ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 460
гр. Перник, 17.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИ. Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно частно
гражданско дело № 20231700500188 по описа за 2023 година
С решение / с характера на определение / № 260213 по гр.д. № 06118 по описа
на Пернишкия районен съд за 2020 година, производството по делото е било
прекратено като недопустимо , поради преждевременно предявяване на исковете.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени
от М. К. В., с ЕГН **********, с адрес ***, Д. Е. П., с ЕГН **********, с адрес ***, К.
Г. П., с ЕГН **********, с адрес ***, и Д. Г. П., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощника им адв. А. А.,
срещу И. Д. Т., с ЕГН **********, и Г. В. Т., с ЕГН **********, и двамата с
адрес ***, положителни установителни искове по чл. 124 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците, че по наследство от общия си наследодател
К. П. Г., починал на ***, и реституция по ЗСПЗЗ,
ищците са собственици на УПИ *** в кв. *** по плана на с. ***, община ***, с
площ на целия имот от 853 кв.м., при граници: от изток-поземлен имот с пл. № ***, от
запад- улица, от север- УПИ ***, и от юг- улица, като М. К. В. е собственик на 1/ 2
идеална част, Д. Е. П. е собственик на 1/ 6 идеална част, К. Г. П. е собственик на 1/ 6
идеална част и Д. Г. П. е собственик на 1/ 6 идеална част от имота.
С решението си Пернишкият районен съд е осъдил М. К. В., с ЕГН **********, с
адрес ***, Д. Е. П., с ЕГН **********, с адрес ***, К. Г. П., с ЕГН **********, с адрес
***, и Д. Г. П., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на И. Д. Т., с ЕГН
**********, и Г. В. Т., с ЕГН **********, и двамата с адрес ***, на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК сумата в размер на 1000 лева /хиляда лева/– направени разноски по делото.
Недоволни от решението са останали И. Д. Т. и Г. В. Т., които чрез адв. С. И. са
го обжалвали изцяло – въззивна частна жалба от 01.02.2023г..
1
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно,
неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, както и практиката на ВКС.
Моли да бъде постановено решение, с което :
да бъде отменено изцяло Решение № № 260213 по гр.д. № 06118 по описа на
Пернишкия районен съд за 2020 г. и делото да бъде върнато на първоинстанционния
съд с указания да разгледа като процесуално допустими предявените положителни
установителни искове за собственост и да се произнесе по тях с решение по същество.
Насрещната страна М. В. и Д. П. не са депозирали писмен отговор.
В съдебно заседание жалбоподателите се явяват лично и с адв. И. и адв. С.,
които поддържат въззивната жалба и молят същата да бъде уважена по съображения,
подробно изложени в нея.
В съдебно заседание въззиваемите не изпращат представител.
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда на чл.
269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима -
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
При извършване служебно проверка за валидността на обжалваното решение,
по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо.
По доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е
ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите
на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен
съд намира следното :
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решението е правилно и
следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от ПРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо
да се добави и следното:
Предявени са искове от М. К. В., Д. Е. П., К. Г. П. и Д. Г. П., чрез пълномощника
2
им адв. А. А., срещу И. Д. Т. и Г. В. Т.,
за признаване за установено по отношение на ответниците, че
по наследство от общия си наследодател К. П. Г., починал на ***, и реституция
по ЗСПЗЗ, завършила с издаване на решение № 02/16.11.1998 г. на ПК-Драгичево и
скица с изх. № 498/16.11.1998 г., ищците са собственици на УПИ *** в кв. *** по
плана на с. ***, община ***, с площ на целия имот от 853 кв.м., при граници: от изток-
поземлен имот с пл. № ***, от запад- улица, от север- УПИ ***, и от юг- улица, като М.
К. В. е собственик на 1/ 2 идеална част, Д. Е. П. е собственик на 1/ 6 идеална част, К. Г.
П. е собственик на 1/ 6 идеална част и Д. Г. П. е собственик на 1/ 6 идеална част. В
исковата молба е направено и искане за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на
нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 283 от 2019 г., с който ответниците
И. Д. Т. и Г. В. Т. са признати за собственици на процесния имот на основание
давностно владение.
Ищците твърдят, че с решение № 02/16.11.1998 г. на ПК-Драгичево и скица с
изх. № 498/16.11.1998 г. правото на собственост върху процесния поземлен имот е
било възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на К. П. Г., починал на ***-
неговите деца М. К. В. и Г. К. П., като наследилата го съпруга Д. Г. Г. е починала на
***- преди възстановяването. Сочи се, че Г. К. П. е починал на *** и е оставил за свои
наследници съпругата си Д. Е. П. и децата си К. Г. П. и Д. Г. П., които са наследили в
равни части притежаваната от техния наследодател 1/ 2 идеална част от процесния
имот.
Поддържа се, че след възстановяване на правото на собственост върху имота,
същият непрекъснато е бил владян единствено и само от наследниците на К. Г. П.,
съответно от ищците.
Ищците обосновават правния си интерес от предявяване на положителния
установителен иск от обстоятелството, че ответниците са били признати за
собственици на процесния имот по давност с нотариален акт № ***, том ***, рег.
№ ***, дело № 283 от 2019 г.
Ответниците И. Д. Т. и Г. В. Т., чрез пълномощника им адв. С. И., са депозирали
писмен отговор, с който оспорват предявените искове като недопустими и
неоснователни, излагайки подробни съображения за това. Считат, че положителният
установителен иск се явява недопустим, тъй като ищците не владеят имота, а
разполагат с ревандикационния иск по чл. 108 ЗС.
Направили са възражение за придобиване въз основа на давностно владение на
имота, което твърдят, че осъществяват необезпокоявано от 11.04.1983 г., когато в полза
на И. Д. Т. е било учредено право на строеж върху имота с договор за отстъпено право
на строеж върху държавна земя.
3
Молят да бъде осъществен косвен контрол за законосъобразност на решение №
02/16.11.1998 г. на ПК-Драгичево и същото да бъде отменено, като твърдят, че скица с
изх. № 498/16.11.1998 г. и удостоверение с изх. № 498/16.11.1998 г. са издадени от
некомпетентен орган- техническата служба на с. ***, а не на Община ***. Поддържат,
че решението на поземлената комисия противоречи и на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй като
имотът е бил застроен от ответниците с гараж, за който е издаден Акт за узаконяване №
*** от главния архитект на Община Перник.
В отговора на исковата молба е инкорпориран насрещен отрицателен
установителен иск,
предявен от И. Д. Т. и Г. В. Т. против М. К. В., Д. Е. П., К. Г. П. и Д. Г. П. :
Да се признае за установено, че ответниците по насрещния иск не са
собственици на процесния имот и
за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на нотариален акт № ***, том ***, рег.
№ ***, дело № 14 от 29.01.1999 г., поправен с нотариален акт № ***, том ***, рег. №
***, дело № 42 от 15.03.2000 г., с който ищците по първоначалния иск за признати за
собственици на имота.
В решение № 260213 по гр.д. № 06118 по описа на Пернишкия районен съд
за 2020 година първоинстанционния съд е прекратил производството, образувано
по насрещния иск, поради преждевременно предявяване на исковете в
производството
Видно от материалите по делото е, че не е осъществен фактическият състав на
реституционната процедура по отношение на процесния имот, това налага извода за
недопустимост на съдебното производство по предявения иск за собственост, като
преждевременно предявен.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на ПРС, относно
предвидена процедура в ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на лицата по чл.
10, ал. 1 ЗСПЗЗ върху земеделските земи към момента на включването им в ТКЗС.
Процедурата започва с подаване на заявление по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ и
приключва с постановяване на решение на поземлената комисия по чл. 18ж, ал. 1 или
чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Докато трае тази процедура заявилият правото си на
възстановяване /собственик, респ. наследник/ не може да търси съдебна защита поради
липса на легитимация да предяви иск с предмет защитимо свое право.
Приемайки процедурата по ЗСПЗЗ по възстановяване на собствеността за
4
недовършена, до постановяване на валидно решение от териториално компетентната
поземлена комисия въз основа на валидни и законосъобразни удостоверение и скица по
чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ, сега ОбСЗ, съдът следва да прекрати производството по
иска поради процесуалната му недопустимост.
С оглед горното, поради съвпадане на крайните изводи на въззивната с тези
на първата инстанция, Решението на РС следва да се потвърди. Въззивната
частна жалба е неоснователна.
Водим от гореизложеното , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава решение / с характера на определение/ № 260213 по гр.д. № 0118 по
описа на Пернишкия районен съд за 2020 година.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС съгл.чл.274 ал.3 т.1
ГПК в едноседмичен срок от съобщенията до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5