Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
***, 26.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***Т
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия ,четвърти състав, в публично заседание на двадесет и трети
юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА
при
секретаря МАРИЯ КАРАЛАШЕВА , като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2144 по описа за 2020 г.,и за да се произнесе, съобрази:
Иск
по чл.349, ал.6 от ГПК :
Подадена
е молба от М.К.М., ЕГН – ********** ***, ***, ЕГН **********, с адрес за
призоваване гр. ***, бул. ***адв.П.К., чрез адв. К., против: Й.Д.Д. с
постоянен адрес ***, ЕГН **********, по която се изтъква, че с влязло в сила на
24.12.2008г. Решение № 639/14.11.2008г., постановено по гр. д. № ***на *** на
основание чл.288, ал.2 от ГПК е поставен в дял на бившата му съпруга Й.Д.Д., следния
недвижим имот, а именно
:
САМОСТОЯТЕЛЕН
ЖИЛИЩЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ЖИЛИЩЕ, ***, находящ се в
гр.***, с адрес гр. гр.***, ж.к. ***, с идентификатор ***3, по кадастрална
карта и кадастралните регистри на гр.***, одобрени със Заповед №
РД-18-10/17.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелният
обект се намира на етаж първи в сграда с идентификатор ***, с предназначение -
жилищна сграда - многофамилна разположена в поземлен
имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект -жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 47.55 кв.м., с прилежащи части:
избено помещение № 3, с полезна площ 6.03, и 4.02% идеални части от общите
части на сградата, при следните съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж № ***2, ***4, под обекта-няма, над обекта - ***7. Видно от същото
решение ответника Й.Д.Д. е осъдена да му заплати
сумата от 9550.00 лева, явяваща се парично уравнение, вместо реален дял, ведно
със законната лихва в шестмесечен срок от влизане в сила на
решението за възлагане. Твърди, че Сумата от 9550.00 лева не му е изплатена и до
настоящия момент. След постановяване на решението за възлагане на имота с Й.Д.Д.
се събрали и живели известно време заедно за спокойствието на децата, след
което се разделили. Посочва, че съгласно чл.349, ал.6 от ГПК - съделителят в чийто дял е поставен имота става негов
собственик, след като изплати в шестмесечен срок от влизане в сила на решението
за възлагане определеното парично уравнение, заедно със законната лихва. Ако
уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва
по право и имотът се изнася на публична продан. Изтъква, че нормите уреждащи
института на това обезсилване по своя характер са материално правни.Основанието
за обезсилване на възлагателното решение по право и
за възстановяване на делбения процес е неплащането на
определеното със същото решение парично задължение за уравнение на дяловете,
заедно с лихвите. От неизпълнението произтичат предвидените в закона последици
- обезсилване на възлагателното решение и отпадане с
обратна сила на основанието за възникване на самото парично задължение. Обезсилването
по право го заличава с обратна сила и предпоставя необходимостта от завършваща
фаза на делебния процес и осъществяване на крайната
цел - ликвидиране на спорната съсобственост чрез постановяване на ново решение
по извършване на делбата чрез изнасянето на процесния
недвижим имот на публична продан, тъй като не е правил искане за възлагане. Ето
защо за него се поражда правния интерес да сезира съда с настоящата молба със петитум: да се
обезсили по право Р №639/14.112008г. на РС – *** и да се изнесе на публична продан процесния имот .
В срока по чл.131 от ГПК , е постъпил отговор от ответника, която изтъква , че
сумата е следвало да плати от 24.12.2008г. до 24.06.2009г. и не я е изплатила
по причини,че били се събрали със съпруга си отново да живеят
заедно и се разделили юни 2020г. и той й
казал, че няма претенции за тази сума. Счита иска за погасен по давност и моли
да се отхвърли и се присъдят разноските по делото.
В
съдебно заседание, ищцата, редовно призована, се явява лично и поддържа
възраженията си по писмения отговор като сочи конкретни житейски събития от
съвместния им живот като твърди,че е полагала грижи за родителите на ищеца като
за да гледа баща му напуснала работа, а пътувала на Плевен за да гледа и майка
му в болница. Твърди,че е направила е ремонти в апартамента, че докато се е
водило делото е живяла в апартамента и никога не го е напускала.
Ответникът,
редовно призован, не се явява лично, а чрез адв. К. поддържа иска като счита, че са неотносими възраженията, никога не се е отказвал от
уравнението на делът си, което е заявил и в писмено становище 262664 и счита
иска за допустим и моли да се уважи ведно със разноските, а делбата да
продължи.
Съдът
като съобрази събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност , взаимна връзка и обусловеност , прие за установено
следното:
Представен
е проекто – доклад на страните, съгласно който съдът
е разпределил доказателствената тежест и същият не е оспорен.
С
решение №639/14.11.2008г. по ГРД №953/2007г., влязло в законна сила на 24.12.2008г., в производство по чл. 286
и сл.ГПК /отм./, на осн. чл.288, ал.2 ГПК е поставен в дял процесния
имот, а съделителката осъдена да заплати сумата
9 550,00 лева на съделителя ***, явяваща се парично
уравнение вместо реален дял, ведно със законната лихва, в шестмесечен срок от
влизане в сила на решението за възлагане.
Указана
е на страните доказателствената тежест: съгласно чл. 349, ал.6 ГПК съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1
и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното
парично уравнение, заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде
изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се
изнася на публична продан. Видно от разпоредбата законът обуславя пораждането
на вещноправния (конститутивен)
ефект на влязлото в сила решение и превръщането на спорната съсобственост в
индивидуална собственост с изтичане на срок и плащане на парично уравнение в
рамките на същия, имащи характера на отлагателно условие. Само с плащането на
определеното парично уравнение с лихвите в 6-месечния срок от датата на влизане
в сила на възлагателното решение получилият възлагане
съделител става собственик на имота. Ако условието не
настъпи поради неплащането в срок в резултат на бездействие на съделителя длъжник, то не настъпва и вещноправният
ефект на съдебния акт. За времето до извършване на надлежно плащане в рамките
на 6-месечния срок получилият възлагане съделител
няма правата на собственик на имота и не може да извършва валидни
разпоредителни сделки с него. При неплащане в срока по чл. 349, ал. 5 ГПК от
процесуалноправна страна са налице условията да се прогласи настъпилото
обезсилване на възлагателното решение по право и се
възстанови висящността на делбения
процес във втората му фаза. От материалноправна
страна следва, че спорната съсобственост е запазена.Основанието за обезсилване
на възлагателното решение по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК по право и за възстановяване висящността на делбения процес е неплащането на определеното със същото
решение парично задължение за уравнение на дял заедно с лихвите. Задължението е
парично и има за предмет плащане на определена сума. Това задължение е носимо и следва да се изпълни по местожителството на
кредитора. При преценката за точното му изпълнение важат общите способи на ЗЗД.
Ако паричното задължение за уравнение на дял не се погаси в срок, длъжникът
изпада в забава, чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по
волята на страните по облигационната връзка. Дори плащането на дължимите суми
след изтичане на срока по чл. 349, ал. 5 ГПК не може да заличи последиците на
неизпълнението. Ако няма плащане или друго надлежно изпълнение в 6-месечния
срок от влизане на възлагателното решение в сила, то
се обезсилва по силата на закона, а последиците на съдебния акт се заличават с
обратна сила. Императивно формулираната норма на чл. 349, ал. 6 ГПК изключва
всяка възможност за незачитане последиците на неизпълнението в 6-месечния срок
предвид на произтичащото по закон обезсилване на възлагателното
решение и отпадане с обратна сила основанието за възникване на самото парично
задължение – в този смисъл т. 10 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК – ВКС, което е
относимо и в настоящия случай, доколкото разпоредбата
на чл. 349, ал. 6 ГПК съдържа правила,
идентични с установените в разпоредбата на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) в
редакцията обн. ДВ бр. 64/1999 г..
Изпълнението
на задължението за уравнение на дяловете и лихвите чрез предвидените в ЗЗД
способи за изпълнение подлежи на пълно и пряко доказване от него, т.е. тежестта
на доказване на факта на изпълнение е на длъжника – ответницата , която в
случая признава, че не е платила в срока до 24.06.2009г., но се сочат и обосновават
различни житейски причини за неизпълнението на това задължение, които са илеревантни за спора по същество и следва да се отхвърлят.
Не се представят доказателства да е предлагала плащане и да е поставила *** в
забава за сумата.
По
възражението й за давност :
Считано
от 24.06.2009г. ответницата е в забава за плащането и в такъв случай иска е
предявен след изтичането на петгодишния срок по чл.110 ГПК, т.е след
24.06.2014г. с вх.№263710/04.12.2020г., поради което следва да се уважи възражението
като основателно и доказано и следва да се отхвърли иска по чл.349, ал.6 ГПК
като погасен по давност.
По
разноските:
Такива
са поискани от Д. в ПО, но няма конкретизация за размера им и разходо – оправдателни документи, поради което не следва да
се присъждат в тежест на ищеца.
На
основание горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от М.К.М. ЕГН – ********** ***, ***, ЕГН **********, с адрес за
призоваване гр. ***, бул. ***адв.П.К.,чрез адв. К., против: Й.Д.Д. с
постоянен адрес ***, ЕГН **********, иск да се постанови решение , с което да се обезсили по право Решение № 639/14.11.2008г. на ***,
постановено по гр.д. № ***на ***, с което на основание чл.288, ал.2 от ГПК е
поставено в дял на съделителя Й.Д.Д.
N с ЕГН ********** следният недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН
ЖИЛИЩЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ЖИЛИЩЕ, ***, находящ се в
гр.***, с адрес гр. гр.***, ж.к. ***, с идентификатор ***3, по кадастрална
карта и кадастралните регистри на гр.***, одобрени със Заповед № РД-18-10/ 17. 04.2007г.
на Изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелният обект се намира на етаж
първи в сграда с идентификатор ***, с предназначение - жилищна сграда - многофамилна , разположена в поземлен имот с идентификатор ***
с предназначение на самостоятелния обект -жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ от 47.55 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 3, с
полезна площ 6.03, и 4.02% идеални части от общите части на сградата, при
следните съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж № ***2, ***4,
под обекта - няма, над обекта- ***7., и с което съделителката
е осъдена да му заплати сумата от 9550.00 лева, явяваща се парично уравнение,
вместо реален дял, ведно със законната лихва в шестмесечен срок от влизане на
решението в сила, както и на основаните чл. 349, ал.6 от ГПК да се изнесе на публична продан следния недвижим имот, а
именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ЖИЛИЩЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ЖИЛИЩЕ, ***, находящ
се в гр.***, с адрес гр. гр.***, ж.к. ***, с идентификатор ***, по кадастрална
карта и кадастралните регистри на гр.***, одобрени със Заповед №
РД-18-10/17.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелният
обект се намира на етаж първи в сграда с идентификатор ***, с предназначение -
жилищна сграда -многофамилна , разположена в поземлен
имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект -жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 47.55 кв.м., с прилежащи части:
избено помащение № 3, с полезна площ 6.03, и 4.02%
идеални части от общите части на сградата, при следните съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж № ******4, под обекта-няма, над обекта-***7. като
неоснователен и недоказан поради погасяването му по давност на осн. чл.110 ЗЗД.
Решението
подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: