№ 52
гр. Козлодуй, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Б. Христов
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело №
20241440101285 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от В. М. М.,
ЕГН ********** срещу ...................................
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата
не му дължи сума в размер на 868.42 лв за вземания както следва: договорна
лихва по кредита в размер на 139.81 лв; възнаграждение по гаранционна
сделка в размер на 648.24лв; мораторна лихва в размер 80.37лв, по договор за
потребителски кредит № 442336/20.11.2021г.
С исковата молба се иска от съда да признае договора за нищожен на
поради съдържащите се в него неравноправни клаузи, като на основание чл.
23 ЗПК да бъде обявен за недействителен, а сумите: договорна лихва по
кредита в размер на 139.81 лв; възнаграждение по гаранционна сделка в
размер на 648.24лв; мораторна лихва в размер 80.37лв, по договор за
потребителски кредит № 442336/20.11.2021г., да бъдат признати за
недължими.
Претендират за разноски.
С исковата молба се твърди, че на 20.11.2021г., чрез кандидатстване по
интернет за бърз кредит, след подадена заявка ищцата е одобрена за отпускане
на кредит от разстояние. След одобрението, М. сключва договор с небанково
дружество - „Ай Ти Еф Груп" АД, с ЕИК *********, с адрес гр.София,
п.код;1303, ул.“Ал.Стамболийски“ 84-86, с номер на договора
442336/20.11.2021г. Твърди се, че договора за отпускане на заем е без
обезпечение и без поръчителство. Няколко часа по-късно М. е била одобрена
за кредита, и същият е бил отпуснат - бърз потребителски кредит, в размер на
600лв. М. е подписала договор за отпускане на кредита, със следните
1
параметри - сума на отпускане - 600лв., период на изплащане - 12 месеца, от
20.12.2021г. до 20.11.2022г., срок на връщане - 20.11.2022г., на 12 равни
месечни вноски, всяка от които в размер на 115.67лв - сформирана като част от
главница,лихва, неустойка/липса на обезпечение.
Сочи се, че обща сума за връщане по отпуснатият кредит е 1388.05лв.,
от които главница - 600лв., възнаградителна лихва - 648.24лв., друга лихва в
размер на 139.81лв., разбита на 12 месечни вноски.
Твърди се, че в т. 5.1 от Договора съществува клауза, с която се дава
възможност на ищцата да представи банкова гаранция, като вид обезпечение,
която банкова гаранция да обезпечи вече отпуснатият кредит, и да ползва по-
малка лихва от предвидената.Кредитополучателя не е могъл да подсигури
поръчителство от две физически лица, които да авалират и подсигурят
обезпечението по кредита, поради което кредитното дружество определя
висок процент за възнаградителна за него лихва, поради предоставяне на
банкова гаранция от самото кредитно дружество, описано в т.5.2.2 от
Приложението.
Твърди се, че използвайки крайната нужда на ищцата и неловкото й
икономическо състояние, което я притискало й е пробутано в допълнение на
договора за кредит и предоставената гаранция от самото кредитно дружество,
за отпускане на бърз потребителски кредит, с което М. се задължила да върне
сума с определена лихва над няколко стотин пъти от позволените проценти на
БНБ. Така предоставената банкова гаранция била в такъв размер, който
нарушавал добрите нрави и търговски практики.
При не заплащане на няколко седмични вноски, кредита е станал
предсрочно изискуем, като същевременно е бил продаден/прехвърлен на
цесионер -„Агенция за събиране на вземания“ - гр.София, който отговаря за
цедираното задължение и неговото събиране. В молбата се сочи, че М. не
оспорва прехвърлянето на събирането на вземането, същото било заложено
предварително и посочено в подписаният договор. Сочи се, че М. не си спомня
дали е информирана за извършената цесия, но не оспорва това.
Сочи се, че ищцата е внесла по сметка на кредитното дружество –
„АСВ“ ЕАД, сумата, представляваща отпуснатата главница по договора, в
размер на 600лв., за което са приложили вносна бележка.
Сочи се, че в Районен съд-Козлодуй е образувано ЧГД № 1415/2023г
въз основа на подадено ЗИЗИ по чл. 410 ГПК, по което е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
Твърди се, че при издаване на ЗИ съдът не е обърнал внимание на
неравноправните клаузи в процесния договор.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата
молба, с който предявеният иск се оспорват като неоснователен. Предентират
се разноски в настоящото производство.
На първо място, се излагат твърдения че настоящото производство е
недопустимо. Излагат се твърдения, че срещу ищеца В. М. М. е образувано
ч.гр.д. № 1415/2023 г. по описа на Районен съд - Козлодуй. Срещу издадената
2
заповед за изпълнение длъжникът не е възразил в законоустановения срок.
Заповедта за изпълнение е била връчена на лице от домашните му на
16.04.2024 г., като същият не е подал възражение в законоустановения
едномесечен срок.
Твърди се че установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5
ГПК. Сочи се, че след влизане в сила на съдебно решение предявяване на иск
по същото би бил недопустим, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.
Твърди се, че предявеният отрицателен установителен иск се явява
недопустим и на следното основание: Предявяването на иск по общия ред на
чл. 124,ал.1 ГПК,за установяване недължимостта на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение,е недопустимо, поради липса на правен
интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на
длъжника, предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК.
На следващо място се взема отношение по липсата на информация
относно взетите предвид допускания при формиране на ГПР, като са цитирани
текстове от съдебни решения.
С Отговора се твърди, че разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК изисква да
се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при
изчисляване на ГПР
В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват. От ответника чрез процесуалния представител е постъпила
молба, с която се подържа Отговора, направено е възражение по разноските по
реда на чл.78, ал.5 ГПК. Претендира се юрисконсулстко възнаграждение в
размер на 350 лв.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК
********* и ищеца по настоящото дело е сключен Договор за потребителски
кредит № 442336/20.11.2021г. Не се спори, че ищцата в качеството на
„заемател" е получила сума в размер на 600 лв.
В приложение № 1 към сключения договор между горните страни са
посочени параметрите на кредита, като в 7 е посочена годишната лихва за
ползване на кердита – 40.55%, а в т. 9 годишен процент на разходите – 49%. а в
т. 3.7 фиксиран годишен лихвен процент – 40.05%. В т. 11 обезпечения е
посочено, че размера на банковата гаранция трябва да бъде в размер на 739.81,
а в т. 12 е посочен общия размер на всичси суми дължими от
кредитополучателя – 1388.05 лв. В погасителния план към процесния договор
колона 5 е посочено, че неустойката в случай на непредставяне на обезпечение
е в размер на 54.02 лв. месечно или общ размер за целия срок на договора
648.24 лв
В раздел V "Обезпечение по кредита" от договора е посочено, че
3
кредитополучателя е длъжен да учреди обезпечение, като съгласно т. 5.2
обезпеченията могат да бъдат – поръчителство на две физически лица или
банкова гаранция. Съгласно т. 5.6 в случай, че кредитополучателя не
представи в срок /до края на следващия ден, считано от предоставянето на
сумата/ обезпечение по кредита, дължи неустойка изрично посочена в
приложение № 1 към договора.
Безспорно е между страните, че в РС Козлодуй е било образувано ч.г.д.
№ 1415/2023г по описа на РС Козлодуй, по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, със заявител „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД. По частното дело е издадена Заповед за изпълнение,
влязла в сила, с която е разпоредено на длъжника В. М. да заплати на
заявителя сумата 600 лв – главница, 139.81 лв – договорна лихва, 80.37 лв –
мораторна лихва както и сумата 25 лв за държавна такса и 150 лв
юрисконсултско възнаграждение. В това производство заповедния съд не е
извършил проверка за неравноправни клаузи в сключения между страните
договор.
По делото не се спори, че с Приложение № 1, към договор за продажба и
прехвърляне на вземания сключен между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, вземането на „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД произтичащо от процесния договор е прехвърлено в собственост
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на същата се установява, че след прибавяне на
дължимата неустойка в общ размер 648.24 лв като допълнителна месечна
такса в размер на 54.02 лв , то ГПР ще надхвърли многократно петкратния
размер на законната лихва по просрочени кредити и ще бъде в размер на
496.44%. Горното заключение съдът приема като обективно, пълно и
компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата
не му дължи сумата 868.42 лв за вземания както следва: договорна лихва по
кредита в размер на 139.81 лв; възнаграждение по гаранционна сделка в
размер на 648.24лв; мораторна лихва в размер 80.37лв, по договор за
потребителски кредит № 442336/20.11.2021г.
В тежест на ищцата е да докаже, че Договора е нищожен на основание
сочените в исковата молба такива.
В тежест на ответното дружество е да докаже наличието на основание за
плащане на сумата.
Съдът е приел предявеният иск за допустим на следните основания:
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В тази насока е
практиката на СЕС / Решение от 17 май 2022г. по дело С-600/19, решение от
4
17 май 2022г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19, определение от 18
декември 2023г. по дело С-231/23./ В посочената практика се изтъква
необходимостта процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа
на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа
на ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна
закрила на потребителите. Съдът е посочил, че при липса на ефективен
контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с
потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с
Директива 93/13 гаранции, и с оглед на това в цитираните по-горе решения е
приел, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която
поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не
позволява на националния съд да провери неравноправния характер на
договорни клаузи. СЕС е посочил, че произнасянето на съда би било
ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно
решение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13 на всички
клаузи от договора, а не само на една. Според посочената практика, в случай
че е постановено съдебно решение, с което се допуска принудително
изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид,
свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на
неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва
да бъде прилагана. СЕС е пояснил, че забраната за непререшаемост се допуска
да бъде прилагана, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със
сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е
имало произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената
директива, ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които
позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били
предмет на контрол в рамките на първото производство, както и, дори да са
изложени в обобщен вид, причините, поради които сезираният по това
производство съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са
неравноправни /определение от 18 декември 2023г. по дело С-231/23/.
Анализът на така формирана практика на СЕС обуславя извода, че с оглед
предоставената с Директива 93/13 засилена защита на потребителя в
качеството му на икономически по-слаба страна, която не винаги може да се
ориентира в съдържанието и действителните правни последици на наложени
й като неиндивидуално договорени клаузи, е неприложимо правилото за
изчерпване на основанията за нищожност на договора от страна на
потребителя в производство по спор относно действителността на
потребителски договор, включително когато произнасянето по
действителността е инцидентно, по преюдициален за произнасяне по спора
въпрос.
С оглед на изложеното настоящият съд приема, че предявеният иск за
нищожност на сключеният договор е допустим, въпреки наличието на
формирана сила на пресъдено нещо по действителността на тези договори в
предходно производство, по които е издадена стабилизирана заповед за
изпълнение. В настоящия случай в производството по ч.гр.д. № 1285/2023г. на
Районен съд Козлодуй, заповедният съд не е извършил проверка за наличието
5
на неравноправни клаузи по процесния договор, което е видно от
съдържанието на издадената заповед за изпълнение.
Поради това и с оглед формираната практика на СЕС следва да се
приеме, че формираната с влезлите в сила заповеди за изпълнение сила на
пресъдено нещо не препятства правото на страната - потребител да поиска в
следващо производство съдът да се произнесе по действителността на
сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на
съдържащи се в тях клаузи и не обуславя недопустимост на предявените в
настоящото производство установителен иск. В тази връзка Определение №
1199/09.05.2024г на ВКС, 2-ро търговско отделение по ЧКТД №
20238003901304 по описа за 2023 година.
На следващо място съдът приема, че ответникът е финансова
институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Процесният договор отговаря на
изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на
потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и
правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23
ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други
разходи.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги , свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
6
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за потребителски кредит е
допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в
размер на 49 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.
Този извод се извежда от заключението на ССчЕ по делото. Предвидената в
Договор за потребителски кредит № 442336/20.11.2021г. сума в размер на
648.24 лв за неустойка за непредставено обезпечение, следва да се включи в
ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще
доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР,
което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /49 %/, което води и до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин -
чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност, при неспазване на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е позволило на ответника да
прецени икономическите последици от сключването на договора, поради
което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Невключването в ГПР на сума в размер на 648.24 лв за неустойка за
непредставено обезпечение, оскъпява кредита, най-малкото защото с нея се
покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора,
още повече, че тази сума е включена в погасителния план с подписването на
същия без да е изчакан договорения тридневен срок за представяне на такова
обезпечение.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
От заключението на ССчЕ се установява, че действителния размер на ГПР,
определен след включване на сумата за неустойка за непредставено
обезпечение многократно петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения, което от своя страна е заобикаляне на нормата на
7
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Гореизложеното обосновава извод не само за неравноправен характер на
клаузата касаеща договарянето на неустойка за непредставено обезпечение, но
и за противоречие на договора с императивните разпоредби на чл. 11, ал.1, т.
10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в уговорения ГПР не са отразени всички
действителни разходи по кредита. Така потребителят като икономически по-
слабата страна е бил лишен от възможността да извърши информиран избор
за крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти, с което се нарушава принципът на
добросъвестността. Като не е посочил коректно неговата стойност и не е
включил стойността на неустойката, кредиторът е нарушил изискванията на
закона, което води до недействителност на цялата сделка, с оглед разпоредбата
на чл. 22 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
По делото с ИМ е направено искане за присъждане на разноски от
ищецът. Списък за разноски по чл. 80 ГПК не е представян.
Ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 55.52 лв.
Съдът с Определение рег. № 111/05.02.2025г е освободил ищцата от
заплащане на депозит за вещо лице в размер на 250 лв, като същия е изплатен
от бюджета на РС Козлодуй.
Предвид уважаването на предявените искове в пълен размер, то
ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати тези разноски в
цялост.
По делото от ищеца е представен договор за правна защита и
съдействие, видно от който договорената и платена сума за адвокатско
възнаграждение е 1000 лв. От ответника е направено оспорване на
претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата.
Съдът намира, че размерът на възнаграждението от 1000 лева
действително е прекомерно завишен, имайки предвид че спорът е по иск с
цена на иска 868.42 лв., както и че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. Същото е протекло в едно съдебно заседание на което
пълномощника не се е явил, не представил и писмена защита. Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, размера на минималното адвокатско
8
възнаграждение в настоящия случай е 400 лв. Възнаграждението от 1000 лева
го надвишава значително и неоправдано и следва да се намали, като съдът
намира че в настоящия случай следва да се намали под неговия минимум, а
именно 300 лв., като се отчете и интереса за страните да осигурят правната си
защита.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ..................................,
че сключеният между В. М. М., ЕГН **********, ....................................... и
...................................., Договор за потребителски кредит № 442336/20.11.2021г.
е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) във вр.чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК) във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП).
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.23 Закона за потребителския кредит по отношение на „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „ д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, че В. М. М., ЕГН
********** НЕ ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата
от 868.42 лв представляваща начислени по договор за потребителски кредит
№ 442336/20.11.2021г. лихви и други разходи по кредита извън чистата
стойност на кредита/главница/.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
да заплати на В. М. М., ЕГН **********, направените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 55.52 лв.,
представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.5, вр.ал.1 ГПК, .....................................,
да заплати на В. М. М., ЕГН ********** сума в размер 300 лв за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6, вр.ал.1 ГПК, .....................................,
да заплати по сметка на РС Козлодуй сума в размер 250 лв за заплатено
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
9