СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание на трети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
8405 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 438121/26.06.2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 460356/30.07.2018 г., постановено по гр. д. № 14009/2017 г. по описа
на СРС, III Гражданско отделение, 81 състав, К.Т.В., ЕГН **********, е осъден да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сума в размер на 2 314,47 лв. - главница за
доставена в периода 01.07.2013 г. - 30.04.2015 г. топлинна енергия в имот с
абонатен номер № 242127, ведно със законната лихва върху главницата считано от
08.03.2017 г. до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата
над присъдения размер до пълния претендиран размер от 2 314,47 лв. Със същото
решение ответникът е осъден да заплати и сума в размер на 451,74 лв. - лихва за забава върху главното вземане за
периода 15.09.2014 г. - 07.07.2016 г., като искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
отхвърлен за разликата над 451,74 лв. до предявения размер от 704,57 лв. и за
периода 09.08.2013 г. - 14.09.2014 г. Софийски районен съд е отхвърлил и
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу К.Т.В. искове за претендирани суми за цена на
услугата дялово разпределение в размер на 15,84 лв. и обезщетение за забава
върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 2,26 лв.
С решението К.Т.В., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 757,22 лв., представляваща разноски
по делото.
Срещу решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени
частично предявените искове за главница за доставена и незаплатена топлинна
енергия и за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия,
както и в частта, с която изцяло са отхвърлени предявените искове за главница
за дялово разпределение и лихва върху главницата за дялово разпределение, е
подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД. В жалбата се излагат съображения за неправилност
на атакувания акт, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон.
Поддържа се, че изравнителни сметки, отразени във фактура №
**********/31.07.2013 г., № **********/31.07.2013 г., № **********/31.07.2013
г. и № **********/31.07.2013 г. се отнасят за задължения за отоплителен сезон
м. 05.2012 г. - м. 04.2013 г., които са включени в процесния период, доколкото
съобразно претенцията, заявена с исковата молба, процесният период обхваща
времето от м. 05.2012 г. до м. 04.2015 г. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и за уважаване на претенциите заявени с исковата молба в цялост.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата К.Т.В., чрез
особения му представител адв. П., е депозирал отговор на въззивната жалба, с
който се излагат съображения за неоснователност и недоказаност на същата. С
отговора на въззивната жалба се моли съдът да остави същата без уважение и да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и
законосъобразно.
В законоустановения срок от К.Т.В., чрез особения му представител адв. П., е
депозирана насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта,
с която е уважен иска за главница за доставена в периода 01.07.2013 г. - 30.04.2015
г. топлинна енергия. Излагат се съображения, че за периода от 01.07.2013 г. до
месец март 2014 г. вземанията на ищеца са погасени по давност. В тази връзка се
посочва, че за горепосочените вземания са издавани месечни фактури и неправилно
първоинстанционният съд е приел, че същите не са погасени по давност, тъй като
са начислени по обща фактура от 31.07.2014 г.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба
от страна на „Т.С.“ ЕАД и „Н.“ ЕАД.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално - легитимирани страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбите.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По правилността на съдебното решение намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 81 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За уважаването на така предявения иск, ищецът
следва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за
продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника
на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия
и изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Следователно купувач - страна по сключения договор за
доставка на ТЕ до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена ТЕ, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Този договор за търговска продажба се
счита за сключен с конклудентни действия - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното предприятие публикува
общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл.
150, ал. 3, 4, 5 ЗЕ). Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия
е уредено в представените Общи условия, които обвързват ответника, дори и без
да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
Не е спорно обстоятелството, че между страните е
възникнало и съществува облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при общи условия съгласно чл. 150 ЗЕ, с предмет
доставка на топлинна енергия за посочения обект с абонатен № 242127, като
ответникът има качеството потребител на топлинна енергия и на това основание
дължи заплащането на доставената топлинна енергия.
Като страна по посоченото правоотношение,
потребителят дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер
монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ
в сграда - етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действащите към
процесния период Наредба за топлоснабдяването (отм.), Наредба № 2 от 28.05.2004
г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като
според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
За установяване доставянето на топлинна енергия
в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото
дялови разпределения, съставени от фирмата за дялово разпределение, извлечения
от сметки, съставени от топлопреносното предприятие, както и протоколи за
извършен главен отчет за процесния период.
Ответникът не е оспорил доставената от ищеца
топлинна енергия, поради което и по делото не е назначена съдебно - техническа
експертиза.
От изготвената, приета и неоспорена от страните
по делото съдебно - счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира
като компетентно и обективно изготвена, се установява, че в счетоводството на
ищеца за периода м.07.2013 г. - м.04.2015 г. съществува неплатено задължение по
главници в размер на 2 382,27 лв., като изчислената мораторна лихва
възлиза на 454,24 лв.
Неоснователен е доводът на въззивника ищец, че
вещото лице не е включило в експертизата задълженията на ответника за целия
процесен период, а именно тези за периода от м.05.2012 г. до м.04.2013 г. Видно
от исковата молба ищецът претендира суми за топлинна енергия и за дялово
разпределение за периода от 01.07.2013 г. до 30.04.2015 г., за който период вещото
лице е изготвило заключението си.
