Решение по дело №142/2020 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 октомври 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Валя Йорданова Младенова
Дело: 20201300100142
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е № 19

гр. Видин, 11.10.2020 г.,

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Видинският окръжен съд, в открито съдебно заседание на  единадесети септември , две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. М.

и при участието на секретаря  В.К , като разгледа докладваното от съдията   В.М.  т. д. № 142 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Делото е образувано по искова молба От ЗД "*" АД, ЕИК *, гр.  София,бул."*" № * представлявано от        С. П. и К. К., чрез адв. М. Г.-съдебен адрес-****" 87, ПРОТИВ Ц.И.Г. ЕГН  :********** Адрес: ***  С ЦЕНА НА ИСКА - 45 000 лв., представляваща изплатеното от ЗД "*"АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното заплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение с включено ДДС.

            Подържат в исковата молба, че на 11.12.2014г. в гр. В., в тъмната част на денонощието в посока гр.К., на II-4/В.-К./в района на пътен възел /надлез/"* "', образуващ се от път Е-79 и път II-14, е реализирано ПТП   с участието на МПС "*" рег. №*, управлявано от Ц.И.Г. и  ППС велосипед, управляван отГ.М..

Според представения Протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ, причините  за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Ц.И.  Г., който е управлявал МПС "*" с per. №*, който при изкачване на надлеза след разминаване с насрещно движещият се автомобил на дълги  светлини той не е забелязал велосипедиста, но поради движението си с несъобразена  скорост, при застигане блъснал с дясна челна част на автомобила задната част на  велосипедиста в областта на задната капла. От удара е пострадалГ.М.,  който е бил откаран в МБАЛ-В. и в последствие е починал.

 МПС "*" с per. № *е бил застрахован по застраховка "'Гражданска отговорност" в ЗД "*" АД със застрахователна полица 02114001674032, която е валидна към момента на събитието. В дружеството е  заведена щета под №*. След направена оценка на щетата и сключено споразумение  между ЗД „Бул Инс“ АД и  Р.Л.М. -наследник на пострадалия Г.М.М. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 45 000 лв. на увреденото лице.

Видно от Обвинителния акт и от заключението на автотехническата експертиза в досъдебното производство Ц.И.Г. е управлявал МПС с неизправна спирачна система. На основание чл. 274 от КЗ, ЗД "*" АД има право да получи  от  него платеното застрахователно обезщетение. С писмо  ответника е уведомен  за  претендираната сума, но до момента не  е изплатена.

            Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да  заплати претендираната  сума в размер 45 000 лв., представляваща изплатеното от ЗД "*"АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното заплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение с включено ДДС.

Постъпил е писмен отговор от Ц.И.Г., чрез адв.М.В., в който оспорва изцяло основателността на предявения иск. Оспорва изцяло механизъма на настъпилото ПТП на 11.12.2014 между  управлявания  от него л.а."* " с рег.№ *и управляващият велосипед Г.М.М., който впоследствие е починал.

            Подържа, че не е налице умишлено причиняване на ПТП от ответната  страна.

Не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му съгласно чл.274,ал.1,т.2 от КЗ/отм./, като водач на л.а."* " с рег.№ *за настъпилото на 11.12.2014г ПТП. Не е налице знание и умисъл от негова  страна за наличен или възникнала при управлението на МПС повреда или неизправност, която да е причина за възникването, настъпването на ПТП. ПТП не е настъпило вследствие на техническа неизправност в спирачната система на лекия автомобил, няма причинно следствена връзка.

            Посочва,  че не  е  знаел, нито  допускал, че управляваното от него МПС евентуално е имало технически проблем. Посочената от ищеца техническа неизправност в спирачната система не е причина за настъпилото ПТП.

Управляваният от  него на 11.12.2014г.лек автомобил-"* " с рег.№ *е собственост на негов  приятел К.П.А.,  автомобилът е технически изправен,  минал е на технически преглед, при управлението му същият ден и непосредствено преди ПТП не  е  забелязал, нито усетил промени, навеждащи на мисълта за технически проблем с автомобила.

 Посочва, че имал надлежно свидетелство за правоуправление, не е употребил алкохол, автомобилът е минал на технически преглед, за автомобила е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност" сключена с ищеца.

Същият ден времето било с лоши атмосферни условия - ниска температура около 1 градус, влажно, кишаво, хлъзгаво с гъста мъгла.

ПТП не е настъпило по негова вина., а по изключителна вина на другият участник в ПТП починалият велосипедист Г.М.М., които е нарушил правилата за движение но пътищата чл.80 от ЗДвП, като велосипедист се движел без светлоотразителна жилетка при управлението му извън населено място, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост , като се движел по средата на пътното платно на разстояние 1,80м. от края на пътното платно , като нарушил нормата на чл.80,ал.2 от ЗДвП да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, и е бил в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,58 промила установени непосредствено сред ПТП , движел се е без поставен на велосипеда фар, устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад в нарушение на чл.79 от ЗДвП.

С поведението си велосипедиста Г.М.М. /починалото лице/ е създал опасност и е бил пречка, препятствие за движението и причина за настъпване

на ПТП.

Оспорва предявеният иск и по размер, както и  приложеното споразумение.Прави възражение, че не дължи на ищеца претендираната от него сума в размер на 35000лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15лв.,  постигнатото между тях споразумение не го обвързва, тъй като не е подписано от него, не е съобразено с обстоятелството, че ПТП е настъпило по вина на починалият, евентуално не е съобразено съпричиняването, приноса на починалия велосипедист Г.М.М. за настъпването на вредите и ПТП.

На основание чл.78,ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

 Искът е правно основание чл.274 ал.1 КЗ/отм./.

 От данните по делото се установява, че на 11.12.2014г. в гр. В., в тъмната част на денонощието в посока гр.К., на II-4/В.-К./в района на пътен възел /надлез/"* "', образуващ се от път Е-79 и път II-14, е реализирано ПТП   с участието на МПС "*" рег. №*, управлявано от Ц.И.Г. и  ППС велосипед, управляван от Г.М.М.

Според представения Протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ, причините  за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Ц.И.  Г., който е управлявал МПС "*" с per. №*, който при изкачване на надлеза след разминаване с насрещно движещият се автомобил на дълги  светлини той не е забелязал велосипедиста, но поради движението си с несъобразена  скорост при застигане блъснал с дясна челна част на автомобила задната част на  велосипедиста в областта на задната капла. От удара е пострадал Г.М.М.,  който е бил откаран в МБАЛ-В. и в последствие е починал.

МПС "*" с per. № *е бил застрахован по застраховка "'Гражданска отговорност" в ЗД "*" АД със застрахователна полица*, която е валидна към момента на събитието. В дружеството е  заведена щета под №*. След направена оценка на щетата и сключено споразумение на 04.12.2015г. между ЗД *и Р.Л.М. -наследник на пострадалия Г.М.М.е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 45 000 лв. на увреденото лице.

 С присъда № 40/17.09.2015г подсъдимият Ц.И.Г. е признат за виновен, за това, че е нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Г.М.М., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода за срок от 1г и 6 м., отложено на осн. Чл.66 НК, както и наказание по чл.343г НК-„Лишаване от право да упражнява определена професия за срок от 4м.

            От изготвената по настоящето дело автотехническа експертиза се установява какъв е механизмът на ПТП?

 В.л посочва, че на 11.12.2014 г., около 18,30 часа на път II-14 в района на пътен възел „*" в посока към гр. К. се движи лек автомобил «* », модел «* » с ДК№ *и с неизправна спирачна система, управляван от Ц.И.Г. със скорост от около 67 км/час.

Пред него в същата посока се движило ППС- велосипед, управляван от алкохолно повлияния с 1,58%о водач Г.М.М., който не е ползвал светлоотразителна жилетка и се е движел около средата на пътната лента, вместо в края й, както е предписано по закон.

В определен момент, изкачвайки се по надлеза водачът на лекия автомобил е видял на около 42 метра отпред, попътно движещия се около средата на дясната лента на платното за движение велосипедист и предприема аварийно спиране. Поради движение с несъобразена скорост лекия автомобил «*н», модел «* », достигайки мястото на удара, в процес на аварийно спиране без да успее да спре и блъска с дясна челна част задната част велосипеда в областта на задна капла със скорост на движение от 47 км/час.

При удара под центъра на тежестта, вследствие създалия се въртящ момент, велосипеда и водача му се повдигат и падат върху предния капак на автомобила, деформирайки го надолу, а велосипедиста получава тежки травми в дясната част на гърдите. След удара лекия автомобил е продължил движението си напред с отклонение в дясно, вследствие дефекта в спирачната уредба и поради факта, че в процеса на движение с блокирали колела, автомобила е неуправляем. Последва удар на предно дясно колело в десния бордюр и от породилата се инерционна сила велосипеда изпада странично, тялото на велосипедиста се плъзга по капака на автомобила и като достига челното стъкло го чупи в основата с главата си, а автомобила се отклонява в ляво.

Поради дефекта си , автомобилът се отклонява наново в дясно, а тялото на пострадалия велосипедист се превърта и в момента на спиране на автомобила в десния край на пътното платно, изпада странично, чупейки дясното странично огледало, пада на лявата си страна върху асфалта.

Вследствие ПТП водачът на велосипеда Г.М.М. е починал в болницата непосредствено след инцидента, на велосипеда са повредени задна капла, заден калник и ляв педал, а на автомобила - счупено челно стъкло, дясно странично огледало и деформиран преден капак.

Установи се, че Спирачната система на лек автомобил марка. «*», модел «*» с ДК№  в условието на произшествието е била НЕИЗПРАВНА , като в.л посочва, че за несработването на спирачната система причините могат да бъдат най-различни, но най-вероятната  е  рязкото намаляване на спирачното усилие на задно ляво колело е причинено от блокиран спирачен цилиндър на същото.

 Посочва се, че ударът е могъл да се предотврати, в случай, че водача е управлявал автомобила с технически съобразена скорост, т.е. би избрал такава скорост на движение, която би му позволила спиране при равни други условия в границата на осветеност на фаровете.

Към момента на произшествието автомобилът е бил с неизправна спирачна система и повредата се е състояла в блокирал, на жаргон „клеясал" спирачен цилиндър на задното ляво колело.

Тези повреди не настъпват изведнъж, рязко, а постепенно с течение на времето между спирачния цилиндър и движещото се в него бутало се натрупват смолисти вещества, затрудняващи движението му.

Намаленото спирачно усилие на спирачната система може да се констатира субективно само от много опитен водач управлявал продължително и постоянно време конкретния автомобил. Водачът би могъл да узнае за евентуална неизправност на спирачната система, само в условията на аварийно/екстрено/ спиране, като в конкретния случай, с оглед и метеорологичните условия-ниски температури, заледяване, би направила тази маневра много рискована.

В заключение в.л посочва, че дори спирачната система да е била изправна, при движение с определената скорост -67 км/ч, велосипедистът е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила и неговия водач-не е имал ТЕХНИЧЕСКА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СПРЕ АВТОМОБИЛА ПРЕДИ МЯСТОТО НА УДАРА.

Причините за ПТП са –несъобразена  с пътните условия скорост от страна на водача на л. а и управление на велосипеда по средата на лентата, без светлоотразителна жилетка в условия на намалена видимост и под въздействие на алкохол от страна на велосипедиста.

Изготвената медицинска експертиза  установява травматичните увреждания на починалото лице-същите се дължат на удари от или върху твърд предмет и по местоположение и характер отговарят да са причинени по начина и времето, съобщени в делото. Установено е наличие на алкохол в кръвта на велосипедиста в концентрация -1,56 промила-средна степен на алкохолно опиянение, при което е налице емоционална неустойчивост, отслабена концентрация на вниманието, забавена реакция.

По делото е разпитан и свидетеля К.П.А. -собственик на автомобила, който установява, че когато го е предоставил на Ц.Г. не е имало абсолютно никакъв проблем, бил е с изрядни документи, минал технически преглед. Когато лично е използвал автомобила не е имало проблем със спирачките, дори и при рязко спиране същото е ставало без проблем.

            При така установената фактическа обстановка, Видински окръжен съд, намира предявения иск с правно основание чл.274 ал.1 КЗ/отм/ за НЕОСНОВАТЕЛЕН, по следните съображения :  

            Искът е предявен на основание чл.274, ал.1, т.2 и ал.2 КЗ, във връзка с чл.45 ЗЗД.

С разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 КЗ е уредено право на регрес в полза на застрахователя, освен в случаите по чл.227 КЗ, да получи от застрахования платеното обезщетение, когато застрахованият при настъпване на ПТП - не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на това. Съгласно ал.2 застрахователят има това право и спрямо лицето, управлявало МПС без свидетелство за управление. По смисъла на чл.257, ал.2 КЗ застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност”  са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание.

Регресното право на застрахователя срещу застрахования е уредено при застраховане „Гражданска отговорност”, като средство за санкциониране на виновните водачи в посочените случаи в чл.274 КЗ, независимо от възникналото застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от отговорност.

 В хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск на застрахователя, неизправността на МПС трябва да е била съзнавана от водача, той трябва да е знаел, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на повредата или неизправността, с което е застрашил безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на това.

Правото на застрахователя на регрес, е в зависимост от това водачът да е съзнавал техническата неизправност, тъй като това право се изключва при внезапно настъпила техническа неизправност при обстоятелства, при които водачът е бил в невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици. / В този смисъл решение №*. ВКС по ТД № 244/2010г., І т.о., т.к., постановено в производство по чл.290 ГПК по допуснато касационно обжалване по въпроса трябва ли да е налице знание на водача за техническото състояние на МПС, за да бъде упражнено правото на регрес по чл.274, ал.1, т.2 КЗ/ 

Не се установи по делото обаче ответника, като водач на МПС да е съзнавал, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняването на повредата, която е застрашавала безопасността на движението. По въпроса трябва ли да е налице знание на водача за техническото състояние на МПС, за да бъде упражнено регресното право на застрахователя срещу застрахования по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ е налице практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № * от * г. по търг. д. № 244/2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. В посоченото решение ВКС приема, че регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност. Законът санкционира дееца за това, че съзнателно е допуснал настъпването на вредата или макар да не е предвиждал настъпването на определен резултат, е бил длъжен или е могъл да го предвиди, или е предвиждал вредата, но се е надявал да я предотврати.

 В хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск на застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняването й, която повреда или неизправност е застрашавала безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Застрахователят няма да може да упражни правото си на регрес когато повредата или техническата неизправност на МПС са настъпили внезапно, при обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици.

 В настояшето производство се установява, че към момента на произшествието автомобилът е бил с неизправна спирачна система и повредата се е състояла в блокирал, на жаргон „клеясал" спирачен цилиндър на задното ляво колело.Тези повреди не настъпват изведнъж, рязко, а постепенно с течение на времето между спирачния цилиндър и движещото се в него бутало се натрупват смолисти вещества, затрудняващи движението му.  Намаленото спирачно усилие на спирачната система може да се констатира субективно само от много опитен водач управлявал продължително и постоянно време конкретния автомобил. Водачът би могъл да узнае за евентуална неизправност на спирачната система, само в условията на аварийно/екстрено/ спиране, като в конкретния случай, с оглед и метеорологичните условия-ниски температури, заледяване, би направила тази маневра много рискована.

 В заключение в.л посочва, че дори спирачната система да е била изправна, при движение с определената скорост -67 км/ч, велосипедистът е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила и неговия водач-НЕ Е ИМАЛ ТЕХНИЧЕСКА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СПРЕ АВТОМОБИЛА ПРЕДИ МЯСТОТО НА УДАРА.

Причините за ПТП са –несъобразена  с пътните условия скорост от страна на водача на л. а и управление на велосипеда по средата на лентата, без светлоотразителна жилетка в условия на намалена видимост и под въздействие на алкохол от страна на велосипедиста.

При съобразяване на горни постановки в посоченото решение на ВКС, мотивираното заключение на АТЕ за механизъма и причините за настъпване на ПТП, в процесния случай, следва да се приеме, че техническата неизправност на МПС е настъпила внезапно, при обстоятелства, при които водачът е бил поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици.

При обсъдените доказателства и при липса на други данни за виновно поведение на ответника, следва да се приеме, че техническата неизправност довела до настъпването на процесното произшествие е настъпила внезапно, без водачът да е имал възможност да предвиди и предотврати вредоносния резултат.

С оглед изложеното не се установиха предпоставките за уважаване на предявеният иск за сумата  45 000,00 лв., с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ(отм.), поради което същият следва да бъде отхвърлен като неосноватален, ведно с искането за присъждане на законната лихва до окончателното издължаване на сумата.

Предвид изхода по иска по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ(отм.), следва да се отхвърли и акцесорния иск за законна лихва

Присъждането на разноските по делото за адвокатско възнаграждение в тежест на ищеца е законна последица от отхвърляне на иска.

 На основание чл.78, ал. 3 ГПК, ответника  има право на разноски и предвид направеното искане следва да му се присъдят разноски, в размер на сумата от  1880 / хиляда осемстотин и осемдесет  лева / адвокатско възнаграждение и 150/сто и петдесет / лв. възнаграждение за автотехническата експертиза.

            По делото е направено от ищеца искане за присъждане на по - нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна поради прекомерност, като съдът намира така направеното искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно. Процесуалният представител на ответника е изготвил отговор, участвал е в три открити съдебни заседания и при събиране на доказателствата – немалък брой писмени доказателства, разпит на един свидетел и заключение на вещо лице, предявил е и доказателствени искания по делото.

 С оглед горното и като съобрази характера на спора, който следва да се приеме, че се отличава със средно висока правна и фактическа сложност, обема и съдържанието на осъщественото от пълномощника процесуално представителство, съдът счита, че договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Водим от горното съдът

 

                                   Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД "*" АД, с ЕИК*, гр. С., ,бул."* " № * представлявано от С.П. и К.К. , чрез адв. М.Г. -съдебен адрес-**** " *, ПРОТИВ Ц.И.Г. ЕГН ********** Адрес: *** искове с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,  и ЦЕНА НА ИСКА: 45 000 лв., представляваща изплатеното от ЗД "БУЛ ИНС"АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното заплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение с включено ДДС по  щета под №*, при настъпило на  11.11.2014г. застрахователно събитие, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ЗД "*" АД, с ЕИК*, гр. С. , бул."*" № * представлявано от С.П. и К.К., чрез адв. М.Г. -съдебен адрес-*** ",  да заплати на  Ц.И.Г. ЕГН ********** Адрес: *** сумата в размер от  1880 / хиляда осемстотин и осемдесет  лева / адвокатско възнаграждение и 150/сто и петдесет / лв. възнаграждение за автотехническата експертиза, представляваща разноски пред ВдОС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните  по реда на въззивното обжалване.

 

                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :