№ 12945
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110135599 по описа за 2022 година
кодекс (ГПК).
Предявени са искове с правна квалификация чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични
документи (ЗБЛД), вр. чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) и чл. 45 от Закона за
българските лични документи (ЗБЛД).
С исковата молба се отправя искане до съда за заместване на съгласие на майката Л. Л. Л.
на детето и ответник в производството, за пътуване извън границите на Република
България.
Ищецът Н. Б. Н. поддържа, че с ответницата Л. Л. Л. са родители на детето Б.Н. Н.. Сочи, че
страните не са сключвали брак, като детето е родено от връзката им на 20.04.2007г. Посочва,
че с ответницата са разделени, като детето живее с бащата в гр. София. Със съдебно
решение родителските права са предоставени за упражняване на бащата, като на майката е
определен режим на лични контакти с детето в контролирана среда. Посочва, че поради
констатиран риск за здравето на Борян, той е изведен от семейството на майката и настанено
при лелята по бащина линия. Твърди, че майката е дезинтересирана от сина си. Детето
пътува с баща си из цяла България и има желание да посещава чужди държави. Посочва, че
майката не дава съгласие за пътуване на детето извън границите на Република България,
както и за издаване на паспорт на детето. Твърди, че иска да пътува със сина си в страни от
Европейския съюз и в страни, съседни на Република България-Република Северна
Македония и Република Сърбия, Република Турция, Мароко с цел почивка и екскурзия. Ето
защо моли съда да даде разрешение за заместване съгласието на бащата за пътуване на
детето в чужбина до Европейския съюз и в страни, съседни на Република България-
Република Северна Македония и Република Сърбия, Република Турция, Обединено
1
кралство Великобритания и Северна Ирландия без ограничение на броя и периода на
пътуванията. Иска от съда да замести съгласието на ответника за издаване на необходимите
документи за пътуване на детето.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, депозира отговор на искова молба, с който оспорва
исковете. Посочва, че е бащата възпрепятства контактите на майката с детето. Твърди, че
ищецът създава пречки за срещи на майката и детето. Посочва, че не е в интерес на детето
същото да пътува, придружено от баща си в чужбина. Иска от съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните са родители на детето Б.Н. Н.. С решение №1536 от 24.06.2016г. на СРС, 80състав,
по гр.д. №1727/2015г., изменено в частта относно режим с решение от 28.07.2021г. на СГС,
II бр. възз. състав, по гр.д. №4902/2016г., родителските права са предоставени на бащата,
като на майката е определен режим на лични контакти, родителските права са предоставени
за упражняване на бащата, като на майката е определен режим на лични отношения с
детето. От становище на социален работник от ДСП Сердика, е видно, че след като бащата
установява, че детето не посещава училище започва, детето е изведено от семейството на
майката. От февруари 2022г. бащата полага грижи за сина си. Същият заявява пред
социалния работник, че иска да пътува с детето в чужбина. Детето споделя пред ДСП
Сердика, че има желание да пътува в чужбина с баща си. Чувства се добре с него. Детето е
със специални потребности, ученик е в ЧОУ „Изгрев“. Посочено е в доклада, че
пътуванията на детето не нарушават интересите му.
Лично изслушан бащата заявява, че иска да пътува с детето в чужбина, както пътува из
България.
Лично изслушана майката заявява, че е против пътуването на детето, тъй като то е с
влошено здравословно състояние и не е в негов интерес.
От показанията на св. Н.а, които съдът преценява по ред на чл.172 ГПК, се установява, че
детето има желание да ходи на море в Република Гърция. В училището се организират
екскурзии, на които иска да ходи. Борян е с леко умствено изоставане, на 15 години и е в
пети клас. Майката не е съгласна детето да пътува и не е подписала декларация за пътуване
на детето.
От показанията на св. Сергиева се установява, че до навършване на дванадесет годишна
възраст на детето, същото е отглеждано от майката на ответницата. Съдът не обсъжда
показанията на свидетелката в останалата част, тъй като са неотносими и представляват
лична преценка, а не пресъздават факти.
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1, изр. първо от
Конституцията на Република България (КРБ), според който всеки има право свободно да
избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска
нейните предели, намира, че предявеният иск е основателен.
2
Съгласно българската правна уредба решенията, свързани с пътуване на малолетно или
непълнолетно дете в чужбина и издаване на паспорт на негово име, се вземат по общо
съгласие на родителите. Целта на законодателят в чл. 127а СК е, че общото решение на
родителите по въпроса осигурява най-голямата гаранция, че интересите на детето са
защитени. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК(виж.
Решение № 295 от 04.12.2015 г. по гр. д. № 3212 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
гр. отделение, Решение № 86 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4685 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение).
Понятието висши интереси на детето е залегнало в редица международни актове ( чл.3
Конвенцията за правата на детето, Конвенция за компетентността, приложимото
право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата, Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и
дела свързани с родителска отговорност и други). Тези актове закрепват основните права на
децата, като изграждат комплекс от мерки, чрез които те да бъдат гарантирани. Въвеждат
основополагащ принцип, а именно съобразяването на техните висши интереси. Сред
основните права на детето попадат правото на живот, на име, на гражданство, на семейство,
на неприкосновена връзка с двамата родители, на свобода на убеждението и мисълта, на
жизнен стандарт, на защита срещу посегателства и срещу незаконно прехвърляне и
задържане. В т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г. е посочено, че решаващо значение за
интересите на децата има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното
развитие на личността. Определение на понятието за „най-добър интерес на детето“ е даден
в разпоредбата на § 1, т. 5 от ДРЗЗДет. Целта е най-пълно да се удовлетворят физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето, съобразно неговите желания и
чувства, но не изцяло, а чрез преценка дали и доколко това е възможно с оглед възрастта,
пола, миналото и други характеристики на детето, с оглед на способността на родителите да
се грижат за него, а също така и с последиците, които ще настъпят за детето при промяната
на обстоятелствата и опасността или вредата, която може да му бъде причинена при тази
промяна. Затова при постановяване на решение, което се отнася до интересите на децата
трябва да се оценяват конкретните интереси на детето. ( виж. Решение № 86 от 13.09.2016 г.
по гр. д. № 4685 / 2015 г. на Върховен касационен съд, IV ГО
От първостепенно значение е интересът на детето, поради което съдът и не е обвързан от
исканията на родителите за срока и честотата на пътуванията, дори когато те са изрично
посочени. Съдът се произнася, изхождайки от причините, поради които детето ще пътува
извън страната, съображенията на родителя – ответник да не се съгласи с това и конкретните
обстоятелства, включително условията на пътуване, средата, в която ще пребивава детето в
съответната държава, евентуалната му адаптация, желанието на самото дете, като дължи
разрешение, което да гарантира най-добре благополучието на детето. В тази връзка Решение
№ 31 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 3426 / 2015 г. на Върховен касационен съд, IVГО .
В т. 31 по дело C-215/15 на Съда на Европейския съюз се потвърждава, че искът на единия
3
родител съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за пътуването на детето
им извън държавата членка по неговото пребиваване и за издаването на паспорт на името на
това дете, попада в материалното приложно поле на Регламент № 2201/2003, като
представлява част от „родителската отговорност“, според Регламента. Съдът се произнася
относно необходимостта на детето да бъде издаден паспорт и относно правото на родителя-
ищец да внесе заявление за издаването му, както и да пътува в чужбина с детето без
съгласието на другия родител. Този иск има за предмет упражняването на „родителската
отговорност“ за детето по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003
във връзка с член 2, точка 7 от същия. В обхвата на регламента попада гарантирането на
равенството на всички деца, като обхваща всички решения относно родителската
отговорност, включително мерките за защита на детето, независимо от каквато и да е връзка
с брачното производство. По делата за родителската отговорност, създадени с Регламент №
2201/2003, са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето.
Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а СК,
пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите
опазването на най-добрия интерес на детето, а това не може да стане, ако пътуването не е
предвидимо във времето и пространството. В тази връзка ТР № 1/2016 г. от 03.07.2017 г.,
постановено по Тълкувателно дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, приема, че съдът може да
разреши по реда на чл. 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина
без съгласието на единия родител за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.
В конкретния случай ищецът желае да пътува с детето си до Европейския съюз и в страни,
съседни на Република България-Република Северна Македония и Република Сърбия,
Република Турция. От събраните по делото доказателства се установява, че грижи за детето
се полагат от бащата, като на майката е определен режим на лични контакти с Борян в
защитена сред. Борян е дете със специални потребност. Ученик е в пети клас и има желание
да пътува с баща си. Установи се, че майката не дава съгласие за издаване на документи и
пътуване в чужбина. Налице е спор между страните относно кръга на държави, срока за
пътуване и лицата, които могат да придружават детето.
С оглед събраните доказателства по делото, в рамките на заявеното искане с молбата по чл.
127а СК, съдът следва да разреши пътувания в определен период от време и/или до
определени държави. ( виж ТР № 1/2016 г. от 03.07.2017 г.). Срокът на разрешението се
определя от конкретните обстоятелства, но винаги при съобразяване възрастта на детето. ( в
този смисъл и Решение № 253 от 20.07.2015 г. по гр. д. № 7336 / 2014 г. на ВКС, IV ГО.).
Възражението на ответницата, че детето не трябва да пътува, защото е във влошено
здравословно състояние, е неоснователно.
Обстоятелството, че детето е със специални потребности не означава, че то следва да бъде
лишено от възможността да пътува. По делото не се установи да съществува риск за
здравето на Борян. Напротив, пътуванията в чужбина са от полза на детето. Борян ще
опознае други държави и техните култури.
4
От изложеното и с оглед събраните доказателства по делото се прави извод, че в интерес на
детето е да има възможност да пътува в определените с искането държави, за определен
период от време. Държавите, за които се иска заместване на съгласието на бащата са страни
по Хагска Конвенция и при евентуално отклонение от съдебното решение от страна на
майката, бащата има механизъм на защита.
Към момента на приключване на съдебното дирене, детето е на 15 години. Ето защо намира,
че в интерес на детето е то да може да пътува в чужбина за срок до навършване на
пълнолетие, считано от постановяване на решението. Съдът определя и период на самите
пътувания, а именно не повече от три месеца в календарната година. Пътуванията не трябва
да съвпадат с режима на лични контакти на майката с детето.
Мотивиран от горното, искането за издаване на документи за задгранично пътуване,
съгласно Закона за Българските Лични Документи/ЗБЛД/, също е основателно.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението, тъй като пътуването на
детето е в негов интерес. Борян няма и издаден задграничен паспорт. При евентуално
обжалване на решението, детето няма да има възможност да пътува за продължителен
период от време.
Относно разноските за делото.
Разноски при спорна съдебна администрация, каквото е настоящото производство, не се
дължат. Ето защо, съдът не следва да присъжда разноски на страните по правилото на чл. 78
ГПК. В този смисъл е и Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I
г.о
-ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, Трето гражданско отделение, 149 състав
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 76, т. 9 ЗБЛД, вр. чл. 127а, ал. 2 СК, на Л. Л.
Л., ЕГН:**********, за пътувания на детето Б.Н. Н., ЕГН:********** извън територията на
Република България до следните държави: държавите-членки на Европейския съюз и в
страни, съседни на Република България-Република Северна Македония, Република Сърбия,
Република Турция, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, придружаван
от бащата Н. Б. Н., ЕГН:********** или упълномощено от него лице за срок до
навършване на пълнолетие на детето, считано от постановяване на решението без
ограничение на броя на пътуванията и за време общо не повече от три месеца в годината, и
които пътувания да не съвпадат по време с определения режим на лични контакти на
майката с детето.
5
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 45 ЗБЛД вр. чл. 127а, ал.2 СК на Л. Л. Л.,
ЕГН:********** за издаване на паспорт по ЗБЛД на Б.Н. Н., ЕГН:**********.
Допуска предварително изпълнение на съдебното решение, на основание чл. 127а, ал.4
СК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6