Решение по дело №2238/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1235
Дата: 22 октомври 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20212120102238
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1235
гр. Бургас, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120102238 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД за
установяване със сила на пресъдено нещо, че И. П. Д. дължи на ищцовото
дружество сумата от 156.32 лв. – стойност на далекосъобщителни услуги,
предоставени му по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги
от 20.10.2017 год. и от 15.04.2018 год., сключени между ответника и “*****”
ЕАД, ведно с мораторна лихва в размер на 35.43 лв., начислена върху горната
главница за периода от 08.09.2018 год. до 30.11.2020 год., които вземания са
прехвърлени в полза на «ЮБЦ» ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 год. и
за които по ч.гр.д. № ******/2020 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Така предявените искове следват реда по чл.124, ал.1 вр. с
чл.422 от ГПК, а материалноправното им основание е в чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява
в съдебно заседание. Процесуалният представител на същото, с нарочна
молба поддържа иска.
Особеният представител на ответника оспорва исковата
претенция по съображения, изложени в отговора по чл.131 от ГПК.
Бургаският районен съд, след анализ на събраните по делото
доказателства, намира за установени следните факти, относими към
правилното решаване на спора:
На 20.10.2017 год., между „*****“ АД - доставчик и Д. -
абонат, е сключен договор за предоставяне на мобилна услуга за номер
******, по тарифен план “Smart M” и месечен абонамент в размер на 15.99 лв.
1
Между същите страни, в същите им качества, на 15.04.2018 год. е сключен и
втори договор - за предоставяне на мобилна услуга за номер ********и
месечен абонамент от 15.99 лв.
На 16.10.2018 год. между „*******“ АД - цедент и ****** -
цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания, посочени в
приложение № 1, неналично по делото.
С договор за цесия от 01.10.2019 год., ****** е прехвърлило
на „ЮБЦ“ ЕООД вземания, придобити от трети лица, в т.ч. от ****** по
силата на договора за цесия от 16.10.2018 год. и описани в приложение № 1,
също неналично по делото.
Представен е и документ, носещ дата 10.03.2021 год. и
изходящ от Ю* Б* Ц*, в качеството му на управител на цедента ******
(който още от 2009 год. не е управител на това дружество, заличено през 2019
год., а впрочем е настоящ управител на цесионера - ищец „ЮБЦ“ ЕООД),
озаглавен „Извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от
01.10.2019 год.“, съдържащ и елементи на потвърждение за станалата цесия, в
който са вписани имената на ответника и вземане към него, произтичащо от
„договори за мобилни услуги“, в размер на исковата сума за главница - 156.32
лв.
Подобен документ, без дата, със сканиран върху него подпис
на неизвестен автор „За и от името на ***:“ и съдържащ елементи на
потвърждение за цесията от ****** към ****** по отношение на горното
вземане, също е приет по делото.
Налични са и 4 бр. неподписани месечни сметки, издадени
от ****** - доставчик и И.Д. - получател.
Въз основа на така установените факти, настоящият състав счита
исковете за неоснователни, поради тяхната недоказаност.
Очевидно е, че „****“ АД и Д. са били в облигационно
правоотношение по повод предоставяне на мобилени услуги.
Но при изначално възложената й доказателствена тежест,
ищцовата страна не проведе пълно и главно доказване на твърдението си, че
мобилният оператор е бил изправна страна, което е обуславящо за
дължимостта на исковите суми за месечни абонаменти и/или стойност на
предоставени услуги. В този смисъл липсват доказателства, годни да
установят предоставянето на услугите, респ. осигуряването на достъп до
мрежата за срока на договора. Изходящите от доставчика-праводател на
ищцовата страна месечни сметки за потребление, са неподписани от
ответника, поради което не разполагат с материална доказателствена сила,
относно доставката на посочената в тях услуга.
Впрочем, дори да се приеме обратното, недоказано е и
твърдението, че тъкмо вземането на „********“ АД от ответника, почиващо
на твърдяното основание и произтичащо от договора за далекосъобщителни
услуги, е било предмет на договора за цесия, сключен между ****** и ******
на 16.10.2018 год., съотв. на договора за цесия от 01.10.2019 год., сключен
между ****** и „ЮБЦ“ ЕООД.
Както се каза, с договорите за цесия са прехвърляни
множество вземания, които е следвало да са описани в приложения. Такива
приложения, съдържащи всички вземания, в т.ч. и процесното, както и
волеизявленията на съдоговорителите за тяхната индивидуализация и
прехвърляне, не фигурират сред доказателствата по делото. Липсата на
2
приложенията не може да се преодолее и с „извлеченията“, изходящи от
управителя на ищцовото „ЮБЦ“ ЕООД и от неизвестно лице, действащо за
******.
Предвид изложеното дотук, предявения главен, а оттам - и
акцесорния искове, подлежат на отхвърляне, поради което на основание
чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на
управление: гр. С****, представлявано от Ю*Ц* предявени против И.П.Д. от
гр. Б*, *******, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено
нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 156.32 лв. –
стойност на далекосъобщителни услуги, предоставени му по договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 20.10.2017 год. и от 15.04.2018
год., сключени между ответника и “********” ЕАД, ведно с мораторна лихва
в размер на 35.43 лв., начислена върху горната главница за периода от
08.09.2018 год. до 30.11.2020 год., които вземания са прехвърлени в полза на
«ЮБЦ» ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 год. и за които по ч.гр.д. №
8348/2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3