№ 67681
гр. София, 26.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно
гражданско дело № 20251110118182 по описа за 2025 година
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжниците И. С. Д. с ЕГН ********** и Д. Д. К., двамата от гр. София да
заплатят на заявителя „П“ ЕООД, с ЕИК ********* – гр. София част от сумите,
претендирани със заявление вх. № 110279/28.03.2025г. за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, а именно за сума в размер на 2752,49 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № **********/23.10.2014г.
За суми в размер на: 898, 72 лв. – договорно възнаграждение за периода от 15.07.2015г. до
15.11.2016г.; 1750, 08 лв. – неплатено възнаграждение за закупени допълнителни услуги,
дължими до 15.11.2016г. и 4 723, 94 лв. – законна лихва за времето от 15.11.2016г. до
27.03.2025г., заявлението следва да бъде отхвърлено, на осн. чл. 411, ал.2, т. 3 от ГПК, тъй
като може да се направи извод, че искането в тази част се основава на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител. С оглед на подаденото заявление може да се направи
извод, че е налице забраната на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, а именно: кредиторът да не изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
каквито съдът счита, че може да са посочените 1750, 08 лв. Заявителят не е посочил за каква
услуга се дължат. Тъй като видно от клаузите на договора и приложения към него
погасителен план, възнаграждението за тези допълнителни услуги се дължи едновременно с
вноската за дължимата главница, съдът не може да направи безспорен извод за размера на
дължимите лихви, поради неизпълнение на договора за кредит, който е потребителски,
поради което по аргумент на чл. 23 от ЗПК, издаде заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК само за задължението за главница, а за останалите суми, чиято
дължимост не може да се установи в настоящото производство и за които счита, че не са
безспорни вземания, тъй като действителните материални правоотношения между страните
не се изследват за заповедното производство, заявлението следва да бъде оставено без
уважение. Съдът е длъжен да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното
производство, за да осигури минимална процесуална гаранция за ефективна защита на
1
правата и интересите на потребителите.
Воден от горното и на осн. чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх. № 110279/28.03.2025г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците И. С. Д. с ЕГН ********** и Д. Д. К.,
двамата от гр. София, за заплащане на заявителя „П“ ЕООД, с ЕИК ********* – гр. София
на част от сумите, претендирани със заявлението, а именно: за суми в размер на: 898, 72 лв.
– договорно възнаграждение за периода от 15.07.2015г. до 15.11.2016г.; 1750, 08 лв. –
неплатено възнаграждение за закупени допълнителни услуги, дължими до 15.11.2016г. и 4
723, 94 лв. – законна лихва за времето от 15.11.2016г. до 27.03.2025г.
Настоящото разпореждане подлежи на обжалване от заявителят с частна жалба в 1-
седмичен срок от съобщаването му пред СГС.
На осн. чл. 415, ал.1, т.3, във вр. с ал. 4 от ГПК се УКАЗВА на заявителя „П“ ЕООД, с ЕИК
********* – гр. София, че може да предяви осъдителен иск за сумите, за които заявление вх.
№ 110279/28.03.2025г. е оставено без уважение, в 1-месечен срок от получаване на
съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2