Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен състав,
на двадесет и трети юни през
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 627 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № НП- 160/28.12.2018 г. на Председателя на НСЦРЛП
/НСЦРЛП/, на „М.2.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
сграда на М. ц. „М.“, представлявано и управлявано от В.С.М., ЕГН **********, е
наложена на основание чл.289 ал.1 вр. чл.291 ал.1 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/- имуществена санкция в размер на 15000
лв., за нарушение на чл.5 ал.1 от Наредбата за условията, правилата и реда за
регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти /НУРРЦЛП/ вр. чл.289
ал.1 вр. чл.291 ал.1 от ЗЛПХМ.
Останало
недоволно от наказателното постановление е санкционираното юридическо лице,
което чрез упълномощен процесуален представител го обжалва. В жалбата се сочат
доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради
съществено нарушение на процесуалните правила по издаването му, както и поради
неправилно приложение на материалния закон, и поради маловажност на случая.
Иска се на посочените основания неговата отмяна.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, представлява
се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно
постановление. Алтернативно прави искане за изменение на наложената имуществена
санкция в размер, по- нисък от наложените, предвид по- благоприятните изменения
на ЗЛПХМ. Претендират се направените по делото разноски по представен списък с
разноски.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано
е по делото писмено становище от НСЦРЛП чрез упълномощен процесуален
представител, с което се счита атакуваното наказателно постановление за
правилно и законосъобразно, поради което се иска същото да бъде оставено в
сила. Претендира се прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендират се
направени юрисконсултски разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели А.А. като актосъставител и Д.Б. като
свидетел по акта, както и приобщените писмени доказателства- наказателно
постановление № НП 160 от 28.12.2018 г., АУАН от 14.08.2018 г.,удостоверение от
СГС, констативен протокол от извършена проверка № 0000424 от 03.07.2018 г.,
разрешение за търговия на дребно № АП-679/17.04.2014 г., рецептурна бланка-
НЗОК, фактура, финансов отчет № ********** от 31.08.2017 г. по договор № 164575
от 15.04.2016 г., спецификация по договор № 164575 към финансов отчет №
********** от 31.08.2017 г., 2 бр. платежни нареждания, покана за съставяне на
АУАН от 17.07.2018 г., известие за доставяне от 11.09.2018 г., известие за
доставяне, пощенски плик, писмо относно предявяване и подписване на АУАН,
известие за доставяне, писмо до НСЦРЛП, възражение, дебитно известие,
уведомление за промяна на лекарствен продукт „H.“, уведомително писмо, известие за доставяне,
позитивен лекарствен списък- приложение 1 и приложение 4 към 02.08.2017 г. и
към 02.09.2017 г., писмо от НЗОК до НСЦРЛП, уведомително писмо до търговците на
дребно от „Ф.“ АД, списък на търговците на дребно, отказали възстановяване на
НПС, решение № НСР-13262 от 20.07.2017 г., електронни съобщения, заповед №
РД-13-10/29.06.2018 г., уведомително писмо от „С.“ ООД гр. В., пощенски плик и
известие за доставяне, съдът намира за установено следното:
С
АУАН от 14.08.2018 г. било прието, че „М.2.“ ООД, ЕИК ****, представлявано и
управлявано от В.С.М. е допуснало нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.1 от
чл.5 ал.1 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и
регистриране на цените на лекарствените продукти /НУРРЦЛП/ вр. чл.289 ал.1 вр.
чл.291 ал.1 от ЗЛПХМ. Посочено е, че на 03.07.2018 г. била извършена проверка
във връзка с постъпил сигнал в НСЦРЛП с вх. № 111-2147/28.03.2018 г. от Н. з. к.
на обект за търговия на дребно с лекарствени продукти на „М.2.“ на адрес ***.
Проверката била извършена от комисия от инспектори на НЦСРЛП, която установила,
че въз основа на рецепта с №76660050368 и протокол № 15357, издадени от д-р В.К., с практика №
**********, търговецът на дребно с лекарствени продукти „М.2.“ реализирал
продажба, като отпуснал на 22.08.2017 г. един брой от лекарствения продукт H.
F. C. T., 90 mg/400 mg x 28 на Х.Д.с ЕГН **********.
В
рецептурната бланка на НЗОК била вписана сумата за изплащане от НЗОК в размер
на 35 841, 55 лева с ДДС, която била по- висока от утвърдената с Решение НСР
-13262/20.07.2017 г., за което се твърди, че е влязло в сила на 04.08.2017 г. и
вписано в приложение № 4 „Пределни цени на лекарствени продукти, включени в
позитивния лекарствен списък“ на Позитивния лекарствен списък на 02.09.2017 г.
Размерът на обявената пределна цена в Решение НСР -13262/20.07.2017 г. на
описания лекарствен продукт била 33 754, 84 лева с ДДС, т.е. това била цената,
която търговецът на дребно не трябва да превишава при продажба на H. F. C. T.,
90 mg/400 mg x 28.
Пределната
цена на посочения лекарствен продукт била утвърдена с Решение НСР -13262/20.07.2017
г. и вписано в публичния регистър Приложение №4 на 02.09.2017 г.
Прието
е, че „М.2.“ е било уведомено за корекцията на цената на лекарствения продукт
от търговеца на едро „Ф.“ ЕАД, доставил лекарствения продукт Посочено е че
промяната на цените на лекарствените продукти била отразена и в системата на Б.
ф. с., до който имали достъп всички практикуващи фармацевти в страна.
Посочено
е че при проверката инспекторите изискали и била представено доставна фактура
от „Ф.“ ЕАД с № ********** от 19.08.2017 г. с отразена там цена 35 841, 55
лева.
Процесният
АУАН е съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя и въз основа на
констативен протокол за извършена проверка № 0000424/03.07.2017 г. На
17.07.2018 г. била изпратена покана до управителя на „М.2.“ за съставяне на
акт, получена на 19.07.2018 г. от Н. С.- а. с.. На 25.07.2018 г. е получено в
НСЦРЛП писмо от „С.“ ООД гр. В., с което уведомяват Председателя на НСЦРЛП,че множество покани, включително и
тази до „М.2.“ ООД са неправомерно получени от служител на „С.“ ООД, а именно- Н.
С. на длъжност „а. с.“ и без надлежно оправомощаване да получава кореспонденция
на други юридически лица.
Процесният
АУАН бил връчен на 28.11.2018 г. на К. П..
Срещу
така съставения АУАН на 03.12.2018 г. било получено възражение от дружеството-
жалбоподател, в което било оспорено извършване на твърдяното нарушение.
На
28.12.2018 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което при
идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му
и индивидуализация на извършителя, на „М.2.“ ООД, била наложена на основание
чл.289 ал.1 вр. чл.291 ал.1 от ЗЛПХМ- имуществена санкция в размер на 15000
лв., за нарушение на чл.5 ал.1 от Наредбата за условията, правилата и реда за
регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти вр. чл.289 ал.1
вр. чл.291 ал.1 от ЗЛПХМ.
Наказателното
постановление било връчено на 08.05.2019 г. на пълномощник на дружеството-
жалбоподател, а процесната жалба била депозирана на 15.05.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне
на АУАН. Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН АУАН се съставя в
присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Изключение от това правило е предвидено в
разпоредбата на чл.40
ал.2 от ЗАНН, съгласно която когато нарушителят е известен, но не може да
се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, АУАН се съставя в
негово отсъствие. В конкретния случай процесният АУАН е съставен в отсъствие на
представител на дружеството- жалбоподател без да е била спазена процедурата,
предвидена в разпоредбата на чл.40
ал.2 от ЗАНН. От приложена по делото покана за съставяне на АУАН,
адресирана до „М.2.“ е видно, че същата
е връчена на лицето Н. С., която не е била служител на санкционираното
дружество. За това обстоятелство наказващият орган е бил известен с нарочно
писмо, получено в НСЦРЛП на 25.07.2018 г., към която
дата процесния АУАН все още не е бил съставен и е съществувала възможност за
повторно връчване на покана за съставяне на АУАН, което обаче не е сторено. С оглед на това съдът счита, че поканата за
съставяне на АУАН не е била надлежно връчена на представител на
дружеството-жалбоподател, поради което и незаконосъобразно АУАН е съставен при
условията на чл.40
ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя. Доколкото дружеството-жалбоподател
изобщо не е било запознато с поканата за явяване за съставяне на АУАН, е
ограничена възможността му да се яви негов представител на посочената в
поканата дата и да присъства при съставяне на АУАН, респ. да направи възражения
срещу последния. Ограничаването на правото на участие на наказаното лице в
административнонаказателното производство и то в един от съществените му етапи-
съставяне на АУАН, винаги представлява съществено процесуално нарушение,
доколкото пряко накърнява процесуалните права на наказаното лице и ограничава
правото му на защита в хода на образуваното производство.
С оглед на
изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено,
поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
На следващо място, съдът счита, че дружеството-жалбоподател не е
осъществило описаното в обжалваното наказателно постановление административно
нарушение. Съгласно вменената на дружеството-жалбоподател нарушена разпоредба
на чл.5 ал.1 от Наредба за условията, правилата и реда за
регулиране и регистриране на цените на лекарствени продукти /Наредбата/
„Лекарствен продукт може да се продава на цена, не по- висока от утвърдената
цена по чл.2
ал.1, от пределната цена по чл.2 ал.3
или от регистрираната цена по чл.2
ал.4“. В случая пределната цена на лекарствения продукт H. F. C. T., 90 mg/400 mg x 28 е утвърдена с Решение № НСР -13262/20.07.2017 г. на НСЦРЛП, което обстоятелство е било вписано в
Приложение № 1 и № 4 към Позитивен лекарствен списък на 02.09.2017 г. Съгласно
разпоредбата на чл.43 ал.11 вр. ал.8 от Наредбата решението за промяна
утвърдената цена на лекарствения продукт подлежи на обжалване по реда на чл.40
ал.3 от Наредбата, по административен ред пред Комисията по прозрачност.
Доколкото няма данни решението на НСЦРЛП да е било обжалвано в 14-дневен срок от
съобщаването му, същото е влязло в сила на 04.08.2017 г. Същевременно, съгласно
чл.41 ал.4 от Наредбата притежателят на разрешението за употреба или негов
упълномощен представител е длъжен в срок два работни дни от получаване на
решението на Съвета за промяна на цената по на лекарствен продукт да уведоми по
подходящ начин Б. ф. с. и търговците на едро, а последните- търговците на
дребно с лекарствени продукти. Налице е по делото електронно съобщение от БФС
до „А. ф. Б.“ ЕООД като упълномощен представител на притежателя на разрешението
за употреба на лекарствения продукт досежно промяна в цената на процесния
лекарствен продукт. Доказателства по делото кога търговеца на едро, в случая „Ф.“
ЕАД е уведомило търговеца на дребно „М.2.“ ООД по делото няма събрани. Нито
актосъставителя, нито свидетеля по акта, която и понастоящем е служител на НСЦРЛП не предоставят данни за надлежно уведомяване на
търговеца на дребно за промяната в цената на процесния лекарствен продукт. Твърдят единствено, че им било заявено от „Ф.“
ЕАД, че „М.2.“ е било уведомено по телефона за променените цени. Кога обаче е
станало това е недоказано. Доколкото визираното в разпоредбата на чл.41 ал.4 от
Наредбата уведомяване по „подходящ начин" предполага изрично волеизявление
относно настъпила на определено законно основание промяна на утвърдена цена на
лекарствения продукт, съдът намира за недоказано обстоятелството, че
дружеството-жалбоподател е било надлежно уведомено за коригираната цена на
лекарствения продукт.
В случая цената на
процесния лекарствен продукт, която е следвало да се съобразява от „М.2.“ при
отпускане на последния на 22.08.2017 г., се явява тази, която е била
публикувана от НСЦРЛП в Позитивния лекарствен списък. Видно от приложените
по делото разпечатки от Приложение № 1 и № 4 от Позитивния лекарствен списък,
новата цена на лекарствения продукт от 33 754, 84 лева с ДДС е била
публикувана в последния едва на 02.09.2017 г., като към 22.08.2017 г. е била
публикувана цена от 35 841. 55 лева с ДДС. Поради това с отпускането на
процесния лекарствен продукт на 22.08.2017 г. на пределната цена, посочена от НСЦРЛП
в Позитивния лекарствен списък към тази дата, дружеството- жалбоподател не е
продало същия на цена, по-висока от пределната такава и не не е осъществило
състава на вмененото му административно нарушение по чл.5 ал.1 от Наредбата.
Предвид
неправилното приложение на материалния и процесуалния закон, обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК.
Направено е искане
от процесуалния представител на дружеството- жалбоподател за заплащане на
направените разноски по делото, представляващи изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1610,29 лв., като са представени два броя фактури и
два броя банкови извлечения.
Във връзка с така
направеното искане е депозирана и молба от страна на процесуален представител
на НСЦРЛП, с която възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна, като счита същото за прекомерно и прави искане за
намаляването му.
Съгласно чл.36
ал.2 от Закона за адвокатурата „Размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа“.
Съгласно чл.18
ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското
възнаграждение за процесния вид дело е 980 лв. без ДДС или 1176 лв. с ДДС.
Към приобщения по
делото списък на разноски е представена фактура № 14618 от 06.01.2020 г.,
съгласно която за процесуалното представително на жалбоподателя по процесното
производство сумата за заплащане е 813, 83 лв. без ДДС или 976,60 с ДДС.
Във фактура №
13833 от 28.06.2019 г. е посочена сума за заплащане за процесуално
представителство по НП 154 от 27.12.2018 г. и по НП 160 от 27.12.2018 г. на
НСЦРЛП е 1056.15 лв. без ДДС и 1267.38 лв. с ДДС. Данните, отразени в
посочената фактура не позволяват ясно и точно да се установи размера на
възнаграждението за процесуално представително само по наказателно
постановление № 160 от 27.08.2018 г. Няма надлежно представен по делото договор
за правна помощ, от който да се установи точния размер на договореното
адвокатско възнаграждение.
От представените
по делото банкови извлечения става ясно, че на 28.06.2019 г. процесуалния
представител е получил по банков път от дружеството- жалбоподател сумата от
1267,38 лв., а на 06.01.2020 г. сумата от 1737.91 лв.
Претендира се
сумата от 1610,29 лв. Същата съдът намира за прекомерно висока, предвид липсата
на правна и фактическа сложност на настоящото дело, поради което и на основание
чл.78 ал.5 от ГПК възнаграждението за процесуално представителство следва да
бъде намалено до размера, съобразно чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
980 лв. без ДДС или 1176 лв. с ДДС.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП- 160/28.12.2018 г. на Председателя
на НСЦРЛП, с което на „М.2.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, сграда на М. ц. „М.“, представлявано и управлявано от В.С.М.,
ЕГН **********, е наложена на основание чл.289 ал.1 вр. чл.291 ал.1 от Закона
за лекарствените продукти в хуманната медицина- имуществена санкция в размер на
15000 лв., за нарушение на чл.5 ал.1 от Наредбата за условията, правилата и
реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти вр. чл.289
ал.1 вр. чл.291 ал.1 от ЗЛПХМ.
ОСЪЖДА НСЦРЛП
да заплати на въззиваемата страна „М.2.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:***, сграда на М. ц. „М.“, представлявано и управлявано от В.С.М. направените
в производството разноски в размер 1176
лв. с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред А. с.- П..
Ц.Ч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: