Решение по дело №258/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 157
Дата: 23 октомври 2019 г.
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20193500500258
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                23.10.2019 г.                                       гр.Търговище

 

                                            В    ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                  граждански състав На седми октомври                                                                                   2019 година

В публичното съдебно заседание в състав

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                    БИСЕРА МАКСИМОВА

Секретар Милка Тончева

разгледа докладваното от Председателя

В.гр.дело  № 258 по описа на съда за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез юриск. К.Н., срещу решение № 449/30.07.2019 г., постановено по гр.д. № 718/2019 г.. по описа на РС-Търговище, с което е  ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ***, представлявано от М.М.Д.и Ж.С., действащи чрез юрк.К.Н., че Н.К.Д., ЕГН ********** ***, с настоящ адрес: ....., действащ чрез пълномощник адв. А.М. от ТАК, със съдебен адрес:***, кантора 6, не дължи  сумата от 138.80 лв., представляваща припадащата му се ½ ид. част, като наследник на Р.К., починала на 04.06.2018 год., от начислена стойност на потребена ел.енергия за периода 18.03.2018 год. – 17.04.2018 год., за обект в с. Рупките, общ. Чирпан, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК. Присъдени са разноски 300лв. в полза на ищеца.

             Излагайки подробни съображения, жалбоподателят счита решението за неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Сочи, че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи - на закона; доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и единствено в полза на ищеца, като са пренебрегнати важни обстоятелства и по този начин съдът е достигнал до едно неправилно решение, неосновано на изложените по делото факти, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което искът, предявен от Н.К.Д. против „Е.Б.Е." ЕАД, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер. Претендира разноски за двете инстанции по представен към жалбата списък по чл. 80 ГПК.

            В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, чрез пълномощник адв. М., със становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.

            В о.с.з. пред въззивният съд въззивникът не се явява. Постъпило е писмено становище от пълномощника му юриск. К.Н., с което заявява, че поддържа доводите и исканията в жалбата. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната страна, в условията на евентуалност- ако съдът приеме жалбата за неоснователна. Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. М. от ТАК, поддържа отговора си и искането за разноски за въззивната инстанция - 300лв. адв.възнаграждение.

            След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, по същество -  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявеният установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата 138.80 лв., представляваща начислена ел.енергия за периода 18.03.2018г.-17.04.2018г. за обект в с.Рупките, общ.Чирпан за припадащата се на ищеца Д. 1/2 част, като наследник на Р.К., поч. на 04.06. 2018г. (производството относно сумата от 9.50лв., претендирана с исковата молба като дължима такса прекъсване и възстановяване на ел.захранване, е прекратено с определение № 1011/07.06.2019г. по гр.д.№ 718/19г. на РС-Търговище, необжалвано) е обоснован с обстоятелствата, че начисленото количество не съответствува на действително потребеното и е отчетено от електромер, който не е подменен в присъствието на собственика или оторизирано от него лице. Ищецът твърди, че на 04.05.2018 год. от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД гр.Пловдив, КЕЦ Загоре Стара Загора бил извършен демонтаж и съответно монтаж на СТИ на бетонния стълб пред имота на наследодателката, която е била в дома си, но не е била уведомена, а протоколът за демонтажа и съответно монтажа на новото СТИ бил подписан от трето неупълномощено лице. В молбата се твърди, че след подмяната на СТИ ответникът е начислил  по партидата на наследодателката ползвана ел.енергия за периода 18.03.2018 год. – 17.04.2018 год. на стойност 277.60лв., явяваща се почти три пъти по–висока от заплащаната такава за предходни периоди, въпреки, че в имота живеела само наследодателката, която ползвала една стая, отоплявана с климатик. Твърди се, че ищецът на 11.05.2018 г. е подал жалба до ответника с искане да бъде извършена проверка и да се преизчисли дължимата сума за ел.енергия за горния период, но отговор не последвал, поради което друг от наследниците също депозирал на 28.06.2018 г. и на 24.07.2018 г.  жалби, на които ответникът изпратил формален отговор, без да предприеме целените от жалбоподателите действия, като междувременно, въпреки оспорването на сметката, ответникът прекъснал ел.захранването в имота. Ищецът твърди още, че с изключение на оспорената стойност на потребена ел.енергия за периода март-април 2018 г. всички други дължими суми, преди и след този период, са заплатени.

С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е оспорил иска с възражение, че електромерът отговаря на техническите изисквания, а начисленото количество ел.енергия съответства на действително потребеното. Твърди, че за процесния период е доставил в обекта на ищеца ел.енергия в количество 1468 кВтч, на обща стойност 277.66 лв. с ДДС, за което е издадена фактура № **********/23.04.2018 г., като това количество енергия е реално потребено и отчетено от СТИ с фабричен № *********, чиято подмяна е извършена на 04.05.2018 г., тъй като е подлежало на проверка от ДАМТН.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното: 

Ищецът е наследник на Руска Иванова Колева, поч. на 04.06. 2018 г. - потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката относно имот в с. Рупките, общ. Чирпан, с клиентски № 100122 2922, за който по фактура № **********/23.04.2018 г. е начислена ел.енергия за периода 18.03.2018 г.- 17.04.2018 г. в размер на 277.66 лв. Посоченото количество е отчетено на електромер СТИ № *********, намиращ се на табло извън имота на потребителката Руска Иванова Колева, подменен от служители на ЕРЮГ на 04.05.2018г., поради необходимост от проверка, без да е осигурено присъствието на собственика или овластено от него лице, нито протоколът да е съставен в присъствието на свидетели.

Съгласно заключението на назначената по делото техническа експертиза, неоспорена от страните, посоченото количество ел.енергия от 1 468 квтч теоретично може да бъде консумирано, но на вещото лице не са предоставени протоколи за извършените на СТИ проверки. Такава е извършена от „Е.“ ЕООД гр.Д.на 28.06.2019 г., след предявяване на иска, като съставеният за това протокол от 01.07.2019 г.(л. 24- 26) е представен в хода на първоинстанционното производството в о.с.з. на 16.07.2019 г. Както се установява от представените доказателства посоченото количество ел.енергия трикратно надвишава както консумацията, и то през зимния период:  от 18.12.2017 г. до 17.01.2018 г. -   601 квтч, от 18.01.2018 г. до 17.02.2018 г. - 526 квтч и за периода 18.02.2018 г. - 17.03.2018 г. - 557 квтч, така и консумацията в последващия период:  18.04.2018 г. - 04.05.2018 г. -  285 квтч.

Така установените обстоятелства, наред с лишаването на потребителя на услугата от възможността лично да се увери в показанията на двете технически устройства, както и липсата на свидетели при подмяната - нарушение по чл.63, ал. 2-3 от ОУ на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на ответника, обуславят извод, че доставчикът (ответник по делото) не е доказал по несъмнен начин, по реда на пълното и главно доказване,  съответствието на реално потребената от Руска Иванова Колева с начислената ел. енергия за обекта, поради което имуществената отговорност на потребителя не може да бъде ангажирана в отразения във фактурата размер. Макар единственият разпитан по делото свидетел да е в родство по сватовство втора степен с ищеца, съдът кредитира неговите показания, като съответни на останалия доказателствен материал и горните констатации. Представеният в хода на първоинстанционното производството протокол от 01.07.2019 г. не променя горните изводи, същият е съставен след иницииране на настоящото исково производство, не е предоставен на вещото лице, а и предвид отразените в него констатации не може да се направи извод, че на процесния електромер е правена метрологична проверка преди да бъде демонтиран. 

С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира  предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на исковата сума за основателен.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл. 271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, включая и присъденото адвокатско възнаграждение от 300 лв., което е в минималния размер.

С оглед неоснователността на въззивната жалба, основателна се явява претенцията на въззиваемата страна, представлявана от пълномощник-адвокат, за присъждане на заплатените за настоящата инстанция разноски - адв.възнаграждение в размер на 300лв. (л. 13).

По възражението на въззивника по чл. 78 ал. 5 от ГПК.

Претендираното от въззиваемия адв.възнаграждение е в размера на минимума, предвиден с разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препращат чл. 78 ал. 5 ГПК във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Въз основа на изложените съображения, съдът

 

                                                            Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА     решение № 449/30.07.2019 г., постановено по гр.д. № 718/2019 г. по описа на РС-Търговище - на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА  „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.М.Д.и Ж.С., действащи чрез юрисконсулт К.Н., да заплати на Н.К.Д., ЕГН ********** ***, с настоящ адрес: ....., действащ чрез пълномощник адв.А.М. от ТАК, със съдебен адрес:***, кантора 6, сумата от 300лева (триста лева), представляваща направените по делото разноски ЗА въззивната инстанция -  на осн. чл.78,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 273 ГПК.

РЕШЕНИЕТО   не подлежи на касационно обжалване - чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

        

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.