По отношение на възражението на въззивника
ответник, че вземанията за периода от 01.07.2013 г. до месец март 2014 г. са
погасени по давност:
Съобразно указанията дадени в Тълкувателно
решение № 3/2011 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от
2008г. са приложими разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2008г., съгласно които
плащанията за съответния месец се дължат до 30-то число на месеца, следващ
този, за който е задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се
плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл.
114, ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест
с изтичане на 30 дни след месеца, за който е възникнало задължението.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от
2014г. са приложими
разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014 г., съгласно които плащане на
месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който
е публикувана фактурата за задължението на интернет-страницата на доставчика.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат след публикуване на
фактура, то съдът приема, че изискуемостта на същите настъпва след покана за
плащане. Това е така, защото изискуемостта настъпва след поведение на
кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към длъжника, което
искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при публикуване на
фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприето съдът приема,
че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на
погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на
възникването му.
Въззивният съд
не споделя извода на първоинстанционния съд, че за процесните вземания през м.
07.2014 г. е издадена обща фактура, поради което и вземанията не са погасени по
давност.
В случаите на
чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното
отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата. Издаването на изравнителната
сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а
следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.
Така мотивиран и с оглед изложените по-горе съображения
за началния момент на погасителната давност на вземанията възникнали при
действието на ОУ от 2008г. и при действието на ОУ от 2014г., въззивният съд
намира, че са погасени по давност вземанията за топлинна енергия за периода м.07.2013
г. - м.02.2014 г. Исковата молба е депозирана на 08.03.2017 г., като претенцията
следва да бъде уважена само за заплащане на задълженията за топлинна енергия за
периода м. 03.2014 г. - м. 04.2015 г., която съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза възлиза на сумата от 1 502,97 лв.
По отношение на претенцията за
заплащане на главница за дялово разпределение и на обезщетение за забава за
периода от 09.08.2013 г. до 07.07.2016 г. върху главницата за топлинна енергия
и цената на услугата дялово разпределение, осъществявана през исковия период,
във въззивната жалба на ищеца не са изложени доводи за неправилност на
обжалваното решение, поради което с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК и
липсата на нарушение на императивните
правни норми въззивният състав приема същата за неоснователна.
По разноските:
В първата инстанция ищецът е представил списък по
чл. 80 ГПК и претендира разноски в размер на 292,36 лв. - държавна такса,
529,70 лв. - депозит за особен представител, 200 лв. - депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, прието от районния съд в размер на 150 лв., като
съразмерно с уважената част на исковете, има право на разноски в размер на 535,08
лв. Право на разноски има и ответникът, който обаче не е претендирал такива.
За въззивната инстанция право на разноски има ищецът, който
претендира заплащането на направените разноски за държавна такса - 100 лв., депозит за особен представител - 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение, за което съдът определя сумата от 100 лв. Разноски
за държавна такса не следва да се присъждат, доколкото въззивната жалба на
ищеца е неоснователна. Съразмерно с
уважената част на исковете ищецът има право на разноски в размер на 182,61 лв. Право на разноски има и ответникът, който
обаче не е претендирал такива.
Доколкото въззивната жалба е подадена от името на К.Т.В.,
чрез назначения му по делото особен представител адвокат Е.П. - САК, и при този
изход на спора, то на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Т.С.“ ЕАД следва да бъде
осъден да заплати по сметка на бюджета и в полза на СГС сумата от 25,16 лв.,
представляваща държавна такса в производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.
6 К.Т.В. следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета и в полза на СГС
сумата от 21,13 лева, представляваща държавна такса в производството пред СГС,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
438121/26.06.2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
460356/30.07.2018 г., постановено по гр. д. № 14009/2017 г. по описа на СРС, III
Гражданско отделение, 81 състав, в частта, с която К.Т.В., ЕГН **********, е
осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сума в размер над 1 502,97
лв. до уважения размер от 2 314,47 лв. - главница за доставена в периода
01.07.2013 г. - 28.02.2014 г. топлинна енергия в имот с абонатен номер №
242127, ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.03.2017 г. до
изплащане на вземането, както и в частта, с която К.Т.В., ЕГН **********, е
осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, разноски в размер над 535,08 лв.
до уважения размер от 757,22 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
срещу К.Т.В., ЕГН **********, иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ, за сумата в размер над 1 502,97 лв. до уважения размер от 2 314,47
лв. - главница за доставена в периода 01.07.2013 г. - 28.02.2014 г. топлинна
енергия в имот с абонатен номер № 242127, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 08.03.2017 г. до изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 438121/26.06.2018 г., поправено по реда
на чл. 247 ГПК с решение № 460356/30.07.2018 г., постановено по гр. д. №
14009/2017 г. по описа на СРС, III Гражданско отделение, 81 състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА К.Т.В., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 182,61
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, да заплати да заплати в полза на бюджета и по сметка на СГС на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 25,16 лв., представляваща държавна такса
в производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА К.Т.В., ЕГН **********,
да заплати в полза на бюджета и по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 21,13 лв., представляваща държавна такса в производството пред СГС,
съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.