№ 912
гр. Пазарджик, 06.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично засеД.е на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20235220101605 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
Молителката Д. Д. К. се явява лично, редовно призована и с адв. П.,
редовно упълномощена да я представлява с днес представено пълномощно.
Ответникът Н. Н. Н. се явява лично, редовно призован и с адв. Г.,
редовно упълномощена да го представлява с пълномощно приложено по
делото.
Явява се социален работник В. М. от ДСП- Пазарджик.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. П.: Поддържам подадената молба по ЗЗДН.
АДВ. Г.: Оспорвам молбата, поддържам отговора на молбата.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
1
Спогодба не се постигна.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Делото е образувано по постъпила молба от Д. Д. К., с ЕГН **********,
лично и като майка и законен представител на Н. Н. Н., с ЕГН ********** и
Б. Н. Н., с ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес:
........................................, Област Пазарджик, с адрес за получаване на
съобщения и призовки: гр.Пазарджик, ............................. против Н. Н. Н., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: ........................................, Област
Пазарджик, в която молителката твърди, че с ответника живели на семейни
начала до 01.05.2023г. От съвместното си съжителство имат родени три деца -
Й. Н. Н.., роден на .............г., Н. Н. Н., роден на ...................г. и Б. Н. Н., роден
на ...................г. Живяли в къща в с.................... Те с децата и Н. спели на
втория етаж, а на първия етаж била майката на ответника. По принцип се
хранели на първия етаж.
Твърди, че на 28.04.2023г. завели на лекар детето им Й.. Докторката
казала, че според нея той трябва да постъпи да се лекува от артрит в болница.
След като се прибрали у дома по обяд Н. казал, че тя е неспособна да се
грижа за децата им. След това слязъл на първия етаж и започнал да пие
алкохол. Молителката излязла на двора, а той се качил на втория етаж да спи.
Около 17,00 ч. - 18,00 ч. Н. слязъл на първия етаж и отново започнал да пие.
Започнал да се заяжда защо не била сготвила, при положение, че тя била
сготвила. Обидил я с думите: „кукувица“, „курва“, „проститутка“. Децата се
опитали да я защитят, като му казали да престане. А той им казал: „Вие елате
да ви обясня, тя е от такова семейство, че като се настанят някъде изсмукват
душата на човек.“. Децата отново се опитали да я защитят, а той започнал да
ги обижда, че били „идиоти“, „слабоумни като майка си“. След което
молителката с децата се качили на втория етаж, за да няма кавги и разправии.
Твърди, че в събота сутринта сварила яйца. Само Б. слязъл да яде. На Й.
и Н. им качила горе на втория етаж да ядат. В събота и неделя Н. не
разговарял с нея, чула ги с майка му да я обсъждат. Решила, че повече няма да
живее в страх и унижение и на 01.05.2023г. с децата се изнесли в присъствие
на полицаи, нейна приятелка се обадила на тел.112 и поискала съдействие. В
2
момента с децата живеели при нея. Твърди, че ответникът системно
злоупотребява с употребата на алкохол. От доста дълго време била подложена
на психически тормоз от страна на ответника - обиждал я, унижавал я,
крещял й, като не се съобразявал и всичко това правел в присъствието на
децата. Принудена била да се обърне към съда за защита, тъй като това
поведение на ответника докарвало стрес и уплаха у нея и децата й. Чувствала
напрежение и дискомфорт бащата на децата й и нейн партньор да я обижда,
унижава и да й крещи пред децата, като по този начин подкопавал
родителския й авторитет. Твърди, че в конкретния случай актът на домашно
насилие се изразява във вербално насилие спрямо нея - обидните думи
„кукувица“, „курва“ и „проститутка“ от страна на ответника. Счита, че има
извършен акт на домашно насилие и спрямо децата им, който се изразява във
вербално насилие спрямо тях - обидните думи „идиоти“, „слабоумни като
майка си“ от страна на ответника. Заявява, че се притеснява децата й да
живеят в среда, в която са подложени на обиди, да изпитват страх и
напрежение.
С оглед на гореизложеното моли да й бъде издадена заповед за защита
от домашно насилие по отношение на Н. Н. Н., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ........................................, Област Пазарджик - за
задължаването му да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
нея; за забрана да приближава нея, жилището, в което живее, местоработата и
местата й за социални контакти и отдих, временно определяне
местоживеенето на трите деца при нея, за срок от 18 месеца. Моли да бъде
издадена заповед за защита от домашно насилие на двете й малолетни деца Н.
Н. Н., роден на ...................г. и Б. Н. Н., роден на ...................г. по отношение
на Н. Н. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ........................................,
Област Пазарджик - за задължаването му да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо тях; за забрана да приближава тях, жилището, в
което живеят и местата им за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца.
Моли да й бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни
разноски. Предвид несъобразяването на ответника с обичайните норми на
поведение, моли, на основание чл.18 от ЗЗДН да й бъде издадена заповед за
незабавна защита по отношение на Н. Н. Н., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ........................................, Област Пазарджик, като на същия бъдат
наложени мерки да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
3
нея; за забрана да приближава нея, жилището, в което живее, местоработата и
местата й за социални контакти и отдих и временно определяне
местоживеенето на трите деца при нея. Моли, на основание чл.18 от ЗЗДН да
бъде издадена заповед за незабавна защита на двете й малолетни деца Н. Н.
Н., роден на ...................г. и Б. Н. Н., роден на ...................г. по отношение на
Н. Н. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ........................................,
Област Пазарджик, като на същия бъдат наложени мерки да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо тях; за забрана да приближава тях,
жилището, в което живеят и местата им за социални контакти и отдих.
Към молбата са представени писмени доказателства. Представена е
Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Направени са доказателствени искания - за
разпит на свидетели.
СЪДЪТ е издал Заповед за незабавна защита № 19/04.05.2023 г.
По делото е постъпило становище-отговор от ответника Н., чрез
пълномощника му, с вх. №11903 № 17.05.2023 г., в което сочи, че с Д. Д. К.
живеят на съпружески начала от 17 години и от съвместното им съжителство
имат три деца - две малолетни и един по-голям син, който е непълнолетен - Й.
Н. Н.., роден на .............г. Винаги са живели в къщата, която имал в
с..................., на ул. ........................., като семейството им обитава втория
жилищен етаж, а на първия етаж живеела неговата майка Й. В. Л., която е
трудноподвижна поради заболяване на костите.
Сочи се, че децата им са родени и израснали в тази къща, в нея са
всичките им спомени и вещи, привързани били към мястото и точно тази
къща чувствали и наричали свой дом. Признава, че никога не им е било лесно
във финансово отношение, тъй като Д. К. започнала да работи едва в
последните две- три години като социален асистент на три възрастни дами в
селото им и заплатата й не е висока. Допреди това единствено той издържал
цялото им семейство. В момента и той като нея работел като социален
асистент на други три жени в селото, но преди това бил тракторист,
комбайнер, бояджия, дърводелец и всичко, което е възможно да се работи,
при това без почивен ден, за да може да издържам семейството си. Тъй като
неговото трудово възнаграждение никога не е било особено високо, все са
имали недостиг на пари, но с три деца ситуацията била такава и той винаги е
знаел, че по-важното е да има храна, обич и спокойствие в дома им, и че те са
4
по-важни от задоволяването на дребните капризи.
Твърди се, че съпругата му - нарича я така, тъй като макар да нямали
брак, се чувствал свързан с нея от твърде дълго време - често е изразявала
недоволство от оскъдните средства, с които трябвало да се справят и
нееднократно му е натяквала, че не полагал достатъчно усилия да задоволи
по-пълно финансовите нужди на семейството им. За съжаление той нямал
някакво специално образование и ценз и не можел да си намери работа, която
да е кой знае колко високо платена. Преглъщал бил тези нейни забележки,
въпреки, че те винаги са го наранявали. В усилията му всичко да върви добре,
дори неговото майка е предоставила пълномощно на съпругата му да
получава пенсията й от пощенската станция в селото и да разполага с нея.
Сочи се, че във въпросния ден - 28.04.2023 г., след като се върнали от
контролния преглед при лекаря, който препоръчал големият им син Й. отново
да постъпи в болница в гр.Пловдив за няколко дни, за допълнителни
изследвания, той не е седнал да пие, тъй като изобщо нямал подобни навици.
Напротив, отишъл до една тяхна съседка в селото, за да ореже няколко храсти
и дървета в двора й, и да изкара допълнително някой лев. Когато се върнал,
съпругата му започнала да го пита кога ще закарат момчето в болницата в
Пловдив. Била си наумила, че трябва да го закараме още на 03.05.2023г.
Обяснил й, че не могат да го заведат там преди 10.05.2023г., тъй като в
момента колата им е развалена и е на ремонт, а освен това нямали никакви
пари и трябвало да изчакат да вземат пенсията на майка му, за да му оставят
някакви средства, с които да разполага докато е там. Д. се афектирала силно
от неговия отговор и така избухнал скандалът. Той осъзнавал, че тя като
майка е тревожна за здравето на сина им, но да повярвате, че той не е по-
малко загрижен от нея. Синът им страдал от юношески артрит, тъй като
израснал твърде бързо в последните години. Заболяването му предизвиквало
оток на ставите и би могло да доведе и до изкривяване на гръбначния стълб,
ако не се лекува. Такова лечение обаче му е провеждано съвсем скоро, когато
детето им лежало в болница в гр.Пловдив и сега ставало въпрос за
допълнителни контролни изследвания, които не е проблем да се отложат за
няколко дни, тъй като в тях няма спешност, а и докторът не им е поставял
ултиматум да го закарат веднага в Пловдив, а препоръчал да организират
постъпването му в болница там. Д. К. обаче започнала да крещи, че не бил
загрижен за детето, той на свой ред й отвърнал същото и в общи линии
5
възникнал един семеен скандал, което не било нещо, което да не се е
случвало многократно и да не е отминавало впоследствие. Подобни обидни
думи към нея, каквито тя цитира в молбата си, не бил употребявал, най-
малкото не би си го позволил пред децата. Държи да каже, че изобщо не бил
агресивен човек, никога не е удрял децата си, нито жена си, макар че тя му е
налитала и дори веднъж счупила леген за пране в главата му. Дори и тогава
не я ударил. Проблемът е, че тя е тази, която употребявала алкохол в по-
голямо количество, отколкото можела да понесе и налитала на бой. Тя била
тази, която е шамаросвала децата през годините, а не той. Преди няколко
години нанесла побой на собствената си майка и тя била подала някакви
жалби и сигнали срещу нея.
Твърди, че имал свидетелство за управление на МПС от 24 години,
никога не бил глобяван за употреба на алкохол, а и не би си позволявал да
прекалява с употребата, тъй като шофирал тежки машини - трактори,
комбайни, камиони и никога не би се отнесъл безотговорно към тази дейност.
След скандала на 28.04.2023г., се пренесъл да спи за няколко вечери на
първия етаж при майка си, за да няма разправии и да не дразни излишно жена
си, докато емоциите им се поуталожат. На 01.05.2023г. към 16.30-17.00 часа,
докато палел печката на първия етаж, майка му изведнъж му казала, че отвън
имало такси, в което се качили Д. К. с трите им деца, но имало и полицейска
кола. Даже не разбрал, как и защо са се изнесли. Явно била организирала
всичко тихомълком. На 03.05.2023г. у дома дошли трима полицаи, за да го
накарат да напише обяснения по случая и да подпише някакъв протокол, че
нямало да се доближава до съпругата и децата си и едва тогава горе-долу му
станало ясно за какво иде реч. В това време Д. К. била блокирала неговия
телефонен номер, който се водел на нейно име, за да не може да звъни и да ги
търси. Отнело му няколко дни докато си закупи и активира нов номер.
Сочи се, че тъй като не знаел къде е отвела децата, няколко пъти ходил
в училище ..................... в с......................., където учели близнаците и се
виждал с тях. Децата били объркани, защото явно майка им ги манипулира,
но Б. веднага му казал, че иска да се прибере у дома при него. Споделили му,
че с майка им са се настанили у Й. Д., която е психолог в училището на децата
в с....................... и жена му подозрително се сближила с нея напоследък.
Самата Й. Д., която бил виждал два пъти на гости у тях, имала също три
6
дъщери и как се прескачали толкова хора в едно жилище не му е ясно, но бил
убеден, че това не е подходящото място за момчетата. С големия си син Й. не
бил се виждал, тъй като разбрал, че на 11.05.2023 г. е постъпил в болницата в
гр. Пловдив и тези дни предстояло да го изпишат. Поел ангажимент, като му
изпратят рецептата с лекарствата, които ще му назначат, да ги закупи, както
винаги бил правил.
