Р Е Ш Е Н И Е № 135
гр. Сливен, 10.07.2020 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и девети юни
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен
съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 198 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалбата на Д.И.Й. против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0804-000388/04.05.2020 г., издадена от Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на Д.И.Й. е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – „Временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по
чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като последното НП №
8244/2010 г., с което на оспорващия са отнети 7 к.т. му било връчено на
14.11.2012 г. и е влязло в сила на 22.11.2012 г. Счита, че от този момент
водачът е загубил правоспособност и е възникнало задължението да върне СУМПС.
Твърди, че през посочения срок от 8 години наказващият орган нито веднъж не е
приложил служебно възстановяване на контролни точки. Освен това, във връчени
наказателни постановления от 25.07.2017 г. и 08.08.2017
г. било посочено, че водачът разполага с 39 к.т. Твърди, че заповедта е
незаконосъобразна и неправилна, не е мотивирана и не е доказана по несъмнен
начин. Моли съда да отмени оспорената заповед.
В с.з. оспорващият,
лично и чрез пълномощника си с адв. К.Й. *** поддържа
жалбата. Претендира за направените по делото разноски.
Административният
орган в писмено становище оспорва подадената жалба, няма искания по
доказателствата, счита че правилно е приложен законът.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Издаването на
оспорения административен акт е започнало по инициатива на административния
орган след извършена проверка по влезли в сила наказателни постановления, по
които се отнемат контролни точки, при която се установило, че Д.И.Й. с ЕГН/ЛНЧ **********
***, СУМПС № *********, води се на о. в ОДМВР Сливен, в периода 2008г.-2010г.
включително, на лицето са отнети общо 45
контролни точки. В посоченият период 2008 г.-2010 г., Й. не е
възстановявал контролни точки. Наказателните постановления са както следва:
1.НП №2475/2008 г. на РУ-Нова Загора, отнети 9 контролни точки. НП е връчено
лично на 06.01.2009г., не е обжалвано и е влязло в сила на 14.01.2009 г. 2.НП №
11325/2009 г. на сектор"ПП" ОДМВР-Варна, отнети 20 контролни точки.
НП е връчено лично на 09.12.2010 г., не е обжалвано и е влязло в сила на
17.12.2010 г. 3. НП № 14890/2009г. на сектор "ПП" ОДМВР-Варна, отнети
9 контролни точки. НП е връчено лично на 09.12.2010 г., не е обжалвано и е
влязло в сила на 17.12.2010г. 4. НП № 8244/2010 г. на сектор "ПП"
ОДМВР-Варна, отнети 7 контролни точки. НП е връчено лично на 14.11.2012 г., не
е обжалвано и е влязло в сила на 22.11.2012г. Административния орган е приел,
че водача не е изпълнил задължението си
по чл. 157 ал.4 от ЗДвП, а именно: 1) водач на когото са отнети всички
контролни точки, не е върнал свидетелството за управление на МПС в съответната
служба на МВР.
Въз основа на тези
констатации Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0804-000388/04.05.2020 г., по отношение на Д.И.Й. е
наложил принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - Временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по
чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Тази заповед е връчена на оспорващия на 12.05.2020 г..
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е на 26.05.2020 г. т.е. в срока по чл.149 ал.3 във вр. с ал.1 от АПК, от лице участвало в производството по
издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като
непосредствен адресат от акта..
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата
на чл. 171, т.4 от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният
акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа
при произнасянето му. Заповедта е издадена от компетентен орган определен със
Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОДМВР Сливен, служебно известна
на съда.
Приложимата хипотеза, посочена в административния
акт, е нормата на чл. 171, т.4 от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се налага като принудителна административна мярка
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл. 157, ал.4. Последната разпоредба предвижда задължение за
водач, на когото са отнети всички контролни точки, да върне свидетелството за
управление в съответната служба на МВР, тъй като губи придобитата
правоспособност. Следователно отнемането на свидетелството за управление на МПС
на основание чл. 171, т.4, във вр. с чл. 157, ал.4 от ЗДвП може да се приложи при установяване, че за допуснати нарушения на
правилата за движение на водача са отнети всички контролни точки и
свидетелството за правоуправление не е върнато в съответната служба на МВР.
Съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП, при издаване на
свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за
потвърждаване валидността на свидетелството и определен брой контролни точки за
отчет на извършените нарушения. Според чл. 157, ал.3 от ЗДвП, Министърът на
вътрешните работи с наредба определя първоначалния максимален размер на
контролните точки и условията и реда за отнемането и възстановяването им.
С Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение (обн.ДВ,
бр.1 от 2013 г., в сила от 04.02.2013 г.) първоначалният максимален размер на
контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение
по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39, като отнемането на
контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно
постановление.
От административната преписка е видно, че с НП №2475/2008
г. на РУ-Нова Загора, за извършено нарушение на 02.12.2008 г. са отнети 9 контролни
точки. НП е връчено лично на 06.01.2009 г., не е обжалвано и е влязло в сила на
13.01.2009 г., а не както е посочено в ЗПАМ- 14.01.2009 г. С НП № 11325/2009 г.
на сектор"ПП" ОДМВР-Варна за извършено нарушение на 21.08.2009 г. , са отнети 20 контролни точки. НП е връчено
лично оспорващия на 09.12.2010 г., не е обжалвано и е влязло в сила на
17.12.2010 г. С НП № 14890/2009 г. на
сектор "ПП" ОДМВР-Варна за извършено нарушение на 10.11.2009 г. са
отнети 9 контролни точки. НП е връчено лично на жалбоподателя на 09.12.2010 г.,
не е обжалвано и е влязло в сила на 17.12.2010г. С НП № 8244/2010 г. на сектор "ПП"
ОДМВР-Варна, за извършено нарушение на 03.08.2010 г. са отнети 7 контролни
точки. НП е връчено лично на 14.11.2012 г., не е обжалвано и е влязло в сила на
22.11.2012 г.
С влизане в сила
на НП № 8244/2010 г. на сектор "ПП" ОДМВР-Варна, Й. е останал на
минус 6 контролни точки. Същият не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4
от ЗДвП - не е върнал СУМПС в съответната служба на МВР след като са му отнети всички
контролни точки.
Съгласно
разпоредбата на Чл. 158 ЗДвП (в относимата редакция
ДВ, бр. 51 от 2007 г.), броят на точките за потвърждаване валидността на
свидетелството се възстановява: 1. чрез частично увеличаване с 1/3 от
първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от
веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си
по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи; 2.
служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от
датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което
на водача са отнети контролни точки. Броят на точките за потвърждаване
валидността на свидетелството може да се възстановява само до първоначалния
максимален размер.
Видно от
приложените към преписката документи, НП № 2475/2008 г. на РУ-Нова Загора е
влязло в сила на 13.01.2009 г., а НП № 11325/2009 г. на сектор "ПП"
ОДМВР-Варна е влязло в сила на 17.12.2010 г., като между влизането в сила на
двете НП не е изминал период повече от две години. Същото се отнася и за НП №
14890/2009 г. на сектор "ПП" ОДМВР-Варна - влязло в сила на
17.12.2010 г. Между влизането в сила на това НП и следващото НП № 8244/2010 г.
на сектор "ПП" ОДМВР-Варна, влязло в сила на 22.11.2012 г. отново не
са изминали две години. В този смисъл, не е имало основание за служебно
възстановяване на контролни точки. По делото не са представени доказателства,
че оспорващия е преминал допълнително обучение за възстановяване на контролни
точки.
Тъй като броят на
контролните точки, отнети на жалбоподателя в резултат на влезлите в сила НП
надхвърля наличните му контролни точки, той е загубил правоспособността си да
управлява МПС и не е възможно при липсата на контролни точки изобщо те да бъдат
възстановени до първоначалния им максимален размер предвид липсата на извършени
нарушения в двугодишен период след последното отнемане на точки.
Тълкуването на
разпоредбата на чл. 158, вр. с чл. 157 ЗДвП налага
извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им
отнемане, до първоначалния максимален размер, но не и в случаите на пълно
изчерпване на определения им лимит. В последната хипотеза водачът губи
придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по
реда на чл. 157, ал. 5 ЗДвП - с полагане на изпит за придобиване. Изпълнението
на процедурата по чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП изисква служебно отразяване
на факта на възстановяване на точките в съответните регистри, но само ако
водачът не е изчерпал определения с подзаконовия нормативен акт лимит на
контролните точки.
Обстоятелството,
че в последващи НП издадени на жалбоподателя е
посочен пълния размер на контролни точки не може да промени факта на тяхното
отнемане. Това се дължи несъмнено на несъвършенство в информационната система
на МВР, но жалбоподателя е информиран за контролните точки които са му отнети с
връчените му НП и би следвало да е наясно, че е изчерпал техния максимален
брой.
Отнемането на
контролни точки е последица от извършване на нарушение. То не е вид санкция и
не се подчинява на режима на ЗАНН. Отнемането на контролните точки става
автоматично с влизане в сила на НП, а възстановяването им се извършва по
нарочен ред и процедура, предвиден в чл. 158 ЗДвП. След отнемането на всички
контролни точки и съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП жалбоподателят е изгубил
придобитата правоспособност и според чл. 157, ал. 5 ЗДвП има право да бъде
допуснат до изпит за придобиване на правоспособност. В тези случаи се явява
неприложима разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като същата
регламентира възможности за служебно възстановяване на контролните точки само
при частичното им отнемане до пълния им размер. ( В този смисъл Решение № 12924 от 24.10.2018
г. на ВАС по адм. д. № 1730/2017 г., VII о.,)
Предвид гореизложеното
се налага извод за неоснователност на жалбата, която следва да се отхвърли. Процесният административен акт е издаден от компетентен
орган, надлежно овластен, в съответствие с чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Правилно е
приложен материалният закон. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е целта на
закона.
При този
изход на правния спор е неоснователно искането на оспорващия за
присъждане на разноски.
Ръководен от изложените съображения и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Й., ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000388/04.05.2020 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: