№ 92
гр. Разград, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330100674 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от Закона
за задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от “ЮБЦ ”ЕООД срещу Д. Б. Д., с която е
предявен иск за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 96,28
лв., представляваща стойност на получена и незаплатена далекосъобщителна
услуга по договор, сключен между ответника и „БТК“ЕАД с кл.
№12431533001 и законната лихва от датата на заявлението, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска от съда да
осъди ответника да заплати направените в това и в заповедното производство
разноски. Твърди, че между ответника и Българска телекомуникационна
компания е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 17.04.2018 г. за предоставяне на мобилна услуга с месечна
абонаментна такса от 21,18 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Твърди, че за
предоставените услуги по този договор „БТК“ЕАД е издала 4 фактури за
периода 01.05.2018 г. – 31.08.2018 г. на стойност съответно 52,68 лв., 21,80
лв.,21,80 лв. и 0,71 лв. и че ответникът не е платил същите в срок. Сочи, че с
договор за цесия това вземане е прехвърлено на ищеца, че за извършената
цесия ответникът е уведомен с връчването на исковата молба, както и че за
това вземане ищецът е поискал и е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№126/2021 г. по описа на РС Разград.
Исковата молба и доказателствата са връчени на ответника при условията на
чл.47 от ГПК. Назначеният на същия особен представител счита, че искът е
недопустим, тъй като прехвърлянето на вземането не е съобщено на
ответника. В условията на евентуалност счита същия за неоснователен,
поради това, че ищецът няма качеството на кредитор. Сочи и това, че няма
доказателства кога вземането спрямо ответника е станало изискуемо, както и
дали вземането е предмет на цесията. Предявеният иск е допустим предвид
1
постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №126/2021 г. на РзРС.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
Между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и ответника са
сключени договор за мобилни услуги от 17.04.2018 г./приложен по ч.гр.д.
№16659/2020 г. на СРС/ с абонаментен план VIVACOM Мобix 60 LTE за срок
до 17.04.2020 г. с месечен абонамент 21,80 лв. С нарочна декларация
ответникът е декларирал, че приема и е съгласен с Общите условия. За
клиентски №12431533001 за процесния период от 01.05.2018 г. са издадени
четири фактури съответно: от 01.05.2018 г. за сумата 52,68 лв., от 01.06.2018
г. – 74,48 лв. с натрупване от предходните периоди., от 01.07.2018 г. – за
96,28 лв. с натрупване от предни периоди от 74,48 лв. и от 01.08.2018 г. за
сумата 270,80 лв. с натрупване от предходни периоди 96,28 лв.
По договора са издадени:Месечна сметка №**********/01.05.2018 г. за
сумата 43,90 лв. – абонамент за периода 17.04.2018 г. – 31.05.2018 г., както и
уговорените в договора плащания за оборудване и активиране /еднократно/
Месечна сметка №**********/01.06.2018 г. за сумата 18,17 лв. – абонамент за
периода 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г. ; Месечна сметка
№**********/01.07.2018 г. за сумата 18,17 лв. – абонамент за периода
01.07.2018 г. – 30.07.2018 г.;
С договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД са прехвърлени
вземания /л.13/, посочени в приложение към договора. Това приложение не е
представено по делото. Съответно „Българска телекомуникационна
компания“ЕАД е упълномощила „С.Г.Груп“ООД да я представлява при
уведомяването за цесията /л.19/.
С договор от 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ООД е прехвърлил на ищеца закупени
вземания, сред които и тези, закупени от „Българска телекомуникационна
компания“ЕАД с договора от 16.10.2018 г. В изпълнение на този договор
цедентът „С.Г.Груп“ООД е подписал извлечение от приложението към
договора /л.20/, което се отнася до вземане спрямо ответника Д.Б. Дачев за
сумата 96,28 лв., произтичащо от договори за мобилни услуги, лизингови
договори и начислени неустойки. Първоначалният кредитор - „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД чрез законния си представител е
подписал потвърждение /л.21/ за прехвърлянето на вземания в размер на
96,28 лв. Към исковата молба е приложено уведомлението за цесията /л.22/.
По заявление на ищеца от 23.12.2020 г. е образувано ч.гр.д.№126/2021 г., по
което на 25.01.2021 г. е издадена заповед за изпълнение за сумите 96,28 лв.
дължими суми по договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва от
23.12.2020 г., 23,21 лв. обезщетение за забава за периода 17.07.2018 г. –
30.11.2020 г. и 205 лв. съдебни разноски. Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл.47 от ГПК, а в срока по чл.415 от ГПК ищецът е
предявил установителен иск.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Първият спорен въпрос по делото е дали с договорите за цесия, съответно от
16.10.2018 г. и 01.10.2019 г. е било прехвърлено и задължението на ответника,
което е възникнало въз основа на договора за мобилна услуга. Предмет и на
двата договора за съвкупност от вземания, за които е посочено, че ще бъдат
индивидуализирани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора и
2
Съответно по делото е представено извлечение от Приложение № 1 /л.20/, но
само към договора от 01.10.2019 г. Това приложение е подписано само от
цедента, но не и от цесионера. Такова приложение обаче не е представено към
първия прехвърлителен договор – този от 16.10.2018 г. След като в този
договор не е изрично индивидуализирано вземането по отношение на
ответника и такова индивидуализиране не е установено в посоченото в т.2 от
договора приложение, съдът счита, че по делото не са представени
доказателства за това, че вземането, предмет на настоящото дело е предмет на
цесията от 16,10.2018 г.
Следователно от представените доказателства не може да се направи извод,
че ищецът е кредитор по отношение на ответника, тъй като няма
доказателства за това, че цесионера „С.Г.Груп“ООД е станал титуляр на
вземането, за да бъде същото валидно прехвърлено на ищеца „ЮБЦ“ЕООД,
Ето защо Съдът намира така предявеният установителен иск за неоснователен
и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на иска, ищецът няма право на направените от
него разноски по делото. По отношение на иска за установяване на
задължението за заплащане на сумата 23,21 лв. обезщетение за забава за
периода 17.07.2018 г. – 30.11.2020 г. производството следва да бъде
прекратено, тъй като ищецът не е отстранил нередовността – да внесе д.т. за
разглеждането му, като изрично с молба вх.№2825/14.04.2021 г. чрез
процесуалният си представител е заявил, че няма да направи това. В тази част
заповедта за изпълнение следва да се обезсили.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ********** със
седалище гр.София и адрес на управление бул.“България“, №81, вх.В, ет.8, за
установяване, че Д. Б. Д., ЕГН ********** с адрес гр.*** дължи на ищеца
сумата96,28 лв. главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна
услуга по договор, сключен между „БТК“ЕАД и ответника, както и законна
лихва върху тази сума от 23.12.2020 г. до окончателното й изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение №80/25.01.2021 г. по ч.гр.д.
№126/2021 г. на РзРС.
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл.129, ал.4 във вр. с ал.3 от ГПК производството
по иска, предявен от „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ********** със седалище гр.София
и адрес на управление бул.“България“, №81, вх.В, ет.8 срещу Д. Б. Д., ЕГН
********** с адрес гр.*** за установяване на задължението за заплащане на
сумата 23,21 лв. лихва за забава за периода 17.07.2018 г. – 30.11.2020 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение №80/25.01.2021 г. по ч.гр.д.
№126/2021 г. на РзРС и ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение №80/25.01.2021
г. по ч.гр.д.№126/2021 г. на РзРС досежно сумата 23,21 лв. лихва за забава за
периода 17.07.2018 г. – 30.11.2020 г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-
докладчик по ч.гр.д. №126/2021 г. на РзРС.
3
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4