№ 1076
гр. Стара Загора, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20235530101955 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът М. Б. Н. твърди в исковата си молба, че на 07.04.2023 г. получил
Разпореждане № 2243/ 06.04.2023 г. по ч.гр. дело № 5536/2022 г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, от което узнал, че срещу издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 13.12.2022 г. по ч.гр. дело №
5536/2022 г. по описа на Районен съд Стара Загора било подадено в срок възражение от
длъжника М. Х. М.. На заявителя било указано, че може да предяви иск за установяване
съществуването на вземането в едномесечен срок от получаването. На 15.04.2019 г. ищецът
предоставил в заем на ответника сума в размер на 23000 лв., която сума ответникът се
задължил да му върне в срок до 15.04.2021 г. За обезпечаване вземането на кредитора бил
издаден запис на заповед от 15.04.2019 г., в който запис ответникът собственоръчно вписал
трите си имена и положил подпис. Сумата от 23000 лв. била предадена в брой от кредитора
на длъжника, което обстоятелство било надлежно отразено и в посочения запис на заповед.
До настоящия момент, въпреки настъпването на падежа на задължението на 15.04.2021 г.,
длъжникът не върнал на кредитора предоставената му в заем сума. Тези обстоятелства
принудили ищеца да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на
което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК от 13.12.2022 г. по ч.гр. дело № 5536 / 2022 г. по описа на Районен съд
Стара Загора и изпълнителен лист от 13.12.2022 г. Чл. 240 и сл. от ЗЗД уреждали т. нар. заем
за потребление. Негов предмет са заместими вещи, най-често пари. Съгласно легалната
дефиниция на този договор, инкорпорирана в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемът
за потребление е договор, с който заемодателят предавал в собственост на заемателя пари
1
или други заместими вещи, а заемателят се задължавал да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Заемът за потребление (респ. паричният заем) бил от
категорията на т. нар. реални договори. Договорът се смятал сключен от момента на
предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. Договорът за заем бил
двустранен, реален, комутативен и неформален, като за действителността му било
необходимо да бъде постигнато съгласие между страните и заемодателят да е предал в
собственост на заемателя паричната сума, респ. заместимите вещи. Този договор имал
сложен фактически състав, който освен съглашение на страните по него, изисквал и реално
предаване на сумите. В конкретния случай било безспорно обстоятелството на предаване на
паричната сума от кредитора на длъжника, както и поетото задължение от страна на
последния да върне получената по договора за заем парична сума до 15.04.2021 г. В
подаденото възражение страна не се сочели обстоятелства относно погасяването на
вземането и не били противопоставени основателни възражения. Ищецът моли съда да
постанови решение, с което на основание да признае за установено в отношенията между
страните, че М. Х. М. дължи на М. Б. Н. сумата от 23000 лв., представляваща главница -
невърната сума по договор за заем от 15.04.2019 г. с падеж на 15.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното заплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
13.12.2022 г. по ч.гр. дело № 5536/2022 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Претендира разноски в исковото и заповедното производство.
Ответникът М. Х. М. не взема становище по делото. В заповедното производство е
подал възражение, в което е посочил, че не е попълвал запис на заповед, тъй като не е
получавал посочената парична сума.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, които представлява специален положителен
установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува,
т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. По
иска по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 5536/2022 г. по описа на Старозагорския районен
съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 2490/13.12.2022 г. за сумата 23000 лв. за неизпълнено задължение по запис на
заповед от 15.04.2019 г. и законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по
чл.415, ал.4 ГПК е подадена настоящата искова молба.
По делото не са направени възражения от длъжника и от събраните
доказателства не се установява нередовност на записа на заповед от 15.04.2019 г., въз основа
на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Правното твърдение на ищеца е, че
записът на заповед обезпечава изпълнението на задълженията на ответника по договор за
2
заем от 15.04.2019 г. Истинността на това твърдение се потвърждава от съдържанието на
самия запис на заповед, в който е отразено, че издателят е получил сумата по записа от
поемателя.
При така установените обстоятелства се налага изводът, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по договор за заем по смисъла на чл.240 и сл. от
ЗЗД. От събраните по делото доказателствени средства се установява, че ищецът е
предоставил реално на ответника на 15.04.2019 г. парична сума в размер на 23000 лв., като
ответникът е поел задължение да върне посочената сума на 15.04.2021 г. и за обезпечаване
на изпълнението на това задължение е подписал запис на заповед. Следователно налице са
основните елементи на потребителския заем, установени в чл.240 от ЗЗД, поради което
съдът счита, че ответникът дължи съобразно съдържанието на сключения договор връщане
на получената сума от 23000 лв. Ответникът не е представил доказателства за изпълнение на
посоченото задължение и следователно не е доказал възраженията си за недължимост на
сумата 23000 лв. по издадената по ч.гр.д.№ 5536/2022 г. по описа на Старозагорския
районен съд заповед за изпълнение.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1
ГПК за установяване съществуването на вземането за сумата 23000 лв. за неизпълнено
задължение по запис на заповед от 15.04.2019 г., обезпечаващ изпълнението на
задължение по договор за заем от 15.04.2019 г., и законната лихва от 12.12.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 2490/13.12.2022 г. по ч.гр.д.№
5536/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, е основателен и следва да бъде
уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 1760 лв.,
представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и направените в настоящото
производство разноски в размер на 1760 лв., представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Х. М. от гр.Стара Загора, ...
съществуването на вземането на М. Б. Н. гр.Стара Загора, ... за сумата 23000 лева за
неизпълнено задължение по запис на заповед от 15.04.2019 г., обезпечаващ
изпълнението на задължение по договор за заем от 15.04.2019 г., и законната лихва от
12.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, присъдени със заповед за
3
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
2490/13.12.2022 г. по ч.гр.д.№ 5536/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА М. Б. Н. гр.Стара Загора, ... да заплати на М. Х. М. от гр.Стара Загора, ...
сумата 1760 лева, представляваща разноски в заповедното производство, и сумата 1760 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4