Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ……..                                      08.07.2019г.                                     Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                  Петнадесети  граждански състав

На осми май                                                                      Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                          Председател: Олга Златева

                                                                                             

Секретар Емилия Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 5448 по описа за 2018 година.

 

            Предявен е иск от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД - гр. София против Х.П.М. ***, като ищецът твърди, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № 1506030934501165/05.06.2015г., съгласно който банката отпуснала на ответника кредит в размер на 3 039,02 лв. за потребителски нужди, като в чл.5.1. от Договора било договорен срок на действие до 15.06.2020г. и съгласно чл. 430 ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит бил лихвоносен и в чл. 4 бил уговорен размер на възнаградителна, наречена редовна лихва, а съгласно чл. 4.1. за първите 12 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, кредитополучателят заплащал на банката фиксирана годишна лихва в размер на 8,50 %. След изтичане на срока, кредитополучателят заплащал годишна лихва в размер на 6- месечен SOFIBOR + 7,379 надбавка, като стойността на 6- месечния SOFIBOR била определена за 26.02.2016г. Страните отнапред били определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита, като при забава в заплащането на дължими вноски била дължима неустойка/наказателна лихва/, като към размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавяли 10 (десет) пункта съгласно чл.4.5. от Договора, която наказателна лихва се начислявала на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване. Твърди, че съгласно чл.5.2. от Договора за потребителски кредит, кредитът следвало да бъде погасен: на 60 анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.07.2015г. до 15.06.2020г., включващи приложимата лихва, като размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца с включена приложима лихва, бил 62,35 лв., съгласно погасителен план към Договора и било уговорено при промяна на лихвата да се променя и размерът на дължимата месечна вноска. Банката изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за банков кредит и закона, на кредитополучателя била отпусната парична сума за възмездно ползване, от тяхна страна не били нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните. Според ищеца, съгласно чл.8.1. от Договора, заплащането на погасителни вноски по кредита представлявало неизпълнение и съгласно чл.9.2. от същия, при неизпълнение Банката имала право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими. Кредитополучателят не бил заплатил месечни погасителни вноски с падежни дати - от 15.10.2016г. до 15.12.2017г., с оглед на което и на основание горепосочената договорна разпоредба във връзка с чл. 432 от ТЗ, тя обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. На 03.01.2018г. на кредитополучателя Х.П.М. била обявена предсрочната изискуемост на вземането по Договор 1506030934501165/05.06.2015г. с писма с изх.№ ИЗХ-001-120955/08.12.2017г. и изх.№ ИЗХ-001-120954/08.12.2017г. Съгласно чл. 20а от ЗЗД, уговореното в Договора имало силата на закон за страните, като предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договор за потребителски кредит № 1506030934501165/05.06.2015г. била осчетоводена на 03.01.2018г. и представлявала санкция за неизправност на длъжника, последиците й следвало да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока/уговорения падеж/- главница, редовна (възнаградителна) лихва и лихва за забава. Банката твърди, че била предприела действия за принудителното събиране на вземанията си, подадено било заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 505/2018г. по описа на РС- Ст.Загора. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника Х.П.М. съществуването и изискуемостта на вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1506030934501165/05.06.2015 г., а именно: Редовно падежирали главници, в размер на 722,71 лв. за периода от 15.10.2016г. до 15.12.2017г.; Предсрочно изискуема главница в размер на 1670,85 лв. с дата на настъпила изискуемост 03.01.2018г.; изискуема редовна лихва в размер на 204,67 лв., начислена за периода от 15.09.2016г. до 02.01.2018г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 102,82 лв., начислена за периода от 15.10.2016г. до 21.01.2018г. включително; законна лихва за забава за периода от 22.01.2018г. до изплащане на вземането.

            При условията на евентуалност, при частично отхвърляне, като неоснователни досежно посочените като предсрочно изискуеми по Договора за кредит суми, във връзка с указаното в т. 11б от TP № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС- София моли да бъде осъден ответника да й заплати същите суми, ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Твърди, че когато вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката, размерът и падежите на всяка вноска били определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не било необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418 ал. 3 от ГПК. Поради което счита, че в тази хипотеза искът по чл. 422 ал. 1 от ГПК следвало да се уважи поне в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита. Твърди се, че длъжникът изпада в забава по отношение на предсрочно изискуемите вземания, считано от датата на получаване на настоящата искова молба, претендира се и законна лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба. Доколкото възнаградителната лихва и неустоечното съглашение (наказателна лихва) били предвидени в Договора, очевидно съставлявали договорно задължение за страната, в чиято тежест са вменени. Възнаградителният характер на редовната лихва и обезщетителният характер на неустойката не препятствали приложимостта на чл. 86 от ЗЗД, тъй като задълженията са самостоятелни и независими от задължението за обезщетение по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Претендират се разноски.

            Постъпил е отговор от назначения особен представител на ответника, с който предявените искове се считат за допустими, но неоснователни, тъй като с предявените искове ищецът искал от съда да приеме за установено, че Х.П.М. му дължи съответните суми от 2393,56 лв. главница, редовна лихва 204,67 лв., наказателна лихва 102,82 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 от ГПК пред PC- Стара Загора. Счита, че клаузи от процесния договор и общите условия противоречат и нарушават императивни разпоредби от ЗПК и ЗЗП, което води до нищожност на същия, а размерът на договорната лихва и процентът на ГПР били прекомерни. Заявява, че предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК бил неоснователен, тъй като ищецът се ползвал от правния институт на предсрочна изискуемост, но доказателствата, представени с исковата молба, не доказвали осъществения субективен елемент. Предполагало се, че банката е имала правно основание да обяви кредита за предсрочно изискуем, но нямало основание да се претендират суми с ненастъпил падеж, преди да се уведоми кредитополучателят. Въпреки изричната клауза от договора за кредит, без узнаване от страна на кредитополучателя нямало как кредиторът да се ползва от предсрочна изискуемост на вземанията.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, с постъпила молба моли исковете да се уважат, претендира разноски. Особеният представител на ответника моли исковете да се отхвърлят.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

           Видно от приложеното ч.гр.д. № 505/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал Заповед по чл. 410 от ГПК, по силата на която ответникът е осъден да заплати на ищеца процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника /ответника/ при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, обуславящо допустимостта на установителните искове.

Не е спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на 05.06.2015г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1506030934501165, съгласно който банката – ищец, е отпуснала на ответника кредит в размер на 3 039,02 лв. за потребителски нужди, с краен срок на погасяване на кредита 15.06.2020г. Съгласно чл.4.1. от договора, за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 8,50 % . След изтичане на срока, кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на 6- месечен SOFIBOR + 7.379 надбавка, като стойността на 6- месечния SOFIBOR е определена за датата 26.02.2016г. Съгласно чл. 4.5. от договора, при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница. Според чл.5.2. от договора, кредитът следва да бъде погасен от кредополучателя на 60 анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.07.2015г. до 15.06.2020г., включващи приложимата лихва, като размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца с включена приложима лихва, е 62,35 лв. съгласно погасителен план към Договора. Наред с това е уговорено, при промяна на лихвата да се променя и съответният размер на дължимата месечна вноска.

Съгласно чл. 8.1. от договора, в случай, че кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска или част от вноска по договора за повече от 31 дни от съответната дата на дължимото плащане, е налице неизпълнение на договора. А според чл. 9.2. от договора, банката има право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми за предсрочно и незабавно изискуеми.

            Видно от приетото по делото заключение на съдебноикономическа експертиза, което съдът кредитира, като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, ответникът е преустановил плащането по кредита през месец октомври 2016г.

            В договора за кредит са посочени два адреса на кредитополучателя – ответник, а именно: постоянен - гр. Стара Загора, ул. „Освобождение” № 1, вх. В, ет. 1, ап. 67 /постоянен и настоящ адрес на ответника понастоящем по справката от НБДН/, и настоящ адрес и адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Кукуряк” № 26. Съгласно чл. 12.8. от договора, всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателя, посочен в договора или в уведомлението за промяна на адреса. От ищеца до ответника са изпратени уведомления за предсрочна изискуемост по договора за кредит чрез Български пощи ЕАД, както следва: с изх. № ИЗХ-001-120955 от 08.12.2017г. – на адреса в гр. София, ул. „Кукуряк” № 26; и с изх. № ИЗХ-001-120954 от 08.12.2017г. – на адреса в гр. Стара Загора, ул. „Освобождение” № 1, вх. В, ет. 1, ап. 67, като пратките са се върнали, като непотърсени – на 03.01.2018г. и на 02.01.2018г. Предвид това, съдът приема, че преди подаването на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК /на 24.01.2018г./ ответникът е бил уведомен за обявяването от банката на предсрочно изискуеми всички дължими по договора суми.

            От заключението на съдебноикономическата експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.01.2018г., размерът на непогасените задължения по кредита е: 722,71 лв. – редовно изискуема главница, 1670,85 лв. – предсрочно изискуема главница, 198,29 лв. – редовно изискуема възнаградителна лихва, 6,38 лв. – възнаградителна лихва върху предсрочно изискуема главница, 87,27 лв. – редовно изискуема наказателна лихва, 15,55 лв. – предсрочно изискуема наказателна лихва. Следователно, общият размер на непогасените задължения към датата на подаването на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение/24.01.2018г./ е в размер на претендираните суми, за които е била издадена и самата Заповед за изпълнение, поради което, съдът намира, че предявените установителни искове са основателни и като такива, следва да се уважат.

 

            С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца и своевременно поискани разноски – по заповедното производство – в размер на общо 129,02 лв.,  и по настоящото производство – в размер на общо 910,72 лв. /200 лв. юрисконсултско възнаграждение, предвид материалния интерес и обстоятелството, че делото е протекло в едно съдебно заседание/.

 

            Воден от горното, съдът

 

                                                              Р   Е   Ш   И :

                                    

            ПРИЗНАВА за установено по отношение на Х.П.М., ЕГН **********,***, че дължи на „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София- 1407, район „Лозенец“, бул. “Никола Вапцаров“ № 55, Експо- 2000, по договор за потребителски кредит № 1506030934501165/05.06.2015г. следните суми: 722,71 лева – изискуема редовно падежирала главница за периода от 15.10.2016г. до 15.12.2017г., 1670,85 лева - предсрочно изискуема главница с дата на настъпила изискуемост 03.01.2018г., 204,67 лева - изискуема редовна лихва за периода от 15.09.2016г. до 02.01.2018г., 102,82 лева - наказателна лихва за периода от 15.10.2016г. до 21.01.2018г. включително, ведно със законната лихва за забава за периода от 24.01.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК № 309/29.01.2018г. по ч.гр.д.№ 505/2018г. по описа на Старозагорския районен съд.

            ОСЪЖДА Х.П.М., ЕГН **********,***, да заплати на „„Райфайзенбанк/България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София- 1407, район „Лозенец“, бул. “Никола Вапцаров“ № 55, Експо- 2000, общо сумата 1039,74 лева, разноски по настоящото гр.дело № 5448/2018г. и по ч.гр.д.№ 505/2018г. - и двете по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните.

                                                                               

                                                       

                                                                                     Районен съдия :