Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр. Русе, 08.10.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на девети септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦЕВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 227 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопорцесуалния кодекс (АПК), във
връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП).
Образувано е по жалба на „АГРО
СТАР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.Русе, представлявано от управителя
К.С.В., действащ чрез адв.К.Х. ***, против Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. изх.№
02-180-2600/3102/31.03.2021 г., издадено от Зам.изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, в частта му за извършено намаление на финансовото
подпомагане в общ размер на 23 067.49 лв.
В жалбата се твърди, че оспореният акт в обжалваната част
е неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. Наведени
са доводи и за неспазване на установената форма при издаване на уведомителното
писмо, тъй като в него липсват мотиви за извършените намаления, както и липсва
препращане към друг документ, който да е част от административната преписка. В
приложената писмена защита процесуалният представител на жалбоподателя развива
подробни съображения, като счита, че не са налице основания за извършване на
намаление в исканата от „Агро Стар“ ЕООД сума.
Иска се съдът да отмени административния акт в оспорената
му част и да се изпрати преписката на административния орган за ново
произнасяне при съобразяване на даданите задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, както и да присъди сторените в производството разноски,
за които представя списък.
Ответникът – зам.изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие" – София, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и
моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Представя писмени
бележки, като на първо място счита, че оспорения административен акт е издаден
от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. По отношение на мотивите на акта
изразява становище, че същият е подробно и аргументирано мотивиран. Направено е и обстойно описание на цялата
процедура по извършените от ИСАК автоматизирани проверки по заявлението за
подпомагане за кампания 2018 г. на дружеството жалбоподател, обосновано и със
съответните материалноправни норми. Подробно е описан и алгоритъма, по който са
направени съответните изчисления в ИСАК по подаденото заявление при определяне
на оторозираните суми и на намалените суми по всяка една от схемите, по които е
кандидатствал жалбоподателя. Цитирани са и приложимите правни норми от съответните
регламенти. Посочено е, че админстративният орган одобрява, намалява или
отказва изплащане на годишната помощ след извършване на административни
проверки за изпълнение на изискванията за подпомаганите дейности въз основа на
подаденото заявление, като кандидатъг сам носи отговорност за съдържанието и
обхвата на това заявление. Крайният акт, с който административният орган се
произнася по подаденото заявление е именно уведомително писмо за плащане,
съответно за отказ от плащане (изцяло или частично) за заявената помощ, което в
настоящия случай ответникът счита и за издадено в съответствие с относимите
материалноправните разпоредби и целта на закона. Претендира разноски за депозит за
възнаграждение на вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа следното:
По делото не е спорно, че жалбоподателят „АГРО
СТАР“ ЕООД, гр.Русе е регистриран като
земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 181775 в
Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.
На 02.04.2018 г. е подал заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 18/030518/82755 по няколко
схеми, в т.ч. Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително
плащане (СПП) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) - л.35
от делото. В заявлението
са посочени общо 26 броя земеделски парцели, в землищата на с.Мечка, с.Пиргово и гр.Русе, с обща декларирана площ от 450.14 ха и конкретно
заявени култури за всеки един от тях, от които в интересуващите ни части по
СЕПП е заявена за подпомага цялата площ; по СПП също цялата площ и по ЗДП –
площ в размер на 23.16536 ха в землището
на с.Мечка, от които жив плет или обрасла с дървесна растителност ивица и
дървета в редица (линейни метри) – 0.33356 ха, ивици допустими площи на
границата между обработваемите земи и гори без производство (линейни метри) –
2.96846 ха и синори (полски граници, линейни метри) – 19.86334 ха (л.л.46-50 от
делото). Към заявлението са приложени изискуемите от нормативните актове
документи.
На 01.03.2019 г., със заповед № РД 09-229, министърът на
земеделието и храните, на осн. чл.33а, ал.2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, е одобрил окончателния специализиран слой „Площи,
допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г. – л.133-134 от делото.
С писма изх.№ 10-302/11.03.2019 г. и изх.№
10-608/21.06.2019 г. Министеррство на земеделието, храните и горите (МЗХГ)
предава, на основание чл. 16а, чл. 16 г. и чл. 16ж, както и на основание чл. 8
и чл. 18 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и
контрол, на ДФЗ цифрови географски данни, структурирани в слоеве, сред които и
такива за специализирания слой „Екологично насочени площи“ (л.112-117 от
делото).
На 31.03.2021 г. е издадено уведомително писмо от зам.изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, по силата на което е оторизирана сума по първата
схема, по която е кандидатствал жалбоподателя – СЕПП в размер на 86 561.02
лв., по втората схема – СПП в размер на 4068.24 лв. и по третата схема – ЗДП в
размер на 33 830.85 лв., или общо оторизирана сума в размер на
126 158.40 лв.. Същевременно е направено намаление на поисканите суми по
схеми, както следва: по СЕПП – 1544.88 лв., по СПП – 58.26 лв. и по ЗДП –
21 464.35 лв. или обща сума на намалението в размер на 23 067.49 лв.
(л.24-27 от делото). В оспорения акт е посочено, че общата оторизирана сума е
изчислена чрез ИСАК след извършеване на задължителни административни проверки
и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните по
подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. В Таблица 1 на писмото са труктурирани
детайлно по схеми и мерки както исканата сума, наложените намаления, редукции,
така и оторизираната сума. Под таблицата е направено кратко разяснениеза
съдържанието на всяка една от колоните. В колона 3 „Намаления“ са посочени пет
основания за наложените намаления, без да се конкретизират кое основание за
намаление за коя схема се отнася. На първо място е посочено намаление на
субсидията след извършени административни проверки, при които са установени
всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за
площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани
проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни
от МЗХГ и МОСВ. На второ място е посочено намаление на субсидията в случаите,
когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението
съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Третото основание за намаление
е свързано с наложена ставка за корекция (финасова дисциплина), определена
съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, параграф 1 от Регламент
(ЕС) № 1307/2013. Четвъртото и петото основание за намаление са линейни
намаления съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, във вр. с
чл. 6, параграф 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията
и съгласно чл. 65, параграф 2, б.в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, във вр. с
чл. 6, параграф 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на
Комисията. Отбелязани са и съответните ставки за всяка една от трите схеми.
В Таблица 2, по заявените от кандидата схеми и мерки,
детайлно са посочени датите на оторизация, оторизираните суми, изплатените
суми. Под таблицата – по колони, отново следват кратки обяснения на отделните
понятия и начина на формиране на отделните суми, ведно с основанията за
наложените санкции и удръжки.
Назначената и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза
установява, че при извършване на автоматизираните административни проверки в
системта ИСАК на заявените от жалбоподателя площи, по отношение на изискванията
за площ на ЕНП, процентът на декларираните ЕНП спрямо декларираните
обработваеми земи е 5.15 %, което е повече от минимално определения процент по
ЕНП, който е 5%. При проверката за допустимост на земеделските площи въз основа
на специализирания слой „Екологично насочени площи“ се установява, че част от
декларираните ЕНП попадат извън одобрения слой ЕНП, като общата недопустима
площ на заявените ЕНП е в размер на 8.4259 ха, а допустимите – в размер на
14.73496 ха. В приложени таблици към експертизата са посочени и описани всички
заявени площи по ЕНП, както и тези, които са недопустими. Според вещото лице
ДФЗ е приложил коректно одобрения от МЗХГ специализиран слой „Екологично
насочени площи“ за кампания 2018 г., който им е бил предаден с изх.№
10-608/21.06.2019 г. Експертът посочва, че заявените като синори ЕНП не са
признати като такива, защото не представляват полски граници, синори (гранични
площи в края на парцела) с широчина между 1 и 20 м (съгласно чл. 45, параграф 5
от Регламент (ЕС) № 639/2014), върху които не се произвежда земеделска
продукция. В действителност те представляват ивици (части) от граничещи
физически блокове с неземеделски начин на трайно ползване (полски пътища,
просеки и прокари; храсти и затревени територии) или земеделски по характер
физически блокове с начин на трайно ползване, различен от обработваеми земи (
трайни насаждения; постоянно затревени площи), следователно не са граница между
земеделски парцели в обработваемите земи.
По отношение на слоя „Площи допустими за подпомагане“ за
кампания 2018 г. вещото лице посочва, че същия е одобрен със следните заповеди на
Министъра на земеделието, храните и горите: заповед № РД 46-5004/12.12.2018 г.,
с която е одобрен проекта на специализирания слой „Площи допустими за
подпомагане“ и заповед № РД 09-229/01.03.2019 г., с която е одобрен
окончателния специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“. Същият за
кампания 2018 г. не е променян.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че макар да е
ходила на място, за да види процесните площи, не е имала възможност да ги види
отблизо, тъй като са били засяти с култура (слънчоглед) и не е имало възможност
да бъдат обиколени отвсякъде. На теренната проверка е присъставал и управителя
на дружеството – жалбоподател, като именно той е заявил, че блоковете не могат
да бъдат обходени и е показал на вещото лице отдалече съответните площи.
Изводите в заключението са формирани на наблюдения от разстояние и въз основа
на разчитане на приложимата цифрова ортофото карта. Експертът заявява, че не са
необходими специални знания и замервания на място, за да се установи дали
дадена площ придставлява синур или полски път. Това може да се установи
визуално, при посещение на място, както и при преглед на ортофото карта, която
има инструкции за дешифриране. По отношение на недопустимите площи посочва, че
навсякъде проблемът е един и същ – по контура на физическите блокове (където са
заявени ЕНП) те не съществуват като самостоятелни елементи, разположени върху
обработваема земя, а представляват част от физически блокове с начин на трайно
ползване, различен от обработваема земя. Т.е. от едната страна има обработваема
земя, а от другата страна е част от физически блок с трайно ползване необработваема
земя (пасища, мери), като този извод се потвърждава и от приложените цветни
снимки към заключението. Вещото лице потвърждава, че специализирания слой
„Площи допустими за подпомагане“ не е променян по отношение на декларираните от
жалбоподателя площи – колкото е заявил, толкова е било признато. Санкцията е
само по отношение на ЕНП и по определени площи.
Заключението на
вещото лице е прието по делото. Процесуалният представител на жалбоподателя го
оспорва, като счита, че изводите в него не може да се приемат за
безпристрастни, след като вещото лице ги е изградило предимно въз основа на
разчитането на цифрова ортофото карта, а не въз основа на теренна проверка.
По делото са приети и приложени документи-извлечения от
система ИСАК с информация за бенефициера „АГРО
СТАР“ ЕООД – окончатилна калкулация за СЕПП
2016-2020 в лева, окончатилна калкулация за СПП 2016-2020 в лева и окончатилна
калкулация за ЗДП 2016-2020 в лева (л.106-108 от делото), както и калкулация за
зелени плащания преди оторизация (л.144-145 от делото), в които детайлно са
представени изчисленията преди определяне на окончателната оторизирана сума по
всяка една от схемите.
Разпитан е и св.М.И.К. – експерт в Общинска служба
„Земеделие“ – русе, който е приел и обработил заявлението за подпомагане за
кампания 2018 г. на дружеството – жалбоподател. В показанията си свидетелят
посочва, че очертаването на имотите за кандидатстване по отделните схеми става
по желание на самия заявител – той посочва кои имоти в кой слой да бъдат
заявени, а служителят само му съдейства при очертаването на екран. В програмата
има заложен алгоритъм, чрез който се извършва автоматична проверка на
нанесената в заявлението информация и дава индикации за грешки. Тези грешки
земеделският стопанин трябва да прегледа и да се съгласи с тях, за да се
приключи заявлението. Свидетелят уточнява, че след подаване на заявлението се
правят допълнителни проверки от ДФЗ.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, с правен интерес от
обжалването. Видно от представеното по преписката копие на известие за
доставяне (л. 28 от
делото) оспореният
административен акт е връчен на жалбоподателя
на 05.04.2021 г., жалбата, въз основа на
която е образувано настоящото производство,
е депозирана направо пред АС- Русе по ел.поща на 12.04.2021 г. С оглед на това съдът
намира, че подадената жалба е в срок и подлежи на разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване пред Административен съд - Русе е
уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 год. с
изх. № 02-180-2600/3102 от 31.03.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие” - гр. София. С акта е оторизирана сума за изплащане по трите
схеми, по които е кандидатствал земеделският производител и същевременно е
намалена исканата субсидия и по трите схеми.
Съгласно чл. 168
от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
На първо място съдът счита за необходимо да отбележи,
че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, поради
следните съображения:
Според
чл.
11а ал. 1, т. 1 от ЗПЗП /в сегашната му
редакция/ Разплащателна агенция приема, проверява и взема решение по заявления
за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по
схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема,
проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата
политика по рибарство. Съответно, според чл.
11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд
"Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на
издаване на акта за акредитация. Акредитацията, т. е. процедурата по признаване
на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа
на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от
Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз
(§ 1, т. 15 от ДР ЗПЗП), в случая е налице което не е спорно по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл.
20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор
на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/, като
организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията
му, изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, е вземането на решения
за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата
селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция /чл. 10, т. 7 от
Правилника/.
Съгласно
чл.
20 и чл.
20а от ЗПЗП и чл. 10 от Устройственият
правилник на ДФ "Земеделие", в правомощията на изпълнителния директор
на ДФ "Земеделие" е да представлява фонда и да ръководи дейността му
при осъществяване на всички негови функции. Съгласно ал.
4 на чл. 20а пък от ЗПЗП, Изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.
В
случая, видно от представената Заповед № 03-РД/2829/23.07.2019 г. /л. 31 от делото/ на Зам. изпълнителния директор на
ДФ "Земеделие" Петя Димитрова Славчева са делегирани правомощия да
издава и подписва всички уведомителни
писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления
за подпомагане. Следователно, административният акт е издаден от компетентен
орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.
Актът е постановен в изискуемата писмена форма, при
спазване на процедурата, визирана в закона. Същевременно настоящият съдебен
състав счита, че уведомителното писмо (УП) не
отговаря в пълнота за изискванията на чл.
59, ал. 2, т.4 АПК относно формата на тази
категория актове. Съгласно цитираната
разпоредба административният акт следва да съдържа фактически и правни
основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Мотивите на административния
акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния
орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено
значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност и липсата
им възпрепятства кози контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Съгласно
разрешението дадено в Тълкувателно решение № 16/ 1975 г. на ОСГК на ВС е
допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия
или помощен на него административен орган, но следва да е на лице изрично
препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите
на издадения административен акт.
В настоящият случай в УП точно в две изречения се
съдържат мотиви за издаването му, в които е посочено най-общо, че общата
оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни
административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото
заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с информацията във
външните регистри на ИСАК. Никъде в акта обаче не е посочено какви факти от
установените от административния орган при извършените задължителни
административни проверки, са обосновали намалението на исканите от заявителя
суми по всяка една от схемите. По делото липсват данни за извършени проверки на
място, а и за такива не се твърди нито от жалбоподателя, нито от ответника,
следователно административният орган визира само и единствено административни
проверки в ИСАК, като се е позовал на разпоредбата на чл. 37 ЗПЗП. Съгласно
нормата на чл.37 ал. 1 ЗПЗП Интегрираната система за
контрол включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане
и проверки на място, а ал. 2 уточнява, че
РА извършва административни проверки на подадените
заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от
заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват
автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния
акт, с който се взема решение по чл.
11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за
подпомагане. Следователно в УП, което именно е
акта по чл. 11а ал. 1 т. 1 ЗПЗП, е необходимо да намерят отражение именно
резултатите, до които е стигнал административния орган в следствие на
проверките. В случая, в оспореното УП в двете таблици - Таблица 1: Оторизирани
суми и Таблица 2: Извършени плащания - по схеми са посочени исканите суми,
намаленията, оторизираните суми, датите на извършеното плащане, както и размера
на изплатената сума. Тези таблици съдържат само суми, без да е посочено
фактическото и правно основание за извършените намаления. В разясненията под
Таблица 1, конкретно в тези за колона 3, е направен опит да се посочат
случаите, в които се отчитат намаления, като за част от тях са посочени и
правни основания. Но от начина на описание не става ясно кой от изброените 5
случая на намаления за коя от трите схеми се отнася. Липсва разяснение и по
отношение на схемата ЗДП, по която всъщност е и най-голямото намаление на
исканата сума. Само може да се предполага, че административният орган е
установил недопустими за подпомагане площи по слой ЕНП в подаденото заявление,
но кои са тези площи, какъв е техния размер и поради какви причини са приети
като недопустими – не става ясно от УП.
Едва в първото по делото съдебно заседание процесуалният
представител на ответника направи подробно разяснение кои от хипотезите,
посочени в разяснението за намаленията се отнасят за първите две схеми – СЕПП и
СПП и кои за третата схема – ЗДП, както и уточнение, че по схемата ЗДП част от заявените
от жалбоподателя ЕНП в размер на 23.16 ха не отговарят на изискванията за ЕНП.
В тази връзка са и представените в хода на съдебното дирене от страна на
ответника окончателни калкулации по трите схеми, с които се внася известна яснота
относно установените факти от административния орган при извършените
автоматизирани проверки. Заключението на вещото лице по назначената СТЕ от своя
страна допринася за изясняване на въпроса каква част от заявените първоначално
от жалбоподателя ЕНП не отговарят на изискванията за ЕНП, индивидуализирани са
съответните парцели, описани са и причините, поради които не отговарят на
изискванията за ЕНП – попадат извън одобрения от МЗХГ специализиран слой ЕНП за
кампания 2018 г., тъй като не представляват полски граници, синори съгласно
чл.45, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 639/2014.
Тези доказателства обаче са представени и събрани за
първи път в хода на съдебното дирене и би следвало да допринесат за
установяване съществуването на фактическите основания, посочени в административния
акт. Същевременно, както беше посочено вече, в УП липсва посочване на такива
фактически основания, които да обосновават издаването на акта в оспорената му
част. Същите се установиха едва в хода на съдебното дирене, което е
недопустимо. Не може волята на административния орган да бъде мотивирана за
първи път след издаване на административния акт, в съдебно производство по
повод оспорване на този акт. Действително няма пречка мотивите да се съдържат и
в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на
административното производство и е приложен към преписката, но случаят не е
такъв. Административният орган се е позовал на извършени административни
проверки чрез системата ИСАК, но това не го освобождава от задължението да
отрази резултатите от тези проверки в УП, като именно по този начин мотивира и акта
си. Още повече, че по приложената административна преписка не са налични
документи, отразяващи резултати от такива проверки.
Налице
е пълно отсъствие на фактическото основание за постановения административен акт
в процесната му част, обективираща частичен отказ за финансово подпомагане по трите схеми – СЕПП, СПП и ЗДП,
което е абсолютно основание за неговата отмяна, по аргумент от чл.
146, т. 2 АПК. Освен това, не може да
бъде осъществен и съдебен контрол на тази част от оспореното УП, поради липса
на фактическо основание за неговото постановяване, а последното не може да бъде
разгадавано през посочените правни норми, нито допълвано от съда. В този смисъл
и не следва да се обсъждат дадените свидетелски показания и заключението по СТЕ,
които биха имали значение за разрешаване на въпроса относно материалната
законосъобразност на административния акт.
Крайният
извод при това положение е, че административният акт в оспорената му и
коментирана част във връзка с извършеното "намаление" по трите схеми, е постановен при неспазване на установената форма,
поради което ще следва да бъде отметен, като преписката се върне за ново
произнасяне от административния орган при излагане на конкретни мотиви от
фактическа и правна страна, съобразно изискванията на закона, въз основа на
редовно проведено административно производство по установяване на фактите от
обективната действителност от значение за случая и гарантиране правото на защита на
бенефициера, при съобразяване мотивната част на настоящия съдебен акт.
За пълнота на изложението съдебният състав намира за
необходимо да отбележи и следното: В представените от процесуалния представител
на ответника писмени бележки се съдържат подробни аргументи за наложените
намаления по всяка една от трите схеми, предмет на оспореното УП – посочени са
фактите, които са установени при автоматизираните проверки, правните основания
за налагане на съответните намаления и алгоритъма на изчисляване на размера на
оторизираните и намалените суми. Именно тези аргументи покриват изискванията за
фактическото и правно мотивиране на акта, но както вече беше посочено това не
може да става в хода на съдебното дирене, още по-малко в хода на съдебните
прения.
С
оглед на изхода от делото,
направено от жалбоподателя
искане и на основание чл.
143, ал. 1,
съдът следва да осъди ДФЗ - София да заплати направените и поискани по делото разноски, съгласно приложения списък (л. 156 от делото), а именно
- сумата от 1450 лв., от които 50 лв. за държавна такса, 200 лв. за депозит за
възнаграждение на вещо лице и 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнажраждение, но съдът намира същото за неоснователно, тъй
като посочения размер на адвокатското възнаграждение е определен под миниума,
регламентиран съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( при
материален интерес от 23 067.49 лв. минималното възнаграждение би следвало
да е в размер на 1222.02 лв. – 830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв.,
която в случая е 13 067.49 лв.)
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173 ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „АГРО
СТАР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.Русе, представлявано от управителя
К.С.В., Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. изх.№
02-180-2600/3102/31.03.2021 г., издадено от Зам.изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, в частта му за извършено намаление на финансовото
подпомагане в общ размер на 23 067.49 лв., която сума съставлява сбора на
посочените в Таблица 1: Оторизирани суми (в лева), колона "намаления"
суми както следва: 1544.88 лева по СЕПП; 58.26 лева по СПП и 21 464.35
лева по ЗДП.
ИЗПРАЩА
преписката, в тази й част, на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", за ново произнасяне по същество, съобразно дадените
указания в мотивите на настоящото решение в срок от 1 /един/ месец от влизането
му в сила.
ОСЪЖДА
Държавен фонд "Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис III"№
136 да заплати на „АГРО СТАР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.Русе,
представлявано от управителя К.С.В., сумата от 1 450
/хиляда четирстотин и петдесет/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване в 14 – дневен срок от получаването му пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: