.2020г. на Карловския районен съд ІІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. №1540/19г. в частта, с която се признава на основание член 344, ал.1, т. 1 от КТ, за незаконно и отменя уволнението, извършено със Заповед № УЧР-19-2537 от 15.08.2019 г. на изпълнителния директор на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сопот, община Сопот, ул. „И. Вазов № 1, представлявано от И.Й.Г., с която е прекратено трудовото правоотношение с И.М.Ц. с ЕГН **********, адрес: *** поради съкращаване в щата; възстановява на основание член 344, ал.1, т.2 от КТ, И.М.Ц. ЕГН **********, адрес: *** на заеманата до уволнението длъжност „***“ и се осъжда на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сопот, община Сопот, ул. „И. Вазов № 1, представлявано от И.Й.Г. да заплати на И.М.Ц. с ЕГН **********, адрес: *** обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 4481.57 лева за периода от 15.08.2019 г. до 15.02.2020г.

ОБЕЗСИЛВА решение №260018/23.09.2020г. на Карловския районен съд ІІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. №1540/19г. в частта, с която се присъжда законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане върху обезщетението в размер на 4481.57 лева за периода от 15.08.2019 г. до 15.02.2020г за времето, през което И.М.Ц. с ЕГН **********, адрес: *** е останал без работа като постановено по непредявен иск.

ОСЪЖДА „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сопот, община Сопот, ул. „И. Вазов № 1, представлявано от И. Й.Г. да заплати на И.М.Ц. с ЕГН **********, адрес: *** сумата 960 (деветстотин и шестдесет) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението  може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок считано от 29.01.2021г.

 

 

 

Председател:                                        Членове:1.     

 

 

 

                                                                              2.