Твърди, че не е извършил акт на домашно насилие спрямо Д. Д. К., а ако
размяната на по-груби реплики помежду им по време на семейна разправия,
се считали за такъв акт, то тя е извършила съвсем същия акт спрямо него. По
отношение на малолетните им деца Н. Н. Н., с ЕГН ********** и Б. Н. Н., с
ЕГН **********, счита, че не е извършил акт на домашно насилие, а
молителката Д. К. е извършила такъв, откъсвайки децата принудително със
силата на волята и родителския авторитет от бащиния им дом, в който са
израснали и се чувствали спокойно, именно тя ги е завела на чуждо място,
при непознати хора и в непозната обстановка, без да се съобрази, че така ги
стресира, плаши, обърква и наранява. Тази нейна постъпка преминавала
всички граници, защото тя и преди си е намирала удобни за нея поводи да
напуска семейното жилище и да изчезва за по няколко дни, но поне го
правеше сама и макар да се тревожел за нея, бил спокоен за децата, които тя
оставяла на неговите грижи и на майка му. Сега бил притеснен, тъй като
добре познавал Д. К. и знаел, че тя рядко мислила за друг, освен за себе си,
както и че имала склонност да манипулира хората с доста крайни средства,
включително с опит за самоубийство, какъвто направила преди години,
когато още нямали деца и той бил решил, че е по-добре да се разделят. Тогава
с този си суициден акт тя успяла да го уплаши и задържи до себе си, но той не
го е забравил и знае добре на какво е способна, поради което и тревогата му за
децата, които са с нея е доста сериозна.
Сочи, че желае и трите им деца, които са трудолюбиви, умни и
прекрасни момчета да се приберат у дома. Никога не му е хрумвало да ги
гони от дома, да ги обижда или бие и счита, че е полагал за тях повече грижи
през всичките тези години, отколкото майка им. Единствената причина да не
ги вземе и върне обратно у дома е, че не желае на свой ред да извършва
подобни насилствени актове спрямо тях, но осъзнавал, че има точно толкова
права по отношение на децата, колкото и Д. К..
7
Моли съда да не уважава молбата на Д. Д. К. с ЕГН ********** лично и
като майка и законен представител на двете им малолетни деца: Н. Н. Н. с
ЕГН ********** и Б. Н. Н. с ЕГН ********** за това да му бъде издадена
заповед да не се доближава до нея и малолетните им деца за срок от 18
месеца и за временно определяне местожителство на децата при майка им,
тъй като не е дал никакъв повод за това. Истината е, че нямал нищо против да
не се доближава до молителката Д. К. за колкото време тя пожелае, защото
наистина вече му се е отщяло да я вижда, но по отношение на децата е
напълно категоричен - иска ги при него непрестанно. Техният дом е неговата
къща в с. .................. и този дом винаги е широко отворен за тях и ги чака.
Към отговора-становище са представени писмени доказателства и са
направени доказателствени искания.
С Определение №1111/04.05.2023 г. съдът е приел представените от
молителката и приложени към молбата й писмени доказателства. Изискал е
становище от ДСП – Пазарджик на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, както и
осигуряване на социален работник в съдебно засеД.е при изслушване на
малолетните деца Н. Н. Н. и Б. Н. Н.. Допуснал е до разпит един свидетел на
страната-молител, при режим на довеждане в съдебно засеД.е. Изискал е от
ОД МВР – Пазарджик заверен препис от образуваната преписка от 01.05.2023
г. за съдействие от полицията при изнасяне на багажа на молителката, както и
заверен препис от преписката по жалба с вх.№ 181800-7119/02.05.2023 г.
Указал е на страните разпределението на доказателствената тежест, а именно
по реда на чл. 154 от ГПК.
По делото е постъпило писмо от ОД на МВР – Пазарджик, РУ –
Пазарджик, с вх. № 12164/19.05.2023 г., с което изпращат докладна записка,
изготвена от мл. експерт И. К. – Мл. ПИ в Участък „Л.“ към РУ – Пазарджик,
ведно с материалите по нея.
Постъпил е социален доклад от ДСП – Пазарджик, с вх. №
13081/30.05.2023 г.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада.
АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада.
АДВ. П.: Оспорвам твърденията, които са изложени в отговора. Моля да
се приемат постъпилите преписки от ОД на МВР- Пазарджик, да се приеме
8
постъпилия социален доклад от ДСП- Пазарджик. Водим допуснатият ни
свидетел при режим на довеждане. Поддържаме доказателственото искане за
изслушването на непълнолетния син на страните. Моля, по повод искането от
ответната страна за допускане до разпит на трима свидетели, да бъде
уточнено за какви обстоятелства ще бъдат разпитвани тримата, дали са
присъствали на случилото се, дали са очевидци. Ако ще се разпитват за едни
и същи обстоятелства, просто да се редуцира бройката. Водим за изслушване
малолетните деца на страните. Моля съда при изслушването на децата,
родителите да не присъстват в залата. Водим свидетелката Й. С. Д.
АДВ. Г.: Ние си редуцирахме бройката на свидетелите. Водим двама
свидетели, като единият лично е присъствал на мястото и това е майката на
доверителя ми Й. Л., която живее в същата къща. Вторият свидетел е близък
семеен приятел на доверителя ми С. Л., като същият не е пряк свидетел, но
познава семейството и децата. Не възразявам да се приемат постъпилите
преписки от ОД на МВР- Пазарджик, както и да се приеме постъпилия
социален доклад от ДСП- Пазарджик.
АДВ. П.: Да се допуснат двамата свидетели на ответната страна.
АДВ.Г.: Ако момчето желае да бъде свидетел, доверителят ми не
възразява.
АДВ. П.: Големият син е единственият очевидец.
СЪДЪТ по доказателствата счита, че ще следва да се приеме писмото от
ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пазарджик, с вх. № 12164/19.05.2023 г., с
което е изпратена докладна записка, изготвена от мл.експерт И. К. – Мл. ПИ в
Участък „Л.“ към РУ – Пазарджик, ведно с материалите по нея, както и
социален доклад от ДСП – Пазарджик, с вх. № 13081/30.05.2023 г. Ще следва
да се допуснат до разпит като свидетели страната-молител Й. С. Д. а така
също и най-големият син на страните по делото Й. Н. Н.., за когото е
посочено, че е единствен очевидец на твърдения акт на домашно насилие. Ще
следва да се уважи искането на ответната страна за допускане до разпит на
техни двама свидетели, а именно: Й. Л. и С. Л.. На основание разпоредбата на
чл.15 ал.1 от ЗЗД ще следва да се изслушат малолетните деца Н. и Б. Н.и.
По изложените съображения и по доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
9
ПРИЕМА писмо от ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пазарджик, с вх. №
12164/19.05.2023 г., с което е изпратена докладна записка, изготвена от
мл.експерт И. К. – Мл. ПИ в Участък „Л.“ към РУ – Пазарджик, ведно с
материалите по нея, както и социален доклад от ДСП – Пазарджик, с вх. №
13081/30.05.2023 г.
ДОПУСКА до разпит като свидетели на страната-молител Й. С. Д. а
така също и най-големият син на страните по делото Й. Н. Н...
ДОПУСКА до разпит като свидетели на страната-ответник Й. Л. и С. Л..
Съгласно разпоредбата на чл.15 ал.1 от ЗДД съдът пристъпва към
изслушване на малолетните деца Н. Н. Н. и Б. Н. Н.. Съдът счита, че
изслушването на двете деца следва да се извърши само в присъствието на
съдебния състав, секретаря и социалния работник В. М. и без да присъстват
родителите на децата и техните пълномощници.
МОЛИТЕЛКАТА, ОТВЕТНИКА И ТЕХНИТЕ ПРОЦЕСУАЛНИ
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НАПУСКАТ СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
Пристъпва се към изслушване на малолетното дете Н. Н. Н..
Изслушването на детето се извършва в присъствието на социален работник В.
М. от ДСП- Пазарджик.
Н. Н. Н.: Казвам се Н. Н. Н.. На 28.04.2023 г., беше ден петък и ние
отидохме на училище с брат ми, а батко ми Д. го заведоха на лекар, заради
артрита. Докторката му казала, че трябва да го заведат в болницата в
Пловдив, защото няма човек в Пазарджик, който да го излекува. Тате каза: да,
ще отиде“, мама се съгласи, а после като излязоха от болницата се качиха в
колата и се прибраха и тате каза, че няма да влиза в болница и после започна
да пие. После взе да псува мама, такива обиди, каза й: „идиотка, тъпанар,
курва, ти защо не успя да го излекуваш и такива много неща“. После мама
излезе навънка на двора, да работи и го остави да се наспи с надеждата да му
мине. Ние се прибирахме от училище, той се събуди и пак взе да обижда
мама. Когато се прибрахме от училище, мама ни разказа какво е станало.
Татко пак се събуди и взе да пие, пак започна да псува мама- „тъпанар, идиот,
курва, нещастница, само раждаш деца да ги разхвърляш. Ние казахме на
тате:- „тате стига, престани“ и той взе нас да псува- мен и братята ми. Каза ни
тъпанари, защо взимате страната на майка ви- педераси. А после ни чете
лекция до никое време. Казваше ни неща от живота, да не взимаме такава
10
жена като мама. А тя е най- добрата жена. После ние се качихме нагоре, но
заспивайки още ги чувахме как говорят за нас. Ние се качихме на горния
етаж, а те бяха на долния етаж. Чувахме ги, защото викаха бая силно. На
другия ден в събота, тате ни каза, щом не взимаме неговата страна, няма да
ядем и да взимаме неща от избата. Баба ми по бащина линия слушаше по
телевизията за такива тормози и казваше на тате да не бие мама. Това се
случи в събота и затова не се стигна до физическа работа. Когато се случи
това бяхме ние с братята ми и баба ми. Баба ми беше там и не правеше нищо,
взе страната на тате. Ние живеем при една госпожа от нашето училище, която
е психолог. Сега се чувствам по спокоен и защитен, защото тате не знае къде
живеем. Тате ни звъни всеки ден и на мен ми омръзна. Преди да се стигне до
този скандал тате е бил и тормозил мама много пъти. Той е бил мама и пред
нас. Тате е бил и нас.
ДЕТЕТО Н. Н. Н. НАПУСНА СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
Пристъпва се към изслушване на малолетното дете Б. Н. Н..
Изслушването на детето се извършва в присъствието на социален работник В.
М. от ДСП- Пазарджик.
Б. Н. Н.: Казвам се Б. Н. Н.. В петък стана скандалът, защото бяха
завели Д. в болницата, а ние с брат ми бяхме на училище. Те са били в
болницата при доктора. Тате се е съгласил да го заведат в болницата, също и
мама. Когато се прибрахме, разбрахме, че е станал скандал, защото тате не е
искал да го заведат в болницата, макар че е потвърдил. Баща ми е казал, че
няма синът ми да влиза в болница, той ще се излекува от само себе си. Той не
искаше да му купува хапчета. Мама се опита да го убеди, но той не е искал и
започнал да я обижда. Започнал да казва: „ти ли ще командваш синът ми
циганко и започна да я обижда: „боклук, ненормалница“. Ние се опитахме да
я защитим, но баба Й. го насъскваше срещу мама. Баба и тате първоначално
бяха долу и започнаха да пушат и да пият, като всички дни и тогава. И когато
тате се качи на горния етаж, пак започна да се кара на мама. Вече се бяхме
прибрали от училище. Баща ми беше слязъл долу да седи при баба. Ние
почнахме да утешаваме мама и предложихме да се изнесем, защото не можем
да търпим повече този тормоз и побоища. Тя се съгласи и се обади на нейни
приятелки да я утешат. Ние казахме да се обади на г-жа Д. и тя й се обади.
Госпожата каза, че ще ни вземе от къщата в .................. и ще ни прибере в
11
нейния дом. Мама се съгласи. Баба и тате през почивните дни и в понеделник
стояха все долу, както обикновено да пушат и да пият. Госпожата каза, че ще
дойде да ни вземе, и в понеделник ни взе. В петък тате наричаше мама: “
боклук, ти си ненормална, циганка, псуваше я путка майна и други такива“.
Казваше на мама, че не иска да се грижи за нас, пък тя се грижи за нас, тате
не се грижи за нас. Баща ми удря много често Д. и Н.. Мен също ме е удрял,
но повече биеше тях. Когато това се случи бяхме на горния етаж, бяхме аз,
братята ми, мама и тате. Баба каза, че горе не може да се качва. Баба ми 100
% е чула обидите и псувните на баща ми към майка ми, защото го насъскваше
да я изгони. Ние си тръгнахме от къщата в .................. в понеделник, и от
тогава не сме там. Спомням си, че в петък тате много се караше на мама, ама
много. Тате леко я дърпаше. При госпожа Д. ми е много по-добре, отколкото
на село. Тате ни търси по телефона и все ни разпитва. Той само ни караше да
работим и не ни даваше да контактуваме с други деца. Това го правеше, за да
не видим, че другите деца живеят нормално, а не като нас. Той не даваше и на
мама да контактува с други хора. Преди я пускаше да работи, но я спря,
понеже я ревнуваше. Ние учим в с. ....................... Г-жа Д. ни води на училище
и после ни връща. Преди да напуснем къщата в .................., ходехме на
училище с училищния автобус.
ДЕТЕТО Б. Н. Н. НАПУСНА СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
След изслушването на малолетните деца Н. и Б. Н.и в съдебната зала
влязоха молителката и нейният пълномощник, както и ответника и неговият
пълномощник. Съдът запозна страните с казаното от малолетните деца по
време на изслушването им.
Пристъпи се към разпит на непълнолетния свидетел Й. Н. Н... Разпита
на непълнолетния свидетел се извършва в присъствието на неговите родители
и техните пълномощници, както и на социален работник В. М. от ДСП-
Пазарджик.
Социален работник В. М. /лично/: Имам педагогическо образование -
Висше специалист.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Й. Н. Н.. – роден на ............. г., в гр.Пазарджик, с постоянен адрес: с.
.................., българин, български гражД.н. Син съм на страните по делото.
Ученик съм в 8 „А“ клас в ................., в гр.Пазарджик. Желая да бъда
12
свидетел.
На свидетеля се разясни, че следва да говори истината пред съда.
СВИД. Н.: На 28.04.2023 г. бяхме на посещение при доктора и той каза,
че трябва да постъпя в болницата в гр. Пловдив, да се направят изследвания,
за да се установи как да се лекувам. След това докторката каза, че трябва да
ми напише документ за постъпване в болницата, и дали мама и тате са
съгласни да постъпя в болница сам, или с някой от двамата. Тате каза, че той
позволява и мама да реши. Мама позволи и докторката й написа документ,
след което го даде на мама. После се прибрахме и тате седна веднага да пие.
След което започна да размишлява на глас: какво толкова ще ме лекуват в
тази болница, що мама не ме е излекувала досега, и какво толкова специално
ще ми правят и че няма да постъпя в болница, защото там с нищо няма да ми
помогнат. Мама се беше притеснила, как ще се стекат обстоятелствата.
Седнахме да обядваме, а мама не изяви желание да обядва, защото той
продължаваше да обяснява, че в тази болница какво ли толкова ще ми
направят. По това време мама беше в градината. Тате легна да спи и след като
се събуди слезе на долния етаж при баба, и те двамата започнаха да пият.
Разговорът им се въртеше около това, че няма смисъл да влизам в болница,
защото той ще ме излекува. Ние тримата и мама се опитахме да го качим
горе, за да спре да пие и да буйства. Защото започнаха да казват, ще сме
олигофрени, тъпанари, педали, олигофрен и всякакви такива неща. Ние се
опитахме да го успокоим, но той не изяви желание да се качи горе и темата да
се приключи и на сутринта да я разглеждаме. Аз мама и братята ми се
качихме горе и ги слушахме какво си говорят. По едно време се успокоиха и
легнаха да спят. И ние се опитахме да се успокоим да си легнем, но не
можахме. На другия ден до обяд беше тихо, след това баба и тате почнаха пак
да пият. Пият ракия, защото само с това разполагаме. Започнаха да псуват
мама и нас, че сме били същите като нея, олигофрени, безмозъчни, тъпанари,
мама била кукувица и други думи. Татко ни казваше, че щом не ги уважаваме,
няма да получим нищо. След което ни забраниха достъпа до храната, която се
намира на долния етаж, там е и избата. Все повече започнаха да пият и да
псуват мама и нас, и ни казаха: „ на който не му изнася, да се изнася от тази
къща“. Не знаехме какво може да се случи с нас, и с мама. Тогава
подкрепихме мама да напуснем къщата, защото ние не издържаме на този
тормоз. Чрез една приятелка на Н. взехме номера на Д. и от моя телефон,
13
който не беше все още конфискуван, обадихме се на Д. за помощ, за да може
да се изнесем. Тя каза как ще протекат нещата при изнасянето ни от къщата в
.................., че полицията ще дойде да ни отведе от нас, а ние само да си
съберем багажа.
Свидетеля Н. е видимо разтроен, трепери и очите му са пълни със
сълзи.
С оглед състоянието му, съдът прекъсва разпита.
Свидетелят седна на една от пейките в залата, заедно с майка си. Беше
му осигурена вода. След като се успокои, разпитът продължава.
СВ. Н.: Малко преди да се изнесем, той ме помоли със скутера ни да
отидем до Д., за да купя обичайните неща- хляб, цигари и алкохол. Аз му
отказах, защото мен ме е страх да отида със скутера до Д., тъй като е опасно и
нямам книжка. Тогава той отиде с брат ми Б. до Д.. По обяд ние бяхме на
горния етаж и мислихме как да се изнесем и какво ще стане. По същото време
баба и тате седнаха да пият, и пак започнаха да ни обиждат, че сме тъпанари,
малоумници, че мама не се е грижела за нас, че само те се грижат за нас.
Когато заспаха следобед, тогава дойде момента да се изнесем. Дойде
полицията и едно такси. По това време бяхме аз и мама, братята ми бяха на
центъра с малко багаж и Д. да ги срещне. След като дойде полицията и
таксито, аз слязох с две торби багаж и тогава се появи баба, попита ни какво
става, ние я подминахме, качихме се в таксито и потеглихме. След това с
мама се разделихме, тя тръгна с полицията, а аз с таксито слязох пред Д. да
разтоваря багажа. Близнаците с едната й дъщеря отидоха на мач. Тогава ние
двамата с Д. отидохме до полицията за да вземем мама. На 28.04.2023 г.,
когато се върнахме от болницата баща ми каза на майка, че е курва и
проститутка. На същия ден ни каза, че сме малоумни и идиоти, като майка ни.
По това време баба ни беше на долния етаж, ние бяхме на горния етаж. Това
се случва ежедневно в нашата къща. Ние познаваме този мъж отвън. Те с
татко работеха на една къща в Л.. Тогава аз и моите братя им свършихме
цялата работа. Само от там се познаваме. Той е идвал в къщи, само да ни
остави някакъв материал за боядисване. Не ни платиха, когато работихме. На
28.04.2023 г. братята ми се включиха в пиковия момент на скандала в къщи,
беше около 15.00 часа/16.00 часа, те се прибират с училищния автобус.
Никога не съм лежал в болница, освен в Здравето, когато ми махнаха
14
апендисита. Трябва да влезна в болница заради артрита ми. В последствие
влезнах в болница на 10.05. и на 16.05. излязох. Почувствах се много по-
добре, даже ми бяха преписали стероиди, за да могат да ме вдигнат от
леглото. Тогава бях изпаднал в нищото, нито можех да ходя, нито нищо. В
момента ги намалявам, защото не ме лекуват, а ми вредят. Мама работи през
последните 2-3 години. Тъкмо третата я беше започнала, обаче напусна.
Иначе през всичките тези години, тя е работила на едни ягоди, понеже в
нашето село има. Тези маратонки /поглежда към маратонките, с които е обут/
ми ги купиха за 15.09.2022 г., защото съм първа година в .................. По
принцип тате ни взима телефоните, защото според него държавата го
подслушвала и ако има такива скандали да не можем да извикаме полиция,
както и да не можем да му направим запис и да имаме доказателство, да го
запишем. Аз имам телефон, братята ми нямат телефони. Мама също няма
телефон. Моите братя нямаха нищо закупено. Моят брат Н. е носил мои стари
обувки, които му бяха големи. Н. ми е казвал, че му се подиграват в училище,
че ходи като клоун. Всички мои дрехи са подарък от приятелките на мама.
Тате ме е търсил след като се изнесохме, но аз съм му крайно обиден, за да
говоря с него. Не смятам, че той е баща.
Свидетелят напусна залата
МОЛИТЕЛКАТА НАПУСНА СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ НА
СТРАНАТА-МОЛИТЕЛ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Й. С. Д.– родена на ................. г., в гр. Пазарджик, българка, български
гражД.н, разведена, неосъждана, с висше образование, без родство със
страните. Работя като училищен психолог.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Д.: Познавам Н. и Д., защото децата им учат в училището в с.
....................... Познавам ги, като родители на децата. Аз не съм поддържала
връзка със семейството преди случая, за който в момента говорим. Не помня
датата, но беше края на април, неделя вечер. Тогава получих обаждане от
телефонниЯ номер на големия брат. Моята дъщеря дойде при мен в 22.00
15
часа да ми донесе телефона и каза: мамо, братът на Н. иска да говори с теб“.
Моята дъщеря се сприятели с Н.. Вдигнах телефона, но отсреща беше майката
и ми каза: госпожо, моля помогнете ми, само към вас мога да се обърна“.
Попитах дали е добре, тя каза, че в момента е добре, защото той е слязъл долу
да спи при майка му. Но ме помоли да й помогна, защо не могат повече така,
като се чуваше по телефона и гласа на Н., който ми каза: „госпожо моля ви“.
След което я попитах какво е станало и каква помощ иска, тя ме помоли да й
помогна да излезе от къщата и каза, че: “няма към кого да се обърна, понеже
си нямам никого“. Попитах я веднага ли иска помощ, тя каза не, защото
трябвало да събере багажа. Същата вечер не сме се чували повече, но на
следващия ден й звънях през няколко часа, за да я проверя дали е добре.
Последно каза, че е добре, понеже всички са долу, а те са горе с децата. Каза
ми, че я е страх тя да се обади в полицията, защото може мъжът й да се качи
и да я види. Д. няма телефон, защото телефона й го държи мъжът й, затова
използва телефона на сина си. Обадих се на Детска педагогическа стая, на
Закрила на детето, както и в Полицията, за да разбера аз какво мога да
направя. Те ми казаха, че аз мога да звънна на телефон 112, за да осигуря
полицейска кола, която да дойде да помогне на Д. да напусне жилището. Тя се
съгласи аз да се обадя, при което разбрах, че багажът трябва да се изнесе от
такси. Аз преди това не съм комуН.рала с Д., комуникацията беше между
моята дъщеря с Н.. Те се познаваха. След което поръчах такси и се обадих в
полицията. Аз не съм ходила до къщата в .................., защото извиках двете
по- малки деца да ме изчакат на центъра на селото, за да не присъстват на
грозната картинка. Те се качиха в моята кола, съответно на патрулката и
таксито обяснихме къде е къщата. Големият син каза, че ще отиде с майка си,
защото го е страх за нея. След това всички дойдоха при нас на центъра на
селото. Когато тя излезе от колата полицаят като я видя попита, дали е
сигурна, че няма нужда от медицинска помощ. Тя си прегърна момчетата и се
разплакаха всичките. Полицаят ни предупреди, че те са до районното, от там
нататък тя остава. И от тогава те живеят у нас. Тя беше много изплашена,
полицаят я прихвана, защото той се притесни, че тя не можеше да говори от
страх. Голямото момче ми разказа, че в петък са ходили на ревматолог, който
е посещавал и преди това и той им е задал въпросът, защо не са го
хоспитализирали по-рано, защото състоянието му е много тежко. След като са
си тръгнали от ревматолога, която е издала направление за хоспитализация са
16
се прибрали вкъщи и тогава са почнали скандалите, защото бащата е отказал
да пусне детето в болница. Аз имам проблем с произнасяне на обидни думи,
но ще се опитам да ги кажа. Децата имат проблем с използването на обидни
думи, чувала съм ги в училище, когато са идвали при мен. Тогава ми казаха,
че тате ги използва затова и те ги използват. В конкретния случай е казал: “ти
кукувице такава, ти добре ли си, каква болница, малоумна ли си/слабоумна ли
си“, едно от двете беше, но не си спомням. Освен това е казал: „какво ще
прави там, ще му мине, нали е мъж“. Тогава майката е започнала да спори с
него, че не може така, защото предният път са пробвали с лекарства и се е
наложително да влезне в болница. Обидите са продължили, но ми е трудно
да ги изрека на глас. Мога да ги напиша на лист.
На свидетелската беше предоставен лист, за да напише обидните думи.
Свидетелката предостави на съда листа, на който е написала псувните.
На листа е записано следното: „Да ти е еба путката тъпа, ти само с нея
можеш пари да изкарваш, кукувица, малоумна, майка ти да еба„
СВИД. Д.: Това ми го каза Д.. Д. каза, че от както е станало това в
петък, тях ги е било страх да слязат долу да ядат. Д., Н. и майката не бяха яли
от петък, докато не дойдоха у нас. Друго освен варени яйца и сладко, не бяха
яли. Яли са това, което е имало на горния етаж. Б. е бил викан долу да яде.
Чувала съм от Д., че той я е наричал курва и проститутка, а Н. и Б. потвърдиха
кимайки с глава. Тя когато дойде у нас беше много разстроена, плачеше и
когато се успокои седнахме да вечеряме. Д. и Н. са постоянно сравнявани, че
са малоумни и некадърни като майката, а Б. е по- кроткото дете и затова е
пощаден. Според мен ги е обиждал, защото са опитали да я защитят. Децата
когато дойдоха при мен бяха изключително уплашени, до ден днешен ги е
страх. Когато баща им звънне по телефона те се стряскат, те двамата не искат
да говорят с него, но Б. говори по телефона с баща си. Не им е прекъснат
контакта по никакъв начин. Но тогава Б. почти не говореше, Н. казваше по
някоя друга дума, като повечето думи идваха от Д., но той говореше
неадекватно за възрастта си. Просто личеше, че са много стресирани.
Разликата е огромна, откакто са при мен. Това е споделено от колегите в
училище, от психолога, който работи с тях, от социалния работник, както и от
съучениците им. Записахме ги да ходят на плуване и треньора вижда
напредък. Вече приличат на деца. Осем човека сме у нас, като в дядовата
17
ръкавица, редим се за душа по график. К. не употребява алкохол. На
Рождения ден на Д. извадих ракия да се почерпим, но тя отказа, каза ми, че
може да пие бира, но аз нямах бира, сипах и 20 мл. за да си кажем наздраве за
детето. Това е единствения път, в който съм я виждала да пие алкохол.
Причината да се съглася да помогна на жената е, че Н. споделяше с моята
дъщеря. Преди два или три месеца, Н. каза на Д., че татко му е полудял,
тогава звъннах на майката на телефона, който имах от училище, но ми се
затвори. През това време Н. пишеше на Д. да ми каже да не звъня на майка
му, че телефонът й е винаги у баща му. Притесних се, но не можех да звъня
повече и попитах дъщеря си дали всичко е наред, тя попита Н. и ми каза, че
всичко е наред. Помолих Д. да напише на Н.: „утре майката в училище“. На
другия ден майката дойде и ми каза, че всичко е наред, че той като пие така се
държи. Всичките колежки от училището знаеха, че нещо се случва. Миналата
година колежката ми по математика, която имаше къща в .................., беше
намерила Д. и майката в гробищата в селото. Те са казали, че преди две
вечери са били изгонени от къщата, като малките деца са били върнати в
къщата, за да не стоят на студа. Тогава жената ги беше прибрала в нейната
къща. Знам за случката с легена с урината от Б.. Той ми каза, че една вечер,
когато са прибирали бащата пиян и минавайки покрай въпросния леген, в
него е имало урина и той обиждайки Д. е тръгнал да й топи главата в урината,
но тя е бутнала легена и той се е спукал. Те са с външна тоалетна. Двете деца
не искат да говорят с бащата и да го виждат. Бащата идва два пъти в
училището, като при второто идване Н. го вида в присъствието на кварталния
полицай. Ние тогава отивахме да вземем Д. от болницата и казах на бащата,
че ще трябва да се купуват лекарства. Взехме Д. от болницата и купихме
лекарствата, защото той има много сериозен артрит. Бащата се обажда
многократно, когато децата са в класната стая, даже имаме оплакване от
класната, че бащата звъни по време на час. Н. и Д. отказват да говорят с него,
докато Б. говори с него, но с голямо нежелание. Откакто са при мен бащата не
ги е заплашвал. Доколкото знам се обажда, защото иска да ги види и да
отидат в къщата в .................., но те не искат да стъпват там.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ НА
ОТВЕТНАТА СТРАНА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
18
Й. В. Л. – родена на .............. г., в с......................., живее в с. ..................,
българка, български гражД.н, вдовица, неосъждана, със средно специално
образование, пенсионер. Н. ми е син. Желая да свидетелствам.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Л.: Това детенце, което носи моето име се разболя от тази
болест, неговия личен лекар Б. от Д. го лекува и накрая майката и таткото го
доведоха в Пазарджик при д-р К.. Жената го беше прегледала, беше му
пуснала изследвания. К. беше казала така: „най- хубаво според мен е детето
да го заведете в болница „Св. Георги“ в гр. Пловдив“. Синът ми много обича
децата си и попитал Д. дали е съгласен да отиде в болница. Първият път
детето е отказало. Жената му преписа инжекции, лекарства. Тогава нямахме
толкова пари и Н. поиска от неговата работодателка пари назаем. Жената му
даде парички, даже едните лекарства тя ги беше купила и ги донесе у нас,
защото те в момента нямат кола. На 28.04. Д. се е съгласил да постъпи в
болница, взели са направление от К., това ми предадоха, това ви казвам и са
тръгнали към автогарата. Тогава Н. попитал Д., кога ще го карат на
болницата, тя казала на трети, той попитал, защо на трети, понеже не е чул
лекарката да казва дата. Та казала, че ще го водят на трети, а той отвърнал, че
нямат пари в момента и да изчакат на мама пенсията. Тогава тя му казала, че
иска да намери пари и кола. От кой да взема пари, пак от Г.. Г. е неговата
бивша работодателка. Ная нея дължи 500.00 лева. Не може всеки път да
искаш и после няма как да ги върнеш. Това ми казаха, това ви предавам. А
след като се прибраха чух, че тя започна да вика по децата. Тя ги шамаросва
много често. Взе да вика на Н., че е длъжен да намери пари за трети. Тогава
му казах така: „Н., тя в момента е много ядосана, ела при мен, хем ще ми
напалиш печката долу, хем да си стоиш при мен“. Така и стана, той си стоеше
долу при мен. Н. ми е личен асистент. И така до деня, в който не разбрахме,
че тя ще си вземе багажа, че ще тръгне някъде с децата. Той стои долу в
стаята, аз излязох до тоалетна и виждам големият ми внук и Д. с големи чанти
с багаж. Не можах да разбера какво става. Попитах я: “ Доре, какво става ?“.
Нито тя ми отговори, нито внучето ми отговори. Малките внучета никъде не
ги видях. Седнах на пейката и видях зад таксито полицейска кола. Бяха две
високи момчета, които стояха зад колата, но нищо не ми казаха, само ме
19
огледаха и таксито тръгна. А аз не знам как да се прибера вътре, и какво да му
кажа. Не знам за инцидент между Д. и Н. на 29.04. Знам това което съм
видяла и това, което са ми казали. На 29.04. синът ми чистеше и беше сложил
да готви, понеже снахата не може да готви. Моята снахичка може да прави
макарони и леща. От 17 години е в моята къща и много я обичам. Та в този
ден синът ми викаше Н. да дойде да му помогне. Ние садим картоф и той
искаше да отидат да извадят картоф с детето. Той викаше от долния етаж Н.,
но никой не му се обади. Той се качи горе и ми вика: „ майко никой няма,
къде са?“. Помня, че Б. беше на тренировка и го нямаше у нас. Прибраха се в
12 часа, дали беше събота или неделя, не си спомням, бяха весели и
щастливи. Попитах Н. къде са били, а той ми отвърна, че са били у баба
Петкана. Семейството на сина ми се храни горе, те си качват храната горе,
понеже кухнята е на долния етаж. Д. слезе и готви леща. Помня, че и яйца им
свари и ги качи горе, аз слязох до избата да взема кебап. Всяка година колим
прасе, за да имаме храна. Б. остана да яде с нас кебап. Б. е все покрай баща
си. На 28.04. не имало скандал между тях, нито е бита, нито нищо. И днес да
го попитате ще я прибере. Употребявам алкохол само на празник, по една
чашка, понеже пия много лекарства. Имам сърдечна недостатъчност, имам
онкологично заболяване, имам схващане на шиповете. Пуша. Вино и бира не
пия, мога само ракия да пия на празник, 50/100 гр.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. Н. Л., роден на ............... г., в гр.Пазарджик, живее в с. ......................,
българин, български гражД.н, женен, неосъждан, без родство със страните, с
основно образование. Съкратен съм от работа.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Л.: Познавам Н. от 4 или 5 години, понеже сме работили четири
години заедно, като дърводелци. Като цяло не познавам жена му, но децата ги
познавам, чрез него. Когато сме работили заедно не сме употребявали
алкохол, защото там се работи с режещи машини и ще ни изгонят от работа.
Ходил съм у тях на гости, но с жена му не съм имал голям разговор. Общувал
съм с него и с децата. Водил е децата в Л., да боядисат едни дъски. Това го
направи поучително, за да видят как се изкарват пари и да решат дали да
учат, или да не учат. Преди това е работил тракторист, комбайнер. Мисля, че
20
не е оставал без работа. За инцидента на 28.04. разбрах от колегата, който ми
се обади и ми каза, че са си били вкъщи и жена му с децата са си тръгнали, а
той е дал показания пред полицаите. Аз не съм присъствал лично. Той ми
каза, че не я е удрял, нито я е бил, нито я е гонил. Ако е имало инцидент
между тях, аз не съм бил там и не мога да кажа. Той се чувства много
разочарован. Децата бяха много привързани към него. Той си ги водеше с
него, тате така, тате онака. Все казва, не мога да ям, не мога да спя. Мъка му е
за децата и видимо много е отслабнал. Иска да се вижда с децата, но няма как.
Знам, че са финансово затруднени, заплатите не са ни толкова големи. взимал
е пари назаем от мен и от началника, но винаги си ги е връщал. Старае се,
работи извън работно време. Мога да кажа, че за толкова години заедно не
съм го видял да пие на работа. Не съм го виждал никога пиян. Всяка есен
купува прасе и овца, за да има какво да ядат децата и затваря зимнина. Знам
от него, че жена му не работела и разчитат на неговата заплата, както и на
пенсията на майка му.
АДВ. П.: Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
АДВ. Г.: Хонорарът на колегата е много над минималния определен в
Наредбата, поради което ви моля да го редуцирате, тъй като доверителят ми
не би могъл да заплати тези разноски, предвид финансовото му състояние.
Представям списък с разноските по чл. 80 от ГПК.
АДВ. П.: Запозната съм, че предвидения адвокатски хонорар в
Наредбата е в размер на 600.00 лева. В случая доверителката ми освен лично,
участва и като законен представител на двете си малолетни деца, затова
считам, че адвокатския хонорар не е завишен.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА списъци на разноските на страните по делото по чл. 80 от
ГПК.
АДВ. П.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
АДВ. Г.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
21
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. П.: Уважаема госпожо Съдия, моля да уважите изцяло молбата на
доверителката ми и да постановите мерките за защита от домашно насилие,
както са посочени в същата, както спрямо доверителката ми, така и спрямо
малолетните деца. Извършеният акт на домашно насилие от страна на
ответника Н. спрямо молителката, безспорно се установи. На първо място по
приложената Декларация по чл. 9 от ЗЗДН, освен това извършеният акт на
домашно насилие се установи от изслушването на малолетните деца, от
разпита на свидетеля Й. Н., както и от разпита на свидетелката Д. в днешното
съдебно засеД.е. От показанията на всички тях безспорно се установи, че
28.04.2023 г., ответникът е отправил към доверителката ми обидните думи: „
кукувица, проститутка и курва“, като същите са посочени в молбата за
защита. Освен това е извършил акт на домашно насилие спрямо малолетните
деца, като ги е обидил с думите: „ слабоумни като майка си и идиоти“. Това
потвърди свидетеля Н. и свидетелката Д. в днешното съдебно засеД.е.
Недопустимо е такова поведение от страна на родител към дете и то в тази
възраст, когато децата се формират като личности и трябва да изграждат
самочувствие. Укоримо е използването на подобни обидни думи. Не бива
децата да приемат едно такова поведение за нещо нормално. Разбрахме от
изслушването на децата, че това е било ежедневие в тяхното семейство.
Установи се и упражнено физическо насилие спрямо децата. Това поведение
на ответника е подсъдимо по чл.2 от Закона, форми на домашно насилие и
представлява психическо и емоционално такова. От случая доверителката ми
и децата й са се почувствали застрашени, което ги е принудило да напуснат
жилището в което са живели в с. .................., и са се установили да живеят
при свидетелката Д.. Това, че доверителката ми се е почувствала уплашена се
потвърждава и от действията, които тя е предприела, а именно да потърси
полицейска закрила, след което е депозирала жалба в полицията. Това се
установя от приетите по делото преписки от ОД на МВР- Пазарджик.
Показанията на свидетелите Л. и Л. не считам, че допринесоха нещо за
изясняването на конкретния спор. Свидетелката Л. не е присъствала, самата
тя в днешното съдебно засеД.е каза: „ казвам ви каквото ми казаха“. Моля за
вашето решение, като и ви моля, че в случай, че уважите молбата да
присъдите на доверителката ми сторените съдебно- деловодни разноски.
22
АДВ. Г.: Уважаема госпожо Съдия, моля да отхвърлите молбата на Д.
К., по отношение на молбата й за защита от домашно насилие. Не мога
категорично да заявя, че тези обстоятелства се доказаха, предвид, че те бяха
потвърдени единствено и само от децата, които през последния месец и
половина контактуват единствено и само с майка си. Добре известно е, че
децата на тази възраст могат да бъдат лесно манипулирани. По делото не се
събраха никакви доказателства във въпросния ден да е упражнявано какво и
да е било физическо насилие. Чуха се обидни думи, вероятно е било така и
съм съгласна с колегата, че това поведение е укоримо. Не смятам, че подобни
обидни думи са основание за мярка за защита от домашно насилие. За този
месец и половина доверителят ми по никакъв начин не е притеснил
партньорката си, нито децата си, нито ги е заплашвал, нито се е опитвал да ги
прибира обратно вкъщи. Търсил ги единствено да разбере как са и какво се
случва с тях. Мисля, че е в интерес на децата да контактуват с бащата, защото
смятам, че това е необходимо за всяко едно дете. Да не говорим, че те са
изведени от къщата в която са живели 13 години, принудително от своята
майка и са заведени на едно друго място. В този смисъл смятам, че молбата е
неоснователна. Ще моля, ако я уважите по отношение на молителката Д. К.,
да я отхвърлите със сигурност по отношение на децата, тъй като от разпита и
от събраните по делото доказателства по никакъв начин не се установи, че
той притеснява децата. В този смисъл моля по отношение на децата молбата
да бъде отхвърлена, тъй като не считам, че има достатъчно данни за подобно
решение от ваша страна. Моля за вашия съдебен акт, като считам, че той
трябва да бъде в интерес на страните и на децата. Моля да присъдите на
доверителя ми сторените съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ обявява на страните, че ще се произнесе с решение по делото в
открито съдебно засеД.е, което насрочва на 13.06.2023 г. от 16.45 часа, за
която дата и час страните и техните пълномощници уведомени от днес.
Протоколът се изготви в съдебно засеД.е, което приключи в 18.10 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
23