Решение по дело №1786/2012 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 472
Дата: 21 май 2013 г.
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20123100901786
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 юли 2012 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер …………..…/………май, Година 2013, град  В.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                               ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и трети април                                     Година 2013

в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

Секретар В.П.

като разгледа докладваното от съдия Д. Томова

търговско дело номер 1786 по описа за 2012 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба, заведена с вх. №21398 от 03.07.2012г. по описа на ВОС, поправена по реда на чл.129, ал.5, във вр. с ал.2 от ГПК, с молба вх. №23507/23.07.2012г. на СД „АКВА ФОНТАНА – Калчев, Дончева”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя Н. К. К..

Със същата срещу АКВА ФОНТАНА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя Ч. А. Д., са предявени искове с правно основание чл.232, ал.2, чл.236 от ЗЗД, съответно чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.233, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 25 500 лева, предявен като частичен иск, представляваща част от дължимата, но неплатена наемна цена за периода от 01.06.2010г. до 31.12.2011г., цялата в общ размер 45 600 лева (с ДДС) по сключен между страните договор за наем от 01.05.2010г. на движима вещ - АВТОСОНДА 1БА15В, ведно с  цялото й оборудване, състоящо се от: Сондажна апаратура комплект „МАЗ” 500-1БА-15, ремарке за превоз на лост, ремарке с винтов компресор и двигател „МАЗ”, фургон на колела, лост сондажен 2 7/8, стабилизатори ф 294 /нестандартни/, стабилизатори ф 244 /нестандартни/, тежки щанги 158 мм, тежки щанги 308 мм и стабилизатор 15" - 1 бр., лост сондажен 3 ½, хамути разни, елеватори 2 7/8, елеватори 3 ½, помпа потопяема до Н 90 - за 1041,20 лв., кабел трижичен 3 х 6, стелаж, ключове верижни, ключове машинни от 2 7/8 до 10", секторни ключове, преходници разни, кофички разни, гаечни ключове разни, длета ф 295, длета ф 244, длето ф 395 /старо/, длето ф 490 /старо/, длето ф 190 /старо/, колена 16" 424 м.м., ъглошлайф, ризи, бутала, клапани и пръти за помпа НВ 50, лостове - кабели, вретено за промивна глава на склад в тях, количка желязна, устройство за бъркане на глинест разтвор /глиномешалка/, индикатор за теглото на куката, чук 8 кбр., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (3.07.2012г.) до окончателното й плащане; за заплащане на сумата 1 000 лева, предявен като частичен иск, представляваща част от дължимото, но неплатено обезщетение за ползване на вещта за периода след прекратяване на договора за наем – от 01.01.2012г. до 31.03.2012г., цялото в общ размер 9 600 лева (с ДДС), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (3.07.2012г.) до окончателното й плащане; както и за осъждане на ответника да върне на ищеца АВТОСОНДА 1БА15В, ведно с  цялото й оборудване, състоящо се от: Сондажна апаратура комплект „МАЗ” 500-1БА-15, ремарке за превоз на лост, ремарке с винтов компресор и двигател „МАЗ”, фургон на колела, лост сондажен 2 7/8, стабилизатори ф 294 /нестандартни/, стабилизатори ф 244 /нестандартни/, тежки щанги 158 мм, тежки щанги 308 мм и стабилизатор 15" - 1 бр., лост сондажен 3 ½, хамути разни, елеватори 2 7/8, елеватори 3 ½, помпа потопяема до Н 90 - за 1041,20 лв., кабел трижичен 3 х 6, стелаж, ключове верижни, ключове машинни от 2 7/8 до 10", секторни ключове, преходници разни, кофички разни, гаечни ключове разни, длета ф 295, длета ф 244, длето ф 395 /старо/, длето ф 490 /старо/, длето ф 190 /старо/, колена 16" 424 м.м., ъглошлайф, ризи, бутала, клапани и пръти за помпа НВ 50, лостове - кабели, вретено за промивна глава на склад в тях, количка желязна, устройство за бъркане на глинест разтвор /глиномешалка/, индикатор за теглото на куката, чук 8 кбр., поради прекратяване на наемния договор

 

Ищецът претендира и осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.

 

Твърденията и възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото, направен в открито съдебно заседание на 10.01.2013г.

 

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:

Предмет на делото са неудовлетворени парични притезания на ищеца СД „АКВА ФОНТАНА – Калчев, Дончева” спрямо ответното дружество АКВА ФОНТАНА” ЕООД, гр. В., произтичащи от сключен между страните договор за наем от 01.05.2010г. на АВТОСОНДА 1БА15В, ведно с оборудване към нея, прекратен впоследствие поради изтичане на срока, за който е сключен.

В предмета на делото е включена и претенцията на ищеца за връщане на отдадената под наем вещ, ведно с всички движими вещи, съставляващи оборудване към нея.

 

Ищецът основава иска си на твърдението, че на 01.05.2010г. съдружникът С. И. Д., като представляваща ищцовото дружество, без знанието на другия съдружник и представляващ Н. К. К., е отдала под наем на ответното дружество собствената на ищеца АВТОСОНДА 1БА15В, ведно с  цялото й оборудване, подробно описано в исковата молба. С договора било уговорено заплащане на месечна наемна цена от наемателя в размер на 2 000 лева (без ДДС), дължима ежемесечно и изискуема от 25-то до 30-то число на текущия месец. Договорено било също така, че действието на договора е до 31.12.2010г., а в случай, че наемателят продължи да ползва вещта след този срок, то договорът се счита продължен за още 12 месеца. Ищецът твърди, че наемателят е заплатил дължимата наемна цена единствено за месец май на 2010г., като след този срок до датата на изтичане на срока на действие на договора - 31.12.2011г., не е заплатил дължимия месечен наем, целият в размер на 45 600 лева (с ДДС). Наред с това, въпреки изтичането на срока на действие на договора (31.12.2011г.), ответникът не е върнал наетата вещ и оборудването към нея на ищеца, продължил е нейното ползване, поради което дължи и обезщетение за това. Въпреки многократните разговори и покани към ответника, същият отказвал да върне вещта и да заплати на ищеца дължимите наемни цени и обезщетение за ползване след прекратяването на договора поради изтичане на неговия срок.

 

Като не отрича факта, че на 01.05.2010г. между двете дружества е бил сключен договор за наем на Автосонда 1БА15В, при договорена месечна наемна цена 2 000 лева (без ДДС), ответникът оспорва предявените искове като твърди, че по изричното настояване на съдружника Д.а, продиктувано от изразеното несъгласието на съдружника К. с наемния договор, последният е бил прекратен на 01.06.2010г. Твърди, че за времето на действие на наемния договор е заплатил на ищцовото дружество дължимата наемна цена, с което е погасил изцяло задълженията си по този договор, поради което претенциите за плащане на наемна цена и обезщетение за ползване след тази дата (01.06.2010г.) е изцяло неоснователна.

Наред с това ответникът оспорва твърдения от ищеца факт, че ведно с автосондата под наем са били отдадени и описаните в исковата молба като оборудване към същата движими вещи, като противопоставя твърдения, че част от изброеното „оборудване" и описаното в първичните счетоводни документи (фактури), не е оборудване по смисъла на счетоводните стандарти, а материали, които се влагат в процеса на сондиране и се начисляват като текущи разходи при отчитане приходите от всяка предоставена от предприятието услуга. Оспорва и факта, че част от изброеното „оборудване” е било налично като имущество в ищцовото дружество, като противопоставя твърдение, че към исковата молба не е приложен инвентаризационен опис на наличните активи, към датата на сключване на наемния договор, както и извлечение от счетоводните сметки, отразяващи по видове и номенклатура наличните дълготрайни материални активи за този период.

С оглед на това и като твърди, че при прекратяване на 01.06.2010г. на договора за наем Автосонда 1БА15В е била върната на ищцовото дружество в състоянието, в което е била наета, а изброеното „оборудване” не е било предавано за ползване по силата на наемния договор, ответникът оспорва изцяло като неоснователна претенцията на ищеца за връщане на сочените в исковата молба движими вещи.

 

При тези насрещни твърдения и възражения на страните, за да се произнесе по същество на предявените искове, съдът съобрази следното:

 

Задължение на наемодателя е да предаде вещта в състояние, което позволява нейното ползване според нуждите, за които се наема. Разгледаните в разпоредбата на чл.230 от ЗЗД хипотези, свързани с отношенията, произтичащи от изпълнението на това задължение, възлагат на наемателя полагането на необходимите грижи по осъществяване на интересите му, за което се сключва и съответния договор за наем. Така наемателят следва да прегледа наетата вещ, да прецени нейното състояние и да се увери дали вещта ще може да се ползва с оглед целта, за която се наема. По аргумент от разпоредбата на ал.1, във връзка с ал.2 и ал.3 от посочения законов текст, моментът, в който наемателя следва да релевира всички свои възражения относно състоянието на наеманата вещ и нейната способност да задоволи нуждите, с оглед на които се наема вещта, е свързан с подписване на договора и предаване на вещта.

 

Ценени съответно с предмета на въпросното наемно правоотношение (договор за наем) представените по делото твърдения, доводи и доказателства налагат извода, че наемодателят е изпълнил своето задължение по чл.230 от ЗЗД. Не се установяват обстоятелства, свързани с упражняване на правата на наемателя да възрази по състоянието на вещта и да изиска привеждането й в положение, позволяващо нейната експлоатация според нуждите, за които се сключва договора за наем. Експертният извод на вещото лице по изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза, че с оглед на функционалната си пригодност вещта задължително следва да бъде окомплектовано с подробно посочените от наемодателя части, подкрепено и от безспорния факт, че наетата вещ е била използвана от наемателя (обясненията на управителя Ч. Д., св. А. Д.), свидетелстват по един несъмнен и категоричен начин, че наемодателят не е бил в неизправност по отношение на задължението си по чл.230, ал.1 от ЗЗД.

 

По дефиниция наемното ползване е с временен характер, в съответствие с което с нормата на чл.233 от ЗЗД законодателят въвежда задължение на наемателя да върне на наемодателя наетата вещ. Това задължение се ползва с изискуемост от момента на прекратяване на наемния договор. Наред с това, с оглед на възмездността на наемното правоотношение – чл.228 от ЗЗД, с разпоредбите на чл.236 от ЗЗД законодателят въвежда допълнителни гаранции, обезпечаващи изпълнението на задължението за връщане на наетата вещ след прекратяване на договора. Разгледаните хипотези според критерия на противопоставяне от наемодателя на продължаваното от наемателя ползване на вещта въпреки прекратяване на договора отново въвеждат възмездността за това продължило ползване.

В разглеждания случай безспорно са установени отношения по прекратен договор без предаване на наетата вещ на наемодателя и съответно противопоставяне на наемодателя срещу продължаващото държане на наетата вещ от наемателя. Тези фактически констатации следват от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства относно местонахождението, където наемателя е оставил на съхранение вещта след датата на твърдяното прекратяване на наемния договор (обясненията на управителя Ч. Д., показанията на св. А. Д., св. С. Ф., протокол за опис от 17.12.2012г. на ТД на НАП, В.). Липсват доказателства, които да указват, че вещта е оставена на съхранение от името на наемодателя и на негово разпореждане. Обстоятелството, че върху процесната вещ е извършен опис и е предадена за съхранение на трето лице–пазач, от страна на органите на данъчната администрация във връзка с предприети действия за принудително изпълнение за данъчни задължения на наемодателя, указва с пълна степен на достоверност на началния момент, при който наемателя след прекратяване на наемния договор не осъществява държание върху наетата вещ.

 

При тези основни положения и като се съобрази обстоятелството, че не са налице факти и обстоятелства, удостоверяващи изпълнението на задължението за връщане на наетата вещ и след прекратяване на договора, следва наемателя да бъде задължен с плащането на договорената наемна цена за периода на действие на договора, съответно и на основание чл.236 от ЗЗД, за периода от прекратяване на договора за наем до датата на възлагането на вещта за отговорно пазене от данъчната администрация. С цел прецизност на изложението, следва да се отбележи, че наемателят не е противопоставил насрещни свои правопогасяващи права, свързани със сметките по поддържането на наетата вещ, съгласно чл.231 от ЗЗД, които да водят до корекция в стойността на претендирания наем.

 

Ето защо съдът намира, че предявените от ищеца главни искове за плащане на наемна цена, предявени като частични, са доказани и основателни, поради което ги уважава.

 

С оглед на това и при безспорно установена забава на ответника – длъжник като основателни се ценят и предявените акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им плащане.

 

Що се касае до искането за ревандикация на наетата вещ следва да се отбележи, че наемателят не притежава пасивна легитимация по това право на наемодателя, доколкото е несъмнено положението, че фактическата власт върху наетата вещ, считано от датата на нейното задължаване за отговорно пазене по разпореждане на данъчната администрация за обезпечаване на изпълнението на данъчните задължения на наемателя, е предадена на назначеното за целта трето лице. Т.е. наетата вещ се държи и съхранява на годно правно основание от трето лице и поради това, ревандикационното искане следва да бъде отречено.

Ето защо предявеният иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД се цени като неоснователен, поради което се отхвърля.

 

С оглед този изход на заявения за съдебно разрешаване спор между страните и като съобразява нормата на чл.78, ал.1 от ГПК, съдът приема претенцията на ищеца да му се репарират от ответника сторените разноски за производството по делото за частично основателна. Видно от представения списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.244) и доказателствата за тяхната направа, същите са в общ размер на 3 611,80 лева. Ищецът не е посочил каква част от разноските са сторени за всеки един от предявените искове, поради което същите се вземат общо предвид при определяне на дължимата му за възстановяване сума по съразмерност с уважената част на исковете.

В общия размер на сторените от ищеца разноски не следва да се включва сумата 40 лева – внесен депозит за покриване на разноски на призовавани свидетели, тъй като тази сума не е използвана (свидетелите не са поискали заплащане на разноски, съответно такива не са плащани от внесената за целта сума). Посочената сума от 40 лева подлежи на връщане на ищеца, за което следва да формулира нарочно искане с посочване и на конкретна банкова сметка, *** едногодишен срок, считано от датата на получаване на препис от решението.

С оглед на това, при общ размер на доказани разноски в размер на 3 571,80 лева, съответно при общ размер на уважените искове 26 500 лева (от предявени с обща цена 51 295 лева) ответното дружество следва да му възстанови сума в размер на 1 845,26 лева.

 

Претенцията на ответното дружество е за репариране на разноски в размер на 500 лева – платен адвокатски хонорар (вж. списък по чл.80 ГПК – л.245). По съразмерност с отхвърлената част на исковете (с цена 24 795 лева) ищецът следва да му възстанови сума в размер на 241,70 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Въз основа на изложените съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА „АКВА ФОНТАНА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя Ч. А. Д., да заплати на СД „АКВА ФОНТАНА – Калчев, Дончева”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя Н. К. К., сумата 25 500 лева (двадесет и пет хиляди и петстотин лева), представляваща част от дължимата, но неплатена наемна цена за периода от 01.06.2010г. до 31.12.2011г., цялата в общ размер 45 600 лева (с ДДС) по сключен между страните договор за наем от 01.05.2010г. на движима вещ - АВТОСОНДА 1БА15В, ведно с  цялото й оборудване, състоящо се от: Сондажна апаратура комплект „МАЗ” 500-1БА-15, ремарке за превоз на лост, ремарке с винтов компресор и двигател „МАЗ”, фургон на колела, лост сондажен 2 7/8, стабилизатори ф 294 /нестандартни/, стабилизатори ф 244 /нестандартни/, тежки щанги 158 мм, тежки щанги 308 мм и стабилизатор 15" - 1 бр., лост сондажен 3 ½, хамути разни, елеватори 2 7/8, елеватори 3 ½, помпа потопяема до Н 90 - за 1041,20 лв., кабел трижичен 3 х 6, стелаж, ключове верижни, ключове машинни от 2 7/8 до 10", секторни ключове, преходници разни, кофички разни, гаечни ключове разни, длета ф 295, длета ф 244, длето ф 395 /старо/, длето ф 490 /старо/, длето ф 190 /старо/, колена 16" 424 м.м., ъглошлайф, ризи, бутала, клапани и пръти за помпа НВ 50, лостове - кабели, вретено за промивна глава на склад в тях, количка желязна, устройство за бъркане на глинест разтвор /глиномешалка/, индикатор за теглото на куката, чук 8 кбр., на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.07.2012г., до окончателното й плащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; както и сумата 1 000 лева (хиляда лева), представляваща част от дължимото, но неплатено обезщетение за ползване на вещта за периода след прекратяване на договора за наем – от 01.01.2012г. до 31.03.2012г., цялото в общ размер 9 600 лева (с ДДС), на основание чл.236 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.07.2012г., до окончателното й плащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; както и сумата 1 845,26 лева (хиляда осемстотин четиридесет и пет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща дължими за възстановяване сторени разноски за производството, съразмерно на уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от СД „АКВА ФОНТАНА – Калчев, Дончева”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя Н. К. К., срещу АКВА ФОНТАНА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя Ч. А. Д., иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да върне на ищеца АВТОСОНДА 1БА15В, ведно с  цялото й оборудване, състоящо се от: Сондажна апаратура комплект „МАЗ” 500-1БА-15, ремарке за превоз на лост, ремарке с винтов компресор и двигател „МАЗ”, фургон на колела, лост сондажен 2 7/8, стабилизатори ф 294 /нестандартни/, стабилизатори ф 244 /нестандартни/, тежки щанги 158 мм, тежки щанги 308 мм и стабилизатор 15" - 1 бр., лост сондажен 3 ½, хамути разни, елеватори 2 7/8, елеватори 3 ½, помпа потопяема до Н 90 - за 1041,20 лв., кабел трижичен 3 х 6, стелаж, ключове верижни, ключове машинни от 2 7/8 до 10", секторни ключове, преходници разни, кофички разни, гаечни ключове разни, длета ф 295, длета ф 244, длето ф 395 /старо/, длето ф 490 /старо/, длето ф 190 /старо/, колена 16" 424 м.м., ъглошлайф, ризи, бутала, клапани и пръти за помпа НВ 50, лостове - кабели, вретено за промивна глава на склад в тях, количка желязна, устройство за бъркане на глинест разтвор /глиномешалка/, индикатор за теглото на куката, чук 8 кбр., поради прекратяване на наемния договор.

 

ОСЪЖДА СД „АКВА ФОНТАНА – Калчев, Дончева”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя Н. К. К., да заплати на „АКВА ФОНТАНА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя Ч. А. Д., сумата 241,70 лева (двеста четиридесет и един лева и седемдесет стотинки), представляваща дължими за възстановяване сторени разноски за производството, съразмерно на отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

                                                                     

 

Председател: