Р Е Ш
Е Н И Е №296
гр.Кюстендил, 22.11.2019г.
Кюстендилският окръжен съд в открито съдебно заседание
на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица Савова
Членове:Татяна Костадинова
Симона Навущанова
при участие на секретаря Р. С., като разгледа докладваното от съдия
Р.Савова в.гр.д.№438 по описа на КнОС за
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ"
при МВР, седалище и адрес на управление-град С., бул. "*" № **, със
съдебен адрес:***, обжалва Решение № 302 от 08.04.2019 година, постановено по
гр. дело № 527/2018г. по описа на Кюстендилския районен съд , в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца С.С.М.
***, сумата от *лева, представляваща сбора на неплатеното възнаграждение за
неотчетено като отработено времето за пътуване със служебен транспорт при
командироване за участие в специализирани полицейски операции в периода
01.02.2015г.-31.12.2016 г.
Допълнително с писмена молба е уточнено, че
същото решение на КнРС не се обжалва в частта, с която ответникът на осн. чл.
86 от ЗЗД е осъден да заплати на ищеца и лихви за забава - сбор от законните лихви за забава върху
дължащите се възнаграждения за неотчетено като отработено времето за пътуване
със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани полицейски
операции за процесния период, които съгласно рашението , което се обжалва, са
присъдени в размер на *лева.
Във въззивната жалба се твърди, че решението
на Кюстендилския районен съд в обжалваната част е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Конкретните твърдения са следните:
Кюстендилският районен съд неправилно се е
позовал в своето решение на чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., тъй като същата не е транспонирана и
няма пряко приложение на територията на Р България.
Поддържа се, че в обжалваното решение КнРС
не е посочил действащи за процесния период законови разпоредби, с които
Директивата е транспонирана.Същевременно РС е посочил, че нормата на
чл.19,ал.1,т.10 от подзаконовите нормативни актове, уреждащи отчитането на
работното време, е в противоречие с понятието за работно време по см.на чл.2 от
Директивата, и приема, че при пътуването си служителите са на разположение на
работодателя и в готовност при нужда да престират труд.Въззивникът счита,
че този извод противоречи на действащите общи и специални нормативни
актове, които въззивникът счита за приложими в случая. Сочи, че първоинстанционният съд смесва понятията
„време на разположение" с легална
дефиниция в §1,т.5 от ДР на Наредба №8121з-407/11.08,2014г.за реда за
организацията и разпределянето на работното време , за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР - със специфична
регламентация в чл.12,ал.1 и ал.2.; съответно визира се и легална дефиниция на
това понятие, съдържаща се в §1,т.4 от ДР на Наредба №8121з-592/25.0{5.2015г. -
със специфична регламентация в чл.ч10,ал.1 и ал.2; както и в Наредба
№81213-776/2016г.(в §1,т.4 от ДР, съответно чл.10,ал.1 и ал.2) - от една страна
- и „време на пътуване при командировка".
Въззивникът счита за несъстоятелно да се
твърди, че когато служителят е на път до мястото на командироване е на
разположение на работодателя, доколкото при времето на разположение същият
следва да се намира в близост до
работното си място и е в готовност за изпълнение на служебни задължения, като
дефиниция за „работно място" е дадена в §1,т4 от ДР на КТ, а в случая
напълно е освободен от изпълнение на непосредствените си служебни задължения.
Освен това се поддържа, че решението на КнРС в тази част е необосновано в резултат на
неточна преценка на доказателствата и доказателствените факти. Счита се, че
съдът не е обсъдил подробно доводите, релевирани в писмената защита , респ.не
са взети предвид показанията на свидетелите за продължителността на времето за
пътуване в командировки за участие в СПО, а съдът изцяло е възприел вариант 1, вместо вариант 2 на заключението,
приемайки 8ч като продължителност на
пътуването, въпреки че от РДГП К. до ГПУ Е., Б. и С. е
6-7ч, а до ГПУ – М., Р. и З. е до
8ч, защото се минава през гр.Б. и пътят е по-дълъг.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на
претенциите в указаната част или алтернативно, ако се приеме за приложима
Директива 2003/88/ЕО, то исковите претенции за
размер – като сбор от сумите за извънреден труд - над *лв. до присъдения размер (т.е.за **лв.)
да бъдат отхвърлени - предвид продължителността на пътуването до ГПУ Б. през
м.април, май, юли, декември 2015г., януари и февруари 2016г.(отиване и
връщане), която се поддържа, че е 7ч, а не 8ч в една посока (т.е.общо в
по-малко 10 часа).
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил е
отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който жалбата се оспорва
изцяло.Твърди се, че постановеното първоинстанционното решение е правилно,
обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, че
КнРС правилно е възприел установената по делото фактическа обстановка и въз
основа на нея, след задълбочен анализ на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, е достигнал до извод за основателност и доказаност на
предявените претенции.
Искането е за потвърждаване на постановения
първоинстанционен съдебен акт в обжалваните части.
Наред
с горното, след като посоченото решение
на КнРС е обжалвано и в частта за
разноските, с искане за изменение , респ. за присъждане на разноски на осн. чл.
78, ал. 4 от ГПК и след връщане на делото на първоинстанционния съд, същият се е произнесъл с определение от 30.07.2019г., надлежно
връчено на страните, което не е обжалвано и е влязло в сила.
При съобразяване на данните по делото,
настоящият състав намира,че въззивната
жалба на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при
МВР.е подадена в законния
срок и срещу
подлежащ на обжалване
акт на първоинстанционния съд,
от страна, имаща правен интерес от обжалване, следователно е допустима.
Кюстендилския окръжен съд счита, че
атакуваният съдебен акт на РС - Кюстендил е валиден и допустим.
След
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
въззивният съд счита, че решението на КнРС в обжалваната част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав на КнОС счита, че
формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, поради което и тъй като пред настоящата съдебна инстанция не са
събирани гласни и писмени доказателства, на основание чл. 272 от ГПК, препраща
своята към нея. Окръжният съд споделя и правните изводи на първоинстанционния съд, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
По наведените доводи във въззивната жалба за
неправилност на обжалвания съдебен акт. настоящият състав намира следното:
Предмет на въззивна проверка е решението на
КнРС в частта, с която въззивната дирекция е осъдена да заплати на С.С.М. ***, сумата от *** лева,
представляваща сбора на неплатеното възнаграждение за неотчетено като
отработено времето за пътуване със служебен транспорт при командироване за
участие в специализирани полицейски операции в периода 01.02.2015г.-31.12.2016
г.
Спорът между страните се съсредоточава върху
обстоятелството дали намира приложение в настоящия случай разпоредбата на чл. 2
от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г.,
и съответно дали времето за пътуване със служебен транспорт при командироване
за участие в специализирани операции представлява работно време, т. е. дали и
за този период от време, в който ищецът не е престирал ефективно работна сила,
се дължи заплащане на трудово възнаграждение.
КнОС споделя изцяло изводите на КнРС за
основателност на предявения иск с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и
приема, че времето, през което служителите са на разположение на прекия си
ръководител, пътувайки до място на командироване, без да престират ефективно и
в пълен обем работна сила, не е почивка, а част от работното време, през което
ищецът, макар и не в пълен обем, е изпълнявал служебните си задължения.
Съгласно цитираната разпоредба: "На държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение".
По
делото не се спори че страните са обвързани от служебно правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал длъжността „* в 01 група”Охрана на държавната
граница” при ГПУ – Г. в Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр. К. (РДГП)
при Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР (ГДГП) и съгласно Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е със статут „държавен служител“.
От събрания доказателствен материал е
безспорно установено, че ищецът е бил командирован многократно за участие в
специализирани полицейски операции,
извън мястото на обичайната му работа, в други населени места, които се
намират извън териториалния обхват на структурата, в която работи. Доказан по
безспорен начин е и фактът, че ищецът е извършвал тази дейност по заповеди на
Директора на ГДГП (приети по делото). За да изпълни заповедите, ищецът е
пътувал със служебен автомобил до мястото на командироване, в дни, когато
съгласно изготвените графици е бил на работа, като е безспорно, че по време на
пътуванията в двете посоки не е изпълнявал ефективно служебните си задължения,
както и че времето за пътуване не е зачетено като част от работното време и
съответно не му е заплатено.
КнОС приема, че дори и служителят
непосредствено да не изпълнява своите служебни задължения в тази хипотеза, той
престира своята трудова сила (предоставя я на разположение на ответната
дирекция), като при необходимост той не може законосъобразно да откаже да
изпълни нареждане от своя ръководител да изпълни своите служебни задължения по
време на определения период за пътуване. Именно поради това обстоятелство същото
време на пътуване представлява т. нар. несъщинско работно време по смисъла на
определителната правна норма, уредена в чл. 2, т. 1 от Директива на ЕП и на
Съвета 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време,
поради което и служителите, които са на разположение на работодателите или
органите по назначение - на територията на предприятието, имат право на
възнаграждение за предоставената на разположение трудова сила. В този смисъл е
и националната правна уредба - арг. чл. 10 НСОРЗ, който предписва, че за времето, през което
работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън
територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в
посочените в наредбата размери. Следователно, per argumentum a contrario , когато
служителят е на разположение през цялото време, през което е на смяна, то се
счита за работно време, т. е. - период, през който е престирал (поставил на
разположение) своята трудова сила. В този смисъл за това време възниква право
на уговореното възнаграждение като насрещна престация за предоставената трудова
сила.
Дори при липса на уредба в действащото законодателство на Р България, която изрично да разпорежда
правата и задълженията на страните досежно времето за пътуване в хипотези, при
които се осъществяват дежурства в период на командироване в отдалечени обекти,
въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят
е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото
време, трябва да се считат изцяло за работно време, тъй като е решен със задължителната за националните
юрисдикции практика на СЕС, с решения, постановени по преюдициални запитвания -
напр. Решение от 03.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de Mеdicos de Asistencia
Publica (Simap) срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de
Въззивният съд споделя доводите на КнРС,
изложени в мотивите на обжалваното
решение, че периодът на придвижване също
е част от работното време, макар и фактически действия по служба да не са
извършвани. По тази причина той следва да бъде включен при сумираното
изчисляване на работното време и да се взема предвид при отчитането на положен
извънреден труд, който следва да бъде заплатен.
Следователно, съобразно задължителните
указания на СЕС по тълкуването и прилагането на общностното законодателство,
когато по време на дежурството/смяната работникът или служителят е длъжен да
бъде на разположение на място, определено от работодателя, т. е. когато работникът
или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от
работодателя, цялото дежурство/смяна се счита за работно време, а когато
изпълнява задълженията си на повикване, работното време е само времето, през
което действително е положен труд - дело Simap. Неактивната част от дежурствата
(време за спане, почивка, храна и пр.)също представлява работно време, ако
работникът или служителят присъства физически на място, определено от
работодателя - дело Jaeger.
Както бе изяснено, преюдициалните заключения
на СЕС са правнообвързващи за всички национални юрисдикции, дори и те да не са
отправили преюдициалното запитване, тъй като те обвързват по еднакъв начин
всички субекти на правото на ЕС и намират приложение и към настоящия казус.
Директивата е приложима и за процесното
правоотношение, като извън нормативната воля, изразена в нея, е изложеното
разбиране на процесуалния представител на въззивника, че тя не се прилага при
организация на работното време на служителите при сменен режим. Съгласно чл. 1,
т. 2 от Директивата, същата се прилага за някои аспекти на нощния труд,
работата на смени и режима на работа. С оглед гореизложеното, КнОС намира за
изцяло неоснователно възражението на въззивамаета страна за неприложимост на
общностния нормативен акт.
За неоснователно се възприема от настоящата
инстанция и алтернативното искане на въззиваемата страна за частично отхвърляне
на предявения иск, като присъдената сума над 648,17лв. до пълния присъден размер 709,39лв.,
т.е.за 61,22лв.- която е общ сбор на сумите за извънреден труд, получени от
разликите в един час на времето за пътуване в една посока с продължителност не
8 ч, а 7 часа при командировките.
Макар в мотивите да е коментирана от първоинстанционния
съд продължителност за пътуване от 8 астрономически часа в една посока , то
като краен резултат размерът , който е присъден , е съизмерим с втория вариант
по изготвената по делото ССЧЕ –
срвн.заключение №22679/01.10.2018г.на в.л.М. В.– а именно посоченият общ сбор в този случай дори е **лв., но
доколкото липсва в тази част жалба от насрещната страна, въззивният съд следва
да потвърди решението на КнРС в посочения в същото по-нисък размер в тази му
част .
В останалата си част решението по гр.дело №
527/18г.на КнРС е влязло в сила като необжалвано.
Разноски от въззиваемата страна не се
претендират за настоящата инстанция, респ.не се присъждат такива.
Воден
от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 302/ 08.04.2019г., постановено по гр. дело № 527/2018г. по описа на
Кюстендилския районен съд, в частта, в
която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при МВР, седалище и адрес на
управление-град С., бул. "* № * е осъдена да заплати на С.С.М. , ЕГН **********,сумата от **лв.,
представляваща сбора на неплатеното възнаграждение за неотчетено като
отработено времето за пътуване със служебен транспорт при командироване за
участие в специализирани полицейски операции в периода 01.02.2015 г.
-31.12.2016 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата подаване на исковата молба – 12.03.2018 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
В останалата част решението по гр.дело
№25/2018г.на КнРС е влязло в сила като
необжалвано.
Настоящото решение на КнОС не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: