Решение по КНАХД №185/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „БОН ФЕР“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул. „Добри Немиров“ № 11, против Решение № 14/ 14.05.2025 г., постановено по АНД № 55/ 2025 г. по описа на Кубратския районен съд, с което е потвърдено обжалваното Наказателно постановление (НП) № 17 – 2500019/ 28.02.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Разград, , с което на основание чл.415, ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. поради неизпълнено задължително предписание на контролен орган.

В жалбата и по същество се сочи, че решението е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Развиват се доводи и за маловажност на случая. Претендира и заплащане на деловодни разноски по производството за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд. Претендира и заплащане на разноски по производството.

Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които обсъди с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от лице, което има право на жалба против решение, което подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни изводи:

В хода на съдебното производство са събрани необходимите доказателства, които установяват относимите към спора факти и обстоятелства. Същите са правилно ценени от районния съд и възприетите от него фактически изводи са напълно обосновани. Те сочат, че в периода от 10.09.2024 г. до 08.10.2024 г. служители на ДИТ- Разград са извършили проверка на пункт за изкупуване на черни и цветни метали, находящ се в гр. Кубрат, стопанисван от „БОН ФЕР“ ЕООД, гр.Русе. При нея е установено, че работодателят не е осигурил на работниците на обекта необходимите количества вода за производствени, питейно-битови и противопожарни нужди съгласно изискването на чл. 221, ал. 1 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба № 7). Във връзка с това на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е издадено задължително предписание на жалбоподателя, обективирано в т. 2 от Протокол за извършена проверка № ПР 2434468/ 08.10.2024 г., като му е предоставен срок за изпълнение до 26.10.2024 г. Същото е надлежно връчено на управителя на дружеството, не е оспорено по предвидения за това ред, поради което е влязло в законна сила и породило своето действие.

В последствие, през месец януари 2025 г. е извършена нова проверка, при която е установено, че даденото задължително предписание не е изпълнено в тази част. В обекта е имало само поставена пластмасова бутилка от 5 л. за питейни нужди и пластмасов бидон, пригоден за умивалник. Тези факти и обстоятелства са описани в съставения Протокол за извършена проверка № ПР 2500168/ 28.01.2025 г.. Въз основа на тях проверяващите са приели, че е налице противоправно бездействие, с което е извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и срещу „БОН ФЕР“ ЕООД е съставен АУАН №17-2500019/ 03.02.2025 г. Отразените в него констатации са изцяло възприети от наказващия орган и с процесното НП на дружеството - работодател е наложил имуществена санкция в размер на 1 500лв. Същото е потвърдено от Кубратския районен съд като законосъобразно. Изложените от него мотиви се споделят напълно и от настоящата инстанция

Оспорените актове са постановени от оправомощени органи, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание и в съответствие с процесуалните правила и норми. В тях се съдържа фактическо описание на нарушението, което е ясно и конкретно, както и доказателствата, които го потвърждават. От съдържанието му наказаното лице е могло да разбере какво административно нарушение му е вменено и да ангажира своята защита в пълен обем. Правилно са посочени и приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Определената санкция е в минималния размер, предвиден от законодателя и съответна на тежестта на извършеното деяние. С оглед забраната на чл. 27, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл. 83, ал. 2 от ЗАНН липсва правна възможност тя да бъде намалена. Ето защо съдът намира, че законосъобразно и обосновано е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Неотносими към настоящия спор са оплакванията, че както процесното задължително предписание, така и разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от Наредба № 7 са недостатъчно ясни, точни и конкретни, поради което не може да се приеме, че осигуреното количество вода е недостатъчно за целите на производствения процес и санитарно-битовите нужди на работниците.

По своя характер предписанията на контролните органи съставляват принудителни административни мерки и подлежат на самостоятелен съдебен контрол по реда на АПК, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 405 от КТ. Само в това производство би могло да се разгледат развитите от касатора оплаквания за незаконосъобразност на процесното задължително предписание. Задълженото лице не е оспорило издаденото предписание по предвидения за това ред, а в настоящето производство не може да се извършва косвен съдебен контрол върху него.

Наред с това, ако за жалбоподателя е било неясно какво конкретно поведение му е разпоредено и как да го изпълни, то той е следвало по реда и при условията на чл. 62, ал. 3 АПК да изиска от административния орган писмено да изясни своята воля и да тълкува издадения от него акт. Той не се е възползвал от тази възможност и е недопустимо едва в настоящето производство да се навеждат доводи в тази насока.

За съставомерността на нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ е необходимо единствено и само да се установи, че наказаното лице не е изпълнило изцяло и в срок задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Този факт е установен по категоричен и безспорен начин в настоящето производство.

В разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от Наредба № 7 законодателят не е въвел количествени показатели и норми. Преценката за това какво количество вода е необходимо за да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд е предоставена на работодателя с оглед спецификата на работния процес, използваното оборудване, съпътстващите замърсявания и пр. В случая се касае до пункт за изкупуване на вторични суровини- черни и цветни метали и спецификата на работа е свързана със съпътстващи замърсявания, поради което за да се гарантират необходимите здравословни и безопасни условия на труд работодателят е следвало да осигури на работещите там лица непрекъснат достъп до течаща вода в неограничени количества.

В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от Наредба № 7 се намира в глава VІІІ, наименувана „Водоснабдителни и канализационни системи“, а в чл. 222, ал. 1 от Наредба № 7 изрично е регламентирано задължението в предприятията да се изградят необходимите канализационни системи и съоръжения. Безспорно провереният обект съставлява предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ във вр. § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 7 и следователно в него е следвало да се изградят водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения.

Неоснователно е и твърдението на касатора, че нарушението съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 1 КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 3/ 10.05.2011 г. на ВАС, постановено по т. д. № 7/ 2010 г., което е задължително за съдебните органи съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Според цитираната норма на чл. 415, ал. 1 КТ за да се приеме, че нарушението на трудовото законодателство е маловажно, следва то да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители. По делото няма доказателства вмененото административно нарушение да е отстранено след установяването му, поради което не са налице материалните предпоставки за приложението на този привилегирован състав.

В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение, които напълно се споделят и от настоящата инстанция. Същото е валидно, обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63д ЗАНН в полза на ответника следва да се присъди дължимо юрисконсултско възнаграждение. Същото е своевременно предявено и доказано в размер на 130 лева, определен на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така Разградският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14/ 14.05.2025 г., постановено по АНД № 55/ 2025 г. по описа на Районен съд – Кубрат.

ОСЪЖДА „БОН ФЕР“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул. „Добри Немиров“ № 11 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград сумата от 130 (сто и тридесет) лева - дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.