Р Е Ш Е Н И Е
№2873
град Варна, 06.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на пети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №19277/2019
г., по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на М.С.М.
с ЕГН **********, адрес: ***, с която против „Е.П.” АД, ***, е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за
установяване недължимостта на сумата от 4080,76 лева претендирани от ответника по фактура № */*
г., за
периода от 15.11.2017 г. до 14.11.2018 г., представляваща стойността на
начислена без правно основание електроенергия за обект на потребление с адрес:
гр. В., м-т „Св. Н.“ № *, ап. *, клиентски № ********* и абонатен № *********. Претендира
сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от
ищеца права.
Ищецът стопанисва недвижим имот с адрес: гр. В., м-т „Св. Н.“ № *,
ап. *, клиентски № ********* и абонатен № *********. Твърди, че в
качеството си на потребител на ел. енергия е получил уведомление от ответното
дружество за извършена контролна проверка на средството за търговско измерване
и констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на
осн. Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.п.” АД е
коригирана сметката за използвана ел. енергия, като е начислена посочената
сума. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за
извършване на корекцията, че не е изпълнено задължението на ответното дружество
и свързаното с него „Електроразпределение Север” АД за извършване на периодични
проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството
електроенергия посочено в корекционната справка, периодът на извършената
корекция е определен произволно. Оспорва констатациите в констативния протокол
от извършената проверка на СТИ, с твърдение, че нито той, нито негов
представител е подписвал същия документ. Оспорва да му е било доставено
количеството ел.енергия посочено в становището за начисление на ел. енергия.
Оспорва законосъобразността на проведената корекционна процедура.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът представя
писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи приложимост на ОУ
в отношенията с ищеца, доколкото същите са издадени на основание чл.98а ЗЕ и са
одобрени с решение на ДКЕВР, като приетите и одобрени ОУ са задължителни за
ползвателя, на основание чл.98, ал.4 ЗЕ, без да е необходимо изричното му
писмено съгласие.
Твърди, че на 14.11.2018 г. е извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение
Север“ АД. При извършената проверка служители на ответника са изготвили
Констативен протокол № 1202529/14.11.2018 г. При проверката, е установено, че в
регистър, който е скрит 1.8.3. има показания в размер на 021432 кВТч. В
регистър 1.8.1. са отчетени 002502 кВТч, а в регистър 1.8.2. - 0101109 кВТч.
Потребената електрическа енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана на
дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната.
Излага се, че електромерът с фабр. № 1114021566094015 е демонтиран,
поставен е в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 507050 и е предоставен за
метрологична експертиза поради
съмнение за софтуерна манипулация. Извършена е
експертиза от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел - гр. В., за която е съставен Констативен
протокол № 2343/07.10.2019г.-АУ-Е-000029-64633/15.11.2018 г. Установена е
намеса в софтуера на електромера. Същият не отговаря на техническите
характеристики. При софтуерното прочитане е констатирано наличие на преминала
електрическа енергия по трета тарифа /021432,6 кВтч, която не е визуализирана
на дисплея.
На 14.10.2019 г. „Електроразпределение Север“ АД съставя Становище за
начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното
вземане, въз основа, на което на 16.10.2019 г. „Е.П.“ АД издава фактура с № **********
г., с което е определена цената на електрическата енергия, потребена от
абоната, а именно 4080,76 лв.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Безспорно е между страните, че ищецът е потребител на
електрическа енергия по смисъла на § 1, т.42 ЗЕ, в стопанисван от него обект с
адрес: гр. В., м-т „Св. Н.“ № *, ап. *, клиентски № ********** и абонатен № *********. Установено е, че между
страните е налице
валидно възникнало облигационно
правоотношение, по силата на което ответникът доставя, а ищецът заплаща
доставената електроенергия - валиден договор за продажба и доставка на
електрическа енергия. Съществуването на облигационно правоотношение между
страните е уредено съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, където е
указано, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Безспорно по делото е съдържанието и влизането в сила на Общи условия за
продажба на електрическа енергия на „Е.П.” АД и Общи условия на договорите за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„Енергоразпределение
Север” АД, валидни към посочения период.
Измерването
на потребяваната в обекта на ищеца електроенергия се измерва посредством електромер
тип МЕ 162 – Iskra, с фабричен № **************.
СТИ е монтирано в електромерно табло в имота на ищеца.
Видно
от представен по делото препис от КП № 1202529/14.11.2018г., на същата дата, служители на „Електроразпределение
Север“ АД извършват проверка по измерване на електроенергията потребявана в обекта на ищеца, с адрес: гр. В., м-т „Св. Н.“ № *, ап. *. Видно от текста на
документа, при проверката се отчетени следните показания на тарифните регистри:
нощна тарифа
/тарифен регистър 1.8.1/ - 002502 kWh, дневна
тарифа /тарифен регистър 1.8.2/ - 0101109 kWh, регистър 1.8.3. – 021432 kWh, а в регистър 1.8.4. - 000000
kWh. Отчетени са показания
и по общия регистър 1.8.0., а именно – 034044 kWh. СТИ е демонтирано и
подменено с нов уред с показания 0 kWh по всички тарифни регистри - от 1.8.0 до 1.8.4. вкл. Видно
от отбелязванията в КП, тарифният превключвател е вграден, като същият е точен.
Констативният протокол е подписан
от двама свидетели. Свидетелите не живеят в обекти, съседни на процесния обект;
за същите не е посочено дали са служители на „Електроразпределение Север“ АД.
След демонтирането му, проверяваният
елекромер е поставен в индивидуална опаковка - плик, запечатан и пломбиран с
пломба №507050.
Съставеният констативен протокол е подписан от проверяващите служители и от двама
свидетели. СТИ е предадено на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО
– В., за извършване на метрологична експертиза.
Видно
от КП № 2343/07.10.2019г.-АУ-Е-000029-64633/15.11.2018
г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – В., проверяваното
СТИ е постъпило за проверка в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба № 507050 и е придружен с КП № 1202529/14.11.2018 г.,
като не са установени механични дефекти по кутията, на клемите, на клемния блок
на електромера. Констатирано е наличие на необходимите обозначения на табелата
на електромера.
Резултатът
от извършената метрологична експертиза сочи, че проверяваното СТИ съответства
на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при
измерване на електрическа енергия. Констатирано е, че до вътрешността на СТИ не
е осъществяван достъп. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера, която за типа електромер Iskra MЕ
162 трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената
енергия се разпределя и върху невисуализираната тарифа Т3 – 021432,6 kWh.
На
14.10.2019 г. от „Електроразпределение Север“ АД е изготвено становище за начисление
на електрическата енергия, видно от което е одобрено да се начисли допълнително
общо количество ел. енергия в размер на 21432 kWh,
за периода от 15.11.2017 г. до 14.11.2018 г. Посоченият период е разделен на
два подпериода – от 15.11.2017 г. до 30.06.2018 г. - 13388 kWh и
от 01.07.2018 г. до 14.11.2018 г. – 8044 kWh. В
документа е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит
на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.
енергия.
На
16.10.2019 г., въз основа изготвената справка за корекция, ответното дружество
съставя фактура № **********/16.10.2019 г. за вземанията към
получателя М.С.М., представляваща стойност на електроенергия, потребена в обект
на потребление в гр. В., м-т „Св. Н.“ № *, ап. *,
клиентски № ********* и абонатен № *********, за периода 15.11.2017 г. до 14.11.2018
г. Стойността на потребената електроенергия, за процесния период е 4080,76 лева
с ДДС и е със срок на плащане до 28.10.2019 г.
По
делото е допусната и изготвена СТЕ, заключението, на която, като обективно,
компетентно и неоспорено от страните е прието от съда. Видно от същото, СТИ
измерващо потребената е имота на ищеца електрическата енергия, е произведено
през 2015 г. и е монтирано през 2017 г. През 2015 г., в БИМ, му е била
извършена задължителна проверка за годност. Срокът на метрологична годност
изтича през 2021 г. Електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3. в
размер на 21432 kWh е отчетена от процесното СТИ. Налице е софтуерно
претарифиране по отделните регистри, като е въздействано чрез инфрачервения
порт на електромера, следствие на човешка намеса. Препрограмирането осъществява
прехвърляне на ел.енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на
дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Процесното
СТИ не е „SMART“, поради което не може да
бъде установена точната дата на въздействието. Математическите изчисления по
процесната фактура са коректни и са извършени след прочитане на скрития
регистър 1.8.3.
При така установените факти, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният отрицателен
установителен иск е с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК. Същият е процесуално
допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено
обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за
наличието на които съдът следи служебно. Условие за надлежното упражняване на
иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на
процесната сума, без да е необходимо по отношение на същата да е инициирано
принудителното събиране. Тежестта за установяване съществуването на оспореното
право се носи от ответника, като той следва да установи фактите, с които
обосновава своето право на вземане.
В процесния казус допустимостта
на предявения иск се обуславя от наличието на правен интерес за ищеца да се
установи обстоятелството, че същият не дължи в полза на ответника парична сума в размер на 4080,76 лева, съставляваща, според ответното дружество,
стойността на ел. енергия, потребена от ищеца за периода от 15.11.2017 г. до 14.11.2018 г. в
стопанисван от него обект, чието количество не е отчетено, а е начислено на основание чл.50 ПИКЕЕ. Касае се за използвана от ответника
специална хипотеза на коригиране на сметката на потребителя за минало време,
чрез която се остойностява действително консумирана ел.енергия, която е била
отчетена от скритите регистри на СТИ. В
чл.50 ПИКЕЕ е регламентирана възможността за служебно начисляване на количества
електроенергия, като е указано, че в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа
коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия
за времето от допускане на грешката до установяването ѝ, но за период не
по-дълъг от една година.
Съгласно разпоредбата на чл. 120 ал.1 ЗЕ,
електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента, а съгласно чл.29, ал.8 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, изд. от
ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., електромерните табла са собственост на
оператора на разпределителната мрежа и се поддържат от и за негова сметка. С
оглед вмененото задължение на оператора на разпределителната мрежа да поддържа в техническа изправност СТИ /чл.9, ал.2 ПИКЕЕ/, в тежест на ответника е да докаже наличие на
осъществено от ищеца неправомерно въздействие върху уреда, което се е отразило
на способността на уреда за точно и коректно измерване на потребената енергия.
Осъществяване
на нерегламентиран достъп от страна на потребителя, с цел извършване на
манипулация върху СТИ, следва да бъде доказано от ответника, доколкото не би
могло да се приеме презюмиране на неговата вина. Ищецът не само няма задължение
да поддържа в изправност СТИ, но и по делото не се установиха извършени от него
неправомерни действия в тази насока. При извършената проверка на адреса не са
констатирани механични
повреди, деформации или неизправности в корпуса, схемата на свързване или
схемата на измерване на потребената ел. енергия. Разпоредбата на чл.10, ал.1 ПИКЕЕ
въвежда още едно задължение за оператора на съответната мрежа - да осигурява на
страната, която купува ел. енергия възможност за контрол на показанията на СТИ.
Доколкото по делото се установи, че тарифен регистър 1.8.3 е скрит за абоната,
то следва да се приеме, че това му право е нарушено, което от своя страна
предпоставя незаконосъобразност на корекционна процедура основана на нарушение
на императивна норма на ПИКЕЕ. След като невизуализираният регистър може да
бъде разчетен само със специален софтуер, с който абонатът не разполага, то
предписаната възможност той да осъществява контрол на показанията е
неосъществима. По делото не се събраха
доказателства, които да установят по безспорен начин, че ел.енергията по тарифен регистър
1.8.3 действително е била потребена от ищеца – абонат, за процесния период, в кой часови диапазон е била
консумирана същата, както и че соченото въздействие е било осъществено именно през
процесния период.
Отделно от горното, константната съдебна практика
не допуска възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна
корекция, с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи
потребителите Общи условия. Ищецът е поставен в неравноправно положение, тъй като
не може да защити интереса си при извършване от страна на дружеството
едностранна корекция на сметката му за минал период, вследствие на твърдяно
неточно измерване на ел. енергията, дори, когато доставената и потребена
енергия е била редовно отчитана и заплащана във времето. Възможността, която ЗЕ
предоставя за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период не е
тъждествена на автоматично начисляване
на суми за неточно измерена ел. енергия. Към нея може да се пристъпи едва след
надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на
потребителя, в т.ч., че грешката в отчитането на ел.енергията или нейното
неправилно измерване се дължи на виновно поведение от страна на абоната, в т.ч.
неизпълнение на договорни задължения.
С решение № 13691/08.11.2018 г. по адм. дело №
4785/2018 г. на ВАС, 5-чл. състав е оставено в сила решение № 2315 от
21.02.2018 г., по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, с което са отменени чл.48 – 51
ПИККЕ. Последното решение е обнародвано в ДВ бр.97 на 23.11.2018 г. и влиза в
сила от тази дата /чл.194 АПК/. При данни, че корекционната процедура касае
период от 15.11.2017 г. до 14.11.2018 г., то при отменени ПИКЕЕ към датата на
провеждане на корекционната процедура, ответното дружество не е имало правно
основание за извършването ѝ.
При горните доводи, съдът намира, че
ответникът не доказа своите възражения,
поради което и предвид разместената доказателствена тежест при
разглеждане на отрицателен установителен иск, същият следва да бъде уважен като
основателен.
С оглед изхода от спора, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер общо на 683,23 лева, от които: 163,23
лева – държавни такси и 520 лева - адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между М.С.М. с ЕГН **********, адрес: *** и „Е.П.” АД, ***, че М.С.М. с
ЕГН **********, адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.” АД, ***, сумата от 4080,76 лева претендирани от ответника по
фактура № */* г., за периода от 15.11.2017 г. до 14.11.2018 г., представляваща
стойността на начислена без правно основание електроенергия за обект на
потребление с адрес: гр. В., м-т „Св. Н.“ № *, ап. *, клиентски № ********** и абонатен № **********, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М. с ЕГН **********,
адрес: ***, направените по делото разноски в размер общо на 683,23 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на
съобщението за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: