№ 3472
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110115355 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК
Подадена е искова молба, с молба-уточнение от 21.04.2022г., на „Т.С.“ ЕАД срещу Е.
М. Г., с която са предявени обективно кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че Е. М. Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 123,27 лв. за главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за имот в ********, за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 13.09.2021г. до изплащане на
вземането, с мораторна лихва за периода от 01.12.2017 г. до 10.11.2020 г. в размер на 42,05
лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.дело №53231/2021 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия,
приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия
период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ. Претендира право на обезщетение по чл.86
ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете по основание и размер с
довод за липса на облигационна връзка, стойността на твърдяната доставка не съотвества на
реално потребеното количество топлинна енергия; оспорва метрологичната годност на
общия топломер в абонатната станция за сградата; както и че сумите са погасени чрез
плащане от длъжника Й. Н., срещу когото е издадена заповедта за изпълнение, но заявила
доброволно плащане в срока по чл.414а от ГПК. Навежда възражение за изтекла
погасителна давност. Поддържа, че представения протокол за решение на ОС на ЕС не се
ползва с доказателствена стойност предвид липса на подписи. Оспорва вземането за лихва с
възражение за нищожност на чл. 32 от ОУ, във вр.чл.143/1/,т.18 от ЗЗП.
Третото лице-помагачач „Т.С.“ ЕООД на страна на ищеца не спори по исковите
претенции.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
1
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът представя Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ
от 20.04.1992 г., съгласно който М.Г.К. и А. Д. К. придобиват правото на собственост върху
недвижим имот – ап. №41 в *********.
От удостоверение за наследници от 29.06.2021 г., издадено от Столична Община, се
изяснява, че А. Д. К. е починала на 16.06.2004 г., а М.Г.К. е починал на 28.7.1994 г.
Последните са оставили наследници по закон - деца Й. М. Н. и Е. М. Г..
При така установените фактически положения съдът приема, че процесния недвижим
имот, през исковия период от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. се съпритежава при квота ½ от Й.
М. Н. и Е. М. Г., на осн. чл. 5 и сл. от ЗН.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът намира, че през
исковия период като собственик на имота ответникът се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна
енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота.
Ответникът отговаря за неплатени суми за доставка на топлинна енергия, съразмерно на
квотата в съсобствеността. Сключването на писмен договор не е условие за възникване на
облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя
за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението.
Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил
възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален
договор за продажба на топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно е дали ответникът
фактически е обитавал имота. Съсобствениците следва да уредят в рамките на вътрешните
си отношения отговорността за разноските за вещта, с оглед на неиното ползване. Следва да
се съобрази и че, решението на ОС на ЕС е задължително за ответника, като не твърди и
доказва да е оспорил по реда на ЗУЕС.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
13.09.2021 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013 г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2019 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години
назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 13.09.2018
г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор (вж. ОУ на л.60
от делото) са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от
ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според
правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е
уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези
парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са
2
дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност. Падежът на плащане на
сметката за м.7.2018 г. настъпва след 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, или на 14.09.2018г., а за тази за м.6.2018 г. – на 14.08.2018 г. Поради това покрито с
давност е вземането за главница за периода 01.05.2016-30.06.2018 г., вкл., и възражението на
ответника за това е основателно.
От заключение на съдебна-техническа експертиза, преценено по реда на чл. 202 от
ГПК, се установява, че за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. реално потребеното
количество топлинна енергия е сумата 811,84 лв. За сметка на ищеца са отчислявани
технологичните разходи на абонатната станция. В нея не са включени лихви или стари
задължения. Вещото лице изяснява, че топлинна енергия за отопление на имот не е
потребявана и не начислявана, тъй като радиаторите в жилището са затапени; начислена е
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и за доставка на топла вода. В тази връзка
следва да се отбележи, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите -чл. 142, ал. 2 от
ЗЕ. Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153,
ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. Такива са и разясненията, дадени със задължителното за
националния съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС,
съгласно което се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент. От изчисленията на вещото лице по СТЕ
може да се направи извод, че за периода от 01.07.2018-30.04.2019 г., за който вземането не е
покрито с давност, стойността на реално доставеното количество топлинна енергия възлиза
на сумата 506,70 лева, от които ответникът дължи половината, а именно сумата 253,35 лева.
По арг. от чл. 6, ал.2 от ГПК искът за главница следва да се уважи в предявения размер от
123,27 лв. Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -13.09.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, за което вещото лице по ССчЕ представя изчисления в табличен вид с период и
размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното
вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има
право на обезщетение за забавено изпълнение за непогасената и предявена главница за цена
на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2020 г. в размер определен от Съда,
съобразно правомощието по чл. 162 от ГПК, предвид данните по ССчЕ и обема отговорност
на ответника – сумата 14,40 лв., а за останалата част и период подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, ищецът има право
на съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за
разноски в рамките на заповедното производство. Ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете, за сумата общо 834,45 лв. – сбор от 818,68 лв.
разноски за исково производство за платени държавна такса, възнаграждения на вещи лица,
юрисконсулт и адвокат - особен представител на ответника, и 15,77 лв. за платени държавна
такса и възнаграждение на юрисконсулт пред заповедния съд. Юрисконсултското
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, е определено от Съда в
3
предвидения минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. М. Г., с ЕГН:**********, с адрес: *********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***********,
на основание чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 123,27
лева - главница, представляваща стойност на доставка на топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в
**********, за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от 13.09.2021 г. до окончателното й изплащане, и сумата 14,40 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №53231/2021
г. по описа на СРС; като иска за главница за периода от 01.05.2016 г. до 30.06.2018 г. и иска
за мораторна лихва над уважения размер от 14,40 лева до пълния предявен размер от 42,05
лева и за периода от 01.12.2017 г. до 14.09.2019 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е. М. Г., с ЕГН:**********, с адрес: *********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата 834,45 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело №53231/2021 г. и по гр.
дело №15355/2022 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4