Решение по адм. дело №1154/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, във връзка с чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Ищецът И. М. С., лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора Бургас /ЗО „Дебелт“/, е предявил иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието-[населено място] за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от юридическото лице на датата 29.05.2025г., като се иска присъждане на сумата [рег. номер]. /хиляда и петстотин/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането /29.05.2025г./ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.

Обстоятелствата, на които се основава предявеният осъдителен иск са изложени в исковата молба, като търсеното обезщетение в посочения размер е за твърдяни причинени вреди, вследствие конвоиране на ищеца на цитираната конкретна дата, за участието на ищеца в съдебно заседание по дело в [населено място].

В исковата молба се твърди, че по време на конвоирането ищецът е бил подложен на унизително и нечовешко отношение при пътуване със служебен автомобил, като е конвоиран от служители на ГДИН. Превозът е извършен със силно амортизирано ППС, без адекватна вентилация и климатизация. Заявява се, че този автомобил не е предназначен за превоз на пътници, защото няма прозорци с фолио, каквито са автомобилите за пътници, а ламарини, което е типично за товарните бусове. Вътре в превозното средство няма парапети или нещо друго за обезопасяване, нито нормални седалки. Местата за сядане са от ламарина. Няма достатъчно осветление, нито климатик или вентилация. Има дупки по пода на автомобила, през които навлизат прах или изгорели газове при движението на автомобила. По време на процесното пътуване /конвоиране/ на 29.05.2025г. изпитал унижение, защото не заслужава нормален превоз. Заявява, че се задушавал вътре. Изпитвал страх за сигурността си, защото не вижда какво се случва, а вътре „тръска“, няма парапети за безопасност, за които да се захване. През цялото време на пътуването изпитвал стрес и очаквал спирането на автомобила, за да слезе. По този начин ищецът С. изпитал сериозен психически и физически дискомфорт, тревожност и унижение, чувство за малоценност и незащитеност, страх за живота и здравето си, които продължили и след завръщането му в мястото, където изтърпява наказанието лишаване от свобода. Сочи се, че справедливостта изисква тези вреди да бъдат възмездени.

Препис от исковата молба е изпратен на ответната страна- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП /ГДИН/ за отговор на исковата молба в указания срок и възможност за искания и ангажиране на доказателства.

Ответникът- ГДИН при МП- [населено място], в писмен отговор намира, че не са налице отрицателни предпоставки за допустимост на исковата претенция, тъй като юридическото лице е пасивно легитимирано като ответник в настоящия процес. Същевременно, оспорва се основателността на иска изцяло. Позовава се на изготвени писмени материали, ангажирани като доказателства по делото, от които не може да се обоснове извод за незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, с което да се ангажира отговорност по реда на ЗИНЗС.Оспорва изцяло по основание и размер предявения иск като неоснователен и недоказан. Според него не са налице претърпени вреди от ищеца, няма незаконосъобразни действия и бездействия от длъжностни лица, Подробно са установени фактите свързани с конвоя на ищеца на процесната дата- 29.05.2025г., състоянието на превозното средство и неговото техническо оборудване, както и пълните данни на конкретния специален автомобил, с който е осъществен конвоя на посочената, описан с марка, модел и рег.номер. Иска съдът да отхвърли исковата претенция изцяло, като неоснователна и недоказана. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което според ответника е дължимо в негова полза и при частично уважаване на исковата претенция, т.е. да се присъди такова съразмерно на отхвърлената част. Позовава се на съдебна практика.

В първото проведено открито съдебно заседание ищецът се явява лично, като се представлява и от назначен процесуален представител- адвокат Г. П., която поддържа исковата молба и пледира за уважаване на исковата претенция. Ангажират се гласни доказателства. За доказване на твърденията си, ищецът ангажира изслушването на един свидетел- лишеният от свобода П. П., изслушан в открито заседание на 19.11.25г. чрез видеоконферентна връзка със Затвора-Бургас.

Ответникът- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при МП-[населено място], редовно призован, се представлява в откритите заседания от упълномощен юрисконсулт- М. С., която оспорва исковата молба и поддържа подадения писмен отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас- прокурор Х. К., изразява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че искът е допустим, но по своята същност е недоказан. Счита се, че за времето на осъществения конвой от сградата на затворническото заведение до съдебната палата за участие в открито заседание е кратко и не може да установи наличието на твърдяните неимуществени вреди трайно и продължително във времето. На следващо място, влошената пътна обстановка, поради наличие на нарушена пътна настилка /дупки/, натовареността на движението са фактори, които нямат отношение към дейността на ответните административни органи, а поставянето на белезници и условията за конвоиране са част от законовите задължения на охраняващите органи, поради което извършените от тях действия са напълно регламентирани и не могат да обосноват наличие на вреди. По време на процесният конвой не е възникнало някакво произшествие или случай, по повод на който ищецът да е претърпял вреди, респективно да е претърпял дискомфорт, а в резултат от събраните по делото доказателства искът се явява недоказан, поради което се иска да бъде отхвърлен.

Административен съд – Бургас, за да се произнесе по предявения иск, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че на датата, описана в исковата молба- 29.05.2025г. ищецът е конвоиран от служители на ответната страна, според справка, както и представени към нея два броя заповеди, представени към отговора на исковата молба (л.38-40 от делото) лишеният от свобода И. М. С. е бил конвоиран от ЗО „Дебелт“, като е изведен сутринта в 09.15 часа и е конвоиран до корпуса на Затвора-Бургас, а оттам до съдебната палата в [населено място] за участие в открито заседание по съдебно дело на АС-Бургас, насрочено за същата дата. Конвоиран е със специализиран транспортен автомобил „Ивеко Дейли“, с рег.№ [рег. номер], заедно с още 9 лица и е върнат обратно в ЗО „Дебелт“ в 15.30 часа на същата дата.

Видно от представените заповеди с № 281 от 29.05.2025г. и с № 280 от същата дата /л.39-40/ на процесната дата ищецът е транспортиран със специализиран автомобил „Ивеко“, с рег.№ [рег. номер], надлежно регистриран, съгласно Свидетелство за регистрация /част втора- л.41 от делото/. Видно от обективираните в документа данни, същият е „специален автомобил“, предоставен на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-[населено място], който противно на изложеното в исковата молба не е товарен, а е за превоз на пътници, с посочване на техният брой- в раздел /S 1/, където е отразено, че капацитета е 20+1 места, т.е. водач и двадесет пътници. Непротиворечивите доказателства по делото, установяват, че на процесната дата конвоят е включвал общо 10 лица- лишени от свобода, поради което очевидно е спазен капацитета на превозното средство- специален автомобил.

Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответното юридическо лице, във връзка с начина на оборудване на автомобила /няма парапети за които да се улови/, задушавал се вътре, нито нормални седалки, тъй като били от ламарина. Твърди се, че липсва нормална вентилация и климатизация и по време на конвоя на процесната дата на него са му причинени неимуществени вреди- стрес, причинено неудобство /дискомфорт/, неприятно изживяване при преминаване през дупки и неравности по пътя, навлизане на прах. Действително, от ангажираните по делото свидетелски показания на св.Пл.П. се установяват твърденията на ищеца, че по пода на автомобила и калниците, на местата, където са правени заварките има финни дупчици и цепнатини, през които навлизат прах и газове, като в пространството на автомобила е имало неприятен мирис /на вкиснати картофи, на лук/. Седалките са метални и няма прозорци. Заявява, че при по-рязко спиране няма къде да се хванат превозваните лица и се бутат един в друг, т.е. в друг лишен от свобода или в самите решетки. Според възприятията на св.П., капацитетът за превоз е по 5 души от едната страна, т.е. 10 от двете страни на превозното средство. При това положение, отразеното в документите на автомобила, че превозва 20 + 1 пътници не може да се случи, тъй като има изградена клетка в микробуса, а за лишените от свобода, които се превозват извън нея оставало по-малко пространство. Според свидетелят, издаденият талон за регистрацията на автомобила е незаконосъобразен, защото по принцип мястото означава наличие на седалки, а вътре в специалният автомобил няма такива отделни седалки. Местата за сядане представляват две заварени ламарини на калниците. Няма осветление вътре, нито се проветрява. Свидетелят заявява, че няма конкретен спомен за пътуване на посочената дата- 29.05.2025г. В едната посока се пътува около 30-40 минути. Изрично заявява в отговор на поставените въпроси, че за конкретният конвой на 29.05.2025г. не си спомня ищецът С. да се е оплаквал от нещо, нито да се е случило някакво произшествие или инцидент, нито от страна на И. С. да е правено някакво искане, поради наличие на проблем, нито да е искал медицинска помощ. По образование, свидетелят е дърводелец-мебелист, но е работил в [населено място] и по корабите.

Ответникът- ГДИН при МП- със седалище в [населено място], е юридическо лице към министъра на правосъдието, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС.

Според чл.291, т.2 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС /ППЗИНЗС/, една от основните задачи на надзорно-охранителния състав на местата за лишаване от свобода, част от структурата на ГДИН, е конвоиране на затворниците от и до затворническите общежития, по нареждане на началника на затвора или затворническото общежитие.

В случаят, процесното конвоиране на 29.05.2025г. е осъществено именно въз основа заповед на началника на сектор ЗО „Дебелт“ /л.39-40/ по указаното направление, като е посочено и конкретното дело, по което лишеният от свобода участва. Определени са длъжностните лица на конвоя, съответно изрично е посочено, че транспортът ще бъде осъществен със специален автомобил „Ивеко“, с рег.№ [рег. номер].

След като дейността по конвоирането се изпълнява именно от специализираните органи по изпълнение на наказанията, то и отговорността за техни незаконни действия и/или бездействия принципно попада в приложното поле на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, във връзка с чл.3 от ЗИНЗС.

Твърдят се вреди, произтичащи от фактически действия и бездействия на затворническата администрация /начина на оборудването на специалния автомобил/, като обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в от съда, пред който е предявен искът за обезщетението по аргумент от чл. 204, ал.4 от АПК. При това положение, юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск. Следователно, искът е процесуално ДОПУСТИМ.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Според указаното в чл.284, ал.2 от ЗИНЗС „В случаите по чл.3, ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Разпоредбата на чл.3. (1) гласи, че „Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.“ Текстът на ал.(2) дефинира обхвата на императивната забрана по предходната алинея, като разяснява, че „За нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“

За ангажиране отговорността на държавата следва да са налице няколко предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или на длъжностно лице от специализираните органи във връзка с дейността по изпълнение на наказанията; реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

Вярно е, че съгласно презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В настоящото производство ищецът претендира именно настъпване на неимуществени вреди, поради което е приложима и цитираната презумпция. Това обаче не означава, че само въз основа заявяването на нарушения от страна на ищеца следва да ангажира тази отговорност, защото на първо място твърдяните в случаят нарушения, т.е. незаконосъобразните действия и бездействия следва да се установят в условието на пълно и главно доказване от страна на ищеца, а на следващо място, при наличие на такива, ищецът следва да установи естеството и характера на описаните вреди, респективно техният интензитет, който както бе посочено по-горе също са от съществено значение при преценката дали и какво евентуално по размер обезщетение следва да се дължи.

При разпределяне доказателствената тежест, на ищеца бяха дадени изрични указания в тази връзка- Определение № 7605 от 10.09.2025г. /л.43-44 от делото/.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, които да установят конкретни незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица от ГДИН, по повод извършваната от тях дейност- конвоирането от ЗО „Дебелт“ до Затвора –Бургас, съответно до съдебната палата на [населено място] и обратно, за участие в съдебно производство.

По делото е безспорно, че конвоят на цитираната дата- 29.05.2025г. е осъществен именно със специалния автомобил, с рег.№ [рег. номер], като освен ищеца са превозени и още 9 лица- лишени от свобода, с което очевидно не е нарушен капацитета на превозваните лица- лишени от свобода, с оглед цитираните по-горе факти и доказателства.

Конвоят е осъществен въз основа на изрична заповед и по повод участие на ищеца в друго съдебно производство на процесната дата, за което също липсва спор. Спори се относно заявеното от ищеца, че е бил поставен в нечовешки и унизителни условия по време на пътуването, поради описаните в исковата молба съображения.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, автомобилът действително е с две метални пейки /от лявата страна и вдясно/, където могат да се настанят по петима лишени от свобода. В помещението за пътниците в автомобила има обособени още две клетки за особено опасни затворници, като са описани и местата за сядане на конвоиращите надзиратели, които да наблюдават поведението на превозваните лишени от свобода. Подът на автомобила е метален без дупки. Безспорно е, че на външната подвижна врата има оборудван отваряем прозорец с размери 50х70 см, а в пътническия сектор има подвижна капандура с размери 30х30 см. Безспорно е по делото, че автомобилът има отоплителна система, но няма климатична инсталация /справка л.38 от делото/.

По делото е представено доказателство, а именно извлечение от публично достъпна в интернет информация относно процесният специален автомобил, описан с номер на рама /VIN/, съответстваща на номера описан в свидетелството за регистрация. Видно от текста на електронната справка, приложена с докладна записка от ст.експерт М. Г., автомобилът е преминал технически преглед и е допуснат за движение по пътищата за обществено ползване, като относим към процесната дата /конвой на 29.05.2025г./ е извършеният технически преглед на 10.04.2025г., а след това нов преглед е извършен през м. октомври 2025г.

По делото не е спорно, че автомобилите са регистрирани съгласно българското законодателство /Закона за движение по пътищата и актовете по прилагането му/, поради което следва извода, че отговарят на нормативните изисквания, в противен случай не биха били регистрирани със съответни реквизити- рег.номер и свидетелство за регистрация, като годни за експлоатация превозни средства.

При така установените факти, въпреки твърденията на ищеца, че процесният специален автомобил е технически неизправен, приетите по делото писмени доказателства установяват противното. Специалният автомобил, с който е осъществен конвоят е надлежно регистриран и технически изправен, видно и от официалните удостоверителни документи, съответно от публикуваната информация от специализираният орган на Министерството на транспорта- Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИААА/, което само подкрепя представените от ответната страна доказателства. Следва да се отбележи, че удостоверяването на техническата изправност се извършва от различни органи извън структурата на ГДИН и въобще на Министерството на правосъдието, поради което не може да се сподели тезата на ищеца и на изслушаният свидетел, че същите са манипулирани, за да подкрепят тезата на ответното юридическо лице /ГДИН/. От събраният по делото доказателствен материал не се установява наличие на някаква неизправност по време на движението и осъществения конвой на конкретната дата, вследствие на което да е настъпил инцидент или да е причинено увреждане на ищеца, поради което няма как да се приеме наличието на незаконосъобразни действия или бездействия на специализираните органи от изпълнение на наказанието, осъществили конвоя.

Липсата на първата предпоставка прави безпредметно обсъждането на следващата – наличие на вреди, защото без да е извършено нарушение по повод изпълнение на обсъжданата дейност на затворната администрация обективно не могат да настъпят вреди. Такива въобще не са посочени и в показанията на свидетеля, който заяви, че не е възприел наличие на конкретно оплакване от страна на ищеца по време на процесния конвой на посочената дата. По отношение на годността на превозното средство и неговата изправност следва да се отбележи, че със свидетелски показания принципно не би могло да се опровергава съдържанието на официални удостоверителни документи, свързани с регистрацията на автомобила, поради което показанията на свидетеля, че конкретният автомобил не е годен за извършваната дейност, не може да установи подобен факт.

Дори да се кредитират с доверие свидетелските показания, в частта относно възприятията на св.П., че от малки дупчици около заварките на вътрешни елементи в пътническия сектор проникват прах и газове, съответно, че е имало лош мирис, не могат да обосноват извод за оставяне на ищеца в унизително и нечовешко отношение, респективно при липса на каквото и да е нарушение от страна на служителите извършили конвоя не могат да възникнат и вреди, подлежащи на обезщетяване. Колкото до наличие на прахови частици и изгорели газове, следва да се отбележи, че такива принципно са налице във въздушното пространство около всички пътища, по които се извършва денонощен превоз на хора и товари, по пътищата отворени за обществено ползване, което е и общоизвестен факт, съответно наличието им няма отношение към дейността на затворната администрация въобще. Същото се отнася и за заявеният дискомфорт относно състоянието на пътищата, поради дупки и неравности, които при съприкосновение с автомобила биха могли да предизвикват неприятно усещане, което също няма нищо общо с обсега на дейност на ответната страна.

Съгласно указаното в Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство /за краткост наредбата/, упоменатите в нея изисквания по отношение на оборудването със седалки, колани, тяхното позициониране, размери и пространствени изисквания не се прилагат в случая, съгласно изричната разпоредба на чл.2, ал.1, т.5 от подзаконовия нормативен акт, която гласи, че „Наредбата не се прилага за изменение в конструкцията на ППС, които са… т.5 „проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение задържане под стража или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода“. Същото се отнася и за индивидуалното одобряване на ППС, съгласно чл.2, ал.2, т.4 от наредбата.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че не са доказани предпоставките за реализиране отговорността на Държавата, по смисъла на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, вр. с чл.3 от ЗИНЗС, поради което предявеният иск против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към МП следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По отношение искането на ответника, чрез неговия процесуален представител за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се отбележи следното:

Съобразно разпоредбата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, тоест разноските направени по процесуални действия, които страната е искала да се извършат. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи. Ето защо, искането е неоснователно и следва да се отхвърли. В този смисъл е и актуалната практика на административни съдилища по аналогични казуси, например Решение № 1 от 23.03.2023г. на тричленен състав на Административен съд-Сливен по касационно адм. дело № 19 от 2023г.

Мотивиран от горното, Административен съд- Бургас, трети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на И. М. С., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ при Министерство на правосъдието-[населено място] за заплащане на обезщетение в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ГДИН по време на конвой на И. С. от ЗО „Дебелт“ до Затвора-Бургас и Съдебна палата-[населено място] и обратно, извършен на датата 29.05.2025г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и/или протестира с касационна жалба /протест/, пред тричленен състав на Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.