Р
Е Ш Е Н И Е
№
260611 / 28.5.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 05778 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове от „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10, п. к. 1606 срещу В.М.М., с адрес: ***, с които се иска ответника
да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 500,00 лева, представляваща
неплатена главница по Договор за кредит № ***, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че на 04.04.2016г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника В.М.М.
е сключен Договор за кредит № ***, съгласно който на ответницата е предоставен
кредит в размер на 600,00 лева. Съгласно договора, кредитът е отпуснат за
период от 14 дни, с падежна дата – 18.04.2016г. Сочи се, че сумата по кредита е
отпусната на кредитополучателя на 04.04.2016г., като се уточнява, че с
настъпване на падежа, ответницата не е погасила дължимите се суми, при което е
изпаднала в забава.
Ищецът
сочи още, че на 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва
с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания № ***., по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № *** в общ размер
на 1 542, 40 лева, от които: главница в размер на 600,00 лева, 105,84 лева
– такса еспресно разглеждане, 9,40 лева – договорна лихва, 797,16 лева –
неустойка за периода от 19.04.2016г. до 22.11.2018г. и 30,00 лева – отписани
такси за събиране. Сочи се, че на 24.02.2020г. ответницата е извършила плащане
по сметка на ищеца в размер на 100,00 лева, с което последния е приел, че е
погасена част от лихвата за забава и от главницата – до размера от 500,00 лева.
В законоустановения едномесечен срок,
предоставен от разпоредбата на чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен
отговор на исковата молба.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира предявените осъдителни
искове за процесуално допустими, респ. дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове от „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10, п. к. 1606 с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй
като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото,
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е
поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това,
съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. Същевременно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът
постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 238 ГПК настоящият състав намира, че обективно кумулативно съединените осъдителни
искове са основателни и следва да бъдат уважени, като на основание чл. 239 ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от
500,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2020г. до
окончателното й плащане.
По
разноските:
На основание чл.
78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски. Същият претендира такива в размер на 200,00 лева, от които: 50,00
лева за държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, които
следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
В.М.М., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул.
„Шандор Петьофи“ № 10, п. к. 1606 сумата 500,00
лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № *** от 04.04.2016г. сключен със „4финанс“ЕООД, ЕИК: *********,
вземанията по който са прехвърлени на 23.11.2018г. с
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на „Кредитреформ
България“ ЕООД, с ЕИК: *********, ведно със законната лихва върху главницата от 500,00
лева, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.10.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
В.М.М., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п. к. 1606 сумата
от 200,00 лева, представляваща направените
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС
от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: