Решение по дело №2675/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1471
Дата: 13 октомври 2023 г.
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20233110202675
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1471
гр. Варна, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря П. Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20233110202675 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Д. П. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
ул.“Иван Рилски“ № 037, срещу НП № 687369-583352/19.01.2023 г., издадено
от зам. директор на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите- Варна, с което на жалбоподателя, на основание чл. 355, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване /КС0/, за нарушение по чл. 5, ал. 4 от КСО,
чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица /Наредбата/, му е наложено административно наказание глоба в размер
на 70.00 /седемдесет/ лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява в съдебно заседание и се
представлява от процесуален представител адв. Д.С. ВАК. Поддържа жалбата
и моли за отмяна на наказателното постановление.Претендира разноски по
делото.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се
представлява от ст.ю.к. И.Г., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване
на НП, както и за присъждане на разноски по делото.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 06.11.2020 г., в гр. Варна, свидетеля П. И. И., в качеството си на
инспектор по приходите при ТД на НАП, съставил АУАН на жалбоподателя
В. Д. П., за това, че в качеството си на самоосигуряващо се лице по смисъла
на чл.5, ал.2 от КСО за месец септември 2020г. не е изпълнил задължението
си по чл.3, ал.1, т.2, б“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица на Министъра на финансите, да подаде в ТД на
НАП-Варна Декларация обр.1 „Данни за осигурено лице“ по смисъла на
същата наредба до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните, а именно до 25.11.2020г. Декларация обр.1 „Данни за осигурено
лице“ по смисъла на Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица на Министъра на финансите не е била подадена
към датата на съставяне на АУАН на 16.12.2020г., който бил съставен от АНО
в отсъствието на нарушителя на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН.Постъпилите
възражения срещу АУАН наказващия орган, счел за неоснователни.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта,
счел фактическите констатации за безспорно установени и издал
обжалваното постановление от 19.01.2023 г., с което за нарушение на чл. 5,
ал. 4 от КСО, вр. чл. 4, ал. 1, т.2 от Наредбата, и на основание чл. 355, ал. 1 от
КСО наложил на жалбоподателя "глоба" в размер на по 70.00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
на събраните по делото доказателства, които са непротиворечиви и
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се
събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Жалбоподателят оспорва така установената по делото
фактическа обстановка, като твърди че не е извършил посоченото
административно нарушение, т.к. с разпореждане № ********** от
01.04.2020г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Варна му е била отпусната
2
пенсия за осигурителен стаж и възраст и именно това обстоятелство го
освобождава от задължението по чл.5, ал.2 КСО- задължението да внася
осигурителни вноски, съответно да подава декларации за размера и периода
на такива вноски.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
оправомощено за това лице, видно от приобщената по делото Заповед №
ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., а АУАН е съставен от компетентен орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, било е спряно за определен период от време, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като самите факти
правилно са подведени под посочените материалноправни норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, изр. 1 от Наредбата,
работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните
каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите декларации по образец № 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3.
Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата, декларация образец №
1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните
клонове и поделения - за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се
обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща
работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след
този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено
3
възнаграждението; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца на
начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност,
начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през
който е положен трудът; в сроковете за внасяне на осигурителните вноски по
чл. 7, ал. 12, т. 1, 2 и 4 от КСО за лицата, на които за осигурителен стаж се
зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 1, 2 и 5 от КСО.
Няма спор, че в конкретния случай жалбоподателят има качеството на
самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 4 от КСО, като е следвало
да подаде Декларация обр.1 „Данни за осигурено лице“ по смисъла на
Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на
Министъра на финансите до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който
се отнасят данните, а именно до 25.11.2020г. Декларация обр.1 „Данни за
осигурено лице“ по смисъла на Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица на Министъра на финансите не е била подадена
към датата на съставяне на АУАН на 16.12.2020г., като по този начин е
осъществил състава на вмененото му нарушение, поради което правилно е
ангажирана отговорността му. Това деяние правилно е квалифицирано като
нарушение на чл. 5, ал. 4 от КСО, вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата, и
правилно подведено под санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО,
съгласно, която който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и
разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба
от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в
размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че поведението му не е
съставомерно, защото нямал това задължение, напротив самоосигуряващите
се лица по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО са длъжни да подаватДекларация
обр.1 „Данни за осигурено лице“ по смисъла на Наредба № Н-13/17.12.2019 г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица на Министъра на финансите, като в този смисъл е
4
и Решение №7/27.07.2017г. по Канституционно дело №2 от 2017г. на КС на Р
българия.Следва да се посочи, че законът не прави разлика относно
причините, довели до неподаване на декларацията в срок. Нарушителят е
следвало да организира дейността си по начин, който да му позволи да
изпълнява задълженията си в срок.
Съдът намира, че в случая е неприложим института на маловажния
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, вр. параг. 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени
отношения, които са предмет на правна уредба от КСО и Наредба № Н-
13/17.12.2019 г. Целта на тези нормативни актове е да установи такива
правила за поведение, които да осигурят своевременното деклариране на
правно значими обстоятелства. Нарушението е извършено чрез бездействие.
То е формално нарушение, на просто извършване, и продължителността на
закъснението, в случая, е без значение за обществената опасност на деянието.
Отделно, липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното
подаване на декларация, също не може да послужи за установяване на
признаците на "маловажност", защото във фактическия състав на
нарушението вредните последици не са елемент от обективната му страна, т.
е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на деянието.
Според настоящия съдебен състав, извършеното деяние не разкрива
признаците на "маловажност", поради което и не са налице основания за
отмяна на НП, в този смисъл е и константната съдебна практика.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената
санкция справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави
без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, искането на
представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Относно размера
на разноските разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН предвиждат, че в
полза на учреждението, чийто орган е издал НП, ако е било защитавано от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
5
Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева.
Предвид правната сложност и извършените действия по делото, съдът счита,
че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лв., която
сума следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 687369-
583352/19.01.2023 г., издадено от зам. директор на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите- Варна, с което на жалбоподателя В. Д. П.
ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Иван Рилски“ № 037, на основание чл.
355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/, за нарушение по чл. 5,
ал. 4 от КСО, чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица /Наредбата/, му е наложено административно
наказание глоба в размер на 70.00 /седемдесет/ лв.
ОСЪЖДА В. Д. П. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Иван Рилски“
№ 037, да заплати в полза на Национална агенция за приходите - гр. София
сумата в размер на 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд-Варна в
14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6