№ 18186
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря Н. Г. Н.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110162079 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Топлофикация София“ЕАД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Ястребец“ №
23Б,представлявано от А.А. и И.Е.,против М. О. С.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,АДРЕС,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 819,94
лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020
г.,98,26 лева лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 19.04.2022 г.,16,80
лева сума за дялово разпределение за периода м.09.2019 г. до м.02.2020 г.,2,52
лева мораторна лихва за периода 31.10.2019 г. до 19.04.2022 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот на АДРЕС,при което ответницата С. като клиент на
топлинна енергия се явява задължена да заплаща стойността на доставена
топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период
ответницата е допуснала неизпълнение на задълженията си и незаплатената
главница възлиза на 819,94 лева,която парична сума се твърди,че съответства
на действително доставено количество топлинна енергия. С оглед
обстоятелството,че главницата за топлинна енергия не е заплатена в срок
ищецът претендира мораторна лихва в размер от 98,26 лева. С исковата молба
са претендирани също парични суми за дялово разпределение – в размер на
16,80 лева и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение в размер на
2,52 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед
1
обстоятелството,че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47
от ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителната искова
претенция. В открито съдебно заседание предвид постъпило плащане в хода
на производството ищецът сочи,че вече исковете се явяват неоснователни,но
претендира юрисконсултско възнаграждение.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответницата
М. О. С. чрез назначения й особен представител със становище за
недопустимост на иска,защото не са представени доказателства,ча
ответницата е потребител на топлинна енергия. Твърди се,че ответницата не е
ползвател на имота. Ответната страна оспорва иска по основание и по размер
като твърди,че не е доказано доставеното количество топлинна енергия,не е
доказано,че дяловото разпределение е реализирано при спазване изискванията
на закона,твърди се,че в имота не е доставяна топлинна енергия.
Формулирано е възражение за погасителна давност. Моли съда да отхвърли
иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Топлофикация София“ЕАД
претендира от М. О. С. сумите от 819,94 лева главница за топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот на АДРЕС,98,26 лева мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г. до 19.04.2022 г.,16,80 лева сума за дялово
разпределение за периода м.09.2019 г. до м.02.2020 г.,2,52 лева лихва за
забава върху сума за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. до
19.04.2022 г. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 22798/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Топлофикация София“ЕАД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
С нотариален акт от 13.09.2016 г. М. О. С. се легитимира като
собственик на недвижим имот апартамент 11 в сградата на АДРЕС.
Приети са общи фактури,издадени от „Топлофикация София“ЕАД с
получател М. О. С. от 31.07.2019 г. и от 31.07.2020 г.
Представени са фискални бонове относно реализирани плащания от М.
О. С..
Според заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза
общият топломер е отчитан на първо число по електронен път,след което са
приспадани технологичните разходи,не е начислявана топлинна енергия за
общи части на сградата,начислявана е топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване и за отопление въз основа на показания на водомер и
индивидуални разпределители,дължимата главница за процесния период,без
да има включени задължения извън този период възлиза на 2741,27
лева,общият топломер е преминавал периодична метрологична проверка със
заключение за съответствие.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява,че
са сторнирани прогнозните задължения,а са въведени общите фактури,след
отчитане на частичните плащания размерът на главница възлиза на 819,94
2
лева,мораторната лихва е 98,26 лева,сумата за дялово разпределение е 16,80
лева,а мораторната лихва – 2,52 лева,след отчитане направеното плащане на
23.08.2023 г. не са останали незаплатени задължения.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или когато заповедта за изпълнение е връчена чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск
има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи
на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер,за което е издадена заповед за изпълнение. Регламентирането на иска
като положителен установителен иск обосновава извод,че е възложено в
тежест на ищеца да проведе доказване за наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на иска – да бъде установено,че между страните
съществува договорно правоотношение,да бъде доказано какви права и
задължения са уговорени,да бъде доказано вземането по размер. Законът
урежда фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се явява предявен на
29.04.2022 г.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде направен извод,че съществува
договорно правоотношение – ищецът е дружество,което доставя и продава
топлинна енергия в сградата,а ответницата С. се явява клиент на топлинна
енергия като собственик на топлоснабдения имот. Разпоредбата на чл.153,ал.1
от ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,а в
настоящия случай от представения към исковата молба нотариален акт се
установява,че ответницата С. е собственик на имота. Съгласно чл.150,ал.1 от
ЗЕ правата и задълженията на страните се уреждат според общите условия на
дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални
условия,поради което приложение намират именно общите условия. За да
бъде изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия
точно,необходимо е цената на доставена топлинна енергия да бъде заплатена
в срока по общите условия. Предвиденият съгласно общите условия срок за
заплащане цената на топлинна енергия е 45 дни след изтичане месеца на
доставката. Анализирайки доказателствата по делото,съдът намира,че не се
доказва ответницата С. да е изпълнявала точно своите договорни задължения
чрез плащане в рамките на предвидения срок. Същевременно обаче съдът е
длъжен да отчете и настъпилите в хода на производството факти и
обстоятелства от значение за спорното право съгласно чл.235,ал.3 от ГПК.
Фактът на извършено плащане в хода на производството представлява такова
обстоятелство,което съдът следва да вземе предвид. В настоящия случай по
делото са представени фискални бонове,с които се доказва плащане на
парични суми,а според заключението по съдебно-счетоводната експертиза с
3
реализираното плащане се явяват погасени паричните суми за главница и за
мораторна лихва. Предвид това,че ответницата С. е заплатила паричните
суми,претендирани с исковата молба,в хода на производството,исковете
подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство,както и предвид това,че ответницата е станала повод за
образуване на делото съдът намира,че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,предявени от
„Топлофикация София“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от А.А. и
И.Е.,против М. О. С.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС,за признаване
за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 819,94 лева (
осемстотин и деветнадесет лева деветдесет и четири стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,98,26 лева (
деветдесет и осем лева двадесет и шест стотинки ) лихва за забава за периода
15.09.2019 г. до 19.04.2022 г.,16,80 лева ( шестнадесет лева и осемдесет
стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.09.2019 г. до м.02.2020
г.,2,52 лева ( два лева петдесет и две стотинки ) мораторна лихва за периода
31.10.2019 г. до 19.04.2022 г.,относно което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 22798/2022 г. по описа на СРС,42
състав,поради направено плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА М. О. С.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Топлофикация
София“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от А.А. и И.Е., сумата от 100 (
сто ) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4