№ 1311
гр. Варна, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110202457 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.
Т. А. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 19-0819-007043 /
06.01.2020г. на Началника на група при ОД-МВР-Варна, с което му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 400лв. на основание чл.638 ал.3 от
Кодекса за застраховането.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила , свързани с посочения в постановлението срок за неговото обжалване.Твърди
се още, че не е налице съответствие между изложените в акта факти и приетата за
нарушена разпоредба на КЗ, че още същия ден е била сключена необходимата
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и деянието следва да бъде прието
за малозначително по смисъла на чл.28 от ЗАНН и др.Поради тези и други
съображения се иска отмяна на постановлението като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание , въз. А. редовно призован, не се явява , не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са
писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено
от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение .
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 07.11.2019г. в гр.Варна, около 16,04ч. въз. А. управлявал т.а. „ Фолксваген
Транспортер” с рег. № СА 01 76 ХМ, като се движел по ул.”Атанас Москов“ в посока
магазин „Метров”.По същото време, до кръговото кръстовище с ул.”Девня”, се
намирали полицейски служители, един от които св.Л. М., които го спрели за
проверка.При нея се установило, че за управлявания от въз.А. автомобил , който бил
собственост на „Лимес Б“ ЕООД, няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.Поради това против него бил съставен акт за
нарушение, което било квалифицирано като такова по чл. 638 ал.3 от КЗ.При личното
предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били
направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено
и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 19-0819-
007043/ 06.01.2020г. , с което административно-наказващият орган е възприел изцяло
фактическите констатации в акта и правната квалификация на нарушението по чл.638
ал.3 от КЗ.За него, на същото законово основание на въз. А. било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св.Л. М.-
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични , последователни и
непротиворечиви. Свидетелят посочи, че автомобилът е бил спрян за проверка и след
направена справка е била констатирана липсата на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Наказателното постановление № № 19-0819-007043 / 06.01.2020г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, съгласно
Заповед № 365з-271/21.01.2016г. на Директора на ОД-МВР-Варна.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото, както и в акта,
се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.Вмененото
във вина на въз. А. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съставомерните признаци на нарушението са описани с необходимата конкретика,
като изрично е посочено кой е собственик на превозното средство. Не е налице
2
твърдяното в жалбата несъответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и приложената правна норма, поради което и възражението в тази
насока е неоснователно.При съставяне на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са
били депозирани възражения, респективно не са били налице спорни обстоятелства,
които да се нуждаят от разследване. Съдът възприема като неоснователно
възражението в жалбата, свързано с посочения в постановлението срок за неговото
обжалване. Действително в него е посочено, че подлежи на обжалване в 7-дневен срок,
което пък с оглед датата му на издаване- 06.01.2020г., е законосъобразно, доколкото
възможността постановленията да се обжалват в 14-дневен срок е въведена с
измененията в ЗАНН, влезли в сила от 23.12.2021г. Поради това съдът намира, че в
хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения и по
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е
упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал
нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, като е отнесъл фактите към хипотезите на правните
норми.От доказателствата по делото безспорно се установява, че въз. А. е управлявал
товарен автомобил, във връзка с чието използване към момента на извършване на
проверката не е имал валиден и действащ договор за сключена застраховка
„Гражданска отговорност”.Това обстоятелство, което се доказва от приложената по
преписката справка за извършена проверка, не се и оспорва. Безспорно по делото е
също така, че въззивникът не е собственик на превозното средство.Това обаче не го
освобождава от задълженията му като водач на МПС да спазва изискванията на КЗ и
да управлява превозно средство, за което има валиден застрахователен договор.
Съдът намира , че правилно е приложен материалния закон.Разпоредбата на
чл.638 ал.3 от КЗ сочи, че лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Граждански отговорност” се санкционира.В случая всички съставомерни
фактически обстоятелства на тази норма са били налице-въз. А. е управлявал товарен
автомобил, който не е бил негова собственост и за който не е имало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.Поради това
, като съобрази, че наказанието по чл.638 ал.3 от КЗ се налага на лице, различно от
собственика, нарушило задължения, уредени в самата санкционна норма, съдът
намира, че санкционната норма съдържа в себе си и нарушеното правило за
поведение.В този смисъл е и Решение № 15/ 26.01.2017г. по к.а.н.д № 343/2016г. на
Административен съд-Кюстендил.С оглед на това и възраженията в тази насока са
неоснователни.
Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да направи този извод, съдът обсъди степента на
обществена опасност на извършеното нарушение и на въз. В..Видно от справката за
нарушител от района е, че той неколкократно е бил санкциониран за допускани от него
нарушения на ЗДП, от което може да се направи извод за по-високата му степен на
обществена опасност. В този смисъл следва да се приеме, че неправомерното засягане
на правно защитените обществени отношения не е незначително, респективно, че
случаят не е маловажен, независимо от обстоятелството, че дължимата застраховка е
била сключена малко по-късно още същия ден.В този смисъл е и решение по к.н.а.х.д
№ 1581/2014г. на Административен съд-Варна.
Правилно наказващият орган е наложил на въз. А. наказание „Глоба” в
императивно предвидения в закона размер от 400лв.Това наказание е съответно на
3
извършеното нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН- да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства
предупредително и възпитателно върху останалите граждани.
Поради всичко изложено до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
„д“ от ЗАНН от АПК, съдът намира, че на ОД на МВР-Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150лева. Производството по делото
продължи в едно съдебно заседание и не е с фактическа или правна сложност.Поради
това съдът намира, че на ОД на МВР-Варна следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19-0819-007043 / 06.01.2020г.
на Началника на група в сектор "Пътна полиция" при ОД-МВР-Варна, с което на М.
Т. А. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400лв. на
основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА М. Т. А. – ЕГН ********** да заплати на ОД-МВР-Варна ОД на
МВР-Варна , сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4