РЕШЕНИЕ
№150
Гр.Варна, 18.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, на 18 декември 2019 г., в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТEЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
Като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова
гр.д. № 632 по описа на съда за 2019 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463,
ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по три жалби против
решение № 846/05.07.2019 г., постановено по гр.д. № 189/2019 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което е
отменено разпределение от 22.11.2018 г., изготвено по изп.дело № 20178950400986
на ЧСИ Л.
С. и вместо него е
изготвено ново разпределение на постъпила от публичната продан на недвижим имот
сума по изпълнителното дело в размер на 29 811 лв., както следва:
-По частна жалба на К.Б.Ш., подадена
чрез адв. Б.Д., против решението на окръжния съд:
Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното
решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон и е необосновано, като е молила за отмяната му и за постановяване
на ново разпределение с изключване от кръга на кредиторите на А. И. Ш., евентуално за връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Развила е съображения: за
неправилност на изводите на окръжния съд относно наличие на предпоставките за
присъединяване от съдебния изпълнител на този взискател по право предвид
погасяване на задължението към същия по давност; неотчитане на платени на
взискателите суми преди публичната продан; неизвършване на разпределението към
датата на публичната продан; присъждане на по-високи стойности от възприетите
от ЧСИ за такси, включително и тази по чл. 26 от ТТЗЧСИ и немотивирането на
акта в тази насока; Заявила е искания за
събиране на нови доказателства.
- По частна жалба на В.А.Ш., подадена
чрез адв. С.
М.. против решението
на окръжния съд:
Жалбоподателят е настоявал, че
обжалваното решение, с което е извършено ново разпределение и му е заделена
сума в размер на 1 246,75 лв. е неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му
и за постановяване на ново разпределение без участието на А. И. Ш. и без заделяне на сума за нея по
съответния вариант на заключението на вещото лице, евентуално за връщане на
делото на окръжния съд с указания в тази насока. Развил е съображения за
неправилност на изводите на окръжния съд относно наличие на предпоставките за
присъединяване от съдебния изпълнител на този взискател по право, за неотчитане
от съда на обстоятелството по прекратяването на изпълнителното производство на
ЧСИ Д.
с взискател А. Шмидт по силата на закона и за неизпълнение на задължението му
за вдигане на наложените възбрани, включително и тези върху процесния имот.
- По частна жалба на „Аутсорсинг Ай
Ти Сървисиз“ ООД, подадена чрез адв. Г.Ж., против решението на окръжния съд:
Жалбоподателят е настоявал, че
обжалваното решение, с което е отменено разпределението и е извършено ново
разпределение като е разпределена сума на А. И. Ш. е неправилно – незаконосъобразно и
постановено в противоречие с трайната съдебна практика, като е молил за
отмяната му и за постановяване на ново разпределение без разпределение на суми
за взискателката Ш.. Развил е съображения за
прекратяване по право на изпълнителното производство на ЧСИ Д. с взискател Ш. и за липсата на качеството й на
присъединен по право взискател по настоящото изпълнително дело.
Частните жалби са в срок, подадени са
от процесуално легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване акт на съда,
поради което са допустими. При разглеждането им по същество съдът намира
следното:
Изпълнително дело № 986/2017 г. по
описа на ЧСИ Л.
С. е образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.т.д. № 396/2016 г. по описа на
Апелативен съд – Варна, с който К.Б.Ш. е осъдена да заплати на „Аутсорсинг Ай Ти Сървисиз“ ООД
сумата от 17 000 лева, представляваща съответната й част от двойния размер на
платеното като задатък в общ размер на 25 500 лева по предварителен
договор за покупко-продажба от 29.04.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата в размер на 146.68 лева, считано от 15.10.2013 г. до завеждане на
иска на 15.11.2013 г. и законна лихва от завеждане на иска до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД. В хода на
изпълнителното производство по право са присъединени Община Варна и ТД на НАП
Варна. С разпореждане на съдебния изпълнител от 31.10.2017 г. В.Ш. е
присъединен като взискател въз основа на издадено удостоверение с изх. №
14990/27.10.2017 г. на ЧСИ Н.
Д., като
актуалният към 12.11.2018 г. размер на дълга на К.Б.Ш. е посочен в
удостоверението на ЧСИ Д.с изх. № 21163/12.11.2018 г. На
12.11.2018 г. съдебният изпълнител С. е присъединил и взискателя А. Ш. към настоящото производство въз
основа на представеното по делото удостоверение №18322/01.11.2018 г. на ЧСИ Д. по изп.д. № 21/2011 г.,
удостоверяващо размер на дълга на К.Ш. спрямо Ш. към 05.11.2018 г. Изпълнението е
било насочена срещу недвижим имот на длъжника представляващ 95 кв. м. ид.ч. от
ПИ с идентификатор № 10135.2559.226, находящ се в гр. Варна, бул. „Васил
Левски“, като с протокол от 15.03.2018 г. на ЧСИ С. за купувач, след проведената в
периода 14.02.2018 г. до 14.03.2018 г. публична продан, е обявен П. Г. при цена 29 811 лева. Имотът е възложен
с влязло в сила постановление за възлагане от 29.03.2018 г. На 22.11.2018 г. е
изготвено атакуваното разпределение на сумата постъпила от публичната продан в
размер на 29 811 лв., като разпределението е предявено на страните на
18.12.2018 г. Със същото, ЧСИ С.
е установил взискателите, техните вземания към датата на разпределението
22.11.2018 г., привилегиите им, и е разпределил сумата от проданта.
Производството пред окръжния съд е
било образувано по две жалби срещу предявеното на 18.12.2018 г. разпределение на сумата по
публичната продан, изготвено на 22.11.2018 г. от ЧСИ С. по изп.д. № 20178950400986,
съответно с вх. № 16061/21.12.2018 г. на
В.Ш., подадена чрез адв. С. Д.-М., в качеството му на присъединен взискател и с вх. № 16132/27.12.2018 г. на К.Б.Ш.,
подадена чрез адв. Б.Д., в качеството й на длъжник по същото изп.дело на
основание чл. 463 от ГПК.
Първоначалният взискател „Аутсорсинг Ай Ти Сървисиз“ ООД, чрез адв. Г.Ж.,
е подал писмен отговор, с който е изразил становище за основателност на жалбата
на В.Ш..
Оплакванията на жалбоподателя Ш. пред
окръжния съд са, че неправилно при разпределение на
сумата от публичната продан, съдебният изпълнител С. е взел предвид издаденото от ЧСИ Д. по изп. д. №21/2011 г. удостоверение
за присъединяване на А.В.Е. Ш.,
съгласно което същата имала вземане от длъжника Ш. в размер на сумата от 153
923,57 лева, както и че е разпределил на Ш.сумата от 18650,19 лева. Навел е доводи
за прекратяване по силата на закона на изп. д. №21/2011 г. на ЧСИ Д., поради неизвършване на изпълнителни
действия повече от две години, както и такива за неизпълнено задължение на
съдебния изпълнител Д.
за вдигане на възбраната върху имота преди провеждане на публичната продан и за
липсата на основание за присъединяване на Ш. като взискател и за участието й в
разпределението.
В жалбата си К.Б.Ш. е оспорвала
разпределението по съображения, че вземането на А.Е. е заплатено в
производството по ид.д. №21/2011 г., че
издаденото удостоверение по чл. 456 от ГПК не отразява действителния
размер на дълга, че ид.д. №21/2011 г. е
прекратено по силата на закона на осн. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, както и че
вземането на взискателя Е. – Ш.
е погасено по давност. Оспорвала е наличието на дълг и към взискателя Ш., тъй
като вземането по образуваното от него изп.д. №655/2016 г. на ЧСИ Д. е било заплатено в резултат на
проведената по това дело публична продан. Навела е и възражения за разминаване
в датата на разпределението, за неяснота
относно погасените след разпределението задължения, остатъчният дълг на всеки
от кредиторите и редът на погасяване на задълженията, както и за липсата на
присъдени в полза на взискателите разноски от първи ред по т.1 от чл. 136 ЗЗД.
В приложените към жалбите мотиви, ЧСИ Л. С. е изразил становище за неоснователност
на жалбите.
За да бъде присъединен
като взискател по вече образувано изпълнително дело, кредиторът следва да стори
това в сроковете по чл. 456, ал. 1 от ГПК, като по аргумент от ал. 2 следва да представи
изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че
изпълнителният му лист е приложен към друго дело.
В случая, взискателят В.Ш.
е присъединен по изпълнителното дело въз основа на удостоверение от 27.10.2017
г. на ЧСИ Н.
Д., с размер на
дълга на К.Ш. и Б.
Ш. от 159 804,70 лева и актуализиран към
12.11.2018 г. с ново удостоверение на ЧСИ Д. задължение на Ш. в размер на 10
816,52 лева. С удостоверението, ЧСИ Д. официално е удостоверила качеството на взискател на В.Ш.
по съответното изпълнително дело, както и непогасения остатък от дълга на Ш.
към него по същото дело. С това официално удостоверяване ЧСИ Л. С. е бил длъжен да се съобрази, като
той не е компетентен да изследва и проверява посочените обстоятелства. С
изготвената пред окръжния съд и неоспорена от страните в тази част
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице П., е установено съществуващо и
непогасено вземане на взискателя Ш. от длъжника Ш. в размер на сумата от 10
846,57 лв., от които 10 816,52 лв. главница и 30,05 лв. – лихви от
12.11.2018 г. до 22.11.2018 г. напълно съответстващ на определения размер на
задължението на този взискател в разпределението от ЧСИ С.. Затова и възраженията на
жалбоподателката Ш. по отношение участието на взискателя Ш. в
разпределението и относно размера на
непогасения остатък от вземането му са неоснователни.
Неоснователни са и
оплакванията на взискателя Ш. и длъжника Ш. за липсата на условия за
присъединяване на кредитора А. Ш.. Това е така, тъй като взискателката Ш., с наложена по-рано възбрана върху
имота, е присъединена с разпореждане от 12.11.2018 г. на съдебния изпълнител С. въз основа на удостоверение №
18322/01.11.2018 г. на ЧСИ Д.
по изп.д. № 21/2011 г., с което е удостоверен размер на дълга на Ш. към нея от
158 209,40 лева, актуализиран с последващо удостоверение от 28.11.2018 г. С
официалното удостоверяване на ЧСИ Д., качеството на взискател на Ш. по изп.д. № 21/2011 г., както и
размерът на несъбрания дълг по него са официално удостоверени и съдебният
изпълнител Л.
С. е бил длъжен да
се съобрази с тези обстоятелства при изготвяне на разпределението. Недопустимо
е във връзка с разпределението и изследването от ЧСИ С.на евентуално настъпило прекратяване
на изпълнителното производство по изп.д. № 21/2011 г. на ЧСИ Д. по силата на закона или евентуално
погасяване на дълга по него по давност, евентуално преценка на оплаквания
относно незаконосъобразността на действията този съдебен изпълнител и
невдигането на възбраната. Затова и възраженията в тази връзка, преповторени и
в жалбата пред настоящата инстанция, следва да бъдат оставени без уважение.
Задължението на Ш. към Шмидт не е било погасено и в хода на производството до
разпределението, като същото е установено и от вещото лице П. в компетентно изготвената, неоспорена
и приобщена в първата инстанция експертиза. Приетото в разпределението от
съдебния изпълнител вземане на Ш. е в размер на сумата от 153 923,57 лв. (от които
68 454,05 лв. – главница; 304,24 лв. – законна лихва от 06.11.2018 г. до
22.11.2018 г.; 65 606,98 лв. – лихви за минало време; 19 558,30 лв. –
неустойка), като вещото лице е установило дори малко по-висок размер на дълга –
153 928,06 лв.
В разпределението
съдебният изпълнител е посочил общия размер на дълговете, но и подробно и
конкретните им компоненти, поради което и тези оплаквания също са
неоснователни.
Доколкото разпределението
технически се изготвя в предхождащ предявяването му на страните момент, то и датите
22.11.2018 г. и 18.12.2018 г. са съответно дати на изготвянето и на
предявяването му, като оплакванията в тази връзка също са неоснователни.
Вещото лице П. в приобщената по делото експертиза е
установило по-висок общ размер на дълга на жалбоподателката Ш. от
196 422,26 лв. спрямо установения от съдебния изпълнител 195 551,09
лв., като разликата е в задълженията на Ш. към взискателите „Аутсорсинг Ай Ти
Сървисиз“ ООД и А. И.
Ш.. Освен това,
вещото лице е установило и вземане от 720 лв. за адвокатски хонорар в полза на
„Аутсорсинг Ай Ти Сървисиз“ ООД, ползващо се с привилегията по чл. 136, ал.1,
т.1 от ЗЗД. Тези взискатели („Аутсорсинг Ай Ти Сървисиз“ ООД и А. И. Ш.), обаче не са подали жалби пред
окръжния съд срещу разпределението в съответните му части, поради което и с
оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателите – длъжника Ш. и
взискателя Ш., възприетите в разпределението от ЧСИ размери на вземанията на
посочените взискатели следва да бъдат потвърдени. Привилегированите вземания на
общината за данъка върху имота и този на НАП – Варна, както и на хирографарния
кредитор - взискателя Ш., установени от вещото лице и от ЧСИ С. са идентични. При това положение,
общият дълг е в размер на 195 551,09 лв. и върху същия следва да бъде
изчислена и пропорционалната такса по чл.26 от ТТЗЧСИ. Същата в размер на
873,17 лв. е правилно изчислена от съдебния изпълнител пропорционално
(1 304,52 лв.) само върху продажната цена от 29 811 лв. при дълг
195 551,09 лв. (без разноските в изпълнението и хонорари) и след
приспадане на таксата за опис на продадения недвижим имот (431,35 лв.).
Останалите разноски са относими към осъществения изпълнителен способ и са установени по
делото, включително и със заключението на вещото лице, като общият размер на
таксите и разноските в полза на ЧСИ С. по ТТЗЧСИ са в размер на 1 518,02 лв. с ДДС. Според
допълнителното заключение на вещото лице, дължими такси към ЧСИ не са събирани
по делото преди разпределението.
Доколкото сумата от
проданта е била недостатъчна за погасяване на задълженията на всички взискатели,
е необходимо изготвянето на разпределението, като привилегированите такива по
чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за таксите на ЧСИ в размер на 1 518,02 лв., по
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, т. 2 от ЗЗД за общината , дирекция „МДТ“ – 48,82 лв.
и по чл. чл. 136, ал. 1, т. 1, т.6 от ЗЗД в полза на НАП – 5 184,22 лв. се
погасяват изцяло, а останалите вземания на хирографарните кредитори „Аутсорсинг
Ай Ти Сървисиз“ ООД, В.Ш. и А. И. Ш.
– по съразмерност в размери съотвено – 3 095,52 лв., 1 314,23 лв. и
18 650,19 лв. По този начин е и извършеното от ЧСИ разпределение, което не
страда от визираните в жалбите пороци и е следвало да бъда потвърдено. Като е
отменил разпределението, за да присъди по-голям размер на вземанията,
включително и с привилегия за адвокатския хонорар в полза на необжалвалите
взискатели, а от там и присъждайки по-висок размер на таксите в полза на ЧСИ,
окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед изхода от спора и
предвид неоснователността на жалбите, не се дължат разноски в полза на
жалбоподателите.
Предвид изложеното и на
осн. чл. 463, ал. 2 ГПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №
846/05.07.2019 г., постановено по гр.д. № 189/2019 г. по описа на Варненския
окръжен съд, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ,
ПОТВЪРЖДАВА
разпределение от 22.11.2018 г., изготвено по
изп.дело № 20178950400986 на ЧСИ Л. С.
на постъпила от публичната продан на недвижим имот сума по изпълнителното дело
в размер на 29 811 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: