№288 /19.12.2019г.
гр. Шумен
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и
първи ноември, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Карагьозян
Членове: 1.З.Иванова
2.С.Стефанова
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от
съдия Зара Иванова в.гр.д. №393 по описа
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №251/26.07.2019г., поправено и допълнено с Решение
№269/27.08.2019г., Районен , постановени по гр.д.№1094/2018г. , Районен съд Нови пазар е допуснал до делба следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 37232.501.655, находящ се в с. К.,
общ. К., площ 1008 кв.м., с адрес на
имота ул. ..., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, ниско
застрояване, ведно със сградите в имота: сграда с идентификатор
37232.501.655.1, със застроена площ от 144 кв.м., с предназначение жилищна
сграда, етаж 1; сграда с идентификатор 37232.501.655.2, с площ от 22 кв.м., брой
етажи 1, селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 37232.501.655.3, със
застроена площ 38 кв.м., брой етажи 1, селскостопанска сграда, при граници на
имота: 37232.501.656, 37232.67.2, 37232.501.676 и 37232.501.654, между К.И.С. , с ЕГН ********** ***; Е.К. Р.(Е.К.И.), с ЕГН ********** ***, Т.К. Р.(Б.К.И.)
, с ЕГН ********** ***; Ш.Ш.С., с ЕГН ********** *** и Ф.Р.С. , с ЕГН ********** ***, при дялове 4/12 (четири дванадесети) идеални части за К.И.С., 1/12 (една дванадесета)
идеална част за Е.К. Р., 1/12 (една
дванадесета) идеална част за Т.К. Р.и ½ ид.ч. в режим на съпружеска
имуществена общност за Ш.Ш.С. и Ф.Р.С..
Недоволни от решението останали ответниците, които го
обжалват . Твърдят, че имотът е изцяло тяхна собственост , ето защо считат , че
решението е неправилно и молят да бъде отменено. Поради горното молят решението
да бъде отменено .
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от ищците е постъпил писмен отговор, в който по подробно
изложени съображения се посочва, че обжалваното решение е правилно и молят да
бъде потвърдено.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В така очертаните рамки на въззивната проверка, съдът намира от фактическа
и правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо .
Шуменският окръжен съд,
след като се запозна с доводите изложени
в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
въззивната жалба за неоснователна поради следните фактически и правни доводи :
Производството по гр.д.№1094/2018г. по описа на НПРС е
образувано въз основа на предявен от К.И.С. ,
Е.К. Р.и Т.К. Р.срещу Ш.Ш.С., иск за съдебна делба на поземлен имот с
идентификатор 37232.501.655, находящ се в с. К., общ. К., площ 1008 кв.м., с адрес на имота ул. ..., с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, ниско застрояване, ведно
със сградите в имота: сграда с идентификатор 37232.501.655.1, със застроена
площ от 144 кв.м., с предназначение жилищна сграда, етаж 1; сграда с
идентификатор 37232.501.655.2, с площ от 22 кв.м., брой етажи 1,
селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 37232.501.655.3, със застроена
площ 38 кв.м., брой етажи 1, селскостопанска сграда, при граници на имота:
37232.501.656, 37232.67.2, 37232.501.676 и 37232.501.654 при посочени конкретни
дялове. В хода на делото като ответник е конституирана и Ф.Р.С. - съпруга на
първоначалния ответник , т.к. съобразно изложените в исковата молба твърдения
имотът е придобит ( от наследодателя на ищците и от ответника) въз основа на изтекла придобивна давност.
Поради горното съдът е приел, че т.к. ответникът към момента на придобиване на
имота е имал сключен брак с Ф.Р.С. тя също е станала собственик , в режим на
СИО на ид.ч. от имота и следва да
участва в производството по съдебна делба.
Съобразно възприетото по-горе ,
ищците са извършили уточнение на изложените в исковата молба обстоятелства и са
направили корекция в претендираните дялове за всяка от страните . Като краен
резултат те са заявили, че делбата следва да се допусне при следните дялове 4/12
(четири дванадесети) идеални части за К.И.С.,
1/12 (една дванадесета) идеална част за Е.К. Р., 1/12 (една дванадесета) идеална част за Т.К. Р.и
½ ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност за Ш.Ш.С.
и Ф.Р.С. .
Ответниците са поддържали становище, че искът е неоснователен
, т.к. те са единствени собственици на имота. Отричат твърдението на ищците за установено
съвладение между тях и наследодателя на
ищците, след откриване на наследството от Ш. С.С.. Твърдят, че К.Ч.и
наследниците му се изселили от Република България през 1991 г. и не
осъществявали владение над имота. То било прекъснато повече от 25 години.
Ответникът Ш.Ш. твърди също, че ищцата К.И.С. не е наследник
на К.Ч.. Твърди също, че наследниците на Ч. не са заявили своевременно, че
приемат наследството му, нито изрично, нито с действия, поради което и
наследството не било прието. Ответникът счита, че дяловете на страните от имота
били неправилно посочени, поради грешно определен кръг от наследници, а и
процесният имот бил неподеляем. Освен парцела и жилището, останалите постройки
не съществували на терена и следвало да се изключат. Направените подобрения в
имота били извършени само от страна на ответника.
Ищците К.И.С., Е.К. Р.(Е.К.И.)и Т.К. Р.(Б.К.И.) са наследници на К.Й.Ч. – починал на
07.01.2010 г., за което е съставен акт за смърт №0053/16.07.2012 г. на Община –
К.. От Удостоверение за наследници №ГР-30-49/237 от 20.07.2018г. на Община К. е
видно. От посочения документ е ведно, че ищцата К.И.С. е негова съпруга, а
ищците Е.К. Р.и Т.К. Р.са негови синове.
Ответникът Ш.Ш.С. е наследник на Ш. С.С. (Г.Г.Е.) – починал на 29.12.1994 г.
След смъртта си Ш. С.е оставил за свои наследници, освен сина си Ш.С., още и
съпругата си Е.А.А.(Р.А.А.) и дъщеря си Р.Г.К.. Съпругата Е.А.А.е втора поред
за Ш. С.. Ответникът Ш.С. и сестра му Р.К.са деца на Ш. С.от първия му брак и
не са деца на Е.Е.. Последната е сключила брак с Ш. С.на 09.08.1957 г. и е
починала на 16.09.1996 г. От предишен брак Е.Е. има две деца, които са нейни
наследници. Това са наследодателят на ищците К.Й.Ч. и ответницата Ф.Р.С.. Както правилно е посочил първоинстанционният
съд, описаната хронология се доказва от представените и приети писмени
доказателства : удостоверение за наследници №ГР-30-49/237 от 20.07.2018 г. на
Кметство с. К., общ. К.; удостоверение за наследници №ГР-30-91/422 от
11.12.2018 г. на същото кметство; удостоверения за идентичност на лице с
различни имена №ГР-36-78/421 от 11.12.2018 г., №ГР-36-77/420 от 11.12.2018 г.,
№ГР-36-79/429 от 14.12.2018 г. и №ГР-36-80/430 от 14.12.2018 г., всички на
същото кметство; копие на страница от книга за лица, от които се състои
семейство; копие от регистрационен картон; акт за женитба №24 от 09.08.1957 г.
на СНС – с. К. и акт за женитба №18 от 13.09.1961 г.
Ш. С.С. – баща на ответника
Ш.Ш.С. и съпруг на Е.А.А.(Р.А.А.)
майка на К.Й.Ч. - наследодател на ищците, на 02.07.1970 г. е бил признат
за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. К., обл. Ш.,
представляващ дворно място от 1370 кв.м., с построена в него паянтова жилищна
сграда, съставляващо част от дв. пл. №533, за което по плана на селото,
действал към онзи момент, е отреден парцел VІ-533 от кв.66, който урегулиран ще
съдържа 1420 кв.м. с включващо се в него собствено място от 1370 кв.м., при
граници: Х.Х.Д., Е.С.Х.А.и улица. За извършената обстоятелствена проверка е бил
съставен нотариален акт №172, том , дело №*/1970 г. В този имот, съобразно показанията на разпитаните
свидетели живяло цялото семейство на Ш. С.С.
и Е.А.А.– ответникът, неговата сестра, наследодателят на ищците и неговата
сестра. През периода 1970 г. - 1972 г. паянтовата жилищна сграда била съборена
и в имота била построена нова къща с два отделни входа, бил построен и гараж. Кратко
след това, наследодателят К.Ч.сключил брак с К.И.С. и те започнали да обитават едната част от жилищната сграда, която им
била предоставена от С.и Е., там се
родили и израснали децата им – ищците Е.К.
Р.и Т.К. Р.. Ответникът Ш.Ш.С. се оженил за сестрата на К.Ч.и те заживяли в
другата част на същата сграда, заедно с бащата на ответника и майката на
ответницата. Така наследодателят на ищците и семейството му ползвали и
обитавали предоставената от майка му и
съпруга и част от къщата с отделен
вход и обработвали част от дворното
място откъм към тази страна на имота.
През 1989 г. К.Й.Ч. и
семейството му се изселили в Република Турция, а през 1990 г. - 1991 г. и
ответникът със семейството си, както и родителите на двамата също се изселили в
Турция. Имотът останал необитаем и за кратко в него било настанено семейство от
ромски произход. Ш. С.починал в Република Турция през 1994 г., а съпругата му Е.Е.
починала през 1996 г. също в Турция. След 1994 г. ответникът започнал
периодично да се връща в България и да отсяда в имота, а през 2005 г. – 2006 г.
за постоянно ответникът и ответницата се върнали и отново заживяли в имота, но
в частта, която и преди това обитавали, заедно с родителите си. Те извършили и
основен ремонт в жилището, за да е имота годен за обитаване.
На 22.10.2007 г. с нотариален акт №9, том , рег. №, дело №от
2007 г. по регистъра на нотариус , наследодателят на ищците К.Й.Ч. и ответникът
Ш.Ш.С. са били признати за собственици по давностно владение на имота, в който
била построена новата къща, и в който наследодателят на ищците и семейството му
живеели преди това, а ответникът и семейството му всъщност живеели след връщането
си от Турция. Същият този имот, видно от Удостоверение
изх.№АР-2082-29/18.12.2018г. , издадено от Община К. , съгласно одобрената за
населеното място кадастрална карта представлявал: поземлен имот с идентификатор
37232.501.655, находящ се в с. К., общ. К.,
площ 1008 кв.м., с адрес на имота ул. ..., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, ниско застрояване, ведно със сградите в имота:
сграда с идентификатор 37232.501.655.1, със застроена площ от 144 кв.м., с предназначение
жилищна сграда, етаж 1; сграда с идентификатор 37232.501.655.2, с площ от 22
кв.м., брой етажи 1, селскостопанска сграда и сграда с идентификатор
37232.501.655.3, със застроена площ 38 кв.м., брой етажи 1, селскостопанска
сграда, при граници на имота: 37232.501.656, 37232.67.2, 37232.501.676 и
37232.501.654.
К.Й.Ч., след заминаването си за Турция, се върнал само веднъж
в България и в имота през 1991 г. – 1992 г. Той починал в Турция през 2010 г.
Съпругата му и синовете му – ищците по делото започнали да се връщат в България
и да посещават имота от 2013 г. периодично. Установявали се в частта в
жилището, в която живеели преди изселването в Турция. Със съдействието на
ответника през 2016 г. те подали съответните документи за присъединяване към
електроразпределителната мрежа за тази част на жилището. Дължимите данъци за
недвижимия имот и съответните такси за частта от имота, принадлежаща на К.Й.Ч.
били заплатени за периода от 2007 г. до момента на името на Ч., а след смъртта
му на името на ищците.
Описаните обстоятелства се доказват както от описаните
по-горе писмени доказателства , така и
от гласните – показанията на разпитаните пред НПРС свидетели . Както правилно е посочил първоинстанционният
съд , показанията са непротиворечиви, логични и последователни, поради което
въззивният съд приема, че са достоверни .
Възприемайки горната фактическа обстановка, НПРС е достигнал
до правилни и законосъобразни изводи , а именно приел е, че бащата на ответника
Ш. С.С. (Г.Г.Е.) и Е.А.А.(Р.А.А.) – майка на наследодателя на ищците -К.Й.Ч. са били собственици на процесния недвижим имот
на основание давностно владение. Към момента на снабдяването на Ш. С.с
нотариален акт за собственост по
давностно владение, той и Е. са имали сключен граждански брак. К.Й.Ч., заедно с К.И.С. - негова съпруга ,
през 1972-1973г. се е настанили в едната част на къщата. От този момент, до изселването им в
РТурция през 1989г. цялото семейство - К.Й.Ч.,
съпругата му К.И.С. и децата им Е.К. Р.и
Т.К. Р.са живеели в тази част на жилищната сграда и са ползвали дворното място. По делото липсват категорични
доказателства, дали тази фактическа власт е осъществена с намерението за
своене ,
ясно е, че предаването на фактическата власт е станало по волята на
настоящите собственици – майката на К.Й.Ч. и бащата на ответника Ш.Ш.С.. При липса на доказателства в обратен смисъл,
съдът приема, че по отношение на осъществяваното от К.И.С. и К.Й.Ч. владение
върху идеална част от сградата и земята е приложима презумпцията по чл.69 от ЗС,
съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. С оглед горното, съдът намира, че считано от
1973г. посочените лица са осъществявали владение по смисъла на чл.68 от ЗС, в
резултат на което са придобили собствеността след изтичане на 10 години – през 1983г.,
на основание чл.79 от ЗС. Фактът, че едва през 2007г., К.Й.Ч. се е снабдил с нотариален акт за собственост не
променя горните изводи. Както е прието в Тълкувателно
решение № 4/ 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, позоваването
не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС,
а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността,
зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Обстоятелството, че след изселването на К.Й.Ч.
и семейството му в РТурция през 1989г., частта от имота ползвана от тях
е била необитаема за определен период няма
правно значение по отношение на вече възникналата собственост, след като трети
лица не са установили владение. А последното е доказано с категоричност от
свидетелските показания, включително и от показанията на разпитания по искане
на ответниците св.Н.А.. От тези гласни
доказателства се установява, че тази
част от имота, след преустановяване на фактическата власт от ищците и
наследодателя им, не е ползвана от ответниците,
същите не са заявявали някакви претенции преди 2018г. Напротив, през 2007г. по молба на
ответника Ш.Ш.С. е съставен посоченият
по-горе нотариален акт №9, том , рег. №, дело №от 2007 г. по регистъра на
нотариус , по силата на молителят и наследодателят К.Й.Ч. са признати за собственици
на имота. Поради липса на посочени дялове в нотариалния акт, на основание чл. 30
, ал.2 от ЗС следва да се приеме, че са станали собственици, заедно със
съпругите си в режим на СИО , на по ½ ид.ч.
След смъртта на К.Й.Ч., съпругата му К.И.С. е станала
собственик на 4/6 ид. от притежаваните
от нея и починалия и съпруг ½ ид.ч. от имота или на 4/12 ид.ч. от целия
имот , а децата и – ищците Е.К. Р., Т.К. Р.са
придобили по 1/6 ид.ч. от наследената
½ ид.ч. от имота или по 1/12 ид.ч. от целия имот. Ответниците Ш.Ш.С. и Ф.Р.С.
са собственици на другите 6/12 (1/2) ид.ч. от имота.
Правилно е посочено в обжалваното решение, че възраженията на
ответниците, че ищците не са приели наследството на Ч. е неоснователно.
Приемането на наследството може да бъде осъществено както изрично, така и с
конклудентни действия , а в случая са извършени множество такива – периодично
са се завръщали в имота, заплащали са дължими данъци и такси, предприели са
действия за присъединяване към
ел.разпределителна мрежа за частта им от имота, както и самото подаване на
исковата молба. Правилни са изводите в обжалваното решение за
неоснователност на твърденията на
ответниците, че в делбата на имота следва да участва и сестрата на ответника Р.Г.К..
Действително тя е наследник на Ш. С.С., но в случая съсобствеността върху
процесния имот не е възникнала по наследство от С., а имотът е придобит по
давностно владение от Ш.С. и К.Ч., поради което Кожухарова няма дял от този
имот.
Предвид изложеното и след като обжалваното решение е
постановено в горния смисъл , съдът намира, ме същото е правилно и на основание
чл.272 от ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и по аналогия с чл.78,ал.1 от ГПК, на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени извършените деловодни разноски
във въззивното производство в размер на 500 лева.
Водим от горното , Шуменският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №251/26.07.2019г., поправено и допълнено с
Решение №269/27.08.2019г., постановени
по гр.д.№1094/2018г. по описа на Районен съд – Нови пазар.
ОСЪЖДА Ш.Ш.С., Ф.Р.С. да
заплатят на К.И.С., Е.К. Р.(Е.К.И.)и Т.К.
Р.(Б.К.И.), сумата 500 (пестотин) лева – деловодни разноски извършени във
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, пред ВКС, в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.