Решение по дело №4596/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 18.07.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Силвия Тачева

при секретаря Илияна К., като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №4596 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20029139 от 01.02.2021г., постановено по гр.дело №12344/2020г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в, ЗАД“Б.В.И.Г.” с ЕИК:******* е осъдено да заплати на Е.И.К. с ЕГН:**********, на основание чл.226, ал.1 от КЗ(отм.) сумата от 10000лв.- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на главата (мозъчно сътресение), контузия на гръден кош, дезориентация, главоболие, замаяност, безсъние в резултат на ПТП от 05.03.2015г. в гр.София, бул.„Александър Стамболийски” и ул.”Царибродска”, при пресичане на пътното платно на булеварда и на пешеходна пътека, по вина на водача на л.а.„Рено Меган Сценик” с ДК№*******, отговорността на който е застрахована от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 04.03.2020г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за сумата над уважения размер до пълния предявен размер от 15000лв. Ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл.226, ал.1 от КЗ(отм.) сумата от 2000лв.- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение за периода 05.03.2015г.- 05.06.2017г. в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 04.03.2020г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за сумата над уважения размер до пълния предявен размер от 3000лв. и относно претендирано обезщетение за неполучено трудово възнаграждение за периода 15.03.2016 г. - 01.07.2016 г. Ответникът е осъден също така да заплати на ищцата, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 3047,23лв. - лихва за забава върху главницата от 10000лв. за периода 04.03.2017 г.- 04.03.2020г., като искът е отхвърлен за сумата над уважения размер до пълния предявен размер от 4570,85лв., както и 609,44лв. лихва за забава върху главницата от 2000 лв. за периода 04.03.2017г.- 04.03.2020г., като искът е отхвърлен за сумата над уважения размер до пълния предявен размер от 914,15 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищцата 1126,67лв. разноски по делото, а ищцата- да заплати на ответника 200лв. разноски, съразмерно на уважената, респективно- отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение в частите с които исковете са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗАД“Б.В.И.Г.”. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като не е съобразена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и същото не кореспондира с претърпените от ищцата болки и страдания. Твърди, че претенцията относно имуществените вреди е недоказана по основание и размер. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете, евентуално- намаляване размера на обезщетението, както и присъждане на разноски.

Въззиваемият ищец, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения относно правилността на обжалваното решение относно размера на обезщетението. Моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ(отм.) и чл.86, ал.1

ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Между страните не се спори относно наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.226, ал.1 от КЗ(отм.). От представените по делото доказателства също се установява както наличието на валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС, причинило процесното ПТП и ответното застрахователно дружество, така и настъпването на посочените в исковата молба неимуществени вреди, които са в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Спорен е размерът на дължимото от ответника застрахователно обезщетение, като последният твърди че същото е прекомерно и не кореспондира с претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е  свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е получила следните увреждания: сътресение на мозъка, контузия на главата и гръдния кош. Последиците от полученото мозъчно сътресение (пристъпно главоболие, налагащо приемането на обезболяващи медикаменти) се търпят от ищцата и към настоящия момент, т.е над пет години има за последица продължаващо и към настоящия момент, повече от 5 ( пет ) години. От показанията на разпитания свидетел се установява, че ищцата през първите два месеца след процесното ПТП не е можела сама да изпълнява ежедневните си задължения и в тази връзка се е нуждаела от чужда помощ, като през същия период е изпитвала и болка в гърдите. До настоящия момент ищцата продължава да търпи и възникналите вследствие на процесното ПТП  нервност и страх от пресичане на пътното платно. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 10000 лева, както е определено и от първостепенния съд, справедливо компенсира ищцата за претърпените болки и страдания, изживения стрес и битови неудобства, съобразно горепосочените критерии.

По отношение на претърпените от ищцата имуществени вреди по делото са представени писмени доказателства, които съпоставени с показанията на разпитания свидетел и заключението на вещото лице по СМЕ дават основание за обоснован извод, че ищцата е претърпяла вреди в размер на 2000 лева за закупуване на медикаменти за процесния период.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1090 лева, които следва да му бъдат присъдени изцяло. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящият състав намира за неоснователно, тъй като същото е към нормативно определения минимум предвид броя, вида и размера на исковете, съгласно НМРАВ.

Предвид изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №20029139 от 01.02.2021г., постановено по гр.дело №12344/2020г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в.

ОСЪЖДА ЗАД“Б.В.И.Г.” с ЕИК:******* да заплати на Е.И.К. с ЕГН:********** сумата от 1090 (хиляда и деветдесет) лева- разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/