Решение по КНАХД №1820/2025 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Т. И. З. от [населено място], депозирана чрез процесуален представител, срещу Решение №209 от 11.09.2025г. постановено по а.н.д.№ 485/2025г. по описа на РС-Хасково, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №10428750, издаден от ОД на МВР – Хасково.

В касационната жалба се излагат пространни доводи обосноваващи постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че описанието на нарушението в санкционния акт, както и начина на обективиране на посочените санкционни норми, не удовлетворява изискванията на закона, като по този начин е нарушено правото на защита на наказаното лице. Излага се също, че наложеното наказание“ глоба“ е неправилно определено, а повторността не е обусловена. Не изяснено според касатора било и обстоятелството, дали мобилната система заснела нарушението е била монтирана на движещ се автомобил или на такъв в покой, присъствали ли са или не при установяване на нарушението нарушителят и полицейския орган. Не било надлежно установено и авторството на нарушението. Претендират се разноски.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение и отмяна на оспорения пред въззивния съд електронен фиш.

Ответникът - ОДМВР - Хасково, не ангажира становище по оспорването.

Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К, с №10428750, издаден от ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 10.02.2025г. нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, на касационния жалбоподател е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100.00 лева.

За да постанови решението си, районният съд приел, че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения. Санкционния акт формално отговарял на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата. Спазена била процедурата по издаването му. Посочил е, че е налице повторност, тъй като нарушението е извършено в едногодишен срок от нарушението по ЕФ Серия К №9441022 от 21.11.2024г. Наложеното на лицето административно наказание било правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв.

Настоящата инстанция намира така постановеното решение за валидно и допустимо, но за неправилно.

При постановяване на съдебното решение въззивният съд не е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който да осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело и оттук да мотивира надлежно акта си съобразно така установеното. В изпълнение на императивното процесуално правило по чл.84 от ЗАНН вр. с чл. 13 от НПК, съдът следва да събере всички допустими, относими и необходими посочени от страните доказателства, по предвидените в кодекса способи, с цел разкриване на обективната истина.

От посоченото в процесния Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №10428750 на ОДМВР Хасково, е видно, че е прието, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/9441022 от 21.11.2024г. съответно лицето е наказано на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ЗДвП.

От разпоредбата на §6 т.33 от ДР на ЗДвП е видно, че по смисъла на този закон „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.

Следователно, за да се приеме, че в настоящия случай нарушението е извършено при условията на повторност, е било необходимо да се докаже, че същото е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на електронен фиш, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Действително, Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №9441022 на ОДМВР Кърджали е приложен към административно-наказателната преписка, освен това е посочен в представената по делото Справка за нарушител/водач на Т. З., като се установява от тези две доказателства, че на касатора е било наложено административно наказание „глоба“ за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

В случая в оспорения електронен фиш не е посочено, на коя дата е влязъл в сила цитирания и обуславящия повторност според АНО санкционен акт, нито това обстоятелство е отразено в последния. Не е отразено и в справката за нарушител. Следва да се отбележи, че информацията от процесната справка от информационната система на органа не може да замести удостоверяващата сила на доказателствата, които по смисъла на ЗАНН и ЗДВП са годни да удостоверят връчването и датата на влизане в сила на санкционен акт. Съобразно трайно установената в страната съдебна практика справката не е официален документ и има единствено регистърен, вторичен характер, поради което и не може да служи като доказателство за връчване на НП/електронен фиш, както и за влизането му в сила, и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила нито за административнонаказващия орган, нито за съда.От представената справка се установява единствено факта на вписването на определени обстоятелства в информационната система. Тоест, налице е само едно твърдение на ответника. Тези факти е напълно възможно да са осъществени, но, за да бъдат приети от съда за надлежно доказани, е необходимо да бъдат установени с относимите, допустими и предвидени в закона доказателствени средства. В случая годни доказателства за връчване на обуславящия(според органа) повторност електронен фиш не са били представени от административно наказващия орган. При липсата им районният съд е следвало на основание чл.84 от ЗАНН, чл. 13 от НПК и чл.107, ал.2 от НПК и служебно да положи усилия и да събере такива, от които да установи по несъмнен начин връчен ли е бил на наказаното лице ел. фиш Сер.К, № 9441022 и влязъл ли е в законна сила, и едва след това да изгради правите си изводи за това извършено ли е деянието и извършено ли е то при условията на повторност. Вместо това да стори това съдът е обективирал в решението си, че нарушението е осъществено при условията на повторност, без този извод да почива на събрания доказателствен материал. Мотивите са писмени съображения, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение, въз основа на които е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на решението. Обективиране на заключение, за наличие на повторност, без съдът да обоснове съображенията си поради които е достигнал до същия, опорочава правните изводи на съда и води до ненадлежно мотивиран съдебен акт.

При наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, липсата на изводи, основани на относимия доказателствен материал, възпрепятства извършването на касационна проверка по чл.218, ал.2 от АПК за съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, с оглед разпоредбата на чл.220 от АПК и въведеното с нея изискване преценката за прилагането на материалния закон да се извършва въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Предвид изложеното касационната инстанция счита, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е съществено и обосновава наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, поради което атакуваното решение, в обжалваната му част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който да събере всички необходими за изясняване делото от фактическа страна и за разкриване на обективната истина доказателства и едва след това да постанови мотивиран акт, в които да изложи съображенията си дали визираното в оспорения фиш деяние е осъществено от обективна и субективна страна и извършено ли е то повторно.

Въпреки този изход на спора, претендираните от касатора разноски не му се следват в това производство. Приложение в случая намира разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, съгласно която при новото разглеждане на делото въззивният съд съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в касационната инстанция с оглед крайния изход на спора.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №209 от 11.09.2025г. постановено по а.н.д.№ 485/2025г. по описа на РС-Хасково

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Хасково, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

Решението е окончателно.