№ 66
гр. Кюстендил, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Хр. Костадинова
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20241500500355 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Делото е образувано след изпращането му от ВКС за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд въз основа на Решение № 433/02.07.2023 г. по гр. д. №
1941/2023 г., с което е отменено Решение № 20/16.01.2023 г. по гр. д. № 233/2022 г. на
Окръжен съд – Кюстендил.
Предмет на разглеждане е въззивна жалба с вх. № 1597/25.02.2022 г. от М. С. Г.,
ЕГН **********, с адрес: с. Баланово, община Дупница и Л. Е. И., с адрес: гр. София,
ул. „***“ № 13, чрез пълномощника им адв. П. Г. П. от АК - Благоевград, с адрес гр.
Благоевград ул. „***“ № 50, насочена против Решение № 57 от 03.02.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 1144/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница.
С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е отхвърлил предявените
от М. С. Г. и Л. Е. И. срещу Н. А. Д. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размери, както
следва: от ищцата М. С. Г. – за сумата от 5 001 лева, предявена частично от 800 000
лева.; от ищеца Л. Е. И., – за сумата от 5 001 лева., предявен частично от 500 000 лева,
(съгласно допуснатото от съда изменение на исковете на основание чл. 214 ГПК в
проведеното по делото открито съдебно заседание на 02.11.2021 г.), и за заплащане на
законна лихва върху сумите на основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни и е осъдил на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. С. Г. и Л. Е. И. да заплатят на Н. А. Д. сумата от 300
лева, представляващи разноски по делото.
Въззивниците релевират доводи за неправилност на обжалваното решение
1
поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
незаконосъобразност, като постановено в противоречие с материалния закон и
необоснованост. Считат, че в нарушение на чл. 235 от ГПК първостепенният съд не е
обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, като
решението не съдържало фактически установявания за наличие, респективно липса на
фактическия състав по чл. 45 ЗЗД. Твърди се, че решението на ДнРС е постановено
при липса на мотиви. Излага се становище, че не е изготвен доклад по смисъла на чл.
146 от ГПК, алтернативно, същият е непълен и не отговаря на изискванията на
цитираната разпоредба. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 131 ГПК, вр.
чл. 133 ГПК, при неподаден в срок отговор на и.м., съдът бил допуснал възражения на
ответника срещу иска, както и допуснал и приел по делото представени от него
писмени доказателства – докладни записки и материали по преписки в полицейско
управление гр. Рила, независимо, че тези доказателствени искания били преклудирани.
Навеждат се съображения за противоречие на съдебното решение с материалния
закон. Твърди се, че при постановяване на съдебното решение, първоинстанционният
съд не е приложил правилно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, като не бил взел отношение
по въпроса за деянието, а разсъждавал по въпроса за причинната връзка между
деянието и вредата и се аргументира в насока за наличие на елементите от
фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД. Подчертава се, че в случая деянието се
изразявало в действията на ответника по принудително ограничаване възможността за
лечение чрез установена медицинска практика и принудително налагане на лечение на
раково заболяване чрез методи на алтернативна медицина.
Въззивниците считат, че е налице противоправност на процесното деяние,
доколкото чрез хипноза и други психологически методи се въздействало на психиката
на лицето, което да действа съобразно насоките, посочени от хипнотизатора с оглед
облагодетелстване на последния, което било принуда, несъответна на закона и в
противоречие с общата забрана да не се вреди другиму. Изразяват становище и за
наличие на причинна връзка, доколкото в производството било установено, че
деянието на ответника е обусловило смъртта на *** И.а, тъй като е осуетено лечението
на раково заболяване по установени медицински практики и възразява срещу изводите
на районния съд в противоположна насока, като противоречащи на опитните правила.
При развитите доводи се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявените искове. Претендират се разноските за въззивното производство.
С въззивната жалба се прави искане, мотивирано с разпоредбата на чл. 266, ГПК
за изключване от доказателствата по делото на писмените доказателства, поискани от
ответника – докладни записки и материали по преписки в полицейско управление гр.
Рила.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от ответника в първоинстанционното производство Н. А. Д. чрез пълномощника му
адв. *** З., с който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна
жалба и се възразява срещу изложените в нея твърдения като неоснователни, а
първоинстанционното решение се приема за правилно, без наличие на пороци, водещи
до неговата отмяна. Акцентира се, че по делото е приет без възражения от страните
доклад по чл. 146 от ГПК. Оспорва се твърдението на въззивника за наличие на
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, като се навеждат
съображения за противното.
Иска се оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
2
обжалвания съдебен акт. Претендират се разноските за въззивната инстанция. Не се
ангажират доказателствени искания.
По делото е постъпила частна жалба с вх. № 274/13.01.2022 г. от „Аджибадем
Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД със съдебен адрес: гр. София бул. „***“ № 51Б
чрез пълномощника му адв. В. Г. от САК, насочена срещу протоколно определение по
чл. 92, ал. 2 ГПК от 07.12.2021 г. постановено по гр.д. № 1144/2021 г. по описа на
ДнРС, с което ДнРС е намалил наложената на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ
Токуда“ ЕАД глоба с протоколно определението от 02.11.2021 г., постановено по
делото от 1000 лева на 50 лева.
Частният жалбоподател сочи аргументи за неправилност на обжалваното
определение. Счита, че не са налице основания за санкционирането му, а съдът е
насочил искането си към неправилен адресат. Подчертава, че в отговор на получените
разпореждания на съда е предоставена информация в устен разговор с деловодството
и писмен вид, че доколкото „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД е
лечебно заведение за болнична помощ и в него нямало данни соченото лице да е било
хоспитализирано, исканите документи не може да бъдат предоставени от него, а
искането следвало да бъде изпратено до лечебното заведение за извънболнична
помощ, където имало данни за посоченото лице.
Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново
определение, с което наложената глоба бъде отменена изцяло.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от пълномощника на
въззивниците, а ответната по нея страна я оспорва на посочените в отговора на
въззивната жалба основания.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и
пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:
Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от М. С. Г. и Л. Е. И. против
Н. А. Д., с искане за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
в размери, както следва: от ищцата М. С. Г. – за сумата от 5 001 лева, предявена
частично от 800 000 лева.; от ищеца Л. Е. И., – за сумата от 5 001 лева., предявен
частично от 500 000 лева, /съгласно допуснатото от съда изменение на исковете на
основание чл. 214 ГПК в проведеното по делото открито съдебно заседание на
02.11.2021 г./, като се претендира също така обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главниците, считано от осъществяване на деликта – 15.09.2018 г.
до окончателното им изплащане.
В исковата молба се сочи, че ищцата М. Г. е майка, а ищецът Л. И. - брат на ***
Е.а И.а, починала на 15.09.2018 г. от тежко заболяване - рак и придружаващи такива, за
което *** И.а разбрала през юни – юли 2017 г. Направила изследвания - едно в
болницата в гр.Благоевград и едно в болница Токуда-София, като лекарят в болница
„Токуда“ й обяснил, че трябва да се изреже тумора заедно с матката и назначил
биопсия. Говорила по телефона с лекар от плевенската онкология, който й предложил
алтернатива - само химиотерапия. През септември 2017 г. съобщила на ищците - майка
си и брат си, че е болна от рак, като помолила да не настояват да се оперира, тъй като
се лекува с алтернативни методи, свързани с гладолечение (дори и без вода)за цяла
седмица.
Твърди се, че след приложеното гладолечение *** била изтощена и не можела
3
да яде нищо.
През 2017 г. - м. декември до м. март 2018 г. *** И.а продължила да отслабва,
но ходела на работа, като настоятелно била помолена от ищците - майка си и брат си
вече да спре с алтернативните методи на лечение и да се лекува сериозно.
Сочи се, че *** И.а през цялото време била под контрола на ответника, който не
й позволявал контакт с близките й. Той именно държал да се прилагат алтернативни
методи лечение. През месец май 2018 г. *** И.а се преместила заедно с ответника да
живее в село ***, община Рила, при неговата майката. От този момент *** И.а била
изолирана от всички, като ответникът не позволявал да се вижда с роднини и
приятели, извадил ограничителна заповед срещу майката на *** И.а, да не доближава
къщата му, като бил дори отнел телефона й.
На 15.09.2018 г. *** И.а починала към 22:00 часа, като след пристигането на
бърза помощ, веднага след това, ответникът я закарал в морга, където на сутринта
подал заявление за кремация.
Ищците поясняват, че от 2015 г. *** И.а живеела на семейни начала с ответника
Н. Д., а на 20.05.2018 г. сключила граждански брак с него в гр. Благоевград.
В публичното пространство се тиражирала информация, че ответникът
извършва дейност, като лечител чрез методи, които будели съмнение, още повече не
им било известно той да е медицински работник. Считат, че най-вероятно тази
дейност се извършва и в момента. Изразяват убеждението си, че *** И.а починала
преждевременно, което имало връзка с манипулации от представящи се за „лечители“
лица - в случая ответника и преки впечатления от случаи как той внушава, че
съвременните методи за лечение на рак са неефективни, болезнени, осакатяващи и
безполезни, като за целта били използвани и изкривени статистически данни.
Поясняват още, че слагайки под хипноза *** И.а, убеждавайки я да не се лекува
с методите на медицината, ограничавайки възможността за лечение, ответникът
допринесъл за усложняване на болестта на *** И.а, като с това предизвикал смъртта й.
От смъртта на *** И.а ищците претърпели значителни неимуществени вреди.
При новината за нейната смърт изпаднали в шок, това ги покрусило и им причинило
постоянни и непреодолими мъки и страдания, като никога нямало да могат да
преодолеят мъката и страданията от сполетялата ги трагедия.
Майката на *** И.а след първоначалния шок от новината не можела да повярва
и отказвала да повярва, че се е случило най-лошото с нейната дъщеря. Известно време
не можела да отиде на работа и да изпълнява задълженията си, не можела да спи,
плачела постоянно, като се обвинявала за смъртта на дъщеря си. Непрекъснато имала
главоболие и пиела болкоуспокояващи лекарства, но те се оказали недостатъчни и се
наложило да й бъдат предписани и успокоителни лекарства.
Братът на *** И.а имал силна връзка със сестра си. Като по-голяма от него
винаги и във всичко му помагала, както и той на нея. Преждевременната й смърт го
поставила в безизходица, която и до момента не можел да преодолее. Смъртта й за
дълго нарушила ритъма му на работа, тъй като за много неща разчитал на нея.
Променил се, като станал по-затворен, контактувал с хора само при нужда. Имал
главоболие, което наложило да пие лекарства. Усещал някаква тревожност у себе си от
липсата на сестра си и от нейната опора.
Изложеното мотивирало ищците да сезират съда с искане да постанови
решение, с което да осъди ответника Н. А. Д. да заплати им заплати посочените
4
по[1]горе искови суми, представляващи дължимо обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху претендираните главници, считано от осъществяване на деянието - 15.09.2018 г.
до окончателното плащане на сумите.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба извън срока по ГПК –
разпореждането по чл. 131 ГПК е връчено лично на ответника на 13.07.2021 г., а
отговор ответникът е изпратил по пощата на 16.08.2021г.
В хода на производството пред ДРС не е било спорно, че ищците са съответно
майка и брат на лицето *** Е.а И.а, диагностицирана с онкологично заболяване на
маточната шийка през август – септември на 2018 г., починала на 15.09.2018 г. Тези
обстоятелства се установяват и от приложените Препис-излечение от акт за смърт и
Удостоверение за наследници изх. № 4157/2018 г., както и приобщена по делото
медицинска документация – резултати от хистологично изследване и амбулаторен лист
за платен преглед № 130719 от 09.08.2017 г., издаден от болница Токуда-София,
съдържащ предписание за изследвания и „за постъпване“, данните в която сочат, че
установената диагноза на *** И.а е Carcinoma planocellulare nonkeratodes colli uteri.
По реда на чл. 176 ГПК ответникът е посочил, че не е ограничавал контактите
на *** с абсолютно никой, тя сама пожелала да не контактува с нейните близки -
майка й и брат й, правила е изследвания в различни болници и че не е извършил
спешна кремация, а ако ищците са искали, са могли да поискат аутопсия.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита
свидетелите *** и ***, от показанията на които се установява, че след второто
изследване, лекарят посочил, че е необходимо спешно да се оперира, но тя под
въздействие на ответника отказала и започнала нетрадиционно лечение с глад и билки.
Виждали я в състояние на гладолечение и само на вода, нямала видимо подобрение, но
отказвала да се лекува с методите на традиционната медицина и в разговорите, които
водили казвала, че ще следва „другия път“ и че всеки път когато говорела със св. *** и
с майка си била разколебавана. На 9 юни 2018 г. св. *** се видяла с ***, която заявила,
че се чувства добре на село, спокойно й е и от тогава до датата на смъртта тя не
вдигала телефона. *** заявила на свидет***та, че ще се лекува с напътствията на Д. –
глад, вода с кислород, ябълки и молитва. Те живеели заедно *** избрала да се лекува
по този начин, защото вярвала на него – на Н. Д.. По телефона, *** споделила, че той
й е направил люлка, за да се люлее и по време на разговора се люлеела и звучала като
зомбирана. В разговор между свидет***та *** и Н. Д. през м.септември, 2018 г. той
заявил, че поема отговорността за всичко, което прави – за лечението, което той е
поел, защото близките й и приятелките й я отклоняват от правилния път.
Свидетелят *** сочи, че *** и ответникът Н. Д. взели решение да се лекува с
алтернативна медицина след поставената й диагноза – режим на хранене и на
гладуване, билки, но не предписани от лекар. *** имала счетоводна къща и работела
заедно с майка си в офиса, имали чудесни отношения с майка й, майка й била много
усмихната преди, но след смъртта на *** не я виждала да се усмихва. *** не желаела
да се вижда с майка й и брат й, защото те и св. *** настоявали да се консултира с
лекар и да се лекува по друг начин, с методите на традиционната медицина. ***
споделила, че заедно с Н. са чели и са се интересували, свързали са се с хора, които са
оздравели по този начин и заедно с него ще се лекува по този начин. До м. март ***
работила в офиса и се виждали, приключила счетоводната година, а след това
заминала на с. ***, където живеела последните месеци с ответника. През м.май или
м.юни св. *** се видяла с ***, но тя не изглеждала добре, имала характерен вид на
5
болен човек - цвета на кожата й бил променен.
Приети са материали по преписка от РПУ-Рила, образувана по сигнал на
починалата *** И.а при посещение на ищцата пред дома й в с. ***. За прилагане на
преписката, искане е заявил ответника и е представил като доказателства материали от
нея, а ищците не са възразили и също са поискали да се приемат, но са ги оспорили по
същество. Съдът е отказал да изиска поради неотносимост прокурорски преписки или
вече образувани дела срещу ответника в Ямбол, Дупница и Благоевград, по
оплаквания срещу ответника във връзка с дейността му като лечител. Тези искания са
били заявени по т. 2,3 и 4 от исковата молба.
При тази доказателствена съвкупност първоинстанционния съд е приел, че
исковата претенция е неоснователна и я е отхвърлил.
В хода на производството пред настоящата инстанция бе прието заключение по
допуснатата комплексна експертиза, изготвена от вещите лица д-р О. М. и психолога
Х. С., според което *** И.а, е била в зряла възраст, с висше образование, а с оглед
наличните писмени данни по делото, са налице сведения за интелектуално и нервно-
психическо развитие в норма за възрастта - Амбулаторен лист К» 130719/09.08.201 7 г.-
психичен статус -нормален. Тя страдала от злокачествено заболяване - инвазивен рак
на маточната шийка, което е установено на 22.08.2017 г. чрез хистопатологично
изследване на биопсичен материал, получен чрез колпоскопия с прицелна биопсия -
извършена на 09.08.2017 г. Стадият е определен на Iб - според „Стадии но
класификацията на HGO”. Съгласно колпоскопската находка стадият при лицето може
да се доуточни като „Iб-ст. Инвазивен карцшюм- видими лезии на шийката Iб-2 ст. >
4см“ по същатакласификация. Според TNM класификацията, стадирането но HGO на
Iб-2 ст. > 4cm отговаря на Tib, N - не са определени, М-не са определени. Това
отговаря (може да се определи) на първи клиничен стадий.
Заключението е изготвено на база приобщените по делото медицински
документи, доколкото други такива, съдържащи данни за провеждано лечение от
първата диагностика до кончината на лицето, липсват.
Досежно това какви са били перспективите за лечение при установения стадий
на заболяването и какви са били прогнозите за преживяване при предприемане на
действия за лечение чрез методите на традиционната медицина, експертите сочат, че в
принципен план възможностите за лечение при този стадий (първи клиничен стадий)
са основно хирургично лечение и лъчелечение. докато химиотерапията се прилага
рядко. За всеки конкретен случай се определя лечебната стратегия в зависимост от
степента на разпространение на тумора (локално и системно). Тази степен се определя
от допълнителни изследвания (КТ. ЯМР. лабораторни изследвания, биопсия на лимфни
възли (SLNB) и др.), които доуточняват индексите на N и М е с оглед на поточното
определяне на клиничния стадий и респективно оптимизиране на лечебната тактика,
каквито в случая няма данни да са правени. Отново принципно се обобщава, че ако не
се лекува, ракът на маточната шийка води до летален изход след 2-3 години.
Петгодишната преживяемост на болни с рак на шийката на матката /в %/ за болни в I
клиничен стадий / Т1 b, N - не са определени, М - не са определени в конкретния
случай/ е 80 - 90%. Условно качеството на живот след лечение на групата жени на
възраст 41- 55г. лекувани по радикална програма (с комбинирано оперативно и
лъчелечение или със съчетана лъчетерапия) липсват рецидиви и усложнения и това
“
създава „плато на комфорт за продължително време. Но в съдебно заседание д-р М.
пояснява, че при около 10 % от пациентите с посочената диагноза не постигат
6
успешно лечение, въпреки проведено лечение по протокол, т.к. не всички пациенти са
абсолютно еднотипни, всеки е със своята специфика, заради което се появяват тези
10%, които не успяват да се излекуват. Процесът е субективен и се влияе включително
от микроархитектониката на тъканите, от микрокръвоснабдяването, от микролимфната
мрежа. Последното се отбелязва с особена важност, понеже това заболяване се
разпространява предимно по лимфен път и ако е по-малко развита лимфната система,
вероятността някоя туморна клетка да „избяга“ по лимфен път и изобщо да не се
засече, включително и на биопсия, е по-малка, отколкото, ако лимфните пътища са
добре кръвоснабдени. Ако има някаква предхождаща инфекция е същото. Само при
идеални условия, ако всичко е извършвано по медицински протокол и ако
индивидуалните особености на пациента са без никакви условности от посочените по-
горе, има преживяемост от около 5 години.
Според заключението на вещите лица предприемането на гладолечение чрез
вода с кислород, ябълки и билки, като алтернатива на традиционната медицина, нямат
научно обосновано и доказано лечебно въздействие върху клетъчното делене,
диференциацията и пролиферацията на туморните клетки. Това означава, че тези
методи по никакъв начин не са приети и включени в официалните лечебни протоколи
при лечението на рака. От друга страна, гладолечението (целенасочен отказ от прием
на храна при наличен апетит) и лечението с ябълки оказва сериозно нарушение на
вноса на мазнини, белтъчини, въглехидрати и микроелементи, което от своя страна
нарушава метаболитния и енергиен баланс на организма със съответно намаляване на
неговите защитни и компесаторни способности. В това отношение да, предприемането
на гладолечение чрез вода с кислород, ябълки и билки, като алтернатива на
традиционната медицина има отношение към преживяемостта и продължителността на
живот на заболялата и то е предимно негативно.
В съдебно заседание вещото лице д-р М. пояснява, че извън данните в исковата
молба по делото няма други такива за провеждано „гладолечение“. Няма данни и за
провеждане на нормално конвенционално лечение на това заболяване, макар и в този
стадий, тя да е имала шанс 100 % да се излекува чисто статистически. Периодът от
поставянето на диагнозата чрез хистологичното изследване до датата на смъртта, без
да бъде провеждано лечение, без тези имунохистохимични данни, вероятността е
голяма смъртта да настъпи и в началото, ако СА е висок или може да настъпи по към
края, ако СА е нисък. В същото време заболяването само по себе си като такова не се
отразява на мозъчните центрове, на функциите на мозъка и анатомичните структури,
но самото заболяване като факт, като съобщение, ще се отрази на психиката, която е
висша форма на мозъчната функция.
Вещите лица сочат още, че от събраните по делото доказателства за
поведението на лицето *** И.а, може да се изведе, че е била в ясно съзнание и със
запазена способност да осъществява физически и вербален контакт. Обстоятелството,
че е била откъсната от реалността и изолирана от други членове на семейството си в
последните дни от живота й, липсата на комуникация, както и необходимостта от
грижа, а и регистрираните данни за състояние на обърканост, допускат възможност за
повлияване върху волеизявлението й относно методите на лечение от близките,
живеели с лицето.
Въз основа на събраните по делото свидетелски показания вещото лице С.
(психолог), сочи, че при липсата на медицински и психологични доказателства за
анормален психичен статус лицето *** И.а, въпреки че до месец март 2018 г. е
работила и не е била с ограничена възможност от контакти, е могла да бъде повлияна в
7
значителна степен във волеизявлението си от близките, живущи с нея по отношение на
вземане на решение за лечението си.
Приложени по делото са и Извадка от фейсбук профила на Н. Д. от 10.08.2017 г.,
Писмо от *** до майка й по ел.поща от 03.05.2018 г. с приложени снимки относно
резултат от проведено лечение „сух пост“ – 3 стр., Писмо от Д. до *** по ел.поща от
13.03.2018 г. с приложена методология на лечение „сух пост“ – 16 стр., Писмо по
Еконт от майка към дъщеря по Еконт от 25.05.2018 г. и отговор по ел.поща от
29.05.2018 г. – 3 стр., Извадка от публикация „Капани по пътя“ с автор Н.Д. – 6 стр.,
Показания на *** ***, подадени до Районна прокуратура Дупница – 3 стр., Показания
на ***, подадени до Районна прокуратура – Дупница – 2 стр., Кореспонденция по
ел.поща между брат и сестра /цензурирана/ - 1 стр. и Извадка от имотния регистър
/покупка и съответно дарение за целите на религиозна организация/ - 2 стр.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът, в
настоящия му въззивен състав, приема от правна страна следното:
Ввъззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо – постановено по редовна искова молба, обусловила и допустим
исков процес, като произнасянето от страна на съда е в съгласие с диспозитивното
начало по см. на чл. 6, ал. 2 от ГПК.
По правилността:
Нормата на чл. 45 ЗЗД задължава всеки да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За да се породи задължението за обезвреда, регламентирано с тази
общата норма, следва да са се осъществили кумулативно всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние (действие или бездействие),
което да е противоправно, извършено виновно и от него са налице вреди, които са в
причинна връзка с извършеното деяние.
Именно заради това за основателността на претенция, съгласно правилата на чл.
154 от ГПК, в тежест на ищците е било да установят със средствата на ГПК, че са се
осъществили в условията на кумулативност обективните елементи от фактическия
състав на посочената правна норма, а именно: деяние в една от двете му форми -
действие или бездействие – в случая твърдяното лишаване на *** И.а от лечение от
медицински лица, както и внушение и лекуване с нетрадиционни методи, довели до
смъртта й; противоправност на деянието, причиняването на вреда и пряка причинно-
следствена обусловеност на деянието с настъпилия резултат. След като установи
основанието на иска си, ищецът следва да докаже и размера на претърпените вреди за
процесния период.
В тежест на ответника пък е било да опровергае субективния елемент – вината,
по арг. от разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, както и всички положителни факти, на
които се позовава.
При така разпределената доказателствена тежест по делото е установено, че от
2015 г. *** И.а живеела на семейни начала с ответника Н. Д., а на 20.05.2018 г.
8
сключила граждански брак с него в гр. Благоевград.
Не е спорно и е установено от доказателствата по делото е, че ищците са
съответно майка и брат на лицето *** Е.а И.а, починала на 15.09.2018 г. Тези
обстоятелства се установяват и от приложените Препис-излечение от акт за смърт и
Удостоверение за наследници изх. № 4157/2018 г.
Според приобщена по делото медицинска документация – резултати от
хистологично изследване и амбулаторен лист за платен преглед № 130719 от
09.08.2017 г., издаден от болница Токуда-София, съдържащ предписание за
изследвания и „за постъпване“, данните в която сочат, че установената диагноза на ***
И.а е Carcinoma planocellulare nonkeratodes colli uteri.
Може де се приемат за установени и твърдените от ищците негативни
преживявания от загубата на тяхната съответно майка и сестра, за които дават
лаконични показания и свидетелите *** и ***, каквито са и обичайни с оглед загубата
на близък.
Събраните по делото доказателства обаче, не могат да установят твърдяното
деяние, извършено от ответника, изразяващо се в лишаване на *** И.а от лечение от
медицински лица, както и внушение и лекуване с нетрадиционни методи, довели до
смъртта й.
Въпреки съвсем човешкото разбиране, съпричастност и съчувствие към болката
на ищците, този съдебен състав, след задълбочена анализ на събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, констатира, че след
диагностицирането си през 2017 г., с диагнозата Carcinoma planocellulare nonkeratodes
colli uteri, *** не е провеждала лечение по медицински протокол. Дали обаче именно
под въздействие на ответника е отказала операция и е започнала нетрадиционно
лечение с глад и билки, не може да се установи от събраните по делото доказателства.
Не се намират и доказателства, които да обосноват твърдението, че слагайки под
хипноза *** И.а, убеждавайки я да не се лекува с методите на медицината,
ограничавайки възможността за лечение, ответникът допринесъл за усложняване на
болестта на *** И.а, като с това предизвикал смъртта й.
Действително свидетелят *** сочи, че макар и да нямала видимо подобрение,
*** отказвала да се лекува с методите на традиционната медицина и в разговорите,
които водили казвала, че ще следва „другия път“.
Свидетелят *** разказва, че *** и ответникът Н. Д. взели решение да се лекува
с алтернативна медицина след поставената й диагноза – режим на хранене и на
гладуване, билки, но не предписани от лекар.
Към кой момент обаче, е формирано това решение и възможно ли е било
повлияване в сочения от ищците смисъл, свидетелите не дават представа.
Именно заради това анализът на тези гласни доказателствени средства, ведно
със изводите на експертите по заключението на съдебно-психиатричната експертиза,
не на последно място и това, че няма данни *** да е страдала от дефицит на разум и
осъзнатост при вземането на решения както към момента на диагностицирането й, така
и до последните й дни, не могат да установят с нужната доказателствена тежест, че
ответникът е извършил виновно противоправно деяние, изразяващо се в лишаване на
*** И.а от лечение от медицински лица, както и внушение и лекуване с нетрадиционни
методи, което да е причинило смъртта на съпругата му.
Нищо от доказателствата по делото не ангажира в пълнота евентуален извод, че
9
ответникът е забранил на съпругата си да провежда лечение по медицински протокол.
Няма данни – нито преки, нито косвени, и да е провеждал спрямо нея алтернативното
лечение, описано в исковата молба.
Свидетелите дават представа, че *** е живяла на семейни начала с него още от
2009 г. До 2017 г. била в добри отношения с майка и брат си, общувала с приятелите
си, като до март 2018 г. работила заедно с майка си в притежаваната от тях счетоводна
къща. Поради поставената тежка диагноза, свидетелят *** прави извод, че под
влияние на ответника тя не се лекува, макар да няма преки впечатления от него,
твърдейки, че „вероятно“ по негови указания прилагала гладолечение, но й споделила,
че му вярва и затова решила да се лекува по този начин.
Вещото лице С. също акцентира на това, че доколкото е била откъсната от
реалността и изолирана от други членове на семейството си в последните дни от
живота й, липсата на комуникация, както и необходимостта от грижа, а и
регистрираните данни за състояние на обърканост, допускат възможност за
повлияване върху волеизявлението й относно методите на лечение от близките,
живеели с лицето. Това заключение по същество е хипотеза, която в светлината на
това, че за изолация от близките родственици на *** може да се говори след месец
март, когато спряла да посещава офиса, според събраните гласни доказателствени
средства, не може да се приеме като такава с висока степен на вероятност.
Приобщените пред този съдебен състав писмени документи по представен от
жалбоподателя опис, а именно: Извадка от фейсбук профила на Н. Д. от 10.08.2017 г.,
Писмо от *** до майка й по ел.поща от 03.05.2018 г. с приложени снимки относно
резултат от проведено лечение „сух пост“ – 3 стр., Писмо от Д. до *** по ел.поща от
13.03.2018 г. с Рег.№ 82 / 27.02.2025 г. приложена методология на лечение „сух пост“ –
16 стр., Писмо по Еконт от майка към дъщеря по Еконт от 25.05.2018 г. и отговор по
ел.поща от 29.05.2018 г. – 3 стр., Извадка от публикация „капани по пътя“ с автор Н.Д.
– 6 стр., Показания на *** ***, подадени до Районна прокуратура Дупница – 3 стр.,
Показания на ***, подадени до Районна прокуратура – Дупница – 2 стр.,
Кореспонденция по ел.поща между брат и сестра /цензурирана/ - 1 стр. и Извадка от
имотния регистър /покупка и съответно дарение за целите на религиозна организация/
- 2 стр., също не могат да подкрепят тезата на ищците в т.см.
Извадката от фейсбук профила на Н. Д. от 10.08.2017 г., освен че не съдържа
данни, относими към спора, страда от липса на идентификация, респ. не може да се
ползва като доказателствено средство в този процес. В този смисъл липсва
доказателствена стойност и за приложена методология на лечение „сух пост“ – 16 стр.,
както и Извадка от публикация „капани по пътя“ с автор Н.Д. – 6 стр.
Приложените писма от *** до майка й по ел.поща от 03.05.2018 г. с приложени
снимки относно резултат от проведено лечение „сух пост“ – 3 стр., Писмо от Д. до ***
по ел.поща от 13.03.2018 г. с 1 Рег.№ 82 / 27.02.2025 г. и Писмо по Еконт от майка към
дъщеря по Еконт от 25.05.2018 г. и отговор по ел.поща от 29.05.2018 г. – 3 стр., също
не дават представа, дори и косвена, за съзнателни действия на ответника, които да са
насочени към лишаване на *** И.а от лечение от медицински лица, както и внушение
и лекуване с нетрадиционни методи.
Показания на *** ***, подадени до Районна прокуратура Дупница – 3 стр.,
както и показания на ***, подадени до Районна прокуратура – Дупница – 2 стр., не
могат да бъдат ценени с оглед принципа за непосредственост в гаржданския процес.
Приложената Кореспонденция по ел.поща между брат и сестра, която се твърди
10
че е цензурирана - 1 стр., както и извадка от имотния регистър, отразена от
жалбоподателя като съдържаща данни за покупка и съответно дарение за целите на
религиозна организация - 2 стр., също не съдържат индиции за твърдяното
противоправно деяние.
Всичко това обаче, не може да установи категорично, че именно ответникът е
повлиял на болната си съпруга, да вземе решение за отказ от лечение по медицински
протокол, както и да й е внушил лекуване с нетрадиционни методи.
Вероятното допускане, че стресът от диагнозата, за която е узнала след
хистологичното изследване на 22.08.2017 г., и съвместното съжителство с ответника в
този период, не могат да предположат осъществено влияние по смисъл на соченото в
исковата молба, не само защото се касае за разумен човек, способен да взема
самостоятелни решение, а и защото, както вече се посочи до март 2018 г. *** е
работила заедно с майка си в притежаваната от тях счетоводна къща. Към края на м.
май 2018 отношенията на *** с нейната майка са били влошени, като в края на м.
август 2018 г. съвсем са се усложнили, в който смисъл са доказателствата на л. 24 – 30
от първоинстанционното производство. Пред служители на РУ-Рила тогава ***
обяснила в нарочно депозирани сведения, че се консултирала с много лекари
специалисти, които сочели, че има малки шансове да се излекува. Избрала да не се
оперира, а да ползва билки и нетрадиоционни методи, но това не се харесвало на
майка й, заради което от три месеца била подложена на „психически тормоз“. Описала
е, че всъщност причина за проявената „загриженост“ било желанието на майка й да й
прехвърли собствеността върху притежавания от нея офис на общата им фирма, което
си обяснява с това, че тази загриженост е проявена от около три месеца, а не от една
година (от диагностицирането вероятно). Тези писмени данни не могат да се приемат
за изолирани с оглед и приобщената Докладна разписка и Декларация на л. 28 и 29 от
делото на ДРС, които сочат на колебание в това дали именно и само ответникът е
повлиял на болната си съпруга да вземе решение за отказ от лечение по медицински
протокол, както и да й е внушил лекуване с нетрадиционни методи, с което да е
предизвикал кончината й.
Няма данни и за провеждана хипноза по отношение на болната *** от съпруга
й, по който начин да й е внушен пътят на алтернативно лечение. От една страна, че
ответникът може да прилага подобни методи по принцип, не се установява от
приобщените писмени доказателства. Събраните гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелите *** и ***, също не дават такава представа, още повече, че
вещите лица обръщат внимание на това, че хипноза против волята на пациента не
може да се извършва.
Вярно е, че експертите смятат, че до голяма степен върху решението за лечение
на *** е било възможно да е повлияно. За да направят този извод те се позовават на
свидетелските показания по делото, имайки предвид, че е била изолирана от
семейството си, че е била подвластна на съпруга си, че е живяла предимно с него и
предимно контакта е бил с него в голяма степен. Възможната негова манипулация
досежно провежданото лечение обаче, не почива на друга конкретика. И действително
е обяснимо всеки човек да се повлияе в своите решения от близките си в чисто
житейски аспект, но доколкото по делото се съдържат данни, че едва след м. май 2018
г. *** е ограничила контакти с майка си и брат си, а самото заболяване по принцип не
засяга мозъка, както сочи д-р М., дали еднолично и в абсолютна стойност именно
ответникът е внушил на *** да не се подлага на лечение по медицински протокол,
остава само вероятно предположение.
11
В същото време трудно е да се обоснове твърдението, че ответникът изобщо е
провеждал спрямо *** алтернативното лечение, описано в исковата молба.
Свидетелите *** и *** навеждат предположения в т.см. Самата *** споделила на св.
***, че заедно с Н. чели и се интересували за нетрадицонно лечение, говори с хора,
излекувани по този начин и заедно решили тя да се лекува така, но че той й е
провеждал такова лечение не се твърди. Дори и да се приеме за възможно и вярно
това, е неясно какви изобщо билки са давани, по каква схема, в какъв режим и това
билколечение в какво съчетание е било с други неща, нито в каква концентрация и под
каква форма евентуално са давани, за да се приеме за установено деянието по см. на
чл. 45 от ЗЗД.
Всичко изложено по-горе сочи както на възможност лечението по медицински
протокол да е изключено под влияние на ответника, така и на възможен и също
толкова вероятен извод за самостоятелно взето решение за вида на провежданото
лечение от болната ***, за която, както вече бе подчертано, няма данни да е имала
увреждания, които да препятстват разумна преценка за необходимост от лечение, респ.
една от кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на иска – деяние, което
да е противоправно, не е налице.
Вън от изложеното не може да се установи и евентуална причинна връзка с
последвалия резултат. В теорията и съдебната практика няма противоречие досежно
това, че причинната връзка е философска категория и общото понятие за нея е
създадено от философската наука, но то е валидно за всички науки, включително и за
правната, като в т.см. деянието следва да предшества във времето настъпването на
вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки
на необходимост. Деянието в този аспект трябва да е това условие, което с вътрешна
необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на
увреденото лице, т. е. условие, без което вредата не би настъпила. За да има причинна
връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното увреждане.
Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до
настъпилия отрицателен резултат. При изясняване на причинната връзка е нужно да се
отговори и на въпроса, дали резултатът е бил реално възможно следствие на
извършеното деяние. Ако между дадено обстоятелство и резултата не може да се
докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност, причинната връзка не
бива да се приема за дадена. За да се изясни ролята на всяко от предшествалите
следствието необходими условия за неговото настъпване, трябва да се види, дали те
създават конкретна, реална възможност за това или я превръщат в действителност. Или
причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването
на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента –
в т.см. Решение № 9/02.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о., ГК. Че
причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже е приел със задължителна
за съдилищата сила и Пленумът на ВС в т.2 от Постановление № 7 от 30.12.1959 г., на
което се е позовал и ДРС.
С оглед горното дори да се предположи, че при идеални условия *** е била
подложена на конвенционално лечение, не може да се изведе категорично, че именно
тя би попаднала в групата на излекуваните, които статистиката сочи. В този смисъл от
приложения по делото Резултат № 6 (лист 6 от първоинстанционното производство) се
установява, че по класификацията на ПапаН.у (РАР) *** И.а е била диагностицирана с
последната най-тежка фаза, свързана с наличие на множество ракови клетки,
инвазивен карцином. Доколкото обаче други подробни изследвания не са правени, не
12
може категорично да се установи дали дори и при конвенционално лечение *** би
била излекувана. Вярно е, че чисто статистически, както сочат и вещите лица в
заключението си, при провеждано лечение преживяемостта на лица с подобни
заболявания в 90 % от случаите е около 5 г., като дори се наблюдава и пълна ремисия,
но подобен изход е поставен под условие от множество други фактори, за които по
делото данни няма. Вещото лице д-р М. сочи, че доколкото хората са различни 10% от
заболелите с посочената диагноза не успяват да се излекуват и при проведено лечение
по медицински протокол. Пояснява, че ако лимфната мрежа е по-наситена
вероятността за лечение е малка, т.к. това заболяване се разпространява предимно по
лимфен път, респ. ако е по-малко развита лимфната система, вероятността някоя
туморна клетка да избяга по лимфен път изобщо да не се засече, включително и на
биопсия, би била голяма. Именно заради това дали починала би била излекувана
напълно, дори ако се е подложила на конвенционално лечение, остава също в сферата
на предположенията, което не сочи и на пряка причинно-следствена обусловеност на
деянието, ако се предположи, че е извършено, с настъпилия резултат.
Или, дали резултатът е бил реално възможно следствие именно на извършеното
деяние, не се установява с нужната доказателствена сила – чл. 154 от ГПК, а
предположения в т. см., както вече се посочи, в случая са невъзможни. За този състав
на съда от анализа на събраните доказателства не се изгради убеденост, че деянието,
доколкото изобщо е извършено, е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно)
свързано с резултата. Дори и при мислено изключване на поведението на ответника,
дали неправомерният резултат не би настъпил, остава в полето на вероятностите.
Липсата на установеност на горните предпоставки, не налага подробно
изследване на самите вреди, които ищците свързват с преживяната скръб и липсата,
която чувстват от загубата на тяхната близка и които в човешки план, разбира се, са
реализирани.
При тези изводи претенцията се явява неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение. До идентични крайни изводи е достигнал и първостепенният съд,
заради което атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
В съдебно заседание, проведено на 07.12.2021 г. ДРС е постановил
определение, с което на основание чл. 92, ал. 2 ГПК от 07.12.2021 г. е намалил
наложената на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД глоба с протоколно
определението от 02.11.2021 г., постановено по делото от 1000 лева на 50 лева.
В частната жалба се сочи, че то е неправилно.
Постъпилата частна жалба е депозирана на 15.07.2022 г. - преди изтичане на
преклузивния едноседмичен срок за обжалването му, респ. е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
С исковата молба е заявено доказателствено искане да се изискат от
„Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“ АД, гр. София всички медицински
документи, свързани с *** Е.а И.а. С определение № 272/24.08.2021 г., постановено по
реда на чл.140 ГПК, съдът е разпоредил от горепосоченото лечебно заведение да се
изиска посочената в исковата молба информация. До третото неучастващо по делото
лице е изпратено писмо, с което е изискано до датата на съдебното заседание да бъде
изпратена цялата медицинска документация свързана с свързани с лицето *** Е.а И.а.
Поради това се установява липса на прецизност досежно това какви точно документи
се изискват от лечебното заведение, като искане за предоставяне на информация
13
въобще не е формулирано в това писмо. В проведеното на 05.02.2021 г., съдът е
постановил определение, с което от болница „Токуда“ отново е изискана информация,
посочена в исковата молба, като е разпоредено да се посочат и дадените от съда
указания – касаещи налагане на глоба при неизпълнение на указанията. Повторно по
делото е изготвено писмо до лечебното заведение, в което е посочена констатацията,
че до момента не са изпълнени указанията за представяне на исканата документация,
като е изискано до датата на следващото съдебно заседание – 02.11.2021 г. „да ни бъде
изпратена исканата информация/документация.“ И в напомнителното писмо също не
става ясно каква по съдържание информация се изисква. В проведеното на 02.11.2021
г. съдебно заседание на лечебното заведение „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ
Токуда“ ЕАД е наложена глоба в размер на 1 000 лева на основание чл. 405, ал. 1 от
ЗСВ и чл. 91, ал. 2 вр. чл. 87 от ГПК. В този смисъл е изготвено писмо до лечебното
заведение, в което е посочено, че съдът изисква информация касасеща изследвания и
лечение на *** Е.а И.а, което до момента не било изпълнено, като е посочено, че е
наложена горепосочената глоба. След изпращане на писмото от третото неучастващо
по делото лице – болничното лечебно заведение е посочено, че *** Е.а И.а не е била
хоспитализирана в лечебното заведение и не е била пациент на болницата. В писмото
се съдържа насочване, че писмо съдържащо съответното искане следва да се изпрати
до „Аджибадем Сити Клиник Диагностично – консултативен център Токуда“ ЕАД,
което е самостоятелно юридическо лице и лечебно заведение за извънболнична
помощ. Заявено е искане за отмяна на наложената глоба. С обжалваното определение,
съдът е приел, че глобата не следва да бъде отменена, тъй като болничното лечебно
заведение е могло да уведоми съда за нейното отделение – ДКЦ , от което да се изиска
документацията, а не да става причина за последващо изискване на информацията,
поради и което глобата е намалена от наложения размер 1 000 лева на 50 лева.
При тази фактическа установеност настоящият съдебен състав приема, че са
осъществени процесуални действия от съда, които страдат от липса на прецизност и
пълнота, въпреки принципната възможност по реда на чл. 192 от ГПК от неучастващо
по делото лице да се изиска намиращ се у него документ. Не съществува съмнение, че
искане, основано на тази разпоредба, следва да съдържа определена конкретизация,
както и при яснота, че съществуват определени документи, намиращи се у лицето, от
което се изискват. По делото изначало липсват данни болничното лечебно заведение да
разполага с медицински документи касаещи *** И.а. Същевременно с исковата молба
са приложени заверени преписи от медицински документи издадени от друго лечебно
заведение – ДКЦ, до което обаче искания за представяне на медицинска документация
първоначално не са отправяни. Едва при изпращане на третото писмо до лечебното
заведение за болнична помощ се изисква информация за проведени изследвания и
лечения на *** И.а и въз основа на него е получена информация, че същата не е била
пациент на болницата, поради което последната не разполага с медицинска
документация. От това следва, че не е налице съставът на чл. 87 от ГПК, респ. не е
налице неоправдано процесуално бездействие и не са налице основания за налагане на
глоба.
При изложените съображения протоколно определение от 07.12.2021 г., с което
на основание чл. 92, ал. 2 ГПК от 07.12.2021 г. ДРС е намалил наложената на
„Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД глоба с протоколно определението от
02.11.2021 г., постановено по делото от 1000 лева на 50 лева, следва да бъде отменено.
Следва да бъде отменено и определението от 02.11.2021 г., с което на основание
чл. 92, ал. 2 от ГПК, на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД е била
14
наложена глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева.
По разноските: С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, деловодни
разноски се дължат единствено на въззиваемата страна – арг. от правилото на чл. 78,
ал. 3 от ГПК и то за всички инстанции. Същата претендира такива за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева, като ангажира и доказателства в
т.см. Поради това посочената сума ще бъде възложена в тежест на въззивниците. На
основание чл. 294, ал. 2 от ГПК на въззиваемия следва да се присъдят разноските и в
производството пред ВКС в размер на 1200 по представен списък по чл. 80 от ГПК,
като за извършеното плащане са налични и доказателства по делото. Ангажирани са
съответните доказателства за сторените деловодни разноски и при предходното
разглеждане на делото пред въззивния съд в размер на 900 лв. Или на въззиваемия се
следват разноски в общ размер от 3500 лв.
По обжалваемостта: Настоящото съдебно решение подлежи на касационен
контрол, съобразно императивната разпоредба на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок
от връчването му пред Върховния касационен съд при спазване на изискванията на чл.
280 и чл. 284 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 57 от 03.02.2022 г., постановено по гр.д.№
1144/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОТМЕНЯ протоколно определение от 07.12.2021 г., постановено по гр.д. №
1144/2021 г. по описа на ДнРС, с което на основание чл.92, ал.2 ГПК съдът (ДРС) е
намалил наложената глоба на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД с
протоколно определение от 02.11.2021 г., от 1000 лева на 50 лева.
ОТМЕНЯ наложената на основание чл. 92, ал. 2 от ГПК на „Аджибадем Сити
Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева, с протоколно
определение от 02.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1144/2022 г. на ДнРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. С. Г., ЕГН **********, с адрес с.
Баланово, община Дупница и Л. Е. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „***“
№ 13, да заплатят на Н. А. Д., с адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 117, бл. 10, ет. 1, ап. 3,
общо сумата от 3500,00 лева (три хиляди и петстотин лева и нула стотинки),
представляващи съдебни разноски, сторени както пред въззивната инстанция при
настоящото разглеждане на делото, така и пред ВКС по гр.д. №1941/2023 г., както и
при предходното разглеждане на делото по в.гр.д. № 233/2022 г. на КОС, за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България, в едномесечен срок от съобщаването му, при условията начл.
280 и 284 от ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16