№ 2858
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. П.а
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20221100504793 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20018441/04.03.2022г. по гр.д. № 19971 по описа за 2021г.
на Софийски районен съд, 151-ви състав са отхвърлени исковете, предявени
с искова молба вх. № 22007485/08.04.2021г. на С. М. М., ЕГН **********
срещу „А 1 Б.” ЕАД, ЕИК ******* с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК
за признаване за установено, че С. М. М., ЕГН ********** не дължи чрез
принудително изпълнение на „А 1 Б.” ЕАД, ЕИК ******* заплащане на
сумата от 425,60лв. главница за която е издаден изпълнителен лист по
заповедно дело № 6917/2014г. по описа на РС-Перник, за събирането на която
е образувано изпълнително дело № 20177520400200, като С. М. М., ЕГН
********** е осъден да заплати на „А 1 Б.” ЕАД, ЕИК ******* на основание
на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от 100лв. за възнаграждение за
юрисконсулт.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25025567/25.03.2022г. по регистъра на СРС от ищеца С. М. М., ЕГН
********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
1
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил
е , че неправилно било прието, че погасителната давност е 5 години. В случая
нямало проведено исково дело за установяване съществуване на вземането на
ответника, поради което и с оглед на характера на същото погасителната
давност била 3 години. Влязлата в сила заповед за изпълнение в случая не се
приравнявала на съдебно решение, защото съществуването на вземанията по
нея не били установени в исков процес. Неправилно било прието че
направените плащания през 2021г. прекъсвали погасителната давност. Към
този момент изпълнителното дело било прекратено на основание на чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК, перемпцията била настъпила на 02.01.2020г. и действия след
този момент били ирелевантни по отношение на давността. Последната
започнала да тече на 02.01.2018г. и така към подаването на исковата молба
била изтекла. Направените плащания през 2021г. не били резултат от
доброволно плащане а от принудителни действия срещу него, не било
признание на задължението и искането му за вдигане за запор. Претендирал е
разноски. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемият – ответник по исковете „А 1 Б.” ЕАД, ЕИК ******* в
срока за отговор е оспорил жалбата. Посочил е, че правните последици от
влязлата в сила заповед били идентични с тези на влязлото в сила съдебно
решение и правилно било прието от СРС, че срокът на погасителната давност
е 5 години. Перемпцията не лишавала от последици исканията за
изпълнителни действия направени след това. В случая плащанията от 2021г.
прекъсвали погасителната давност. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
22007485/08.04.2021г. на С. М. М., ЕГН ********** срещу „А 1 Б.” ЕАД,
ЕИК ******* , с която е поискал от съда на основание на чл. 439 вр. с чл.
124 от ГПК да признае за установено, че С. М. М., ЕГН ********** не дължи
чрез принудително изпълнение на „А 1 Б.” ЕАД, ЕИК ******* заплащане на
сумата от 425,60лв. главница, за която е издаден изпълнителен лист по
влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по заповедно дело №
6917/2014г. по описа на РС-Перник за събирането на която е образувано
2
изпълнително дело № 20177520400200 поради погасяването по давност.
Навел е твърдения, че изпълнителният лист бил издаден на 10.06.2015г.,
изпълнително дело било образувано на 05.12.2017г., запор на банковите му
сметки бил наложен на 02.01.2018г. след това не били искани изпълнителни
действия и така по силата на закона след две години изпълнителното дело
било прекратено. Погасителната давност започнала да тече от 02.01.2018г. и
към момента била изтекла, срок на същата бил 3 години, защото нямало
съдебно решение постановено в състезателен исков процес и така нямало
основание да се приеме че срок на давността бил 5 години. Претендирал е
разноски. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът А 1 Б.” ЕАД, ЕИК ******* в предоставения му срок за
отговор е оспорило исковете. Навело е твърдения, че вземанията по
заповедна за изпълнение били възникнали и не били платени, заповедта била
влязла в сила поради което и последиците от нея били като тези на съдебно
решение, установяващо съществуването на вземанията, така погасителната
давност за вземанията била 5 години. Този срок не бил изтекъл поради което
и исковете били неоснователни. Претендирало е разноски.
Приети са неоспорени от страните заверени преписи от книжа по
изпълнително дело № 20177520400200 по описа на ЧСИ С.Д., рег. № 752 на
КЧСИ , съгласно които изпълнителното дело е образувано по молба
от05.12.2017г. на „А1 Б.”ЕАД срещу С. М. М. за събиране на сумите по
изпълнителен лист, издаден на 10.06.2015г. по заповедно дело №
06917/2014г. по описа на РС-Перник въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение издадена на 02.12.2014г. в размер на 425,60лв. главница ведно с
лихва от 02.12.2014г. представляващи неплатени далекосъобщителни услуги,
както и за разноските по заповедта от 105лв. и разноските по изпълнителното
дело. С молбата на основание на чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е оправомощил
съдебния изпълнител да определи начина за изпълнение . На гърба на
изпълнителния лист е направено отбелязване че има плащания на 23.07.2021г.
в размер на 726,81лв. и плащане от септември 2021г. в размер на 26,75лв.
преведени на взискателя, като по тези плащания сумата от по 1,75лв. за всяка
от тях е преведена на ЧСИ за такси. Със запорни съобщения от 02.01.2018г.
ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в банка ДСК”ЕАД ,
в Първа инвестиционна банка. С платежно нареждане от 06.04.2021г. и от
3
30.06.2021г., от 23.07.2021г. Банка ДСК”ЕАД в изпълнение на запора е
превела по сметка на ЧСИ съответно 164,82лв., 825лв., 726,81лв. С молба от
22.07.2021г. длъжникът е поискал от ЧСИ да вдигне запорите в Банка
ДСК”ЕАД и в ПИБ”АД, защото почти бил изпхлатил задължението по делото
, като е заявил, че се задължава в най-кратък срок да плати остатъка от 130лв.
С постановление от 23.07.2021г. ЧСИ е вдигнал запорите, Банка ДСК „ЕАД е
уведомена на 29.07.2021г., като на 30.08.2021г. Банка ДСК”ЕАД е наредила
по сметка на ЧСИ сумата от 130лв. по изпълнителното дело.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124
вр. с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост на суми по
договор за далукосъобщителни услуги, за които е издадена влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист,
Съдът приема, че по делото е установено, че с влязла в сила към
10.06.2015г. заповед за изпълнение, издадена на 02.12.2014г. по заповедно
дело № 06917/2014г. по описа на РС-Перник С. М. е бил осъден да заплати на
„А 1 Б.”ЕАД сумата от 425,60лв. главница ведно с лихва от 02.12.2014г.
представляващи неплатени далекосъобщителни услуги, както и съдебни
разноски от 105лв. , срещу така подадената заповед не е било подадено
възражение в срок и така към 10.06.2015г. същата е била влязла в сила и е
издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта. Тези обстоятелства не са
спорни, а и се установяват от събраните по делото доказателства.
По делото не се спори, а и се установява от книжата по изпълнително
дело № 20177520400200 по описа на ЧСИ С.Д., рег. № 752 на КЧСИ за
събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 10.06.2015г. по
4
заповедно дело № 06917/2014г. по описа на РС-Перник на 05.112.20217г. е
образувано изпълнително дело, като взискателят е оправомощил ЧСИ по реда
на чл. 18 от ЗЧСИ, на 02.01.2018г. е наложен запор върху банкови сметки на
длъжника в банка ДСК”ЕАД и в изпълнение на този запор банката е превела
суми за погасяване на задълженията на 06.04.2021г. , на 30.06.2021г., на
23.07.2021г. съответно 164,82лв., 825лв., 726,81лв., запор е вдигнат по молба
на длъжника от 22.07.2021г. с която се е задължил да плати възможно най-
скоро остатъка от 130лв., на 30.08.2021г. банката е превела по сметка на ЧСИ
по запора сумата от 130лв.
Спорен въпрос, въдене във възизвното дело е срокът на погасителната
давност за процесните вземания и съответно дали същите са погасени по
давност.
Вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са възникнали на основание на договор за доставка на
далекосъобщителни услуги и за лихва за забава, поради което същите са
скрепени с кратката погасителна давност от 3 години.
Съдът приема, че следва да отстъпи от застъпваното до този момент
становище, като съдът приема, че погасителната давност за тези вземания
след стабилизиране на заповедта за изпълнение е 5 години. Съображенията за
същото са обосновани с установилата се вече трайна съдебна практика по
този въпрос включително и такава по чл. 290 от ГПК, сочеща и че началния
момент на новата погасителна давност е изтичане на срока за възражение.
Мотивите за тези изводи са както следва:
Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена по последици
на влязлото в сила решение, поради което и приложима е чл. 117, ал.2 от
ЗЗД, тоест за вземанията по заповедта погасителната давност е 5 години от
влизането й в сила. За влезлите в сила съдебни решения е характерно
установителното им действие в отношенията между страните – след
влизането му в сила страните не могат да продължават спора. Изключение са
институтите на отмяна на влязло в сила решение и новонастъпили след
устните състезания факти, даващи право на нов иск за спорното право.
Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение -
длъжникът не може да оспорва вземането с възражения, основани на факти,
станали му известни или могли да му станат известни в срока за възражение.
5
Така влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие.
Осъдителните решения имат изпълнителна сила. Такава имат и влезлите в
сила заповеди за изпълнение. Както при решенията така и при заповедите
преразглеждане на спора за съществуването на вземането е възможно само
при строго лимитирани основания по реда на чл. 423 от ГПК. Основанията по
чл. 424 от ГПК са аналогични на тези по чл. 303 от ГПК. При така
разписаната нормативна уредба е налага извод, че законодателят е
придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характер на влязло в
сила съдебно решение и при нея следва да намери приложение чл. 117,
ал.2 от ЗЗД. При всички хипотези на чл. 416 ГПК настъпва стабилитетът на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта
за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно. Този
законодателен подход е съществено различен от подхода на законодателя по
чл. 237 от ГПК /отм/. Това е така, защото по новия процесуален ред
заповедите за изпълнение влизат в сила за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./ . Така, по новия процесуален
ред със стабилизирането на заповедта оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането
се преклудират, както се преклудират и възраженията срещу основателността
на претенцията. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по
реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на
длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде
заявено с нов иск извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила
на заповедта за изпълнение обосновават извода, че при стабилизиране на
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по
съображения, твърдения и факти, осъществени преди влизането й в сила.
Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са
изключени от съдебна проверка. В това се изразява пресичащото действие на
заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на
изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й. Това важи и за
фактите, които са от значение за погасителната давност, които са настъпили
до края на срока за възражение по чл. 414 от ГПК./В този смисъл Решение №
50295/23.01.2023г. по гр.д. № 1030 / 2022г. на ВКС, 4-то Г.О.; Определение е
6
№ 214/15.05.2018г. на ВКС, по ч.гр.д. № 1528/2018г. на 4-то Г.О.; Решение №
791/3948/2012г./
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен
период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата
разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване
на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се
счита за прекъсната.
Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните
действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде
прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на
основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да
се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните
действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на
запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на
опис , оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от
проданта или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни
действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко
прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни
действия, които прекъсват погасителната давност образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за
доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
7
определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението.
(В този смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай по издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело на 05.12.20217г., изпълнителни действия са предприети на
02.01.2018г., плащания по тези запори са постъпили през 2021г., с молбата от
22.07.2021г. длъжникът е заявил, че ще плати остатъка от задължението,
което към него момент не е платено. Така установените факти обосновават
извод, че към подаването на исковата молба погасителната давност за
процесните вземания срок на която е 5 години не е изтекла и правилно
районният съд е отхвърлил исковете. Това е така, защото изпълнително
действие е извършено на 02.01.2017г., по него са събрани суми през 2021г.,
тогава длъжникът е заявил и че ще плати възможно най-скоро несъбрания към
него остатък от задължението, а исковата молба е депозирана преди да
изтекат 5 години от тези събития.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в обжалваната
част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззивяемия съдебни разноски от 100лв. възнаграждение за
юрисконсулт, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20018441/04.03.2022г. по гр.д. № 19971
по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 151-ви състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН ********** заплати на „А 1 Б.” ЕАД, ЕИК
******* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. /сто
лева/, представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9