Определение по дело №422/2021 на Административен съд - Стара Загора

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

при секретар

                             и с участието

на прокурора

изслуша докладваното

от съдията

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

канд № 422/2021 по описа на този съд.

       Производството е образувано по повод частна жалба, подадена от „СК Инженеринг“ ЕОЖД, със седалище гр. Стара Загора, представлява от С. К., чрез адв. И.М.,*** против Определение 260233/20.07.2021г., постановено по анд № 696/2021г. по описа на РС Казанлък.

        Частният касатор твърди, че с този съдебен акт се допълвало Решение № 260033/29.01.2021г., постановено по анд № 696/2021г., като с него претенция на дружеството за заплащане на разноските пред въззивня съд била отхвърлена  за размера над 200 лева до пълно претендирания такъв от 400 лева, както и със същото определение дружеството обило осъдено да заплати в полза на АНО разноски за юрисконсулт в размер на 80 лева. Това определение било неправилено, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалните разпоредби при съществено нарушени ена производтвените правил., поради което се иска неговата отмяна изцяло. Претендира се постановяване на друго такова, с което да се присъди в полза на дружеството пълният размер на претендираните разноски от 400 лева.

         Частният касатор сочи, че само от страна на дружеството имало направено искане за допълване на решението в частта на разноските в установения за това срок. От страна на органа нямало такова направено искане. След изтичане на срока от страна на органа било подадено становище във връзка с молбата на дружеството за именение на решението в производтвото по чл.248 от ГПК, където за първи път били поискани разноски, като този подход бил недопустим. Излагат се подробни доводи в насока на твърдението за неправилност на определението, с което се присъжда в полза на органа възнаграждение за юрисконкулт в хода на производството по чл.248 от ГПК.

           Оспорва се и извода на РС за съразмерно присъждане на разноските в полза на жалбоподателя. Това не било правилно, защот с оглед алтернативното искане на същия за намаляване размерът на санкцията, това било постигнато в крайна сметка и поради което, и съобразно константната практика, следвало да се присъдят разноските изцяло, които разноски били и надлежно поискани, и документално удостоверени като размер и основание.

        От ответника по частната жалба – Дирекция „ИТ“ Стара Загора, не представят становище по частната жалба.

        Съдът, като съобрази данните пред него, намира за установено от фактическа страна, следното:

„СК Инженеринг“ ЕООД обжалвало пред РС Казанлък НП №24-0022732/19.06.2021г. на Директора на дир. „ИТ“ Стара Загора, с което на дружеството за нарушения на КТ било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, като с Решение №260033 от 29.01.2021г., постановено по анд № 969/2020г. РС Казанлък постановил изменение на процесното НП, като намалил размера на наложеното наказание от 2000 лева на 1500лева. Решението било съобщено на процесуалния представител на дружеството на 11.02.2021г., видно от разписката на л.63 от делото на РС. На 25.02.2021г. в деловодството на РС била подадена по електронен път молба от „СК Инженеринг“ ЕООД за допълване на Решение №260033 в частта му на разноските, защото такива били своевременно поискани от дружеството, а такива му се следвали предвид постановеното изменение на процесното НП, т.е. в съразмерна част. С определение на състав на този съд, подадената касационна жалба в частта на разноските е върната на РС за администриране по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, като от въззивния съд е постановено жаленото Определение № 260033, с което е допълнено решение № 26033, като е отхвърлено искането за присъждане в полза на „СК Инженеринг“ ЕООД на разноски за един адвокат в размер на 400 лева и е осъдено „СК Инженеринг“ ЕООД да заплати на Дир. „ ИТ“ Стара Загора за юрисконсулт в размер на 80лв., като отхвърлил претенцията до размера от 200 лева.

          При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

          Жалбата е процесуално допустима, като направена в срок и против годен за инстанционен контрол съдебен акт, подадена от активно легитимирана страна.

           Разгледана по същество, същата е изцяло неоснователна, а жаленият съдебен акт изцяло е постановен в съответствие с приложимия процесуален и материален закон.

           Относно частта от Определение № 26033, с която в полза на Дир. „ИТ“ Стара Загора е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, касационната инстанция мотивира следното: данните от последното с.з., в което е даден ход по същество на спора, еднопосочно сочат, че от процесуалния представител на АНО, юрк. Мутафова има надлежно предявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Т.е. налице е своевременно заявено искане за това и диспозитива на РС макар и некоректен, се явява изцяло законосъобразен и правилен. След изменението на чл.63 от ЗАНН, в сила от 02.12.2020г., законодателят в ал.3 от текста даде възможност за присъждане на разноски и в това производство за страните и при надлежно сезиране с такова, на всяка от тях се следва такова. С Решение № 26033 крайният равен извод е за изменение на процесното НП, като наложеният конкретен размер е изменен до минимално предвидения за това нарушение в закона. В този случай и според практиката на този съд, не е налице уважаване на жалбата, което да обосновава извод у въззивния съд, че на страната се следват разноски съразмерно на  „уважената“ част и това е така, зашото самото наложено административно наказание не е отменено, а само е изменен размерът му.

         До колкото е налице своевременно предявена претенция от юрк. Мутафова, то органът при този краен правен резултат има право на разноски, като неговият размер следва да се определя по реда на чл.27е от НЗПП, който предвижда за този род дела  възнаграждение от 80-150 лева. Неправилно частният касатор приема, че искането за разноски на органа се прави едва в отговора по молбата на дружеството за допълване на решението в частта му на разноските и че РС се произнася по него. Въззивният съд допълва решението си в частта на разноските, като съобразява своевременно заявеното искане за това в с.з. от 18.01.2021г., а не това от становището на л.73 от делото на РС. Некоректността на диспозитива се следва от това, че след като присъжда възнаграждение в минималния размер, постановява и отхвърлителен диспозитив по искането до заявения такъв от 200 лева. Процесуалният представител на Дир. „ИТ“ не е съобразила в становището си на л. 73, че по делата по ЗАНН възнагражденията са в размер от 80-150 лева, съгласно чл.27е от НЗПП, а Съдът може да определя сам в тези рамки конкретното такова, като съобразява процесуалното поведение на представителя на страната, правната и фактическа сложност на спора.

           Що се отнася до отхвърлителната част от процесното Определение, постановена по искането на частния жалбоподател за присъждане на разноските за един адвокат в пълен размер, Съдът приема, че то се явява изцяло законосъобразно и съответно на  практиката му. Както вече се посочи, макар и въззивният съд да постановява изменение на НП в частта на размера на санкцията, то самата санкция не се отменя, поради което касационната инстанция приема, че жалещата страна няма право на разноски, вкл. и на съразмерна част, т.е. само при пълна отмяна на наложената санкция, жалещата страна ще има право на разноски в пълен размер, а ако с НП са наложени няколко административни санкции и една или повече бъдат отменени, а други потвърдени, то именно тогава жалещата страна ще има право на разноски, съразмерно на уважената част.

                 Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ :

           ОСТАВЯ В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260033/20.07.2021г., постановено по анд № 696/2020г. по описа на РС Казанлък.

            Настоящото не подлежи на обжалване.

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                              2.